И на мен ми стана тъжно.
- Публикувана: 21 септ. 2017, 13:56 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 10:20 ч.
Смешки от форума 28
Цитат
С тоя смок над София, където го виждам всеки ден едва ли си хапваме здравословно.
Леле и змии се завъдиха в София.
Смокът си витае във въздуха, да му се не види и мутиралата гадина. 
Цитат
Не живея на село, нито съм родена там и това, което ще напиша не е поради лична подбуда, т.е. ни най-малко съм се засегнала, но преди да пускате тема поглеждайте в тълковните речници... Мисля, че темата има за цел да разкрие разните смешни постъпки и като цяло хорската простотия, с която всеки един от нас се е сблъскал по един или друг начин, та в този ред на мисли тук става въпрос за начин на мислене, отношение, държание, култура и т.н., или по-общо казано манталитет, т.е. селяндурски е правилната дума, а не селски (друг е въпросът, че масово селски е станало нарицателно за всякакъв такъв тип прояви). Не се заяждам..просто мнение.
Само по себе си мнението не е особено смешно. Фактът, че е публикувано на страница 2276 от темата обаче е.
Цитат
Киану Рийвс никога не е бил женен. С тогавашната му приятелка са чакали бебе, но то се ражда мъртво, след 1-2 години и жена му загива в катастрофа.
Къде е смешката?
Страшка от форума:
Цитат
Здравейте, писах в съответната тема, ама там никой не пише, а май и не чете. Решила съм да не ваксинирам сина си по ред причини, но искам да обменям информация с други майки, които не ваксинират децата си. Та питането ми беше, има ли такива от вас, които съжаляват за решението си? Как се развиват децата ви и най- важното, при контакт с дете, което е било ваксинирано и е потенциален преносител на зараза, как се повлияват неваксинираните ви деца?
Цитат
И при мен беше желана, но някак стана твърде бързо и не очаквах. Като разбрах 1 месец ревях като луда всеки ден, по 5-6 часа, задавях се от рев, че с живота ми е свършено и какво съм направила. Не знам мъжа ми как ме изтърпя. Даже баща ми ми каза да го махна ,но само да спра с този тормоз. Едно, че си ожалвах приключилия живот,второ не можех да понасям мъжа си и ми идваха мисли от сорта, че е идиот и не мога да го гледам. Недоумявах как ще го гледаме това дете,ако останем по някаква причина без пари, как ще бъде лепнато за мен следващите 20 години,какво ще стане ,ако се роди болно,колко съм дебела и грозна и с мене свършено и тн.. Та това отшумя до началото на 3ти месец. Хубаво, ама се бях навила за момиче и като разбрах началото на 5ти месец , че ще е момче, пак 2 седмици рев и сополи какво ще го правя това момче и как от момчета нищо не разбирам и не са ми сладки и тн. Айде и това мина. Сега съм в 7 ми месец и ако ми се спомене кърмене изпадам в истерия , рева и се тръшкам и се сърдя как може на някой да му хрумне, че ще си причиня подобно нещо та и съвети ми дават непоискани.
Като цяло обаче си купувам разни неща за бебето, представям си как ще си го гледам, колко ще е сладко, как ще отслабна и ще стана като преди и ще си го разхождам гордо целия свят да го види, но от време на време откачам и се почва с плаченето, че съм грозна, какво ще правя с тая лепка бебето и така. Не знам дали са хормони, вероятно, но не си единствена.
Като цяло обаче си купувам разни неща за бебето, представям си как ще си го гледам, колко ще е сладко, как ще отслабна и ще стана като преди и ще си го разхождам гордо целия свят да го види, но от време на време откачам и се почва с плаченето, че съм грозна, какво ще правя с тая лепка бебето и така. Не знам дали са хормони, вероятно, но не си единствена.
Препоръчани теми