Трудната страна на майчинството

Ако е Корабче с крила, детето ми мина от там, още не ходеше. За година и малко, боледува точно веднъж.Те са 5-6 деца, та все едно са едно малко по-голямо семейство, няма от къде да си влачат много вируси.... А и под подхлупак да го държиш, няма начин да не боледува, така градят имунитет. Или ще боледува като малко или после в по-зряла възраст и не знам дали е по-добрият вариант......Пуснах я на полудневно ходена на 1 година, на държавна ясла тръгна на 2,3 години. През този преход беше в частната занималня и аз лично съм много доволна! Свикна в група и никога не е имало сополяци и тръшкания когато съм я оставила някъде. Чак ме е било срам, че не ме търси така и не реве за мен, но тя от най-ранна възраст е свикнала да е в група, а и в тази частната я занимаваха страшно много, детето дръпна много там, винаги ще съм благодарна на психоложката какво начало постави за детето, аз не бих се справила толкова добре без нейната помощ, а ранното детско развитие и образование оказва влияние до края на живота.   С второто живот и здраве, схемата е същата  

Не знам момичета,  то като ти кажат от 2-3 места, защо го ражда това дете, като не можеш/не искаш да го гледаш и по-добре директно да се нахраниш сам. 😂
За АБВ център става въпрос. Но категорично на държавна няма да я пусна с 30деца в група. Имам своите мотиви, да не намирам нищо добро в това. Не ме притеснява и социализацията, защото е очевидно, че детето ми е социално дори повече от необходимото.
По въпроса с боледуванията, просто ако ще стоим постоянно вързани вкъщи, но с екстри, не виждам никакъв смисъл. Отново няма да мога да работя, нито ще имам някакво адекватно време за себе си.

Ами що не им предложиш да им го отстъпиш това дете за седмица две щом са толкоз курназ.

Ако мислиш, че не им го бутам по повод и без повод, ама на... 😆

С риск да не се съгласят всички с мен, но колкото повече боледува, толкова по-леко ще боледува. Имунната система се научава с опита и възрастта да се справя. В това съм убедена. В яслата 1та година 2 седмици вкъщи, 2 седмици там. Но очевадно за мен беше как все по-леко ги прекарва, а и аз и научих хапчетата и илачитте и да я познавам още при първите признаци.

Най-често ми прави впечатление, че не ги лекуват правилно и за това се почват една серия от сополяци и кашлици , които уж с нищо не минават и са хронични. ОБАЧЕ никой не прави МБ да види какво точно е това чудо. Много често в яслите се въртят, както и в повечето медицински центрове и болници, едни бактерийки, които са и доста резистентни. И ако не им направиш посявка и да им нацелиш антибиотика се почват едни безкрайни сополяци и кашляния и едни сиропи и епопеи, а ако просто се направи посявка се уморяват с 2-3 дни дори локални капки. Това от опит! На 2-3 месеца беше като лепна едни такива сополяци, чак едва кърмех. Докторката веднага почна карлагол, сребърна и какви ли не общи боклуци, а това дете стигна до там че една дишаше вечерта.....викам си , ааа не, това не е сопол като сополите, веднага в лабораторията и хоооп- златен кок. Лаборантката вика, това си е от болницата и от опит и от това , което видях, без антибиотик няма да стане и може да изтървете детето. Капах там каквото капах 2-3 дни и мина и замина.....

Към повечето такива бактерии се гради и имунитет и веднъж излекувани не се лепват лесно 

Да, не споделям мнението ти в първия абзац, но нямам желание да водим подобен спор и да се убеждаваме в неща, в които няма да се убедим.
Аз съм против самолеченията и нито себе си, нито детето лекувам без специалист и изследвания. Дори при личната не я водя, директно при специалист и до този момент не съм имала причина да недоволствам.
Иначе от родилно ни изписаха без екстри и това бе една от причините, варианта държавна болница да бъде изобщо изключен.

Оле, това как ме разсмя Жена, само ти си знаеш какво ти е, недей така - хората ще си дуднат каквото и да става

То и в частната ни го лепнаха...че се оказа, не само на мен.....ама и това мина. Пак бих избрала частна, защото ей за това вече съм на 100 % лигла аз, не търпя мизерия, мръсотия и да не ми е комфортно, в никакъв вариант, особено пък като ще се ражда дете и се предполага, че трябва да ми е комфортно и да мога да си изживея момента. 

Спастик Чилдрен - разбирам. Тогава е вариант да си купиш малко жилище близо до родителите си - поне да сте малко по-самостоятелни. В момента банките предлагат много изгодни варианти, но пък цените на  жилищата доста се повишиха. Стискам ти палци. Била съм точно в твоето положение по отношение на детето и те разбирам много добре. При моят син ситуацията рязко се подобри откакто навърши 10 години. Сега мога да кажа, че не ми създава никакви проблеми - е мързелив е, не му се учи и все още е злояд, както и вечер не иска да ляга и сутрин не може да стане, но на фона на положението което беше е чудесно сега. В училището като цяло взаимоотношенията между децата са много сложни и постоянно викат родители при директора, за четири години изгониха три деца, едно дете претърпя четири мозъчни операции и ослепя почти напълно. Нагледах се на толкова драми, родители се развеждаха, децата страдаха, биха се, че от позицията на времето мога да кажа, че страховете които имах когато моят син беше на четири години и не го иска кумата ми в детската с нейния син, защото ще го развали и него, и за това ревах две седмици нон стоп, ми се вижда истинска загуба на време и нерви.

Контеса благодаря за загрижеността, но съм добре. В горния пост написах конкретни неща на Спастик Чилдрен, имам много опит в отглеждането на трудни и проблемни деца, направих и две паник атаки, много страшно беше, към днешна дата гледам да си пазя здравето, щото тия деца мене чакат и трябва да съм силна, да ги подкрепям. Така, че ако имам нужда от помощ - психиатрична или друга - бъди спокойна ще се обърна към когото трябва.

Калин нямам опит с ясли, но и двете ми деца са посещавали и все още посещават държавна детска градина и съм много доволна. Нямам никакви забележки към персонала, храната и условията. И въобще не чувствам вина, че не съм до тях.
Пробвай, ако детето се чувства добре, хич да не ти пука, каква майка си.
Както вече написах, важно е ние да се съхраним, защото тези деца още дълго ще имат нужда от нас.

😮 10 години!? Недей така, жена. Още сега ми идва да се разрева.
Иначе и аз поисках няколко пъти развод от мъжа ми след раждането, но ни се размина... поне за сега.😆

Вермалион моят син беше изключително труден -  хиперактивен с дефицит на вниманието, злояд /имам предвид, че не ядеше нищо, а не като малкия например само мляко/ и постоянно болен с изпъкнали лимфни възли, нацепени нокти - тебе съм те чела, при вас не е такова положението.  Твоята госпожица те манипулира с рев, има такива примери около мен, при момичетата този период приключва до около четвъртата година. После почти няма проблеми с тях. Така, че твоето ще мине бързо.

Направи ми настръхва косата като чета човек да се чуди за какво ходят децата ни на училище ,да се учат или да се малтретират едно друго .Все повече се обаждам ,че държавните училища не струват ,ако живот и здраве имам възможно ще търся частна гимназия с отбрани деца .

Оф, те колкото са отбрани в частната... Мечтай си.