За пътуванията

Янечек, все исках да мисля в обратното, но знам, че си права. Трудно е да приемем, че по един въпрос не само нашето мнение е меродавно.

Виждам, че повечето обичат да пътуват и се надявам да го правят с кеф и желание, не защото и другите го правят и защото Мара била в Рим та сега и аз искам в Рим.
Иска ми се да имам оправдание за липсата на пътешествия в моя живот ама нямам. Започвам да се чувствам странна.  

Янечек, забелязала съм, но все още не мога да си отговоря на въпроса защо. Толкова ли е трудно да живееш както го разбираш без да искаш всички да направят същите избори като теб?! А авторката според мен трябва по-скоро да се справи с тревожността, отколкото да се ядосва с колежките.

Оплюването от колежките ти,показва колко ограничени и зли женици са.Какво ги бърка?Аз пък имам позната на другата крайност,какво пътуват всички,какво толкова има да се види и в този дух.Тя се занимавала с някакви (уж) духовни практики и не изпитвала необходимост да шета по света и у нас.Личи си колко е одухотворена щом винаги е негативна към околните. Също като твойте колежки.Сиктердосай ги.

Доничка15, в книгата "Когато бях малко момче" на Ерих Кестнер имаше един пасаж, където явторът пише как би понесъл пребиваването на чуждо място, но пътуването го съсипва. Беше ми напарвило впечатление точно защото обичах пътуването още тогава, като дете. Не мога да намеря цитат в нета, имам я вкъщи.
Та щом цял световноизвестен писател може да не обича да пътува и никой да не му вика, че е прост (ако изобщо това са ти намеквали), свиркай си.

Ами е ето "осъждам" го. Трябва да се справиш с тези страхове и да се чувстваш спокойна само в къщи .
При мен е обратното . Побърквам се ако се застоя за повече и завиждам хич не благородно на пътуващите по всяко време .

Толкова е трудно, непрестанно се оплюва другият, за да се потупаш по рамото какъв юнак си ти самият. Темите домакини срещу работещи, кърмещи срещу некърмещи, секцио срещу нормално, събуващи срещу несъбуващи гостите са типични примери как не можеш да живееш в мир ако не накараш другият да се почувства най-долен боклук, пък ти на неговия фон - цвете.
Явно е назрял моментът шпаги да кръстосат пътуващи срещу мухлясващи.

А защо те вълнува мнението им? Не искаш да пътуваш, не го правиш.
Имам приятел (семейно са ми приятели), жена му обожава да пътува, до тук дойде, а той на 50 години не беше ходил никъде, където трябва да се лети. Тази година за първи път, но още не съм ги чула как е минало.
Има хора, които имат страхове и колкото и да ни се струват ирационални, за тях са си истински.
Бившият ми мъж, едвам понесе престоя ни в Истанбул. Тази година ходиха с детето в БГ и никъде другаде в Европа, което за мен е загуба, предвид цената на билетите до там и евтините вътрешни полети. Когато ходехме заедно, обикаляхме поне две други държави, но него го натоварваше. Просто различни характери и хора. Нито си по-зле, нито по-добре от останалите.

А преди тревожността, по-добре да поработи над самочувствието си. Там ѝ е всъщност проблемът.

Ако не са пътуванията, ще е козметиката, домакинството или възпитанието на децата. Винаги ще се намери как да я ударят по слабото място.

Запалих се по пътувания в чужбина , след като станах фен на Теавъл ченъл.От 2013 всяка година пътувам с колата по 10-12 дни из Европа . Този вид пътувания ми показаха един нов свят , нещо което няма как да видя на телевизора . Това са най -смислено инвестираните ми пари . Не съм модерен ! Обиколих цяла България ( макар че , има доста да видя още от нея ) и сега чакам с нетърпение другата екскурзия . Иска ми се да видя шарения свят и да се докосна до култури , които не познавам , да опитам храната , да седна на непознат площад и да се взирам в непознати лица .

От дете обичам да пътувам.Работата ми беше свързана с пътувания.Мъжът ми също обича да пътува.
Шопингът не ме интересува толкова.Когато отида в чужда държава искам да видя определени забележителности.
Не мога просто да се мотая по магазини или да лежа 10 дни на плажа.Искам да видя колкото се може повече.
Обичам също да обикалям България,особено по-диви и не много известни места.
Познавам хора,които не обичат да пътуват и ги приемам нормално.

Нямам никаква идея дали е модно да се пътува. Не обичам да пътувам, но обичам да си темерутея. Като за всеки Рак, моят дом е моята крепост. Още никой познат не ме е критикувал за това. Най-близката ми приятелка не си сяда на г@за от пътуване. Като гледам, не ни е попречило на приятелството. Та, авторката или да смени обкръжението, или да поработи над непукизма.

Според мен се ядосваш не на колежките си, а на себе си. Защото осъзнаваш, че в думите им има истина и ти се иска и ти да можеш да пътуваш. Да ти кажа, че познавам хора, на които тревожността и паническите атаки изчезват, когато пътуват, защото са свързани с проблеми в работата. Та и при теб не се знае, дали пътуванията няма да имат оздравителен ефект. Ако решиш да пробваш, си избираш място близо до България /Белград, Солун, Букурещ, Кавала/ и отиваш за два-три дни. В Солун можеш да отидеш даже без преспиване. Тук има толкова информация, сядаш, четеш, подготвяш се и тревожността намалява. Ако не ти хареса- не повтаряш. Ако ти хареса- постепенно увеличаваш дистанцията и времето на престоя.

Прави всичко това заради себе си, в крайна сметка в твоя живот ти си главния герой, а не някаква кисела/невъзпитана/простовата Х! 

Абсолютно. В Интернет е пълно с информация, можеш всичко да си разучиш и планираш, транспорт, спане, забележителности - на една крачка разстояние.

Прекрасно е да пътувам - обичам природа, музеи, изкуство, история. Авторката на темата за чужбина ли има напредвид? Защото и аз имам познати, които се страхуват да пътуват със самолет. Но в България ходят много. Ако някой и в България не ходи на почивки, не посещава  музеите ни и исторически места / като Копривщица, Сопот, Калофер например/, това вече не мога да си го обясня. Пътуването зарежда с ведро настроение.

Аз по-голям интроверт и темерут от себе си не познавам. И въпреки това се чувствам жива само когато пътувам. По финансови причини го правя много рядко обаче. Такава съм си се родила, като чуя за място, музей, бит, навици, различни от моите, започва да ми трепери под лъжичката и искам да го видя, да се докосна, да усетя различното между хората, което е и толкова общо и еднакво същевременно.... Векове преди ерата интернет, цифровите апарати, фейсбук и т.н. я имам тази тръпка. Отначало, понеже съм много срамежлива, си мислех, че никъде няма да мога да ида сама, няма да мога да говоря на чужд език ... и събирах, събирах, събирах изрезки от вестници с описания на различни градове и страни, даже по едно време имаше една партида течна сметана, на чиято опаковка имаше снимки от различни известни места по света. Е, и опаковки от течна сметана събирах. Накрая не издържах, страх не страх, срам не срам, тръгнах. И сякаш тогава дробовете ми за пръв път се изпълниха с въздух. Една организирана екскурзийка, втора, после един-два пъти сама, и в чужда държава стоях малко, по едни доброволчески програми, по които българи не ходят, бях първата и единствена..... Но пътуването ме кара да се чувствам част от голямото общество на хората по света... Пътуването, пътят е живот... Много рядко го правя обаче. И в България дори. За чужбина да не говорим... А иначе пак съм си интроверт, на бар, на някакво място, където се забавляват и куфеят много хора, не можеш да ме закараш, дори да ми опреш пистолет в главата. Пътуването, за да видиш различни места обаче, е съвсем друго нещо...И не става въпрос да се тагваш на разни места, за да те види незнамсикой, става въпрос душата ти да види много красота, сътворена и от природата, и от човешка ръка.   А авторката като никъде не е излизала, логично ще я е страх. Човек като си седи вкъщи и си мисли, че само там е защитен от всичко, а навън дебнат всякакви опасности. То я рейсът ти ще се обърне, я корабът ти ще потъне, пък за самолета е ясно - а се качиш, а веднага се е сринал на пистата, ама от високо, че да е по-страшно... Всъщност, лошото ще те намери и у дома, хубавите неща могат да се случат само навън.... Пътувайте, прекрасно е!