Здравейте.Забелязах,че има и мъже тук,това може да ми е от полза.Така...Аз съм на 23 години,мъжа ми е на 28.Заедно сме от две години и малко.Имаме бебе на 6 месеца.От доста време нещата между нас не вървят във всички параграфи...Още преди да родя.Вече не общуваме,не говорим,той не си прави труда да ме изслуша,да разбере,мен чувствата ми,мислите ми,нуждите ми...А не съм напълняла,напротив.50 кг съм.Даже искам да понапълнея,но това е друг въпрос.Сексът много куца и той.От доста време не върви.На 2 пъти казва,че иска разнообразие...Какво точно не знам,не казва.Опитах да говорим,а той не ядосва,не искал да разтяга локуми.Наистина напоследък стана еднотипно.Не искам да търся страст навън.Навън винаги мога да я намеря.Не искам да позволя и той да го прави.Искам да разпаля страстта между нас,но незнам как.Незнам точно какво точно да направя.Уещам,че връзката ни си отива,а аз се чувствам безсилна. Има възможност за работа в друг град и има вероятност да отиде...Не се допитва до мен за нищо вече.А аз колкото опърничава и устата бях в началото сега съм в другата крайност.Мълча,не го притискам,не го разпитвам.И мнооого ревнива бях.И сега не че не ревнувам,но просто се контролирам,както казах не разпитвам и не дрънкам тъпи въпроси от сорта ,,коя е новата приятелка в фб?,, Друга жена да има изключвам,защото в повечето време е на работа и от там си идва в къщи.Кажете ми,моля,как да върна огъня във връзката ни?Как да подновя всичко?Наистина имам нужда от съвети...Благодаря.
- Публикувана: 30 септ. 2017, 22:13 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 14:26 ч.
Какво да правя?Много моля за съвет...
Напиши му писмо и му обясни как се чувстваш, какво искаш, от какво се страхуваш. Помоли го да го прочете на спокойствие и да ти напише той как се чувства, какво иска, от какво се страхува. Трябва да комуникирате. Твърде млади сте, трябва да правите секс постоянно на тази възраст.
Знам,че трябва...Но не го правим.Реално работата му е тежка физическа и не го закачам,когато ми хрумне...Съобразявам се.Ако видя,че той бие натам почвам и аз,но когато си почива обикновено е с чашка пред компютъра.И аз се включвам,когато вечер детето заспи. И аз с чашка.Понякога си прекарваме добре,говорим,смеем се,но напоследък като седна до него,даже не ме отразява.Като стана и отида в другата стая,изобщо не му прави впечатление.Сякаш му е все едно дали ме има или ме няма.Пропуснах да кажа,че спим в отделни стаи.Аз в детската с бебето,а той в спалнята.Още от преди да родя даже спим отделно..И това знам,че е проблем,поне за мен...Чувствам се наистина отвратително...
Най много се ядосах на това ,че спи в другата стая което респективно означава нощем не помага за бебето.Някъде четох за след родилна депресия при мъжете попитай го какво чувства ,с появата на бебето доста неща се променят.При нас с моята жена също има едно такова мълчание в дадени моменти но аз го отдавам на факта изключително сме заети с отглеждането на нашите близнаци.Аз например даже вече и от нямане на време рядко сядам на компютър толкова неща има за вършене.Работата не го оправдава без секс ще зацикли връзката още повече.За заздравяване на връзката ли решихте да имате дете? Щом има време за висене пред компа има време и за ласки любов секс кой както иска да го приема.
А ти освен да гледаш детето, с друго за себе си занимаваш ли се?
А ти освен да гледаш детето, с друго за себе си занимаваш ли се?
Според теб?
Здравейте, трудно е да се даде рецепта, много индивидуално е при различните хора, Вие двамата освен всичко друго сте и доста млади - не винаги човек знае какво иска на тази възраст. Няколко от нещата, които казвате, ми се струват важни:
Вие сте се променила и той е загубил интерес - преди е трябвало да Ви спечели, задържи, "улови", сега сте му в кърпа вързана, няма къде да ходите. Може би това е основната причина да си отиде тръпката. За съжаление не знам какъв съвет да Ви дам в това отношение. В началото не е трябвало да сте толкова опърничава и устата, сега не трябва да сте в другата крайност. Бъдете себе си през цялото време, не играйте игрички. Или ако сте по игричките - накрайте го да ревнува. Наистина отношенията между двама души могат безкрайно да варират.
Това наистина е проблем. Нашето бебе от няколко месечна възраст спи в отделна стая, а никога не е спала на същото легло, на което спят родителите. Знам, че е доста типично майката да спи с бебето, за да е по-лесно кърменето през нощта, но това се отразява на връзката.
Когато се появи нашето бебе, четох доста неща и част от тях бяха съвети за майката как се държи към съпруга си, които ми бяха много смешни
) Обясняваше се, че съпругът не разбирал точно какво се случва, не бил наясно с промените в хормоните, психиката, емоциите на съпругата си, самият той преживявал голямата промяна в живота на всички. На мен тогава ми се струваха очевидни тези неща, но може би за вас (и за него вкл.) като по-млади да не е толкова очевидно.
Най-добрият вариант би бил той да се ангажира по-активно с отглеждането на детето си, но не знам как точно ще го накарате...
Може би - фокусирайте се повече върху себе си, по-малко върху него. Искайте повече помощ от него. Мислете за себе си, бъдещето си, образованието си, работата, която искате да работите и развитието си като личност. Това евентуално в дългосрочен план отново ще събуди интереса му, като види, че сте самостоятелен човек, който има свой живот, цели, мечти и когото би могъл да загуби, ако не внимава.
Цитат
А аз колкото опърничава и устата бях в началото сега съм в другата крайност.
Цитат
Пропуснах да кажа,че спим в отделни стаи.Аз в детската с бебето,а той в спалнята.Още от преди да родя даже спим отделно.
Когато се появи нашето бебе, четох доста неща и част от тях бяха съвети за майката как се държи към съпруга си, които ми бяха много смешни
) Обясняваше се, че съпругът не разбирал точно какво се случва, не бил наясно с промените в хормоните, психиката, емоциите на съпругата си, самият той преживявал голямата промяна в живота на всички. На мен тогава ми се струваха очевидни тези неща, но може би за вас (и за него вкл.) като по-млади да не е толкова очевидно. Най-добрият вариант би бил той да се ангажира по-активно с отглеждането на детето си, но не знам как точно ще го накарате...
Може би - фокусирайте се повече върху себе си, по-малко върху него. Искайте повече помощ от него. Мислете за себе си, бъдещето си, образованието си, работата, която искате да работите и развитието си като личност. Това евентуално в дългосрочен план отново ще събуди интереса му, като види, че сте самостоятелен човек, който има свой живот, цели, мечти и когото би могъл да загуби, ако не внимава.
Според мен ти си се забила в грижи за бебето и дома ви и той се чувства изоставен.
Започвай постепенно да го приобщаваш към новия ви живот иначе съвсем ще се отдалечите...
Започвай постепенно да го приобщаваш към новия ви живот иначе съвсем ще се отдалечите...
Скрит текст: Ти ли нощем ходеше като се разплаче за хранене?
Въобще не е типично майката с бебето да спи в отделна стая, най-типичното по нашите ширини е тримата да са в една стая. Дали на едно легло или то си е в кошара, различно, но в една стая.
И това няма абсолютно никакво значение, там само се спи. Като заспи бебето могат да си правят каквото искат по другите стаи.
Нашето бебе от няколко месечна възраст спи в отделна стая, а никога не е спала на същото легло, на което спят родителите. Знам, че е доста типично майката да спи с бебето, за да е по-лесно кърменето през нощта, но това се отразява на връзката...
Въобще не е типично майката с бебето да спи в отделна стая, най-типичното по нашите ширини е тримата да са в една стая. Дали на едно легло или то си е в кошара, различно, но в една стая.
И това няма абсолютно никакво значение, там само се спи. Като заспи бебето могат да си правят каквото искат по другите стаи.
Нормално е след раждането на бебето, да има разклащания във връзката. Еднообразието, умората и грижите за бебето си казват думата. Сигурно вечер често сте уморени и нямате желание за секс. Въпреки това, можете да се постараете да се напаснете повече към новия си живот и да подобрите отношенията си. Някои от нещата, които можеш да направиш са първо да направиш всичко възможно да спи при вас. Нищо не пречи, когато е уморен да спи в другата стая, но да не е постоянно. Второ, изненадай го със секси облекло или въведи нещо по-различно в сексуалния ви живот. Ако започнете по-често да правите секс, нищо чудно нещата от самосебе си да потръгнат. Трето, карай го по-често да ти помага за бебето. Трябва да не забравя, че е част от картинката и да бъде по-близо до детето си.
Скрит текст: Ти ли нощем ходеше като се разплаче за хранене?
Въобще не е типично майката с бебето да спи в отделна стая, най-типичното по нашите ширини е тримата да са в една стая. Дали на едно легло или то си е в кошара, различно, но в една стая.
И това няма абсолютно никакво значение, там само се спи. Като заспи бебето могат да си правят каквото искат по другите стаи.
Нашето бебе от няколко месечна възраст спи в отделна стая, а никога не е спала на същото легло, на което спят родителите. Знам, че е доста типично майката да спи с бебето, за да е по-лесно кърменето през нощта, но това се отразява на връзката...
Въобще не е типично майката с бебето да спи в отделна стая, най-типичното по нашите ширини е тримата да са в една стая. Дали на едно легло или то си е в кошара, различно, но в една стая.
И това няма абсолютно никакво значение, там само се спи. Като заспи бебето могат да си правят каквото искат по другите стаи.
Скрит текст:
от раждането в болницата казаха, че може едно нощно хранене да се пропусне и от момента на изписването е спала поне по 6 часа всяка нощ, с изключение на случаите, когато беше болна. Кърмата не беше достатъчно количество и допълвахме с адаптирано мляко и да - не е имало проблем да я нахраня, ако се събуди гладна, но не се е будила. Доколкото съм чел - това е едно от предимствата на адаптираното мляко - по-лесно се нахранват, по-дълбоко спят новородените. Не че по тези причини е била на адаптирано мляко, но някои неща човек не ги избира. Вечерни хранения съм поемал, да. В началото аз доста съм ставал или по-скоро не съм лягал, защото по принцип съм нощна птица, предпочитам сутрин да си поспя до по-късно Коликите ми идваха в повече в един момент, защото се е случвало по 4 часа вечер нон стоп да реве и да трябва да я друскам, но си ги деляхме доколкото е възможно, освен когато на съпругата ми много ѝ се спеше (тогава ми идваха в повече, но какво да се прави - поне не беше толкова дълъг този период).
Честно казано не ме интересуват нашите и чуждите ширини. С това не се съобразяваме. В един момент, като стана на месец-два някъде, започна малко по-осъзната да става и да се буди нощем от шумове. Не го решихме с отделната стая по тази причина, но се отрази драматично на спането - откакто сме я преместили, под 8 часа не е спала. Сигурен съм, че не е само от това, по принцип явно си спи дълбоко, но и това има някакво значение.
Не искам да пиша повече по темата - прочетох други мнения на авторката и разбрах, че има и друго дете, от друг баща, на 5г. Ето затова в други теми разпалено убеждавам младите момичета да мислят преди да правят деца. Но след като тук вече е факт ситуацията - трябва да се намери най-доброто решение за авторката и за децата, а най-доброто решение ще е това с най-малкия компромис. Не мога обаче да дам адекватен съвет, защото ситуацията е много по различна от моя житейски опит, а не искам да подведа някого. Това, което е валидно за мен като мъж, може да няма абсолютно нищо общо с партньора/съпруга на авторката - най-малкото за мен би било немислимо на 25-26 да се хвана с момиче на 20тина години с малко дете, но очевидно хората го правят, не липсват такива теми в този форум. Нямам идея какви са му били мотивите, какво е отключвало страстта, как се е стигнало до бебето и какво точно се къса в момента, освен това, че може би е осъзнал, че вече не едно, ами две бебета му висят на врата, плюс 23 годишната майка...
В коя стая спи бебето им е най-малкият проблем изглежда... Вашият съвет никак не е лош, но не съм съвсем убеден, че се чувства изоставен и не мисля, че е толкова лесно да бъде "приобщен".
Вечерни хранения съм поемал, да. В началото аз доста съм ставал или по-скоро не съм лягал, защото по принцип съм нощна птица, предпочитам сутрин да си поспя до по-късно Коликите ми идваха в повече в един момент, защото се е случвало по 4 часа вечер нон стоп да реве и да трябва да я друскам, но си ги деляхме доколкото е възможно, освен когато на съпругата ми много ѝ се спеше (тогава ми идваха в повече, но какво да се прави - поне не беше толкова дълъг този период). Честно казано не ме интересуват нашите и чуждите ширини. С това не се съобразяваме. В един момент, като стана на месец-два някъде, започна малко по-осъзната да става и да се буди нощем от шумове. Не го решихме с отделната стая по тази причина, но се отрази драматично на спането - откакто сме я преместили, под 8 часа не е спала. Сигурен съм, че не е само от това, по принцип явно си спи дълбоко, но и това има някакво значение.
Не искам да пиша повече по темата - прочетох други мнения на авторката и разбрах, че има и друго дете, от друг баща, на 5г. Ето затова в други теми разпалено убеждавам младите момичета да мислят преди да правят деца. Но след като тук вече е факт ситуацията - трябва да се намери най-доброто решение за авторката и за децата, а най-доброто решение ще е това с най-малкия компромис. Не мога обаче да дам адекватен съвет, защото ситуацията е много по различна от моя житейски опит, а не искам да подведа някого. Това, което е валидно за мен като мъж, може да няма абсолютно нищо общо с партньора/съпруга на авторката - най-малкото за мен би било немислимо на 25-26 да се хвана с момиче на 20тина години с малко дете, но очевидно хората го правят, не липсват такива теми в този форум. Нямам идея какви са му били мотивите, какво е отключвало страстта, как се е стигнало до бебето и какво точно се къса в момента, освен това, че може би е осъзнал, че вече не едно, ами две бебета му висят на врата, плюс 23 годишната майка...
В коя стая спи бебето им е най-малкият проблем изглежда... Вашият съвет никак не е лош, но не съм съвсем убеден, че се чувства изоставен и не мисля, че е толкова лесно да бъде "приобщен".
Благодаря ви за включването първо.Искам да подчертая,че след раждането на детето не съм изоставила нито себе си и външния ми вид нито това да отделям внимание на мъжа ми.Винаги намирам време да се погрижа за косата си,лицето си,дрехите и т.н. А за него....Не аз съм загубила интерес,аз имам и интерес и време,той явно няма.Що се отнася за грижите за детето,той не помага особено.Нощем никога не е ставал вместо мен за каквото и да е,хранене,памперс...Не съм го правила на въпрос.Отдавам го на тежката работа,която работи и не го товаря.И някак свикнах.Питала съм го,говорили сме защо не стои повече с детето-защото се страхувал.Не знаел точно какво да прави.Не дай Боже да се наложи да отида някъде по работа и той да трябва да я гледа.Веднъж се наложи да отида до болницата.За 30 минути звъня 3 пъти. Не знам какво да кажа повече....
Проблемът не ми изглежда да е в теб. Опитай да разговаряте, накарай го да разбере как се чувстваш, нека и той сподели собствените си притеснения. Дръжте се заедно и си създавайте усещане за екипност. Това, че не иска да гледа бебето, мен лично адски би ме издразнило и би било причина за скандал. Не мога да си представя как мъжът ми излиза с номера, че го е страх....от какво го е страх, от грижите за собсвеното му дете? Стига глупости, не е голяма философия да смениш един насран памперс. Браво на теб за готовността да поемеш изцяло отглеждането на детето и в същото време да се поддържаш, да мислиш за секс и дори да ти остава време за по чашка. Аз на твое място не бих издържала, още от новородено съм оставяла детето под грижите на татко му, в момента ако се ноложи може да я гледа с дни - е, вярно, че през това време малката ще ходи с два различни чорапа и странни цветови комбинации на дрехи, но друго е важното в случая.
Според мен трябва да го приобщиш към грижите за детето. Това, че работата му е тежка, не е оправдание, все пак и ти имаш нужда от почивка и си сама вкъщи с пеленаче. Постепенно го включвай с дребнички задачи, показвай му колко много значи за теб неговото участие и така лека- полека двамата ще свикнат един с друг. Карай го уикендите да води бебката на разходка, а ти направи нещо за себе си. В крайна сметка сте семейство, никой не е обещавал да е лесно и не е честно само ти да се лишаваш от предишния си живот, а той невъзмутимо да цъка на компа.
Аз съм благодарна на мъжа ми, че от изписването се грижи за малката и двамата се оправят чудесно и без мен. Прави всичко необходимо, че и измисля по- интересни игри, аз по- лесно се пренервям и губя търпение. Даже другата седмица аз заминавам за почивка за 4 дни с приятелки, а те двамата ще се гледат.
Успех, сигурна съм, че с мъничко усилия нещата при вас ще тръгнат в по- добра посока.
Аз съм благодарна на мъжа ми, че от изписването се грижи за малката и двамата се оправят чудесно и без мен. Прави всичко необходимо, че и измисля по- интересни игри, аз по- лесно се пренервям и губя търпение. Даже другата седмица аз заминавам за почивка за 4 дни с приятелки, а те двамата ще се гледат.
Успех, сигурна съм, че с мъничко усилия нещата при вас ще тръгнат в по- добра посока.