Православието като начин на живот-7

Да, даже виж колко сладко ми го каза, като притча. И не за първи път ми го казват, но аз нетърпеливата и искаща всичко да знае... и бунтуваща се. Няма да си реша проблемите скоро

Джуд,
от моя опит знам, че е най-добре да си искрена в отношенията си с Господ. И мисля, че ти точно това правиш - задаваш въпросите, които искрено те безпокоят.
  Веднага се сещам за книгата на Йов, където по парадоксален начин Бог защити "хулителя" Си - Йов, и порица "защитниците" Си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад и нааматецът Софар. С това не искам да кажа, че ти си праведна колкото Йов и твоите въпроси и съмнения са толкова уместни, колкото тези на Йов. Но все пак имаш смелостта да "изпитваш духовете дали са от Бога". И въпреки че лесно могат да те обвинят в дързост, слаба вяра или недостатъчна катехизация, аз считам, че ти си тръгнала по трудния и правилен път на свободата. Защото най-тежкото бреме за хората е свободата, справка - "Великият инквизитор" на Достоевски.

 Няма да крия, че има много наивност в твоите симпатии към всякакви обществени активисти. Всички тези бунтари, за които говориш са от ден до пладне. "Днес хората се бунтуват срещу неизменната човешка природа, за да избегнат промяната на собствената си поправима природа" Н.Г. Давила. Разбирам желанието ти за бунт, но този бунт се състои на друго място и по друг начин.

 Въпреки че е хубаво да се допитваш до свещеници или да четеш т.нар. "свети отци", ти имаш огромната отговорност сама да направиш избора кое е от Бога и кое не -"Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци." 1Коринтяни 7:23
Положението в нашата църква е мнооооого зле. Ще чуеш наистина много разнопосочни съвети от кого ли не. Но нека това да не те обезкуражава - За достойнството на Християнството и недостойнствата на християните

Истината се нарича Иисус Христос! Всичко друго, малко или много, се отклонява от Истината или просто не е цялата Истина. Целта на живота ти е чрез покаяние(това е бунт!), непрестанна молитва и много търпение да познаеш Иисус Христос от личен опит. Опитност, а не философии и законничество. Той знае как да отговори на всичките ти въпроси!

Гледай "Адвокат на Дявола" и "Ханибал" (сериала). Ще те хвърлят в размисли. Да си решиш проблемите - това не трябва да ти е цел. Това е пътят.

Допълнение:

Много добър съвет е даден в предишния пост - Достоевски! Достоевски е велик, гениален ... и земни думи нямам за него.

Братя Карамазови е класика та класика.

Тук преди бях споменала и "Изповед" на Толстой. Толстой може да е бил всякакъв, но Изповед е хубаво да се прочете (въпреки че стилът на писаното хич го не бива).

Джуд, много благодаря за откровеността да споделиш, търсейки отговорите, които да те доближат до Бог, да си изясниш на какво ни учи православието. В какво вярваме, в крайна сметка.
Наскоро попаднах на един сайт, в който са дадени цитати на свети отци, подредени по тематика, в раздели.
Лично за мен това откритие се оказа изключително полезно, за съжаление е на руски, но въпреки това, ще ти го предложа да го погледнеш:
https://svyatye.com

Благодаря много на всички! Чак ми стана хубаво и се зарадвах и сега имам прекрасно настроение. Аз много надълбоко приемам идеята за авторитета. За мен училището беше нещо свещено, така възприех и църквата, свещениците. Трудно ми е да премахна това възприятие от съзнанието си. Много противоречия имам в себе си, надявам се с времето и житейския опит да се подредят.

А относно хомосексуалността и всичките им борби. На мен ми е много трудно да не им съчувствам, когато примерно видя Елтън Джон, когото много харесвам, да говори за децата и за мъжа си. Не вярвам да лъже, не вярвам да манипулира. Със сигурност има много възползващи се, които са се качили на влакчето и използват тази идеология с някакви цели. Но дали пък е хуманно да казваме на някого да се откаже от сексуалните си влечения, защото според нас са греховни? Ами ако наистина не може, ако наистина по-скоро биха умрели, отколкото да бъдат с жена? Вярвам на страданието им. :/ Много ми е любопитно дали наистина съществуват хора, които са се "излекували", защото някои християни (предимно протестанти) твърдят, че познават такива хора и че това се прикрива от медиите, но аз се съмнявам. Извинете, ако досаждам с тази деликатна иначе тема!

Джуд, радвам се че задаваш въпроси, които правят темата жива. 

Не виждам нищо лошо в това, че изпитваш гняв и тъга. Срещу закостенелостта в църквата, срещу раболепността и лицемерието на други енорияши, срещу неразбираемия църковно-славянски, че дори и срещу изпитанията или мълчанието на Бог.
Чувствата ти може да са основателни в някои случаи, в други не. Ти си тази, която трябва да търси и открие истината, т.е. Иисус Христос.

Аз съм от тези, които смятат, че рая не е запазена територия само за учените и начетените. В този смисъл, не мисля, че трябва да си изчела тонове богословска литература и всички свети отци (още повече, че всеки от тях има различна душевност и разсъжденията на един могат да си ни по-близки, а на друг крайно неразбираеми), но натрупването на различни възприятия и идеи наистина е полезно. Понякога показва идеи, решения (или допълнителни построения   ), за които никога не би се замислил сам или би ти отнело много по-дълго време.

Същевременно простичката увереност, че Господ се грижи по най-добрия начин за душите ни е лесна за изповядване на думи, но понякога трудна за успокоение на сърцето. Да приемем, че спасението на душата, не означава непремено спасение на тялото или че понякога несправедливото отношение и хулите към някого са единствения път да се пречупи госдостта му е много болезнено, и е нормално да е съпроводено с гняв, тъга и още цял букет от чувства.

Джуд, всяка тема, свързана със сексуалността, е деликатна. Конкретно за хомосексуализма, има хора, които  действително страдат от тази своя " аномалия", да го наречем. Според както разбирам, според православието, това е болест на душата. А в Царството Небесно Господ ни иска с чисти сърца, т.е души.
Както до момента съм разбрала, ако човек се кае, ако се стреми да преодолее тази своя специфика, с всички сили, и искрено, осъзнато призовава Господ, да го излекува, то би следвало човекът да е на прав път. Ако обаче, хомосексуалиста чрез поведението си " реклакламира " , търси начини да се самооправдава и да приобщава към болестта си нови и нови души, които да се подведат по " естественото " си влечение, то вече е грях. Грях, който просто те отдалечава от Бог. И така душата погива... Православието не заклеймява страдащия, а заклеймява греха. И иска да ни предпази от всяко нещо, което е потенциална заплаха за душите ни, за да не погинат. А да са в Живота Вечен, който е само и единствено Бог - Отец, Син и св. Дух.
Бях чела една невероятна книга, точно за хомосексуализма, на Габриеле Куби, за глобалната сексуална революция. При все, че авторката е католичка, тя обрисува много точно процесите на подмяна, заблуда и обяснява къде е греха. Според мен, книгата е супер подходяща за вярващи, които са все още силно свързани със светската терминология, светските " истини" и не са възпитавани по Евангелието, нито са знаели какво всъщност означава вяра в Иисус Христос като наш Спасител.

Благодаря ви отново за чудесните коментари!

Плашещо е каква е масовата култура, защото ние директно се влияем и моделираме според нея. Почти никога не се говори за християнство, ако пък се заговори, веднага се търси нещо подмолно. Аз разбирам и критиците на религията, защото от страна на някои християнски църкви също се осъществява яростна пропаганда. Това изобщо не го подкрепям. Наскоро излезе един нов американски филми, казва се Unplanned. По темата за абортите е. Ами... според мен изопачава реалността, за да може да внушава pro-life идеи. Не е правилен подход това.

Но когато във всеки сериал и филм хората правят секс без обвързване и са "приятели с облаги", зрителят възприема това и почва да го прилага. Дори не е нужно да е пропаганда. Не знам как е започнало. Сексуалната революция ли... Веднъж един свещеник ми каза нещо много интересно, което не съм открила никъде като информация. Каза, че католиците били измислили празника Св. Валентин, за да узаконят "свободната любов".

P. S. Ако не беше църквата, не знам дали щях да смятам аборта за нещо лошо. Ето за това съм много благодарна на църквата.

M_I_A, напълно съм съгласна с теб, че раят не е само за начетените. И това си е изкушение, да искаш да знаеш много и да се обсебваш от това.

Джуд, лично изпитано е,  с голяма болка, това, за което споделяш, за плашещото влияние на масовката....когато в училище не ти е преподавано кой е спасителния Път и какво означава вечност и Живот във вечността.
Учени сме на ненужни, непотребни за спасението на душите ни материи, на светски ценности, как едно житие на светия не обсъдихме...поне в час по българска литература? А  имаме толкова български светии.
Също, споменаваш филмите....лично за мен е голям пропуск липсата на игрални филми, сериали и изобщо всякакви продукти на филмовата индустрия, които да показват живота на светиите, да разказват сцени от Евангелието, да разкриват смисъла от идването на Иисус Христос на Земята.  Защото имено като се разбере смисъла на това идване е голям напредък в разбирането на вярата ни.
Четох, че Емир Костурица се кръстил преди години и приел православието, което много ме радва, защото ми дава надежда, че това е една възможност, чрез неговото творчество словото Божие ( и осъзнаване на  смисъла му) да достига до повече хора.

Аз също понякога се треса от противоречия, бързо ми минава, любовта към Исус е по-силна и вярата ме напътства. Само едно не мога и не мога да преглътна - това, че се разболяват, мъчат и умират деца. И знам, че и те са хора, но въпреки това сърцето ми крещи. Докато съм жива няма да мога да се примиря, моля се и се питам защо ...

Значи всички тези противоречия са нещо нормално. И едва ли Господ ще ме осъди толкова, ако дори и до края на живота си не се изкача високо по стълбицата към светостта. Това звучи дори горделиво, но наистина се питам такива неща. Замисляла съм се за свои близки, които починаха и дори не считаха себе си за вярващи и за християни. Дали ще има спасение за душите им, дали са в ада и т.н. Не искам да мисля такива неща и твърдо и решително се надявам, че Господ обича всички, дори и атеисти, дори и "друговерци", дори и всякакви. И ето, затова ме е яд на религиозната литература, която съм чела, защото заради нея почнах да мисля такива неща. Никога преди не ми е минавало през ума да деля чак толкова хората по религиозен признак. Сложна работа.

Вие лично съмнявали ли сте се в някоя конкретна позиция на църквата по някакъв обществен въпрос? Всичко ли се опитвате да спазите, което църквата е определила като правилно? А мислите ли, че някога тя е предприемала определени стъпки по чисто политически причини? И защо всичко, което е казала трябва да е непоклатимо и ако не живееш според него, то непременно значи живееш в грях и душата ти погива? Примерно, да се омъжиш за мюсюлманин, което църквата няма да благослови. Ако сърцето ти чувства, че този човек е добър и живеете в разбирателство... тогава дори да не сте благословени във венчание, нима живеете "нечисто"? Не разбирам. В това тайнство явно става някаква магия, щом е толкова важно да се помажем с миро и т.н. Пак се извинявам, ако звуча иронично и ако досаждам.

Само един последен пример ще дам. Когато за първи път отидох на богослужение, незнаейки какво и как се прави, един човек, който работеше в църквата, много ми се зарадва и ме попита дали ще се причастя. С голямо вълнение взех причастие, а той ми даде да отпия и нещо друго, топло, след виното. Ами... никой не ми каза, че трябва да съм постила, да съм се изповядвала и т.н., но наистина бях щастлива и се радвах от това събитие. Не вярвам, че Господ няма да ми "зачете" това дело, само защото не е било канонично. Та по същата логика се питам и за други житейски ситуации, че невинаги могат да са канонични, но ако сърцето ни е чисто...

Джуд, ти обхвана толкова много теми, че е невъзможно да ти се отговори с едно изречение.

Значи всички тези противоречия са нещо нормално.  Не знам какво точно имаш предвид, но всеки вярващ има своите вътрешни борби, съмнения, периоди на отслабване на вярата.

И едва ли Господ ще ме осъди толкова... Колко ще те осъди не можеш да знаеш нито ти, нито аз, нито някой друг, но едва ли нехайството е добро решение. Протестантите вярват, че са спасени само с факта, че са изповядали вярата си в Христос, но ние тук сме православни и ще трябва да се постараем повече

Замисляла съм се за свои близки, които починаха и дори не считаха себе си за вярващи и за християни. Дали ще има спасение за душите им, дали са в ада и т.н. Според нашата вяра можеш да им помогнеш с молитва за упокой на душите им, с раздаване за помен.

Не искам да мисля такива неща и твърдо и решително се надявам, че Господ обича всички, дори и атеисти, дори и "друговерци", дори и всякакви. И ето, затова ме е яд на религиозната литература, която съм чела, защото заради нея почнах да мисля такива неща. Никога преди не ми е минавало през ума да деля чак толкова хората по религиозен признак. Сложна работа. Ами недей да делиш хората! Отнасяй се с любов към всички! Господ обича всички, но ако те не Го обичат и яростно го отхвърлят? Християнството е свободен избор. Има обаче един тип религиозна литература, която е прекалено радикална и анатемосваща и може да си попаднала на нещо такова. Мисли, търси истината, интересувай се за авторите и знай, че по плодовете ще ги познаеш.

Вие лично съмнявали ли сте се в някоя конкретна позиция на църквата по някакъв обществен въпрос? Всичко ли се опитвате да спазите, което църквата е определила като правилно? А мислите ли, че някога тя е предприемала определени стъпки по чисто политически причини? И защо всичко, което е казала трябва да е непоклатимо и ако не живееш според него, то непременно значи живееш в грях и душата ти погива? Не мога да сложа знак за равенство между решението на някой свещенослужител да организира "Православен джулай" (примерно) и решенията на св. Василий или св. Антоний (пак примерно) по време на вселенски събор. Убедена съм и вярвам, че при вземане на важни решения, Светия Дух присъства и насочва.
За съжаление дяволът няма да ти се яви с рога и копита, а в свещеническа одежда и ще ти вменява, че ако си опитал млякото на детето по време на пости за теб няма спасение никога повече. Искам да ти кажа, да отсяваш малко нещата.

Примерно, да се омъжиш за мюсюлманин, което църквата няма да благослови. Ако сърцето ти чувства, че този човек е добър и живеете в разбирателство... тогава дори да не сте благословени във венчание, нима живеете "нечисто"? Моето сърце, особено на младини много чувстваше такива неща, добре, че Господ си знае работата. Ако ти наистина вярваш, че Иисус Христос е спасителят, че само чрез него можеш да се спасиш, няма ли да пожелаеш същото за децата си, за съпруга си? Няма ли да поискаш да кръстиш децата си? Как си го представяш този идиличен живот, в който ти постиш в сряда и петък, а той от 7 до 18ч. Едно е да живеете като добри съседи и да си подавате шарени яйца и локум, друго е да сте семейство. Че с кой ако не със съпруга си да споделя християнските си терзания? Да имаш партньор, с който да вярвате в едно и също и да имате еднакви духовни стремежи е благословия. Не че е невъзможно, може по божия промисъл съпруга мюсюлманин след време да приеме християнството, но може и християнина да изгуби вярата си.

В това тайнство явно става някаква магия, щом е толкова важно да се помажем с миро и т.н. Ами мистично е. Казват, че дори тайнството да бъде извършено небрежно от свещенослужителя, то Светия Дух слиза при теб с благодатните дарове и ти въздава. Няма как да не е мистично и да не е важно.

Извинявам се, малко разбъркано и простовато пиша, а вероятно и неграмотно, но много ми се доспа.

Джуд,и аз съм се замисляла за починалите ми близки...за починалите ми роднини....
Преди десет дена си бях в София и успях да осъществя отдавнашното ми желание - да се срещна с духовно лице и да поговорим, да го питам неща, които вътре в мен бушуват...и търся отзвук, подкрепа, мнение...... Срещата мина неописуемо, бях в манастир, прие ме монах, който ни очакваше ( семейството ми).
Бях си написала на лист хартия доста въпроси, за да не ги забравя, защото знаех колко много ще се вълнувам и как ще си глътна граматиката. Истината е, че действително много се развълнувах, до там, че се разревах и в началото не можах да си кажа дори името.
После, постепенно разговорът протече изключително ползотворно за мен, надявам се, и за всички от групата и аз успях да задам всички въпроси към монаха. Той не само че отговори, но покрай отговорите, се отвориха нови теми и аз получих много по - пълноценна и широка картина на всичко, което ме интересуваше, свързано със спасението ни.
В отговор на въпроса ми за починалите, монахът ми отговори, че аз мога да се моля за абсолютно всеки, независимо от това каква вяра е изповядвал, но нямам възможност да поръчвам да споменават името му в Църквата по време на Литургията.( в случай, че не е бил православен кръстен)
Относно деленето на хората по вероизповедание, признавам, и аз имах момент, в който започнах да се смущавам от тази тема, защото страната, в която живея, православните сме много малко. Моята работа е среща с много хора, което означава ежедневно потапяне в невероятна смесица от раси, религии, ценности. Да не споменавам колко от православните са само на хартия.  В крайна сметка, намерих вътрешен мир, защото гледам на хората на сърце....и общувам с тях без да задълбаваме кой в какво вярва и как прилага вярата си.
Пък, кой знае, може някой да реши да се кръсти, покрай срещата си с мен.
За причастието, което си направила без изповед, според мен,  можеш да го изповядаш при следваща ти изповед.
Чела съм, че в днешно време се случват такива  неща. Мога да ти дам пример със себе си. Аз например, исках да се венчая, без да знам какво е това Тайнство, какъв е смисълът  му.....без да съм се изповядала, причастила......дори венчавката ми беше в двора на ресторанта!
Сега, като чета, се оказва, че православието признава Свето венчание, проведено само в Храма. Е, аз какво да сторя?! Да се венчая повторно ли, само че този път в самата Църква ли?  Решила съм да го кажа в изповедтта си,  когато му дойде времето.

Благодаря ви отново, момичета, за откровеността! В тоя късен час май достигнах до една мисъл, с която често се боря - че все пак аз съм си "виновна" за всичко. Цялата ми главоблъсканица е моя и аз съм отговорна как възприемам и си взаимодействам със света. Предпочитам да избера позитивното, хумора, по-приятното и "лекото" пред тежките окови на догмата. А може да дойде време, когато ще разбирам напълно всичко църковно и ще пиша есета, с които да защитавам тезите си, но засега съм такава и отказвам да се чувствам виновна за това. Случвало ми се е в редки и краткотрайни моменти да усетя радост и да намеря Бог в нещо, което бих отхвърлила като нямащо нищо общо с църквата. Това са наистина прекрасни моменти. Даже ще ви кажа да се посмеете за един такъв. Веднъж гледах клип от сватбата на Николета Лозанова и Валери Божинов, чиято история за изневери и любов винаги ми е била противна. Но в това видео двамата изглеждаха наистина влюбени и красиви, и си спомних, че не трябва да съдя никого и се зарадвах, че намерих нещо красиво в погледите на тези хора, които имат доста неприятен имидж.

Катеричка, в САЩ ли живееш? Ако не желаеш, разбира се, не е нужно да отговаряш.
Според мен това, че не си венчана в храма няма никакво значение, щом ритуалът все пак е извършен и ти си го желала искрено. Ох, ще си позволя пак да дам за пример една познайница на жълтата преса у нас, извинявам се, ако е твърде нелепо, но какво пък? "Русата" Златка, ако сте наясно коя е, се е венчала с един мъж преди години, въпреки че той е имал друга жена и дете и даже май е имал някакъв вид брак с тази жена. Та Златка каза в едно интервю да не я питат как са убедили свещеника да ги венчае, при положение, че не е канонично. Та... има всякакви случаи и аз не вярвам Господ да оправдава каноничната "мерзост", а да отхвърли нещо искрено и добронамерено, само защото не е спазена някоя формалност, която пък не се знае кога и от кого е въведена. Аз съм чувала за това "правило", но ми се струва, че в днешно време вече се правят и изключения. Гледала съм видео от една сватба и венчанието се провеждаше в хотел.

Доколкото ми е известно, дано не греша, но в първите векове на християнството дори не е имало някакъв особен ритуал при сключването на брак. Но съм чела за случаи, когато хората не са били венчавани в храм и това е напълно признато и прието. За съжаление, когато сме прохождащи във въцърковяването, според мен може да станем жертви на всякакви такива втълпявания кое как се прави. На мен веднъж една баба ми се скара да не си държа запалена свещта по време на литургията, защото не било правилно и аз чак се разплаках, хаха.

Вярвам, че когато сме деца в нас се формират изключително важни неща, които оставят отпечатък за цял живот. И затова не знам дали е възможно и дори дали е нужно да изкореняваме всичко "светско" и "неправославно", което ни е останало от времето преди да се запознаем с християнската философия. Затова споделих, че се радвам, когато открия божията красота в "неправославни" неща. Това силно ме успокоява и ми помага да освободя ума си.

Здравейте, аз също имам въпрос, за който искам да поговорим.
Как мислите когато дете ( разбирам до 18г.) прави грешка/грешки които са в списъка на десетте божи заповеди тези грешки считат ли се за грехове на детето? Говорила съм с позната, която смята, че за поведението на непълнолетните отговарят родителите заради непълноценно възпитание, обгрижване, общуване, контрол и така нататък. След време осъзнаването и разкаянието са факт, като ситуацията, която е предузвикала поведението се е променила но и делата са факт, и не могат да се поправят.