Свестните са заети

Дорис, има агенции, които организират точно такива купони, за каквито пишеш, само че след един такъв наша съфорумка пусна тема какви боклуци са мъжете, които е срещнала там - отивали с цел бърз секс, не и нещо друго, което си е гадно и губещо време за жените, търсещи връзка. То, ако е само за секс, на една жена не й трябва да се занимава с агенции.

И аз се замислих, че на такива места какво правиш с лудите, нахалните и грешно разбиращите сигналите ..., но то такива винаги има.

Мисля, че на тая възраст 40+ лесно ни личи къде ще мине бърз секс ... Чак такива мъже самоубийци няма. 

Имам приятелка, която се отписа от сайт за запознанства, защо и пишат ужасно много млади мъже. Разбирайте 20+. Човек си вика "Да и имам проблема", ама чак се беше потресла от неособено естествения им интерес. 

Към този момент не мисля да сменям града. На фитнес искам да се запиша, но не са ми интересни нацепените батки. Няма с какво да ме впечатлят. Не се впечатлявам от мускули. Бих се записала само за тонус. Танци мразя.

Хора, като ви казвам, че е трудно, не си измислям. Когато съм била на 20, не са били трудни спонтанните запознанства - на заведение, на спирката... Сега не мога да спра 40 годишен мъж на улицата с предложение за кафе. Не става.

Едно време така се шегувахме с една приятелка - ако си харесаш някого, преспъни го, пък после му се извини и така... ще тръгне разговор... Ако чуете за някаква шматка, дето масово преспъва мъжете по центъра в Плевен, да знаете, че съм аз - търся си мъж

Не знам. Осъзнавам, че и по-зле може да бъде. Колко жени са впримчени в нефункционален, нещастен и дори пълен с насилие брак. Аз поне сама кова собственото си щастие. Ама нещо липсва...

А малко да побутнеш приятелите да те позапознаят с подходящи техни познати?

Ама ти не искаш и грам усилие да положиш, само си търсиш как да осакатяваш мъжлетата.  Ей, моме в днешно време те са едни такива деликатни, чупливи, раними ... по-добре ти припадай в краката им, вместо да ги спъваш, че може да те съдят или да се оплачат на мама. 

Аааа, с Уишмастър е свършило работа, значи работи методът...

Нямам познати бе. Събирам се с три приятелки, и трите са необвързани като мене. Седим и плюем по мъжете колко са зле, пък ние, видиш ли, сме коя от коя по-по-най... Абе жалка работа...

Забелязах, че жени, които се събират с необвързани приятелки и плюят мъжете си седят сами с векове. Мъжете може би забелязват негативизма ви и не задълбават с вас. Хем ги плюете, хем ги искате  .

А защо не се върнеш в София? Там е пълно със свободни мъже. Даже мене, дебелата бабичка, заговарят. В градинките е пълно с майки с дете от предишна връзка и нов, по-млад партньор. В малките градове и селца е по-трудно, защото мъжете ходят да работят в по-големите градове и в чужбина. А какви са интересите ти? Знаеш ли някакви чужди езици? Би ли се оженила в чужбина? За чужденец? Преди 10 години в Родители в чужбина пишеха много мами, срещнали чужденец в интернет. С някои и досега съм в контакт и са щастливи. Мъжете им са си нормални. Много от тези мъже и деца не са имали като са се срещнали. По спомени са се намерили в АйСиКю и Скайп. Сега не зная кои сайтове са модерните. Чужденец от далече няма да си губи времето и парите да идва за еднократен секс, според мене.

А там, където работиш няма ли шанс да срещнеш човек със сходни интереси?

Къде е Мамасита да дойде и да обясни как стоят нещата, че много хубаво обяснява.
 
Моят коментар по темата е, без някакъв компромис нещата няма да станат. Сама реши с кое ще отстъпиш. А може и да ти излезе късмета и съвсем изневиделица да срещнеш най уникалния мъж на света, който пък да се окаже свободен и да се влюби в теб...опс, такива късметлийски работи само на мен се случват май...   ....и не забравяй, компромиса.
Успех ти желая, звучиш ми като разумен човек.  

Говоря езици - английски, немски, руски... Но никога не съм се замисляла да се свържа с чужденец. Дали съм склонна? Не знам. Не съм мислила по въпроса. Бързо се адаптирам към нови места, но не знам дали искам да напусна България.

В София не желая да се връщам. Голямо блъскане и гърбене, само за да платя квартирата. Там е особено трудно да живееш, ако си сам.

Работата - в момента шефът сменя дейността, от другата седмица отваряме и не знам какви клиенти ще дойдат. Допреди това бяхме Еврофутбол и се запознах с всички комарджии, утайки и цигани в града. Та не ми беше вариант да хващам мъж от работата С новата дейност (не мога да кажа каква е за момента) може да се запозная с някой нормален. Евентуално. Че са кът.

Ако дойде Мамасита, ще обясни как дърт скочубрел като мен няма какво да предложи, щото младостта и свежестта са отминали

Много е трудно на тази възраст да правиш компромиси. Не съм на 20 да мисля, че всичко, което хвърчи, се яде. Сега наистина знам какво искам. Ама не го намирам.

Имах в предвид, че може като намериш това което търсиш, да се наложи да направиш компромис за да го имаш.

So Lucky, за компромисите не съм съгласна. В началото се търпи, но с времето дотежава. Компромис може да се направи за краткотрайна връзка, не и за брак и деца, според мене. Предпочитам да си живея удобно сама отколкото да търпя нетърпимото.

Хелоуин, защо не пробваш сайтове за чужди езици? Предлагаш помощ с немски, руски и български а партньорът ти помага в учене на други езици или заедно учите език. Ще се запознаеш с много хора. В някои сайтове зная, че има опция да пишеш, че си отворена за връзка или приятелство или кореспонденция. Мои познати така обикалят света. Някои се и задомиха. Само трябва да клъцнеш контакти от третия свят, защото те само търсят пари, брак за документи и безплатен секс. Нищо няма да загубиш.

А Мамасита не може ли да те запознае с някого?

За тебе възрастта не е никакъв проблем, защото не искаш непременно деца а приемаш чужди. Такива жени са голяма рядкост.

   Та ти си още на 37. Ако не се окаже някакъв репродуктивен проблем спокойно можеш да си родиш 1-2 деца докато станеш на 40. Хубаво е че знаеш какво искаш, но трябва и да се напънеш малко за да го постигнеш. Не е нужно човекът когото избереш да е идеален още на първата среща. Хората взаимно се променят когато започнат да живеят заедно, нагаждат се един към друг , стига желание да има. Просто гледай човека който избереш да те кара да се усмихваш, да  ти е приятно с него, да ти вдъхва спокойствие и сигурност. Всичко друго ще си дойде на мястото с времето.
    Дай шанс на мъжът който ще срещтнеш да те упознае, не бързай да го режеш веднага. Позволи му първо да разбере какво ти харесва, и какво не, как би могъл да те зарадва.
     Пък те мъжете малко са като пластелина. Хващаш го и си го моделираш по твой вкус  . Ако не вярваш питай мойто чудо, а беше 49 годишен закоравял ерген като го срещтнах. 

От пластелин са друг път. Никой от мъжете, които обещаваха промени, включая моя, не се промени.  Моят нямаше 30 като го срещнах. На вече почти 50 си е същия. Това, което ме дразнеше, като се запознахме ме дразни още повече. Има мания от вратата, както е с обувките и балтона, да хваща да мете и мие пода. Това дори да съм го излъскала. Ако имам гости мете през краката им. Докато сме на масата става, разхожда се, все нещо му липсва, ходи да гледа екрани, да носи безалкохолни итн. След като се наяде скача да мие чинии. Като ги измие........... иска веднага да ги наредя в миялната   и да пускам 75 градусовата бебешка да се дезинфекцирали.  Напираше и да готви. Проблемът - после 2 часа не мога да изтъркам загорялото. Спря, слава Богу. Всяка година ме пита дали не искам да посетим родителите му. Това поне 4-5 пъти годишно и след като 1000 пъти съм му казала, че вече сме ги посетили и повече не искам да стъпвам у тях. И без мене не отива да ги види. От 20 години е отишъл само веднъж без мене. Тракането на чиниите не мога да го търпя и все повече ме дразни. Не мога и да го разбера, макар че и баба ми и майка миеха по почти същия начин а и аз винаги плакна.

Аз живях с него преди да се оженим. Има много хубави качества. Дълго мислих, защото бях лудо влюбена и даже приех условието да имаме дете за да продължим заедно. Но той не се промени  

Той не харесваше това, че аз излизам само по работа, на пазар или купони. Обясних му, че няма да се променя и уж прие. Обаче още ме пита не искам ли да идем заедно на екскурзия (основно музеи и разглеждане, малко шопинг и никакви дискотеки) и като кажа,че не искам, не отива никъде сам. На мене понякога ми става гадно. Не харесваше и това, че вися по поне час в банята. Е, сега освен мене, там по 2 часа на ден виси и дъщеря ни. Имаме само една баня в момента и в близките четири години не може да се местим заради гимназията на децата.  Като излизам вечер иска да се прибирам по-рано. Ако излезе случайно с мене имам чувството, че го измъчвам. А и той почва да пита няма ли да се прибираме, защото явно му е скучно. Танцува с мене максимум 1-2 часа и почва да мрънка да се прибираме. Последното излизане с танци до зори беше ..... непомня точно, но почти година.

Ако не сте толерантни и недостатъците на партньора пречат още от началото след появата на децата става сложно.

Това ме подсеща.
Не обичаш танци, но явно харесваш металния рок - ами иди на някой концерт, там не танцуват много-много А има шанс да срещнеш сродна душа. Какво стана с оня фестивал на рока в Шабла ли беше, къде беше  .
По мои наблюдения на рок-концерти доста хора (мъже де) ходят сами.
Стинг ще има концерт в София, може да не е твой тип музика, ама от към възраст на публиката ще си право в целта.