Свестните са заети

Къде бъркам?
Уморена съм да се мъча напразно. Аз съм красиво (всъщност изключително красиво) 25-годишно момиче. Интелигентна и изискана. Не съм от Ню Йорк. Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо.
Има ли в този форум мъже, които печелят по 500 хиляди и отгоре? А има ли жени, омъжени за такива мъже? Ще ми дадете ли някакви съвети? Преди ходех с един бизнесмен, който печелеше 200 – 250 хиляди на година. Но с него ударих на камък – 250 000 изобщо не стигат, за да живея в Central Park West (бел. Longanlon – това е престижен квартал в Ню Йорк).
Познавам една жена в групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в Трибека (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мен, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво?

Ето какво питам по-точно:

– Къде излизат богатите неженени мъже? Барове, ресторанти, спортни салони?
– Какво търсят те в партньорката си? Бъдете честни мъже, няма да ме обидите.
– Има ли някаква възрастова граница, в която да се целя? (на 25 съм).
– Защо някои жени, които живеят разточително в най-богатите квартали са толкова тъпи? Виждала съм истински тъпи, скучни патки, които са женени за невероятно богати мъже. И съм виждала убийствено красиви момичета да седят самотни в барове за запознанства. Защо става така?
– За мъже с какви професии да се оглеждам? Всички знаят за адвокати, банкери, лекари, но колко всъщност получават тия хора? Къде излизат вечер?
– Как решавате дали да се ожените за една жена или просто да я държите като любовница? Защото аз се интересувам САМО ОТ БРАК, не от срещи и гаджета.

Моля, задръжте си обидите – аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях – като външен вид, култура, любов и умения в домакинството.“

Интересното е отговорът, оставил във форума брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:

“Ето тук ти е грешката:

Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии – печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка.
Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш е проста размяна – ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно.
Обаче има още едно съществено нещо – твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми – не. Всъщност, много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш.
Така че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само, че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.
Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да те продам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното – ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е – както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.
Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя, защо момиче като теб, „интелигентна, стилна и изключително красива“, не е успяла да си намери чичко-паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва.
Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се.