Свестните са заети

Да, хората са се променили- благодарение на козметиката и фитнеса, днешните " 40 са вчерашните 30", ама само на външен вид.
Природата им си остава същата- часовникът цъка пак по същото време- като през 20- ти век, а инвитрото струва куп пари+ всичките несгоди, струпващи се пак върху женската глава.
Затова ме изумява неистовата защита на правото на жената да не узрее за сериозни отношения и семейство, когато ѝ е времето, а да гони дивото и вторите издания.

Аз пък съм против прекаленото узряване, т.е. вече ми е време да се женя, ама не че ми се жени много. И оттам нататък - разговори за манджи, обзавеждане и деца, излизане само семейно, събиране само със семейни двойки, най-вече мъжови приятели, вече не сме за това, вече не сме за онова...
Защото умственото съзряване/остаряване си личи и на лицето и маниерите.
Радвам се, че сега младите се женят просто за да са заедно, с идеята по-късно да имат деца.
Разбира се, против съм такива, които все не са готови, но по-добре да го признаят открито, вместо да тровят живота на някой наивник от другия пол.

Не е клише, не знам с какви хора си заобградена, но около мен има разнородни случаи и възрасти хора. Животът е динамичен. Хората се променяме и не е нужно да стоиш с един човек цял живот, само защото си имал/нямал деца от него.

И за да не съм голословна:
Аз се събрах с втория си мъж на 30. Вече имах дете. Още сме заедно. Срещнах го година след раздялата с първия. Бащата на детето ми при раздялата тръгна да си "реже вените", драми, всякакви възможни начини да ме върне, а една психоложка ме преследваше за семейна терапия месеци наред. Ами, много ме беше разочаровал този човек, чувствах се изтощена и напълно "умряла", задушаваше ме. Не го обичах, физически ме отблъскваше чак в един момент (като ме докоснеше и се сковавах). Въпреки всички съвети на близки и не толкоз близки "да не си развалям семейството", ама как ще се оправям после, сама с дете, типичните глупости, успях да удържа положението и не сгреших. Не само си "намерих мъж", а се и влюбих истински. Сега имам живота и човека, който искам.
Едната ми най-добра приятелка също създаде второ семейство и брак с друг мъж, след 30 годишна възраст.
Бащата на моя мъж има второ семейство в момента – наскоро се събра с една жена с 2 деца, след като се раздели с майката на моя човек.
Моя позната много успешна бизнес дама, на 43 реши, че ѝ тиктака биологичния часовник и вече иска дете. Беше готова да роди без сериозен ангажимент, но искаше дете на всяка цена. Имаше си всичко – успех, пари, дом, но детенце нямаше. Намери Мъжът, имат семейство, роди преди 3 години на "преклонна" възраст според канона на обществото. Изглежда прекрасно след раждането. Както и преди него.
Друга моя позната по същия начин – дълги години сама, "стара мома", мимолетни връзки, добра кариера. Събра се наскоро с един мъж и роди на 42. Дори не знам дали имат брак.

Сега, нека да уточним, че има разлика – ако целта на авторката е да има деца, да, на 40 ще ѝ е по-трудно да намери мъж, който да я обича, да иска дете и да създаде семейство. Но не е невъзможно.
Ако целта ѝ е просто да не е самичка, да има близък мъж до себе си, но не държи на собствено дете, 40 не е никаква бариера или преломен момент.

Съгласна. С едно уточнение- на 40 години човек вече има установени навици и много по-трудно ги пречупва в името на разбирателството с ближния. Това може сериозно да затрудни евентуална връзка или съжителство.

Само че приятелките, родили на 40 и нещо, въобще не са гаранция, че на теб ще се получи.
На всяка сполучила за колко ли колко други не се е получило или е с ужасно много пари и нерви, но като всички - и клиниките не споменават за неуспехите си.
Аз дали да вярвам, че щом Елена Йончева роди на 52, и на мен ще се получи? Само че при мен на 46 започнаха признаците за менопауза.
Както беше написал някой артист, перифразирано "Хабим си яйцеклетките заради пари, а после си даваме парите за яйцеклетки".
Говоря, разбира се, за жени, които са нямали изначални репродуктивни проблеми.

Определено. Затова и написах в предишни постове, че на 40 един човек знае какво харесва и какво не, възгледите му са установени и утвърдени в голяма степен. Вече не е така "подскокливо" приемащ всичко. Но това може да е и плюс, и минус. Хем цедка, хем пречка да допускаш другия.

Някой писа по-горе за феминизъм. Сакън. Не понасям феминистки. Ето това за мен са кисели стари моми.

Хелоуинка, а ти всъщност какво търсиш? "Интелигентни хубавци", това ясно , но все пак - малко по-конкретно ще споделиш ли какъв е твоят тип мъже? Колко от предишните ти връзки отговаряха на него?

Ехаааааа, доста сте пописали... Да уточня - деца не желая или не на всяка цена. Нямам против чужди деца.

Преди живеех в София, цялата ми енергия отиваше в покриване на наеми и сметки, затова се прибрах в малкия град. Тук със сигурност ми е по-спокойно, но нямам среда, нямам приятели, които да ме запознаят с други приятели.

Сайт за запознанства пробвах веднъж и си изтрих профила на следващия ден. Освен нормалните чукачи, имах предложение за "златен дъжд" и какви ли не простотии.

Онзи от съседната тема не ми го прибутвайте. Вторият му пост беше как всички жени са кучки. Мерси! Някоя друга да си го вземе това злато.

Критериите са много условно нещо. На книга може всичко да е наред, но да няма привличане. Нормални неща искам, но те са строго специфични дали ще се получат между двама души. Искам да може да ме разсмива, да ме мотивира... Хаха, търся клоун - мотивационен треньор...

Не изглеждам зле, на 37 съм, но изглеждам по-млада. Бих свалила 6-7 килограма, но не е фатално. Имам предложения. За секс обаче. Или са 27-28 годишни, които търсят неангажиращ секс, или са женени, които искат да боднат нещо странично. В днешно време секс се намира лесно, но аз имам нужда от близост, не от секс.

Това със чупенето на ребра, задължително ли трябва да е на ски писта? Не може ли да го изтряскам в бакалията?

Искаш напълно нормални неща, които обаче в днешно време да много кът за съжаление. 

Простете невежеството ми, какво е "златен дъжд"?

По скоро си трябва форум за съвети към тийнейджър(к)и (а тук да им се забрани достъп) и форум за сексуални въпроси и притеснения...

Иначе тази тема ми се вижда съвсем нормална за тук - пита се за съвет, действително касаещ семейни отношения (а именно - липсва подходящ партньор за такива), в реална ситуация, която не звучи като пикантен турски или латино сериал. И от потребител, който не се е регистрирал вчера, само за да пусне темата.

Съжалявам, че не мога да кажа много по самата тема, освен да посъветвам авторката да помисли за преместване в по-голям град (евентуално столицата) или в чужбина, където потенциално ще има по-голям избор. Естествено ще трябва да разшири/поднови и приятелския си кръг след като се премести.

Другият вариант е с виртуални запознанства, но при тях почти не съм имал положителен опит и не мога да дам съвет, нито имам представа как са се променили нещата през последните 10 години, освен, че очевидно социалните мрежи се използват много по-активно за тази цел отколкото преди 10-15 години и повечето нормални хора би трябвало да могат да се ориентират в широкия кръг приятели и приятели на приятели какво им харесва като външност и поведение. Фейсбук ми се струва по-подходящ за човек на 40, тия инстраграми и работи, където си "лайкват" снимките изобщо не мога да ги проумея - вижда ми се толкова ужасно детинско, но явно така се свалят днешните 20-25 годишни Аз съм от mirc поколението, което знае без да се замисли съкращения като asl

Успех на авторката! Надявам се да откриете подходящ партньор, който да Ви допада истински и да се стигне и до по-силни чувства

Да ти е кеф повече "пиш-пиш" върху партньора, отколкото нещо друго   
Аз съветвам авторката да не се отказва тотално от сайтовете за запознанства, просто трябва повече време да се пресее плявата...Аз лично също намерих партньора си там. Щом и доктори по финнаси се срещат в тези сайтова, значи се срещат всякакви.   Е, не стана от раз и както казва Малкият принц "Ако искаш да видиш пеперуди, трябва да изтърпиш две-три  гъсеници "     Особено за хора , които имат ограничен кръг от познати или социална среда, понякога са необходимост тези сайтове. Сестра ми живее в Швеция, всички масово  с подобни апо-ве  се запознават...

Боже, 3-4 години не четях извън Красива мама. Реших да се поразходя из форума и що да видя - напълнило се с моми и ергени  .

Халоуинка, съвет не мога да ти дам, но искам да те успокоя. В България във възрастовите групи до 53г мъжете са повече на брой от жените във всяка група. Другата, хубава за тебе новина е, че поради непрекъснатото падане на броя новородени има все по-малко млади жени. В годините преди да се родиш са не народили предостатъчно мъже. Щом нямаш нищо против чужди деца и не държиш да имаш твои няма да имаш никакъв проблем да си намериш мъж. Просто трябва да излизаш повече. Не е малък град Плевен. Само климата е кофти, особено зимата. Има и Медицински университет. Не шкартирай толкова бързо по-младите мъже. В много случаи превъзхождат по-възрастните си събратя без да имат тегобите им.

А би ли се върнала в София? За емиграция замисляла ли си се? В по-голям град ще имаш повече възможности за срещи.

Много щастие ти желая

Със сайтовете трябва търпение, нужно е и да се отчита кой сайт за какво е - има такива с основно сексуална насоченост и други за по-сериозни отношения. За съжаление не мога да кажа подходящи от втория вид, знанията ми са остарели.

Сега са на мода и приложенията - Tinder, OKCUPID. Мисля, че има свестни хора навсякъде, но и много боклуци. Триеш простаците, сред останалите подбираш и внимаваш за женени.

Предложението за танци, което даде някой нагоре, е супер. Познавам няколко ергена, които с тази цел се записаха на народни танци.

Запис, защото ми е интересна темата, а и съм във възрастовата категория.
Иначе - не мисля, че няма свободно мъже. Точно в последните години масово се развеждат и страдат от самота и те.
А в тези онлайн времена - изобщо няма значение от къде си.

На 37 може спокойно да се срещнеш с 35 годишен - даже няма нужда и да е разведен. Все повече 35 годишни изобщо не са се женили още.