Първокласници 2017/2018 - 2 тема

Дари*, не съм "съдник"- казвам ти директно мнението си. Да, не е приятно, но нямам навик да "галя с перце"..
Знаеш прекрасно, че проблем имате.
Радвам се, че взимате мерки, но не реагирай остро с/у майките на потърпевшите деца-на всеки би му писнало да му тероризират детето!
Дано бързо има резултат от посещенията при психолога.

Дари*
Не искам да те обидя или пък да те съдя, но не мога да се съглася че дете, което удря или обижда/унижава друго дете може да се нарече лидер.
Медала винаги има две страни вашата на родители на дете с проблем( опитвате се да работите и да го разрешите- адмирации), но от другата страна седят родителите на тормозенето дете/деца( едва ли съществуват родители, които ще останат безучастни на тормоз в днешно време при агресията в училищата - имаме и случай на удар завършил със смърт).
Не знам дали съм съвестен родител (едва ли) и дали отглеждам херувимче(защото не безгрешно дете), но с нея говорим при най -малкия проблем ( забравена вода, чип за достъп, един единствен пропуск на писане в училище) и тези "проблеми" никога повече не се повтарят.
Знае че у нас и в училище има определени правила, а нейното задължение е да ги спазва. Принципа е, че щом аз и мъжът сме казали нещо, тя трябва да го изпълни независимо дали иска или не.
Може да звуча като някакъв супер строг родител, който не позволява на детето свободата да диша, но резултата е на лице.
Като цяло съм на мнението на MTV, макар и да е по-остро.

Успех при работа с психолога и дано скоро се похвалиш с положителни резултати.

Ледено момиче, ти си късметлийка, дано го осъзнаваш. Има деца, които се поддават на възпитание, те са лесни - не създават проблеми, тихи, съвестни, изпълнителни. Има и деца, които са трудни за отглеждане и възпитание. И не защото са лоши, или пък родителите им безхаберни и не ги учат, възпитават, настояват да се спазват правила или граници. Не, просто децата не се поддават на ограничения. Когато са спокойни и в настроение за сътрудничество няма проблем, но когато са уморени например не са склонни да сътрудничат и спазват правилата. Има деца, които имат нисък праг на разочарование, незряла психика, импулсивни са, интроверти - те не са лесни деца. И това не е грешка на родителите, това е природа. Такива деца ти стопяват лагерите и ти разказват играта като родител. Ако детето има нисък праг на търпимост и лесно избухва, лесно може да бъде провокирано. Децата често пъти са жестоки и нарочно провокират такова дете, а след това заемат позиция на невинни жертви. Доколко ще бъде провокирано едно такова дете зависи и от отношението на учителката. Ако тя покаже, че не харесва детето и не го иска в класа си, то много бързо ще бъде игнорирано и провокирано от другите. Проблемът му ще се задълбочи. От друга страна учителят може да не позволява детето да бъде провокирано умишлено, да изгради климат на приятелство, толерантност към различните, да научи децата на съпричастност и взаимопомощ. В групата на дъщеря ми в детската градина имаше две деца с аутизъм! Всички ги приемаха, знаеха как да ги успокоят, не ги дразнеха и провокираха умишлено, не им се присмиваха, не ги изолираха. Учителките им ги бяха научили. Те самите не изключиха нито едно дете от нито едно тържество - всеки имаше възможност да се изяви според силите си. Лесно е да изгониш, трудно е да приобщиш.

Напълно съм съгласна с Мама Ru.

И аз
Прекрасно казано,
Аз точно така се опитах да постъпя днес с нашето местно побойниче. Оказа се, в моите очи, мило дете, нормално-но иска повече внимание, обгрижване и някак-да му повишаване на самочувствието, или да почувства респект към околните. В тази ситуация-не беше агресивно и моите си играха добре заедно.
Изисква усилия, а г-жата беше заета да оправя цветята и да си почива

В повечето страни в Европа такава реваксинация не се прави - очаква се да отпадне и в България следващите години.
При реваксинация са възможни сериозни странични ефекти.
И при моята дъщеря нямаше реакция, но писаха пробата положителна, което много ме устройваше.
Ако я бяха отчели като отрицателна, пак нямаше да правим реваксинация в никакъв случай.

И ние в класа си имаме побойник. Но синът ми още на третия учебен ден го наби. Сега са приятелчета, заиграват се заедно. Детето не е лошо, просто търси внимание. Синът ми е в класа с 10 деца от групата в ДГ, все са заедно, но въпросният побойни тормози и бие всички само мойчкия не.

Аз пък не я съдя Дари, Хайде сега, то един месец е минал от началото на годината и ние вече заклеймихме детето като побойник , а майката пращаме на психолог. Още повече, че не сме там и не сме живи свидетели на всичко. На Дари не й стига другарския съд на другите родители пък и ние да я съдим, недейте ! Съветва се жената, казва си болката ако можете кажете нещо от опит дайте съвет и толкова. Явно жената не е отишла на педикюр да се тюхка , докато детето помита всички съученици, а търси някакво решение !

Аз са себе си също знам , че не мога да се оправя с дъщеря си по някои въпроси и това е ! Е , не се бие, ама си има други трески ( и всяко дете си има нещо) и не мога де се оправя с характера й и ината й. Ако вляза в подробности ще ме пратите на психолог и мен

Дари, изобщо не ти е лесно, все пак разводът е минал първо през теб и после през детето. В труден период си и предполагам, че емоционално и психически си на ръба, което е разбираемо. Опитай се да се събереш и да си спокойна, доколкото това е възможно. Направила си много добра крачка - тази към психолога, следвайте този път. Нещата ще се наредят. Важното е, че си оценила ситуацията като проблемна и си предприела мерки, а също така е важно,  е че с бащата сте заедно  с в тази инициатива. Като страничен наблюдател, без да си искала съвет, все пак бих го дала - опитай се да не влизаш в конфликти с останалите родители. Не забравяй, че те също са афектирани и това е нормално, всеки е особено чувствителен към своето дете. Ако не можеш да останеш безразлична, по-добре напусни ФБ групата, за да не те провокира. Преекспонираните емоции няма да помогнат на никого в тази ситуация.

Бих се обърнала към "по-острите", както те сами се определят, характери - нека бъдем малко по-емпатични. Кажете си мнението, но нека е без нападки. В интерес на всички е. Никой не знае един ден с какво ще трябва да се справя и каква ще е реакцията му. Няма свръхчовеци.

Приятен ден!

И моите номер 2 и 3 са големи инати.
Номер 2 - не мога на сила да го накарам НИЩО да направи. Нито ядене, нито игра, нито нищо. Ни хубаво, ни лошо. То не беше мятане на играчки от моя страна, то не беше наказване, не става. И с добро не става. Само ако прецени, че иска, тогава. Аз реших, че е по-важно за мен да е спокоен и горе-долу здрав, пък след това останалите неща. Че не написал някой ред с бастунчета, или че не си измил зъбите с новата четка - ами със старата, не дал играчка на някой си ... това минава и заминава.

Номер 3 - колкото и да е инатлив номер 2, все пак ми е първокласник, и е по-голям. Номер 3 е ясленче - и ... вярвайте ... мега инатлив. Абе, да си го кажем - направо проклетия. И там натисках да слуша и да взема от дума, но ... не става. тръшка се, ляга на земята или всред пътя, и това е. А ако много го тормозя, почва да реве неудържимо, и после с часове реве и не може да се успокои. И предвид, че ми прави и гърчове - също прецених, че по-добре да драска по неподходящи места, да се каля и въргаля в градината, отколкото да врещи и да припада.

Та, всяка майка си познава нейното дете най-добре. Не мога да съдя никой, или пък да давам непоискани съвети, тъй като не познавам конкретния случай.

А примерно Номер 1 - ми е кротичък, и няма общо с 2 и 3. Като по-малък се опитваше, обаче - понеже се поддава на обработване от моя страна - не му се получиха нещата.

Имам две деца, коренно различни са едно от друго. Сина ми беше много палав, в градината блъскаше децата и се бореше с тях, не се задържаше и минута на място. Говорене, говорене и пак говорене, а понякога и наказания това при мен свърши работа. В училище постепенно се успокои и в края на първи клас, вече беше едно пораснало човече.
Дъщеря ми пък е тиха, кротка, спокойна и насила я карах да си играе с децата, а не да стои до мен.
Децата са различни и подхода към всяко е различен, няма упътване за идеален родител.
Да ви споделя нещо, което дъщеря ми вчера ми каза! Разказа, ми за момченцето, което седи до нея, че й е споделило, че родителите му често му се карали и го обиждали и то искало да отиде да живее навън при циганите.(цитирам точно)Вчера й бутнало тетрадката вероятно без да иска и я попитало защо не го е обидила. Зарадва ме нейното разсъждение по въпроса, че нищо лошо не й е направил и нямало да го обижда, дори и нарочно да правел нещо тя го харесвала и нямало да използва лоши думи.

Моята има много тежък характер от бебе още, Сега го отчитам още повече, като сравнявам с малката. Съвсем различни деца са, Като малката щях да отгледам 4 деца без проблем. Голямата ми стопи лагерите. Нито аз, нито баща й можем да се справим. Не бие деца, ама ужасен инат, и с мнение, и компетентна, и изпада в ярост ако  не на нейното, и обвинява и крещи понякога. Всичко това съчетано с туткане, обича да я чакат и да си придава важност. Ако й направиш забележка да побърза, тогава съвсем полудява. Абе ужас ! Мислех , че като поотрасне ще се промени. По - лошо става. Хвана се с една неподходяща приятелка, буйно, и експресивно дете, обича и да я командва. Виж нея я слуша и изпълнява, често я имитира .... а с нас се държи съвсем друго яче. Отделно изпитва ревност от сестра си. Ужасна ревност, трупана с години. Каквото и да направя , все не си направил всичко за нея. Сега пък в училище я определят като блейка. Това пък хич не ми се връзва с факта , че е динамична, спортна натура и че знае да чете, пише и смята , умножава отдавна. Сама се научи на всичко.
Аз,  освен в първите й четири  години, когато не сме се отделяли и всяка вечер й разказвах  приказки до припадък, после нямаше как да се занимавам с нея повече, щото се роди  бебето.
Трябва и аз на психолог да ида явно. И нея да заведа. Без майтап.

Абсолютно никой не съди Дари. Много е неприятно положението с детенцето и. Похвално е, че не игнорира проблема и търси решение, но не съдете и "съвестните с херувимчета". Ето при нас с нашето агресорче в класа, от вчера изпаднало в криза, биело наред, раници тъпкало, класната извикала директорката да види за какво става въпрос. Децата се изплашили, и класната ги изкарала навън по никое време. Извикали и майката, според която каквото и да и кажат детето трябва да се приобщи към останалите и учителите на всяка цена да се старая повече. Но явно при нас случая е с по сериозен. Дъщеря ми беше много шашната вечерта като я взех. В момента си на агресия към децата набол някакво момченце молив по лицето, е извинете, но няма да се съглася с това, да ме е страх всеки ден от този агресор какъвто и да му е проблема дали няма да ми осакати детето. Щото някой си го дразнел или прочие.

Яндзъ, това което описваш напомня и на моята дъщеря - инатеста, провокативна, туткава, има ли тр1дност - отказва се или се изнервя. Мислех, че е хиперактивна с дефицит на вниманието - покрива доста от критериите. Днес психиатърката от св. Никола й постави диагноза - специфично разстройство на психичното развитие. Интелектуалното й развите е 68, с тенденция в някои отношения да се подибри и да мине в рамките на нормата, макар и не по всички показатели. За емоционалното и психическото развитие препоръча работа с терапевт (за нас конкретно специалист в работата с осиновители и осиновени), страхувам се, че в нашия град такъв няма, но не съм се отказала и от работата с психолог.
Дидана, съгласна съм, че не трябва да се приема опасното поведение. Но като учител, работил с всякакви деца, в т.ч с истерик, мога да кажа, че съм се старала да не допускам да бъде провокиран от останалите деца, а са се опитвали. Има деца, на които им доставя удоволствиерда провокират някого и да гледат сеир. Само веднъж се случи п ез годината да не овладея ситуацията и да потърся помощ от медицинското лице - детето беше изведено и успокоено. Като родител можеш да поговориш с твоето дете как да се отнася към съученика си, че не е хубаво да го дразнят и провокират нарочно (ако това се е случило), как да се държат при криза...

Мама Ру съгласна съм с теб. Говорим, обяснявам на дъщеря ми да е винаги толерантна, да не отвръща с обида или прочие, но снощи тя ме попита. Защо все добрите трябва да отстъпват на лошите и защо винаги добрите ги бият. Защо те да го пазят да не полудее, а той тях не пази. Още повече това дете го държат на къс повод госпожите и общо взето децата не го доближават защото вече доста са пострадали от него, но когато изпадне в криза ги удря, бяга и помита всичко пред себе си. Непрекъснато пречи в час, разхожда се, минавайки покрай дете взима моливи, боде ги, изхвърля ги зад шкафовете, драска дрехите на децата, пищи, някак вече май никой не знае как да се оправи с това детенце. Може би и не е готово за училище, не знам. Дано се оправи, но някак си не е много безопасно.