Страх ли ви е от бъдещето?

  • 13 111
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
# 46
  • Мнения: X
и постепенно всичко ще си дойде на мястото .
Дано си права!

# 47
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат
Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?

От смъртта ... май не )
Страхме е от дълги продължителни долестти ( които обикновенно съпътстват смърта.



Вчерапопаднах на една статия за смъртта )
ще се опитам на бързо да (преведа)  напиша/перефразирам  за какво става въпрос.

Смъртта не съществува .
Съгласно теорията на биоцентризма. Смъртта е илюзия която създава нашето съзнание. Робърт Ланц казва че след смъртта човек отива в паралелен мир. Ученият казва че живота на човека прилича на многогодишно растение , което винаги се завръща за да разцъфти отново в мултивселената.Всичко което виждаме , съществува благодарение на нашето съзнание , смята ученият.
Роберт Ланц казва че хората вярват в смъртта , защото така ни учат или защото съзнанието асоциира живота с функционирането на вътрешните органи , тялото.
Ланц счита че смъртта не се явява завършека на живота , а просто преход в паралелен свят.
Във физиката отдавна съществува теорията за безкрайното число с различни вариации на ситуациите и хората . Всичко което може да се случи вече някъде се случва.
Това означава че в принцип смъртта не може да съществува.


След като прочетох статията се зарових да
видА какво е това Simple Smile теория на биоцентризъма .
.... квантоват физика ..... и се сетих за книгата на Майкъл Толболт 'Хологравската вселелена'  Simple Smile

# 48
  • Мнения: 6 230
Робърт Ланц май не е отишъл на терапия, когато са го пращали.

# 49
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Интересно я сподели по-подробно  , вместо да подмяташ неща Wink


Малкото което скролнах и прочетох за него и от него ми допадна ,
може и аз да съм за терапия.


Има доста сериозни трудове и изследвания ,
ама щом някоя ССФ казва че е за терапия ОК ))))))))


е на кой му се чете Simple Smile
https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Lanza

# 50
  • Мнения: 7
Да си призная...малко ме е страх от бъдещето. Но най-вече затова, че ще остана без спътница в живота

# 51
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.

Изобщо, смъртта е кофти за хората около умрелия, на него не му пука за Ад, Рай, Паралелни Вселени, прераждания и подобни утопии.
Няма те бе, толкова ли е трудно да се приеме?

# 52
  • Мнения: 131
Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.


Може и без ругатни да изразявате мнението си. А иначе всеки има право да вярва в каквото реши или от каквото има нужда.

# 53
  • Мнения: 54 061
Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.

Изобщо, смъртта е кофти за хората около умрелия, на него не му пука за Ад, Рай, Паралелни Вселени, прераждания и подобни утопии.
Няма те бе, толкова ли е трудно да се приеме?

Ти как разбра, че няма?

# 54
  • Мнения: 9 052
Ери трудно е да се приеме. Аз много си харесвам живота .

# 55
  • Мнения: 6 230
Ери трудно е да се приеме. Аз много си харесвам живота .
Така е...
В книгата си "Няма нищо страшно", в която Джулиан Барнс говори за смъртта, на едно място прави разделение на хората на такива, които се страхуват от смъртта като край на живота и такива,  които се страхуват от самото умиране. Първите са по-склонни да са религиозни или под някаква друга форма да вярват в отвъдното и безсмъртието на душата, докато другите са спокойни атеисти, но пък влагат надежди в научния прогрес, който евентуално ще лекува и облекчава болестите им. Simple Smile

# 56
  • Мнения: 9 052
а няма ли такива, които предпочитат да не си пилеят от времето да обмисля неща, които не могат да променят .. ами предпочитат да гледат дърветата и цветята и да се смеят с децата.
Има също такива, които се страхуват за да не оставят някой любим човек сам на света. особено ако не е самостоятелен...
Та не ги гледайте толкова егоистично тези неща/

# 57
  • Мнения: 12

Страх ме е по-скоро от настоящето и по-близкото бъдеще.
Страхувам се от всичко почти изброено, даже и повече, но страховете ми са следствие на осъзнаването, че в момента не живея пълноценно според собствената ми представа за това.
Преди винаги съм чувствала една неудовлетвореност, която стои като базова нотка дори и във върховните ми мигове на щастие и една гадна черта в характера ми на отлагане на преживяването на хубави неща, която черта първо ми отне доста време да се светна, че я имам и още повече време да я все още боря.

Като бях много малка, преди тийнеджърските ми години ще да е било или в началото им, гледах телевизионна пиеса, в която ставаше въпрос за група хора в бар, които разбират, че смъртта е при тях и чака доброволец, който да вземе със себе си. Цялото действие се развиваше вътре в бара около този сюжет, като в крайна сметка всички по-възрастни и дори стари се уплашиха и отказаха, защото прозряха, че нищо не са изживели, а доброволец стана най-младият мъж сред тях, който беше щастлив и удовлетворен в момента и влюбен в живота. Накрая се оказа, че смъртта така и така е дошла за него, но си е направила експеримент, ха-ха.

Предполагам, че е някаква много известна пиеса може би, но толкова години не попаднах на нея, а спомените ми се крепят на едно гледане, много се впечатлих, но както казах, бях малка и не знам колко точно си спомням. Ако някой я е чел, моля да бъде така добър да ми каже, да остане една мистерия по-малко  Wink

# 58
  • Мнения: 4 871
Един мой учител-много мъдър човек, който страшно много уважавам, беше казал:"Смъртта е най-сигурното нещо в този живот". Точно така е! Не знаеш какво ще стане с теб, със света и изобщо каква ще е съдбата на каквото и да било-близките ти, теб самия, как ще се развият събитията..., но знаеш, че това ще ти се случи-ще умреш, няма как да го избегнеш. Аз съм успяла да го приема, не се страхувам. Е, на моменти, когато потъна в размисли, не е приятно да осъзнаеш, че ще спреш да съществуваш, но за щастие рядко мисля за това.
Успявам да се насладя и на най-малкото в живота. Ако щете дори като си вървя по улицата, не мога да се нагледам на красивите дръвчета, на градинките или на облаците в небето. Изобщо не оценяваме красотата, която ни заобикаля! И просто я пропускаме, а е пред очите ни! Колкото и глупаво да прозвучи за някои, съжалявам, че един ден ще престана да виждам тази красота! Защото тя пълни душата ми! Съжалявам и за музиката, която няма да мога да слушам, а сега, като я чуя, кара сърцето ми да забърза и променя настроението ми-веднага ме разведрява.

Да, имам някакви страхове, те са от рода на ще оцелеят ли децата и изобщо наследниците ми в случай, че стане някакъв атентат, както зачестиха напоследък, или ако се стигне до война. Но осъзнавам, че и преди не се е знаело и хората са се надявали на добра развръзка, създавали са си семейства и са отглеждали деца. Така че тези страхове не бива да ме спират, защото те винаги ще ме съпътстват в живота и оставя ли им се-значи няма да постигна нищо!

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
Май страхът не е за себе си, а за тези, които остават - какво ще се случи с тях, кой ще се погрижи за тях. разбираемо е, че на никого не му се умира, поне когато е в нормално умствено състояние, защото животът си е живот, функцията му е да бъде живян.

Общи условия

Активация на акаунт