Свестните са заети

Разбира се, но ако другият партньор не желае във всеки свободен момент да е на ски, какво прави?
Реално погледнато хобитата в повечето случаи са скъпи удоволствия, дори само книги да четеш. Проблем за мен би бил, ако хобито е начин на живот, ангажира и обсебва всичко и всички, особено ако не изкарва пари... 😆

Аз за такъв случай не съм чувала.

О, да тук в мамата, само мъжете са причина за развод, говедата му с говеда.

Е, нормалните хора не са обсебени от хобитата си. Уишмастъров практикува екстремно катерене. Особено заледените водопади през зимата са му специалитет. Но го прави веднъж на две седмици в един от уикендските дни. Тъкмо да си вземе въздух без мен.

Има и такива случай  но не са така често срещни

Да бе... И тя, едва отворила очи, тихо му прошепва: "Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека". Ама на английски.
А той се пули отсреща ѝ: "Какво, какво? Може ли субтитри?".
Тогава тя скача рязко, забива му един шамар и изсъсква отровно: "Простак!".
А той, възмутен и потресен до дъното на душата си от тази черна неблагодарност, я бута обратно в езерото. Със засилка.
Ох, дано авторката може да плува...  

Цитирам, с надеждата авторката да прочете и да вникне в написаното. От всичките 45 страници с писания, мисля, това е есенцията. Дано успее да излезе от сладостната заблуда, че тя си е ОК, просто всички свестни са вече заети.
Истината е, че заболяванията и проблемите на авторката поставят отпечатък върху всичко - върху фигура, походка, мимика, вид на кожата и цялостно излъчване. Всичко това намалява шансовете за мъж изобщо, да не говорим за такъв от претенциите ѝ. Ако се и облича и държи като застаряваща метълка, хептен.

Бърд, не знаех, че си доктор.Чак сега научих.

Нормално е хората да имат хоби. Освен книгите, аз шия(или поне шиех, допреди 1,5г 😂) и антични семплери, но не купувам копринени конци с игли за мъжа ми. 😆 Нито си записваме среща, за да си видим очите, защото нали... всеки е на своята страна.
Такива случаи коментирам, като този на моя познат - хобито като начин на живот.
Ако партньорите са Ок, значи проблем няма.

Няма нужда от остроумничене.
Достатъчно е да имаш познат с такова заболяване.

Дева, не си права. Не го очаквах от теб.

Защо, Герда?
Момичето наистина има нужда от лечение.

Ех, ех, ех... Явно като си ме представяте, визирате местната луда, която крещи по всички и пуши фасове от улицата  Фигурата и походката са ми ок, кожата ми е перфектна, а излъчването ми е доста дружелюбно. Никога не съм се обличала като метълка, а не съм и такава. Споменах само, че никът ми е заради групата, а не заради празника, но това не е цялата история. Не съм казвала, че съм метълка.

Още повече... Аз от кандидати не се оплаквам. Покани за срещи имам постоянно. Те ме харесват. АЗ не ги харесвам.

Аз СЪМ нормален човек. Болестта ми не ме прави ненормална. Кое в това, което съм написала досега, ви наведе на мисълта, че съм ненормална? Имам дефицит на серотонин, както диабетика има дефицит на инсулин. Диабетиците ненормални ли са?

Знаете ли, големият проблем не е в мен, а в стигмата, която налага обществото. Ако ме срещнете и не знаете за болестта ми, няма да разберете по никакъв начин, че имам биполярно разстройство. ДА, АЗ ИМАМ БИПОЛЯРНО РАЗСТРОЙСТВО. Не съм непълноценна, не съм ощетена, НЕ СЪМ НЕНОРМАЛНА. Да, лекувам се. Пия лекарства. Следя се. Ходя на лекар. Няма да ви подгоня на улицата, за да ви коля с нож. И съм широко скроена. Което не мога да кажа за хора, които поставят клеймо, веднага щом чуят думата "психично разстройство".

Снимка искате ли да ви кача? Че за външния вид ме ядете от самото начало. Епикризи? Психиатърът ми да потвърди, че съм добре?

Аз имам право на претенции, както и всеки друг човек. Болестта ми не определя що за човек съм. Аз притежавам качества и характеристики, които са извън болестта. Притежавам знания и умения, за които много хора мечтаят. Имам интереси, приятели, чувства... Както всеки друг.

Не ми вменявайте, че не заслужавам щастие. Заслужавам. И го търся... надявам се... Но разберете, че не се отличавам от вас по нищо. Имам същите желания и мечти. Имам даже и претенции. Имам копнеж за споделен живот, с човек, който заслужавам.

Ако някой не може да възприеме, че живея с болест, значи не е човекът за мен. Това означава, че моята цедка е още по-ситна от вашата. Аз трябва да намеря достоен за мен човек, който обаче да има и силата и мъжеството да застане до мен и да ме възприеме, каквато съм. Да се гордее с мен. Да ме харесва с предимствата и недостатъците ми. Болестта ми е недостатък, но аз не се окачествявам само и единствено с болест. Аз съм пълнокръвен човек, който живее, мисли, чувства...

Някой смята ли ме за второ качество човек? Някой мисли ли си, че съм по-долу от него? Защото аз не се смятам за нищо по-лошо от всеки един от вас...

А този серотонин как го откриват, че  липсва или не достига?
 Че, то и на мен може да не ми достига, ама да не знам

Авторке, никой не е казал, че си второ качество. Ти от 200 позитивни поста, само 2 злобарски ли забеляза?
Аз написах, че НЕ си перфектна както всички хора, затова е Немислимо да търсиш перфектен. Оставам с впечатлението, че не си човек, склонен на компромиси,  а само изискващ и с претенции. Дано да греша и ако е така, извини ме.