Дискова херния - 16

За д-р Чавдар Нинов имате ли мнение?

Да, не бях доволна, правиха ми игло с едни огромни механизирани игли които се забучват , няма болка, но не беше Ч.Нинов е някакъв който учеше все още  медицина, някой си курс беше, несезиозно се отнесоха, но не и откъм пари.

The American Spinal Clinic

Марчева,ждай тогава името на някой, от когото си доволна..)
 

Нашият проблем не винаги се повлиява от такива закачки . Моя колежка  пък не беше доволна от "Гръбначен център" /сега е в мед. заведение  около  Централна гара /. Беше доволна от обслужването и отношението , но няма никакъв ефект - инжектираха и нещо при наблюдение с някаква камерка , която се вкарва  около ДХ-то /.
Все си мисля ,че такива манипулации биха имали евентуално  ефект , ако просто нямаш ДХ , а някаква дископатия .

Наистина е сложно   При мен нещата, преди операцията , не бяха сложни т.е.  нямах болки и никога не съм имала, до момента в който направих радикулопатия една нощ и невъднъж съм казвала, че ако не бях направила онази злополучна физиотерапия, може би още щях да съм си така, без проблеми или малко проблеми, но  определено търпими. С две остриета е всяка физиотерапия, това е личното ми мнение, много внимателно трябва да се подхожда, да се мисли дали е подходяща или не, защото  понякога тя върши големи злини. Не се ангажирам с името на някой доктор, направо не знам какво да пиша. Ако не е толкова тежко положението, ако е една обикновена дископатия, всеки невролог би намерил добър начин за помощ, но ако е тежко, операция, няма спасение.

Съвсем се отчаях вече..
А за озоновата терапия отзиви?

Марчева, радикулопатията след физиотерапията ли ти се появи, и какво ти правиха, обичайното ток магнит и тн. ли?

Да, след. Направо ми разказаха играта, заради нея стигнах до операция. Много трябва да сте внимателни, много , смятам, че всеки доктор-физио си гледа нещата през пръсти. Ти му носиш снимките си и той трябва да ти каже, да, става ще го направим, или не, не става, не трябва , ще се възпали още повече, и т.н.  Отидох уж само да се поддържам, а то какво стана.. Лягах по корем и на кръста ми се поставяха две тежки торбички пълни с пясък и нещо си пускаха, не се получи от това което ми пускаха, а от тежките торбички  и на третия ден изпищях една нощ. Би трябвало да се поставят ако си легнал по гръб и те да са под теб, така е много по -щадящо за всеки гръбнак който има увреда. Така практикуваха след операцията в Токуда, ама...  късно е либе са китка, край. Сега, как съм ми, добре в общи линии. Уж се пазя, но какво значи да се пазиш освен тежките торби които не нося разбира се,  и се навеждам по сто пъти ако трябва, и колата си карам за дълго време, и  всичко правя, каквото стане. Някои мои познати, например  фризьора ми, напуснаха работа и си останаха вкъщи, да се пазят, ами това не мога да направя, работя си.  Искам си живота така както е бил, активен до когато може.
Пазете се.
Ми.... различни са мненията. Не съм правила, не мога да кажа със сигурност.

Има ли нещо такова? Просто го чух, само знам че е скъпо.

Марчева, да, и на мен един път ми сложиха някаква тежка торбичка, и им казах да я махнат, че ми тежи на кръста. Много бяха учудени.
Теб нали дх ти оперираха, за радикулопатията какво може да се направи?
Аз вече съм с мисълта, че вечно ще си ме боли. 

Отговорила съм ти, ако питаш още.

Ето, това е невежество, как могат да се чудят , че ти тежи...това място е толкова чувствително, то е наранено...дразня се много от тяхното безхаберие, ден да мине, друг да дойде, всичко ни е такова. Знаеш, че съм оперирана в Германия и там физиото е толкова напреднало, такива са грижите и вниманието , ама в истинския смисъл на думата, и напълно безплатно, сега не мога да се сетя колко месеци беше безплатно вкл. и санаториум с мин. бани. Така е за всички и когато им споделих, че в Б-я не е точно така те ме гледаха силно невярващи, ама... какво да им обяснявам повече, не ме разбраха.
За ишиаса ако не е  в толкова  силна форма, както беше при мен, за 48 часа направих пареза на два пръста на десен крак, може с престой в болница да се оправят нещата, или ЛЛ да поставя инжекции, + лекарства и с времето ще отшуми. Лошото беше, че през този период, около 3 месеца, търсих начин да се оправя , разбира се, и попадах на какви ли не идиоти като лекари, не, не, не, това не беше истина, това беше кошмар не само за мен, това го оставям настрана, а най-вече за семейството ми което се беше видяло в чудо, до там, че един доктор  идиот чак ме изгони от кабинета си....защото съм била ...как го каза," Вие сте много глезена жена и с Вас няма да се занимавам повече, напуснете кабинета ми  "защото когато ми поставяше иглите си, иглотерапия с ток, аз се разплаквах от болки, тихичко си плачех... Освен това ми разказваше колко е велик, как прокарвал нови течения в медицината , ама не му обръщали внимание, защото всички били комунисти... и още и още, още и още...глупости на търкалета бях принудена да слушам. Марчев как не отиде да го пребие, толкова беше силно ядосан,  аз го спрях, ама защо го спрях . Понякога те си го заслужават, лошото ни отношение.
Леми, с времето трябва да отшуми, Марчев направи същото преди години, страшни болки, не съм виждала мъж да има сълзи в очите си, той имаше, ето че с инжекции и лекарства всичко замина и не се върна, така че върви да ти помагат. Не знам вече какво да кажа.

Лекарства предписани от доктори (противовъзпалителни основно), почивка, внимателно упражнения, пазене, внимателно физиотерапия, операция в най-краен случай (и само ако има показанията за такава!) - това са нещата, които работят. Плюс може би бани и дискус, за някои хора. Останалите "специални" и нетрадиционни лечения са с доста съмнителни резултати. За съжаление няма магическо хапче за нашите проблеми.


Ужас!

Ако боли - бягай! Това ми е мотото вече. Каквото и да е, колкото и да е уважаван специалиста дето го прави, колкото и да му/й вярвам - ако боли, ако ми създава дискомфорт докато го прави - спирам и си казвам, ако продължава - ставам и си тръгвам. Ако влошава положението след това - не се връщам.

Щях да си спестя страдания ако по-рано го бях осъзнала, ама млада и зелена, какво да се прави... Една от физиотерапиите ме влоши преди години, уж си казвах, ама продължих да ходя мислейки, че ще помогне в крайна сметка (не помогна).

Да не се приема, че физиотерапията е лошо нещо - след това си намерих човек, който облекчи нещата, а миналата година друг физио ми помогна с втората херния. Просто трябва да се внимава, да си казваш какво става и да си готов да си тръгнеш в средата на сесията без да се притесняваш.

Не знам хора, аз като се залежа и се чувствам по-зле. Сякаш тялото ми се заключва направо и всяко едно движение му причинява болка.
А иначе съм много динамична и активна в ежедневието.
Снощи на гости се засякох случайно с доктор (българин), който от 30 г е във Виена. И в момента точно открива нов център за болката - гръбначна и т.н. и с над 20 г стаж за подобни заболявания.
Поговорихме си, защото ме видя как на всяко наздраве изпищявам.
Показа ми няколко елементарни упражнения за раздвижване и ми каза - движи се. В никакъв случай да не лежа, защото ставало по-лошо.
И т.е - да пробвам движения и докато усетя болка и да ги повтарям.
И ме раздвижи, а днес се събудих доста по-добре и сега почвам с упражненията.

Разкажи нещо повече за този доктор, той тук ще открива клиника или си работи във Виена?

Аз, лично за себе си, съм се убедила, че движението е единственото, което ми помага и ме поддържа след операцията. Ей сега се залежах една седмица, защото бях болна, ми всичко пращи, пука, наболява. Снощи ходих на йога, днес е коренно различно положението. Занемаря ли малко движението и се почва.