Православието като начин на живот-7

Даааа, и аз не се казвам Надежда: kissing_heart:.

Честито Рождество!
За д-р Деян Конуновски - лекар и дякон!
https://btvnovinite.bg/bulgaria/koj-e-lekarjat-kojto-pomaga-na-h … uzhi-na-boga.html

За лекаря и аз гледах репортажа. Спасява хората и телесно и духовно. Бог да го благослови.

Много ми хареса това с доктора в Пирогов.

Силно съм впечатлена.

Ако можеше да има още такива хора.

Респект.

Много ми беше интересна историята с българската билка и Италия.
Напомни ми как в Русия на определен сорт чушки казват "болгарский перец".

Историята за българския лекар ме вдъхнови и много зарадва
Благодаря

Весела Коледа

https://m.24chasa.bg/ojivlenie/article/8009666

Тази статия е много интересна, защото тя обрисува един доста сериозен аспект от отбелязването на Христовото Рождество по един леко булеварден и  повърхностен/незадълбочен начин, без отправки и без анализ.
Чела съм и съм се интересувала и аз, не от празно любопитство, а точно за да мога да си изясня по- коректно вярата ни. Исках да знам защо например, като ме попитат тук защо празнуваме Коледа с католиците и протестантите, а Великден с православните, какво да отговоря, как да обясня на колегите...
Отговорите идват лека полека. Понякога лесно, понякога , трудно. Но си струва.
Конкретно дали в Библията е отбелязана точно датата 25 декември не е от особено значение. Библията не е разписание на Църковния календар, има си Свето предание, с което се регулират тези дати. Има много християнски празници, които не са разписани в Библията, именните дни, почитането на Светиите.....всичко това е в Преданието, понеже вярата ни е жива.
В Библията  не е отбелязано например, че до идването на Христос, на Атон е имало амазонки...но пък се говори ясно за езичниците.
Сега Атон е изключителна православна светиня, покровителствана от Дева Мария. Това не е станало от самосебе си, а в резултат на духовни подвизи на монаси и подвижници, на  Божествени откровения, по волята Божия.
Това, че ползваме Библията като историческа книга е факт, всеки богослов може да влезе в пространни анализи и обяснения за вазимовръзките.
За 25 декември съм чела и материали за зимното слънцестоене и раждането на непобедимото слънце, в които се обяснява доста задълбочено за смисъла точно на тази дата, като свещена.

Честито Рождество Христово с пожелание за всичко най-добро и нека повече хора осъзнаят истинския смисъл на празника.

Момичета, има едно неканонично Евангелие на Никодим, което е за Пилат.

Някой помни ли как се наричаше още? "Указите на Пилат" ли беше?

Деянията на Пилат?

Казва си се Евангелие от Никодимус.
Ето един линк за книгите, които са определени като апокрифи, а някои са унищожени.
http://bg.allreadable.com/cad02N9m
Малко бавно зарежда.

Казва си се Евангелие от Никодимус.
Ето един линк за книгите, които са определени като апокрифи, а някои са унищожени.
http://bg.allreadable.com/cad02N9m
Малко бавно зарежда.
[/quote]

Благодаря ти от сърце. Много много ми помогна


Значи също се нарича Процесът на Пилат.

Eleonora_27,
Не знам какво точно търсиш. Не съм чела това евангелие, но в Евангелието на Лука и на Матей доста подробно е описано за Пилат.

За много години! Пожелавам ви само красиви и положителни емоции през новата година!
Имам един въпрос. Чувствате ли се виновни или гузни, ако не отидете на църква в някой от дните на големи празници или дори и в неделите? Ето, утре предстои "голям" празник (слагам го в кавички, защото малко не ми харесва това степенуване) и аз реших, че няма да ходя. Имам едни ангажименти, които не са неотложни, обаче... просто понякога нямам желание. Не искам да капризнича, но отново ще кажа, че тук в тази църква не ми допада, защото жената, която пее само мънка и ми е неприятна. Неприятна ми е компанията, която ще имам в храма - разни баби, за които е много важно да раздадат хляб, да си честитят празника и да покажат чрез тези външни белези колко много почитат Бог и колко е правилно така да се прави. А после трябва да ходим и кръста да се хвърля в реката. Честно казано, това ми харесва и е атрактивно, пък дори и да не е толкова християнско. Но не знам... все това чувство ми се появява, на задълженост, на дълг. Сякаш, ако не отида и като пропускам богослужения... Бог ще ме накаже и се обричам да отида в ада. Такива неща си мисля всеки път.

P. S. Само да добавя малко уточнения, въпреки че са доста лични и съм си патила преди време от споделяне на лични детайли във форума. Не ми пречат толкова въпросните баби, пречи ми една конкретна личност в моя живот - моята кръстница. Много ми тежи това и го разказвам наляво-надясно, което не е хубаво, но ето, ще го кажа и тук. Тя е жената, която ме въведе във вярата, тя е силно религиозна, обичаме се, уважаваме се, обаче... просто начина, по който винаги натъртва и едва ли не плаши, че ако не правя някакви неща (ходене редовно на църква, четене на молитви и т.н.) значи ще стане нещо, ужасно много ми тежи. Опитвала съм милион пъти да говоря с нея, даже последните пъти вече не издържах и почнах по-директно и настоятелно да й казвам, че това много ми пречи. Но... едно си баба знае, едно си бае. Сега, всеки път, в който говорим по телефона и се спомене нещо за Бог и тя почва да защитава себе си и да намеква как ние (аз, родителите ми, други нейни роднини и въобще всеки, който отрича Бог) грешим и т.н. А аз искам да й обясня, че не се отричам от Бог или църквата, но не можех да продължавам в онова темпо като в началото, когато се принуждавах да ходя всяка неделя на църква от страх, че ще бъда наказана иначе. Много ме терзаят тези неща. Та общо-взето донякъде заради нея не искам да ходя. Защото не се чувствам свободна да правя, каквото сметна за добре. Примерно, в града ни има само две църкви. Тя има лошо мнение за свещеника в едната и май даже са скарани с разни хора там, затова не ходи никога в тази църква. Съответно, едва ли не и аз не трябва да ходя там. Даже последния път я излъгах, че няма да ходя и отидох нарочно в другата църква от любопитство, да видя от първа ръка как стоят нещата. Също така... тя застава на определено място в храма, най-отпред, защото понякога участва в някои неща в църквата, а и всички я познават. Държи се малко като шеф в някои отношения. Съответно, като отида и аз трябва да застана там отпред. Ще спомена само, че тя е на 60+ години, а аз на 26 и тя се изживява като мой покровител, водач, майка и т.н. Така че ми е неудобно просто да й кажа "не" или да се свия в другия край на църквата, а тя да стои отпред. Просто не се чувствам свободна, а че вечно трябва да се съобразя с нея.
Тя има голямо желание да пее по време на службите и даже понякога ходи с някои свещеници по разни села в околността, които са останали без поп и почти без население. Там отива и пее заедно с него. Та... когато бях в тоя началния си период, пак се самопринуждавах донякъде да ходя с нея по тези места и тя беше свикнала. Постоянно след всяка служба ме пита, "добре ли пях? Как беше? Беше ли въздействащо?!" и т.н. И аз какво да й кажа... поощрявам я, подкрепям я, но просто много ме натоварва. Пет пари не давам за нейното пеене, аз искам да отида на църква и да почувствам нещо с душата си. А тя само се старае и иска да съживи тези църкви. Ми според мен не става така. Иска да поучава хората, да им покаже как се палят свещи, кое кога и как се прави и т.н. В началото ми беше интересно, удивлявах се, мислех си колко възвишени дела върши. Вече ми е просто досадно. И понеже вече не ходя с нея по тея църкви и съм се отдалечила малко от нея, а и няколко пъти в моменти на гняв и отчаяние й казах, че не искам повече да ме занимава с това, и тя се е настроила отново отбранително и не може да ме разбере, че аз нямам против Бог или църквата... а просто искам по друг начин да ги почувствам, не с това влачене по затънтени места и четене на акатисти и бдения и т.н.
Някак си при нея се получава, поне според моята гледна точка, това, че тя приема всяка критика към църквата или вярата лично. Тя приема всичко като че ли е към нейната личност насочено. И почва да отбранява, но това страшно ми досажда и ме уморява. Аз не мога заради нейните заплашителни и страшни думи за възмездия и т.н. да се самопринуждавам. Не искам, за Бога, не искам.
Тя се опитва да намекне и колко е важна ролята на кръстника в живота на човек. Била се заслушала в някакви народни песни и там се пеело за кума, за кръстника. Аз не отричам това, напротив, харесвам и българските народни обичаи, дори да са езически, ми носят някакво топло усещане. Обаче отново си мисля, че тя с това търси някакво признание, валидация... нещо, което й липсва. Но е ужасно натоварващо постоянно да поощряваш някого и да си му задължен до гроб. Обсъждала съм въпроса дори с психолог и той ме контрира с въпроса какво означавало кръстница и да си припомня на английски как е думата. Е... знам, че е "духовна МАЙКА", но аз с моята психика... само това ми трябваше. Поредната натрапчива мисъл, която да ми казва, "ето, тя ти е духовната МАЙКА, свята роля, важна роля, неотменима роля, не може да не я слушаш". Не съм съгласна! Не вярвам, че по този начин се възпитава вяра и се вменяват задължения. Свободата е най-висшето благо. Независимо какъв си на някого - кръстник, сват, брат, баща, майка... ти нямаш право да вменяваш чувство на вина у някого, че не следва повелята ти. Много е гадно това. Тя не се осъзнава, че го прави. Спорили сме вече поне 4 пъти и тя продължава да държи на своето. Аз освен да замълча, друго не мога да направя. Освен това съм и между чука и наковалнята, защото майка ми пък е ужасно против да ходя на църква. Но дори и да съм преувеличила и да не виждам правилно нещата, т.е. дори тя да не се опитва да вменява вина, е факт, че винаги повдига темата и почва да защитава тезите си. Просто не е приятно. Толкова ли не може да ме остави сама да си вървя по пътя? Защо й е толкова важно да ме накара да правя нещата така, както тя ги прави? Било от загриженост, ми казва. Иска "да си спасим душите". Оф...
P. S. Ох, да, последно се поправям за "българските" обичаи, че постоянно ми се мени мнението. Сега чета статия за това доколко са автентични: https://www.ploshtadslaveikov.com/udaveni-v-balgarshtinata/?fbcl … ngCG-bn5hBpgDllpw

Ами да... нямам мнение по въпроса. Позволете отново да се изкажа просташки, но всичко е един тюрлюгювеч и не разбирам защо Синодът позволява да се вкарват такива мешавици. Яд ме е много. Аз, откакто се помня има хвърляне на кръст в реката, де, поне по моя край - от едни 20-22 години, но тук в статията жената пише, че традицията е нововъведение. Жалко.

Джуд, наистина не ти е лесно и те разбирам. Особено, след като двете /кръстницата и майка ти/ са на различно мнение, това още повече отежнява ситуацията,  но, моля те не си помисляй да се отказваш от вярата си, заради човек, който със сигурност прави нещата с усещането, че ти прави добро, но неусетно те отдалечава и няма капацитета да го осъзнае.Значи трябва да се спасиш ти Намери си изповедник и споделяй с него. В крайна сметка най - важно е какво ще те посъветва свещеника. И започни да отстояваш себе си, защото ако не го направиш накрая съвсем ще спреш да ходиш на църква

Джуд, много добре те разбирам. Сигурно жената го прави с добри намерения, но няма достатъчно опит и на практика повече те отблъсква, отколкото да те привлече. То за да си духовна майка или духовен старец на някого се изисква и да си малко психолог, а не само да даваш нареждания. Не знам какво да те посъветвам. Как ви е свещеника? Бива ли го в изповедите? Може би на него да кажеш това, което написа тук. Ако той изповядва и кръстницата ти и ако схване за какво иде реч, може да се опита той да и въздейства. Другото, което се сещам е малко да я стреснеш при следващия ви разговор като я запиташ, с добро, дали си два сметка, че вместо за духовното ти спасение може да е отговорна за духовната ти смърт, ако с тази си настоятелност те отблъсне от църквата? Аз също желая духовното спасение на децата си. И непрекъснато се терзая между това да настоявам да ги накарам да отидат на църква и да не настоявам, за да не ги отвратя с нещо задължително. Разкажи ѝ за мен и че моят свещеник ми е казал, че е по-правилно да се моля за спасение на децата ми, отколкото да ги принуждавам да вършат нещо, което не им е по сърце за момента. Той каза, че Господ ще свърши по-добре работата от мен, с моето постоянно мрънкане.
А относно споделянето тук, може пък да е за добро. Изляла си си душата много искрено, много разбираемо, не виждам нищо лошо. Дори и да го прочете дамата, ако е искрена пред съвестта си и пред Бог би трябвало да те разбере,а не да се сърди.
Ходенето на служба на празници винаги ме е уморявало. По празници в храма се стичат много хора, шумно е, трудно си събирах мислите и се изнервях. В новият храм, в който ходя, миряните като цяло са по-малко и неусетно се сближихме. На празници пак идват повече хора, но усещам нещо по-лично. Въвлечена съм в организацията на истински празник. Става нещо като купон, тържество и аз реално съм включена в него, а не е като преди една шумотевица, при която няма къде да поседнеш, че е и по-дълга при това. Радвам се, че макар и късно успях да усетя истинския дух на празнуването. Пожелавам го и на теб! Не спирай да търсиш истината и не се примирявай с нещо, което те кара да се чувстваш неудоволетворена, защото знаеш, който служи на двама господари, единият ще намрази...