Паническо разстройство - 29

  • 61 909
  • 763
  •   1
Отговори
# 720
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Ох уж тази дулсевиа действа с натрупване, а аз от едно хапче съм като парцал, спи ми се и ми се вие свят. А най лошото е, че съм на работа.

# 721
  • София
  • Мнения: 1 549
Драко, това са странични ефекти. Натрупването ще е в положителен план, просто трябва да изтърпиш да минат гадните странични ефекти. А атаракса пи ли ?

# 722
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Драко, това са странични ефекти. Натрупването ще е в положителен план, просто трябва да изтърпиш да минат гадните странични ефекти. А атаракса пи ли ?
Не страх ме е, че ще спя много, и ще изчакам да почивам тогава да го пия да видя как ще ми подейства.

# 723
  • София
  • Мнения: 558
При мен ПА спряха като започнах да взимам редовно деанксит и конкор. Явно най-накрая съм уцелила хапчетата. Но опитам ли се да ги спра, всичко се връща отначало. Не знам доколко е безобиден за организма деанксита, но напълнях с десетина килограма. Проблемът при мен е непрекъснатата депресия и най-вече тревожност. Непрекъснато за нещо се притеснявам, ако няма за какво - намирам си. Заключих ли вратата, спрях ли ютията, какво става с детето, то си е направо болестно състояние. Непрекъснато съм напрегната, не мога да се порадвам на живота. Приемам всякакви съвети как да се справя, детето само ми се кара, че все съм крива и намусена. Вече и с хора не ми се събира, защо да развалям и тяхното настроение.
И аз съм по същият начин относно детето , искам непрекъснато да я чувам / тя е на 15г /,все се притеснявам да не й се случи нещо лошо , абе болестно състояние.
Мен ме е страх най-много да не припадна и да не умра.Вече десет години си казвам съм в такова състояние , до сега не съм припадала , но никога не е късно.Ето от това най-много ме е страх.
Ти по колко деанксит приемаш , защото и аз съм на деанксит и взимам сутрин по едно.

# 724
  • Мнения: 964
При мен ПА спряха като започнах да взимам редовно деанксит и конкор. Явно най-накрая съм уцелила хапчетата. Но опитам ли се да ги спра, всичко се връща отначало. Не знам доколко е безобиден за организма деанксита, но напълнях с десетина килограма. Проблемът при мен е непрекъснатата депресия и най-вече тревожност. Непрекъснато за нещо се притеснявам, ако няма за какво - намирам си. Заключих ли вратата, спрях ли ютията, какво става с детето, то си е направо болестно състояние. Непрекъснато съм напрегната, не мога да се порадвам на живота. Приемам всякакви съвети как да се справя, детето само ми се кара, че все съм крива и намусена. Вече и с хора не ми се събира, защо да развалям и тяхното настроение.
И аз съм по същият начин относно детето , искам непрекъснато да я чувам / тя е на 15г /,все се притеснявам да не й се случи нещо лошо , абе болестно състояние.
Мен ме е страх най-много да не припадна и да не умра.Вече десет години си казвам съм в такова състояние , до сега не съм припадала , но никога не е късно.Ето от това най-много ме е страх.
Ти по колко деанксит приемаш , защото и аз съм на деанксит и взимам сутрин по едно.
И аз при вас
взимам деанксит сутрин и обяд ( на обяд ще го взимам до края на месеца, после само сутрин  ) , но това и мен ме интересува
Не знам доколко е безобиден за организма деанксита,

# 725
  • София
  • Мнения: 403
При мен ПА спряха като започнах да взимам редовно деанксит и конкор. Явно най-накрая съм уцелила хапчетата. Но опитам ли се да ги спра, всичко се връща отначало. Не знам доколко е безобиден за организма деанксита, но напълнях с десетина килограма. Проблемът при мен е непрекъснатата депресия и най-вече тревожност. Непрекъснато за нещо се притеснявам, ако няма за какво - намирам си. Заключих ли вратата, спрях ли ютията, какво става с детето, то си е направо болестно състояние. Непрекъснато съм напрегната, не мога да се порадвам на живота. Приемам всякакви съвети как да се справя, детето само ми се кара, че все съм крива и намусена. Вече и с хора не ми се събира, защо да развалям и тяхното настроение.
И аз съм по същият начин относно детето , искам непрекъснато да я чувам / тя е на 15г /,все се притеснявам да не й се случи нещо лошо , абе болестно състояние.
Мен ме е страх най-много да не припадна и да не умра.Вече десет години си казвам съм в такова състояние , до сега не съм припадала , но никога не е късно.Ето от това най-много ме е страх.
Ти по колко деанксит приемаш , защото и аз съм на деанксит и взимам сутрин по едно.

Взимам сутрин по едно хапче. Понякога и на обяд по едно, но доста рядко.

# 726
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ще нахлуя малко рязко и с бутонките напред, но ми се струва, че е добро и да го видите:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1730557480584329&set … ype=3&theater
и нещо по-полезно:
http://www.znamdaiam.bg/polezno/10-hrani-koito-ponizhavat-stresa

# 727
  • Мнения: 229
Здравейте опитвам вс засега ефект 0, а на 4ти дек имам запазен час за доктор но този път съм си записал час за имунолог, това ми е последната надежда че мога да се излекувам от ГТР , смисъл всичко това което се излива в мен всеки ден е адреналин, кортизол искам да знам защо тялото ми си причинява това смисъл дали стресът е само стрес или стресът е хормонален дисбаланс, или нещо друго 10 години ми подхвърлят рецепти и ми писна да видим дано тоя път ми вземат нещата под внимание ако не почвам да обмислям други варианти като да си запазя час при св. Петър, на 4 ти дек съм в Лече Италия при един професор помогнал на наша позната пък да видим.

# 728
  • София
  • Мнения: 1 549
Дончев, успех! Ще споделиш за имунолога, интересно ми е този тип лекар на какво мнение е за такива състояния.

# 729
  • Мнения: 1 488
Дончев, успех и да разкажеш!

# 730
  • Мнения: 229
Дончев, успех! Ще споделиш за имунолога, интересно ми е този тип лекар на какво мнение е за такива състояния.
Задължително ще споделя, макар че хора бях на психиатър в Брюксел, Американска болница Рим, Клиника за психиатрични болести Кьонингщайн Германия, всички ми изписваха АД това е, това е немога и до ден днешен да повярвам няма друго лечение няма друго решение нищо това е АД изписват ми ги и това е, никои не ми пусна едно изследване да видят има хиляди неща които могат да провокират тия симптоми, но не само като чуят и до там стрес дори майка ми всеки път се ядосваше как може това да е преглед само на думи и рецепта АД и до ден днешен 10 години продължават да ми дрънкат не сме ти го налучкали колко пъти ми е идвало да ги удуша с вратовръзката им, Ние сме опитни зайци и ни налучкват лекарства, покой не ми дава това, хора с страшни диагнози се лекуват успешно ние уж сме здрави а всъщност не сме но не сме и болни, болно ми е нито си нормален нито не си..............

# 731
  • Мнения: 1 488
Дончев, не си ли си правил кръвни изследвания? Те показват и хормоните на щитовидната жлеза. При проблеми с нея се получават нашите симптоми. На мен ми направиха преди да ми изпишат АД.
От друга страна много хора страдат от същото и докторите си знаят и направо изписват АД. Обаче има един малък процент хора, на които не им действат АД. Отделно съм чела, че се появяват нашите симптоми при вече съществуващи възпалителни процеси в тялото. И учените търсели методи на лечение без АД а със противовъзпалителни лекарства.
Казваш здрави сме, но не съвсем. Ми не сме, психиката ни е болна, тревожност ,депресия, ОКР, паническо растройство са си болести, но на психиката.


# 732
  • Мнения: 2 165
Дончев, успех! Ще споделиш за имунолога, интересно ми е този тип лекар на какво мнение е за такива състояния.
Задължително ще споделя, макар че хора бях на психиатър в Брюксел, Американска болница Рим, Клиника за психиатрични болести Кьонингщайн Германия, всички ми изписваха АД това е, това е немога и до ден днешен да повярвам няма друго лечение няма друго решение нищо това е АД изписват ми ги и това е, никои не ми пусна едно изследване да видят има хиляди неща които могат да провокират тия симптоми, но не само като чуят и до там стрес дори майка ми всеки път се ядосваше как може това да е преглед само на думи и рецепта АД и до ден днешен 10 години продължават да ми дрънкат не сме ти го налучкали колко пъти ми е идвало да ги удуша с вратовръзката им, Ние сме опитни зайци и ни налучкват лекарства, покой не ми дава това, хора с страшни диагнози се лекуват успешно ние уж сме здрави а всъщност не сме но не сме и болни, болно ми е нито си нормален нито не си..............
Ходих при един психиатър в Люлин и бях много доволна.  Преди да ми изпише АД ме изпрати да си направя изследвания на хормоните  ТСХ и другите, които се изследват на щит.жлеза, както и някакви неща на главата ми слагаха, забравих какво беше ЕЕГ или нещо от сорта. След това вече ми изписа, като видя, че всичко е в норма. Единствено импулсите ми казаха, че леко били забавени, но според мен е от АД и ксанакса. Аз си пиех стария преди да го спра. Начерта ми някакви неща с позитивни неща, които да си казвам, мисля и повтарям. Намекна ми, че всичко зависи от мен:)) Хареса ми много отношението му. Не е като останалите да вляза и след 5 минути да съм излезнала с 3 рецепти.

# 733
  • Мнения: 229
Дончев, не си ли си правил кръвни изследвания? Те показват и хормоните на щитовидната жлеза. При проблеми с нея се получават нашите симптоми. На мен ми направиха преди да ми изпишат АД.
От друга страна много хора страдат от същото и докторите си знаят и направо изписват АД. Обаче има един малък процент хора, на които не им действат АД. Отделно съм чела, че се появяват нашите симптоми при вече съществуващи възпалителни процеси в тялото. И учените търсели методи на лечение без АД а със противовъзпалителни лекарства.
Казваш здрави сме, но не съвсем. Ми не сме, психиката ни е болна, тревожност ,депресия, ОКР, паническо растройство са си болести, но на психиката.
Правил съм си много но главно стандартните изследвания, да аз имам заболяване на Щит. жлеза т.е. Хашимото и много хора предимно жени го имат и нямат тези симптоми или ако ги имат са на Хипертиреоидизъм а аз съм диагностициран с Хипо което те прави пълен, отпуснат, уморен а при хипер симптомите са като моите а при мен съм с Хипо функция  а със симптомите на Хипер.... нямам обяснение.... след като ми откриха това на жлезата съвсем случайно преди 5 год аз пак си имах всичките симптоми като сега но мислех ето откриха какво ми е имам диагноза има лекарство пия го до живот да гадно е но всичкия тоя ад ще изчезне но уви, пия хапчето и всичко си е същото, срещата с този имунолог е последната ми надежда да е нещо откъм жлезата или нещо хормонално. Добре да кажем че сме болни в психиката как няма лечение смисъл всеки ден ме трови собствения ми организъм като изпуска кортизол и адреналин, тресе сякаш съм на 220волта, 10 години ми се говори едно и също като промени си мисленето ами мисля си ОК живее ми се не ми се умира искам да направя милиони неща а тия симптоми ми позволяват само да лежа, немога да се радвам на нищо хубаво защото 95% от всеки един ден съм не на себе си.

# 734
  • Мнения: 2 053
Значи, Дончев, ти ме обезкуражи тотално, защото и аз съм с генерализирано тревожно разстройство и все таях надежди, че има оправия, ама явно няма. Аз също мислех тоя месец да приключвам със себе си. Толкова ми беше черно. Обаче се крепя на това, че ако се гръмна ще има един двама, на които ще им почерня живота, а не ми се ще. Ти не знам как си успял да стигнеш до толкова много психиатри в различни страни, но аз все се надявах, че поне в чужбина е друго. Не че аз мога да си го позволя де, но принципно. Аз иначе вече от срещи с хора най-много се ужасявам. Човекомразец станах хаха. Не точно. Абе плашат ме хората просто и общуването. Потя се като ще се срещам с нови хора. А като знам какъв общественик бях.

Общи условия

Активация на акаунт