Няма такова приятелство.Ако има е чисто лицемерие.
- Публикувана: 11 май 2006, 12:16 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 21:45 ч.
Ако бившата...
Зависи от конкретната персона.
Мъжо и мой бивш са много близки приятели. Съответно аз съм първа дружка с настоящата му (на бившия ми
).
Друга мн. близко приятелка ми стана такава точно защото и двете сме обичали един и същи мъж и по-важното - той ни е обичал.
Ама с някои брррррррррр! Не ща пък!
Мъжо и мой бивш са много близки приятели. Съответно аз съм първа дружка с настоящата му (на бившия ми
).Друга мн. близко приятелка ми стана такава точно защото и двете сме обичали един и същи мъж и по-важното - той ни е обичал.
Ама с някои брррррррррр! Не ща пък!
Не виждам,какво толко има да се сприятеляваме и да си говорим 
И той с някой от мойте се познава,ама не умира от желание да контактува с тях 
Такова приятелство не съществува. Не го приемам.
и аз така!
не го приемам не го одобрявам и нямам желание за такива "приятелства"
С някои от тях нямам нищо против да сме на "здрасти", но с една определено не искам да имам нищо общо- по-добре ако никога не се виждаме! 
Приятелки, едва ли, но може би просто познати. Аз се намирам в такава ситуация. Аз съм от красив морски град, но се омъжих в малко градче близо до Пловдив. Любовта ни пламна от пръв поглед- както за мен, така и за него. Невероятно силна и изпепеляваща. След 6 месеца се оженихме. Когато пристигнах тук, не познавах никого. Оставих всичките си спомени, приятели от детските си години, родители и сестра си на морето. Сърцето ме болеше за тях, но любовта е най-важното нещо. И така пристигнах в малкото градче. Тук всички се познават и ме разглеждаха с голямо любопитство. Моят съпруг още като бяхме гаджета ми разказа за свой провален годеж с негова съседка. Държеше тази подробност да я науча от самия него, а не от хорските приказки. И аз му бях изключително благодарна. Това момиче живее на същата улица, къща срещу къща сме. Три месеца след като се оженихме, се ожени и тя. Сега децата ни са в една групичка в детската градина. Познаваме се, защото сме съседи. Поздравяваме се винаги, приказваме си като се срещнем и два пъти сме пили кафе, но до тук. Това го изисква добрия етикет. Не бих я допуснала много близо до себе си, не от страх или ревност, а просто защото онази история с мъжа ми стои между нас. То се усеща, че и двете се притесняваме една от друга. Не ревнувам, защото историята им е била много кратка, лишена от всякакви чувства и от двете страни. Той е щял да се ожени за нея, защото годинките му напредвали, а Голямата любов все не идвала, а тя, за да се отърве от деспотичния си баща. След годежа са живели заедно един месец, след което станало ясно че не се разбират никак. И така. И вярвам в любовта на мъжа си, защото и аз я изпитвам същата. Но, приятелки - не.
Приятелство между бивши... не го приемам. Бившите, ако в действително са такива според мен трябва да си стоят в миналото. Не може да градиш бъдеще като постоянно се сблъскваш с миналото. А и ще се чувствам изключително неловко да съм в компанията на двама мъже на които съм казвала нещо от сорта на това че съм ги обичала. За мен е недупостимо да ми се натрапва подобно приятелство и не бих го толерирала по никакъв начин. Който има нужда от подобен тип отношение - ок, но мен ме изнервя. Не би ми било приятно също така да стоя в компанията на жената между чийто крака е бил преди това партньора ми. Съзнателно или не бившите не биха се зарадвали искренно на щастието с партньора ми. Нямам нужда от негативна енергия около себе си. Чувствам се страхотно без разни стари любови около нас!
тооолкова много си го обичкам котето сладко!!!!!
тооолкова много си го обичкам котето сладко!!!!! Препоръчани теми