Поредна изневяра!

Някои жени няма ги удовлетвори и възможно най-голямото унижение на друга жена. Къде се слага равенство между игнор и вирене на нос? Както и къде се споменава прекратяване на всякакво общуване? При положение, че той изрично е казал и продължава да показва, че му е все тая каквото и да прави тя и дали изобщо е там? Той е поискал такива отношения, той я е отписал отдавна и продължава да я игнорира, нормално и логично е тя да отговори със същото. Що за безгръбначно  трябва да си да виждаш, знаеш и усещаш, че този до теб те има за част от интериора и грам не му пука за теб, и на това отгоре да пърхаш край него в непрекъсната досада с "Виж, милоооо, какво съм ти сготвила! Сега си доволен и няма да ме изриташ, нали, нали, нали? Да ти измия крачката? Да ти оправя стаята?"  Всяко нещо си има граници независимо от положението на даден човек.
Ако едни "гледат сеир и натриват носа" на авторката със съвети, които нямат нищо общо с подобно отношение, то каква е целта на тези, които я съветват зорлем да му се тика в полезрението с НЕПОИСКАНИ от него неща? Да се унижи още повече? Да се подлъже, че това ще е доживотна гаранция срещу изгонването й от дома?

Бе,няма такова нещо! Като започнете да си ги изсмуквате  от пръстите тия.... Издръжката на бившата жена не е по презумпция,а само ако отговаря на определени изисквания,за да я получава и само за определен период от време.
Тук в "мамата"всички са големи професори по всичко
Чудех се дали да пиша и за предложението за дом.помощница в Германия.Най-вече за това как работата не била никак тежка.Познавам жени,които правят точно това тук и определено никоя не казва,че работата е лека.Незнам как ще бъде за жена,която има хронично заболяване.Друг е въпроса,че тая жена трябва да се стегне най-накрая,да реши какво да прави и да престане да се прави на вечната жертва/като това и е най-спешното!/Като нея,че и хора с още по-сериозни и животозастрашаващи заболявания са много

Кой каза, че е по презумпция? И доживотна? Верно големи професори по слагане на неизказани думи в устата на някого тук. Факт е, че тази издръжка я има, независимо от условията и независимо дали от мъж към жена или обратното. Пък ний като най-напредничави и издръжката на децата от  бащите им не можем да осигурим.

Дам,в голямата част от случаите е около 150-200 евро.Смятай какво можеш да направиш с тях.Всеки случай е сам за себе си,не може дасе обобщава така. Конкретно отговорих н амнението,което цитирах и по-точно н атова"Не защото е неспособна да се справи финансово" Това си е абс глупост.Издръжка се отпуска ако бившият партньор е затруднен финансово в момента,ако е под определен минимум и е за определено време.И това може да се преразгледа по всяко време по желание на единия от двамата бивши партньори.Големите издръжки,плащани на жените,за които се споменава тук,обикновено са по добра воля на бившия съпруг

До тук, не видях някой да ѝ дава съветите, които изброяваш!

10 години живеят като съквартиранти в отделни стаи и са си разпределили задълженията- тя готви, той плаща.
Предполагам, че тя пуска и пералнята.
Ако това за теб са непоискани от него неща и тикане в полезрението му, то за непредубеденият е негласна уговорка за продължаващото съжителство.

За мен, унижението е да се опитва да върне любовта му, седейки под един покрив с него години наред и вдигайки скандали.

А, да изпълнява своята част от съквартирантстването, за да не клати излишно лодката, която отказва да напусне, е проява на елементарно чувство за самосъхранение.

Нещо се развихри, едно е да си говорим по принцип, друго реална житейска ситуация с определените дадености и не е целта да си ги мерим, на коя съветите по-готини, а се предполага, че жената иска помощ, да има нужда от малко "конско", но то има ефект до един момент до който не се преминат границите.
Как го разбираш ти това да не го търпи и последици, ако са в негативна за нея посока няма да са на твой гръб.
Но тя си е защитила някакво "право" по твои думи и какво от това , на теб може да ти стопли егото, че те е послушала, но нея едва ли ще я сгрее.

Въртиш се като пумпал само и само да спориш, до преди малко обясняваше, че мъжа бил длъжен да издържа жената, сега гаранция нямало.
Не ме влече спора за самия спор, жената сама си решава какво да прави и какво й импонира, не сме ние в нейните обувки.

Законите в доста страни не дискриминират по полов принцип. Обикновено се гледа имуществото, кой какъв принос е имал и дали някой от съпрузите е в невъзможност да работи поради заболяване или други причини.

Делата са толкова скъпи, че по-често се постига споразумение. Издръжките не са особено високи, когато става дума за средностатистически хора.

И тук не е евтино да се съдиш за каквото и да е и колкото по-дълго, толкова по-скъпо, плюс инвестицията във време и нерви.
За някои може би е морално удовлетворение, че ето натрих му носа той е виновен за развода, свършва нещото и пак там откъдето  е тръгнала плюс минусите и окончателното озлобяване един спрямо друг.
Може да съм пристрастна моя приятелка се разведе така, накрая на човек не приличаше, такава фиксация имаше съда да напише- той е виновен, е написа и какво от това, брака приключи, бившия има ново семейство, години минаха, а тя продължава да копае какво правил и да му следи действията, избягвам я вече и не ми е приятно да се виждам с нея - друга тема на разговор няма.
За издръжките да познавам мъж, който дава доста голяма за стандарта в нашата страна, но са седнали и са се разбрали културно, детето вече е голямо, помогна на бившата да си направи малък бизнес, незнам тя дали има други връзки или не, но винаги ми е правило впечатление в определени моменти около децата примерно, колко добре се държат двамата, присъства и негова приятелка.
Уважението е запазено, макар да са отлетели чувствата.
Случаи разни.
Не е лесно за хората в такива ситуации, но от тях зависи да излязат така, че двамата да са удовлетворени.
За това са нужни двама и може да  е грубо, но явно струната на която авторката може да е играе е именно това, че е длъжен, затова го прави 10 години.
Но длъжен за какво, да я обича - не, да се грижи за нея- спорно, остана да й помогне и тя да си изгради някакъв нов живот, но и този влак скоро може да бъде изпуснат
Ясно е че няма да я заобича и живота по старому няма да се върне. СТрахът от промените не е малък, но тя си решава, поне да не прави нищо, което може да нагнети още ситуацията, засега я спасява, че и любовницата явно не иска да живеят заедно, ама знае ли се кога ще и се промени акъла

Това звучи като типичния клиширан Бг съвет, даван сигурно милиард пъти:
"Абе, щом не пие и не бие, стой там, кютай си, нали носи пари ....!".    
Ами, щом някой го кефи подобен "мъж", о.к.

Ако аз съм принудена по стечение на обстоятелствата да съжителствам с подобно същество, поне бих направила всичко да го виждам възможно най-рядко.
И в никакъв случай не бих му дала шанс да ме пържи на бавен огън и да злорадства.

Аз съм по практичното решаване на проблема и имам един въпрос (отговорът може да е даден вече, но съм го пропуснала) - чия собственост е въпросния апартамент?
Аз лично никога при никакви обстоятелства не бих била "мила" с човек ,който ми е плюл в лицето и при това не веднъж....не мога и да го обичам посмъртно и затова мойте съвети са неадекватни към конкретния казус.
Имах колежка, чийто съпруг се беше изнесъл при любовницата си за 10-12 години, а съпругата пращаше сина им, а и самата тя ходеше и викаше под прозорците на "другата", че била к**ва. И накрая - мъжът й се върна обратно при нея, т.е. тя успя???!!! За мен тази е медуза в панталон и не бих си хвърлила и плюнката върху него, камо ли да заживеем отново заедно.
Имах и още една позната (англичанка) с мъж българин. Тя го преследваше тотално, дори дойде в БГ и си купи къще да неговата и само му обясняваше, че не бил узрял и поравел грешка като я зарязал, но тя го разбирала и обичала и естествено не му даде (и до сега ) развод. Не знам какво стана с него, но тя оплешивя тотално (от стрес и нерви) и е тотална физическа развалина в момента....Е, струва ли си?

Не - никакво усилие да задържаш зорлем мъж, никога не си струва

Пробленът на авторката е, че тя още има илюзии за брака си. Дали има чувства, няма как да знам, но може би по-скоро е навик, страх от самота, финансова нестабилност.
Ситуацията и не е лека, но може поне да се погрижи за себе си. Да излиза, да се разнообрази. Ако знаете колко много хора живеят по този начин. Не твърдя, че е супер, но е вариант, когато друг, реално няма.  Очевидно той не драпа за развод, а ако го направи, дано поне разделят жилището, защото на 55 без някаква переспектива за работа никак няма да и е лесно.
Огорчението, нараненото самочувствие и самотата, дори и в брак са налице, но за тях малко може да се направи.

Не смятам, че е спор, а както ти казваш какво мислиш за правилно, така и аз и всеки тук. Кой отсъжда дали едното или другото е правилно? Другото както щеш, така го разбирай. Реално съществува такова положение и хората си го използват и прилагат, независимо, че тук масата го смята за неправилно и губене на време. Иначе аз съм последният човек, който би препоръчал на която и да е жена да разчита само на мъжа до себе си и да не предприема стъпки да бъде самостоятелна и независима от разни обстоятелства, ако се случи подобна ситуация.
Абсурт, за непредубедения отдавна стана ясно, че жената също пазарува храната и участва в разходите, които приписваш единствено на него. Да, след като някой те отпише от живота си напълно, надали ще опре дотам да чака да му готвиш и прочие, след като си е решил да няма нищо общо с теб оттук нататък. Дали ще го прави и ли не, за него явно е без значение. Тя може да иска много неща, въпросът е той дали ги иска, след като е прекратил всякаква близост с нея и отдавна е заличил всякакви представи за евентуална промяна в бъдеще. На фона на това да се смята, че би могла да го умилостиви, да промени ситуацията или да си извоюва оставането в дома с каквито и да било манипулации и действия, е наивно и вредно за самата нея, най-вече психически.
Авторката трябва да се отърве от илюзиите, да погледне реалността в очите и да реши какво да прави. Подлагането и угаждането няма да помогнат.
 

Амур, точно, защото това са редовните и клиширани оправдания (не знам за какъв съвет пишеш като тук просто изреждам вероятни причини), именно тях написах. Само мъжа й знае истинската причина да я търпи все пак

На мен това ми е интересно.
Нейните причини са ясни.
Но неговите?