Да родиш на 16

Една майка никога няма да каже,че е съжалила,но на ум си го е казвала 100% .Обичта си я има и тя е по-скъпа и от злато,но ако васи ви е нямало в този период на боища и т.н е щяла да се развие в по-добра посока,можело е да направи много.Деца имаш ли поне 18-20 години си с вързани ръце.Дъщеря ми ,ако ми каже,че е бременна на 16 със сигурност няма да я подкрепя това го казвам с чиста съвест.

Какви са твоите се питам аз? Това ли ти е еталона за щастлив живот - 2 деца на 20, 2 развода и бой.

Младите първескини защо скачате толкова? Никой не е казал да не се ражда. Ако имате възможност и можете родете, възпитайте и отгледайте и по пет деца. Другите ще ви кажем само браво Единствената подробност е възрастта в която ще се случи. Когато успеете да ги очувате сами, а не при баба.

Не знам просто ме изумявате .. майка ми е родила на 20 .. две деца, два развода, побоища до смърт ии какво ли не .. но никога не е казала, че е съжалила, че е родила на 20 .. за нея по ценни от мен и брат ми няма ..
Какви изобщо са ви ценностите?
[/quote]Една майка никога няма да каже,че е съжалила,но на ум си го е казвала 100% .Обичта си я има и тя е по-скъпа и от злато,но ако васи ви е нямало в този период на боища и т.н е щяла да се развие в по-добра посока,можело е да направи много.Деца имаш ли поне 18-20 години си с вързани ръце.Дъщеря ми ,ако ми каже,че е бременна на 16 със сигурност няма да я подкрепя това го казвам с чиста съвест.
[/quote]

Много спорно спрямо лично нашия живот .. имала е право на избор знам разбира се, че няма да ми го каже .. както и да е, имах съвсем друго предвид

Вермилион- айде да не ми слагаш думи в устата, ако обичаш. Очевидно е кои майки визирам. Тези, които съжаляват, че са родили, защото сега не можели да ходят по кафета, тези които се жалват за съсипания си живот, защото са родили на 20?! Коя нормална майка ще съжалява, че е родила дете ........... За тези майки говоря.

Добре, не мога да разбера, като давате подобни примери - това ли е животът, за който мечтаете? Това ли е животът, който искате за децата си? Или наистина битите като деца после на свой ред стават биячи като порастнат, родените на 20 раждат на 16, децата на разведени родители бързат и те да го свършат същото нещо, от което толкова са страдали като малки...

Как може някой с два развода, с побоища до смърт и какво ли не да не каже, че съжалява за нещо? Да не каже на детето си - "виж къде сбърках аз, не повтаряй моите грешки, учи, бъди самостоятелна, избирай партньора си внимателно, бягай далече дори само да ти вика или да те обижда, какво остава да ти посяга, не повтаряй грешките ми, бъди щастлива"?

И да де, и аз и майка ти сме "постигнали" едно и също с ранната задържана бременност. Аз не съжалявам за децата си, родила съм, изгледала съм ги, изучила съм ги. И съм ги научила как да не забременяват на 16 или на 20.  Съжалявам, че се оставих да забременея на тази ранна възраст и че се поддадох на идеите да запазя бременността. Съжалявам за онези 13 години от живота ми, в които ме беше страх да дишам.

+1 Аз макар с 2 деца на 24 години,никога,ама никога не бих подкрепила такава идея.Да мили са ми,да не съжалявам,че така ми се е развил живота,съжалявам само,че можех да ги имам в по-късен етап,етап в който може би щях да съм се развила професионално до някаква степен.Едно е да родиш на 20 съвсем друго е на 30 тогава и мисленето е по-различно.Но както се казва до като не минеш през огъня няма как да разбереш.

А кой казва, че ще получи ръката и сърцето на момичето? Ако е шушумига и дезертира, нищо няма да получи. Дори няма да е вписан като баща, защото такива шушумиги в един момент се светват, че има дете и започват да тормозят майката, включително да се опитват да й отнемат детето. И много често дезертиралите мъжки родители подкокоросват цялата работа, защото усещат, че са остаряли и давай, да наваксват.

Бърди, разликата я зная, но става въпрос за все едно и също нещо - дъщеря с непланирана бременност. Майката си е майка, независимо дали детето му е на 3, 13 или 33, и тъй както го е пазила от кренвиршите, ми е чудно как изведнъж ще му каже да се оправя или да прави аборт, защото ще си съсипе живота, ако роди. Да не мислиш, че са малко случаите и на пълнолетни жени, които получават същата "подкрепа" от майките си? Затова нааписах, че винаги има съсипване на нещо, ако дъщерята изненадващо се окаже бременна. Същият човек, който смята, че на 16 е рано за раждане, едва ли ще реагира по-различно, ако дъъщеря му на 19 е в същата ситуация, или на 29.  това е начин на мислене,  не е сега така, пък сега онака. Малко ли дъщери има натирени от собствените си родители, защото са забременяли, а бащата изчезва?

Природата си е природа - ние гледаме социалната зрялост, а не биологичната. Всъщност никога в човешката история бебетата не са гледани само от родителите. Това е някаква мода през последните 50 години, но разширеното семейство не е изчезнало, то просто е заместено от бавачки и детски заведения. Така или иначе родителите не си гледат децата сами.Нека не се правим на ощипани, а да погледнем каква е схемата и да видим, че на място на чертичките просто слагаме други думички.

Майка ми се е омъжила на 19, родила на 20.
Не е имала побоища и разводи, още са си семейство с баща ми, но винаги ми е казвала, че съжалява за бързането. Нито той е щял да избяга, нито бебето, ако беше изчакала 5 г.
Послушах я, родих на почти 26 (въпреки че заживях с мъжа ми на 19 и сключих брак на 22-23) и съм напълно съгласна с думите й.
Насладих се на всеки момент и взех най-хубавото и от 16-те, и от 18-те, и от 20-те си години.

ginger style, ами не. Не беше очевидно.
И аз недоумявам какви майки са, особено на дъщери, които подкрепят изброените от мен, но ето - чак плюнки хвърчат от напъване.

Не ме извинявай, ама майка която не съжалява че децата и растат в такава среда е патка ,но по-голяма патка е нейната дето я е подарила да се отнасят така с детето .

Явно съжаляваш за това,че си родила.

Рано и  е за бебе,но е станало и го иска.Причините да го иска са интересни-може да не я  "разбират" в къщи,да се налагат и  мисли,че другаде,вероятно както гаджето и  е  на свободен режим и  тя ще е разбрана.
Иначе едно дете осмисля,не съсипва живот.Ако е съвестна и знае какво иска,не да го тръшне на родителите и пак "да поживее"каквото да се влага в това.
Омъжих се на 19 ,родих на 21 и  22.Помагали са с присъствие,като съседи,да се порадват,децата са пред очите на повече хора,на село,в двор.Хранене,пране  и  общуване с децата са били мои.Работих от ден първи след сватбата.Средно образование,вървеше преди 40 години.Свестни хора излязоха  децата ми.Не  съжалявам за дискотеки, кафета ,"живота "навън,моят бе с тях.
Не  е малка за миналото,на дядото на мъжа ми (началото на 20 век)са довели 18 годишна,че е  останал сирак на 16 и  го оженили тя да го гледа,в смисъл да се грижи за него и  че е стара мома.натресли са ги един на друг.Пет деца имали,двете починали от скарлатина,това знам.Останал си е малък до края.Тя  мъж и жена.Но се е справила.Днес обаче това е  меко казано глупост.Поне да си завърши средното,по лесно може нататък да се справи.Може да не и се учи много.
Каквото и да е,трудно е да докажеш на такова хлапе нещата от живота.

Има балкан разлика между това детето да ти пречи на кафенцето и това да те върже във връзка с насилие. Съвсем различни сценарии. Първото е нормално, второто наистина скапва живота, но тук не е фактор само възрастта, може да се случи на всяка възраст.

С всичките си образования и учене след раждането на първото дете беше тотален шок- въобще не знаех как да си пренасоча живота. Не беше лесно и се искаха способности съвсем различни от учене и диплома. Дето или ги имаш, или ги придобиваш с помъдряване. А някои си ги имат на 16 още.