Здравей, Секхмет. Ето какво исках да споделя:
Скрит текст:
Думите ти, че според картите ти се виждам сама доста ме накараха да се замисля, защото не бяха очаквани, въобще за самотата като фактор. Със съпруга ми имаме наистина добра връзка, имаме и едно дете, създадено с много любов и не като самоцел. Чувствам се щастлива, удовлетворена в работа, семейство, хобита и т.н; разбира се с ежедневната доза стрес. Мечтаното второ дете засега не идва, но дори и да не се случи, доволна съм от това, което ми е дал животът. Загубите на бременности ме поразклатиха (две преди детето, една след), но и тях с подкрепата на мъжа ми преодолях.
Лятото, преди 5 месеца преживях голяма загуба на моят най-любим дядо. Беше внезапна и много разтърсваща и наистина ако трябва да сме честни усещането, което имам оттогава е на самота: макар да имам живи родители, неговата загуба за мен беше вид осиротяване, защото имах силна връзка с него и той ми носеше много стабилност (макар да живеехме над 16 години на различни контитенти). Имаше доста обстоятелства покрай смъртта му: бях по абсолютна случайност в България тогава, стана на датата от моята сватба, на която той много, много се радва и т.н. Всеки ден мисля за това и още много тъгувам. Аз бях негова любимка, а той за мен дори не мога да опиша какво беше; нещо като стожер. Много го обичам, търся го в случайни лица от улицата, чакам да ми се обади, да ми прати някакво послание. Сънувам го много. Спонтанният ми аборт се случи два месеца след смъртта му.
Сама усещам, че докато не надмина тези неща, животът ми не предразполага в него да дойде бебе, независимо дали ин витро или естествено или т.н. Фиксацията ми в разни неща от рода на коя ин витро клиника или дали да е естествено са безпредметни. Знам, усещам го отвсякъде - а и лекарите казват - че проблемът не е физически, а на друго ниво и той е моята психика в момента. Мисля да поработя върху изграждането на моите устои, да потъгувам още малко и чак след това да мисля за ново дете. И особено четворката пентакли: наистина и аз така съм се вкопчила за идеята за някакъв контрол, нещо да стане по мой план и сценарий, след като се случиха всички тези неща от нищото, но няма такова нещо на тази земя и в този живот. Продължавам да култивирам отношението carpe diem и отпускам малко примката на собственото си желание за контрол. Така поне ги интерпретирах в крайна сметка посланията и така ми паснаха, после изпитах спокойствие от това заключение.
Лятото, преди 5 месеца преживях голяма загуба на моят най-любим дядо. Беше внезапна и много разтърсваща и наистина ако трябва да сме честни усещането, което имам оттогава е на самота: макар да имам живи родители, неговата загуба за мен беше вид осиротяване, защото имах силна връзка с него и той ми носеше много стабилност (макар да живеехме над 16 години на различни контитенти). Имаше доста обстоятелства покрай смъртта му: бях по абсолютна случайност в България тогава, стана на датата от моята сватба, на която той много, много се радва и т.н. Всеки ден мисля за това и още много тъгувам. Аз бях негова любимка, а той за мен дори не мога да опиша какво беше; нещо като стожер. Много го обичам, търся го в случайни лица от улицата, чакам да ми се обади, да ми прати някакво послание. Сънувам го много. Спонтанният ми аборт се случи два месеца след смъртта му.
Сама усещам, че докато не надмина тези неща, животът ми не предразполага в него да дойде бебе, независимо дали ин витро или естествено или т.н. Фиксацията ми в разни неща от рода на коя ин витро клиника или дали да е естествено са безпредметни. Знам, усещам го отвсякъде - а и лекарите казват - че проблемът не е физически, а на друго ниво и той е моята психика в момента. Мисля да поработя върху изграждането на моите устои, да потъгувам още малко и чак след това да мисля за ново дете. И особено четворката пентакли: наистина и аз така съм се вкопчила за идеята за някакъв контрол, нещо да стане по мой план и сценарий, след като се случиха всички тези неща от нищото, но няма такова нещо на тази земя и в този живот. Продължавам да култивирам отношението carpe diem и отпускам малко примката на собственото си желание за контрол. Така поне ги интерпретирах в крайна сметка посланията и така ми паснаха, после изпитах спокойствие от това заключение.
