Дълга история - за хора с железни нерви

Наистина има много такива мъже. Разликата между теб и другите жени е, че ти имаш самоуважение дотолкова, че да не желаеш да участваш в този филм. Имаш си причини , ти си ги знаеш. Аз бях в подобно положение и години живеех в двоен свят, разкъсвана от противоречия - едното - според тогавашните ми виждания - любовта на живота ми; от друга страна -типичния БГ мъж, е да де ама аз работа си имам, самостоятелна и независима съм, не ми трябва воденичен камък на шията, който да ме дърпа назад. Имах нужда от равностоен умствено, емоционално партньор -някак по-инициативен, по-амбициозен - чиято дребна житейска цел не е "приятното" /примерно пиянско, за да не казвам и по-тежки случаи/ изкарване на нощта. Мъж с главното М, който да вижда малко по-надалече, да гледа в бъдещето, да иска да се измъкне от живота, който води, без да се опитва да се отличи от масата посредством множество пробождания по лицето. .. А същевременно любовта на живота ми. Отнесох се малко в личен план. И накрая естествено всичко свърши. Когато живееш в такова постоянно напрежение - и гледаш още едно дете - в даден момент няма как нещата да не се разкиснат. С което не искам да кажа да не се опитате да оправите отношенията си. Може пък вие да сте изключение, може той да преживява някакъв период - може всичко. Но ако продължи да е такъв - гарантирам ти, че рано или късно ще се разделите.А наистина е по-добре да е рано, поне ще освободиш мястото до себе си.
И въпреки това - незаменимо е усещането да знаеш, че си направил всичко, което е било по силите ти. Аз изстрадах доста докато бях още бременна - много изтърпях - за което не съжалявам - много нерви отидоха на вятъра - но после - когато се върнеш назад - изпитваш страхотно облекчение от това, че не ти си избягал, че си събрал сили и смелост - изправил си се лице в лице с проблема и си дал всичко от себе си за разрешаването му.

Оооох... мъкаааа.

Докато четях се видях в твоята роля, анонимна... и то не на едно или две места.
При нас се почна точно с телефони, изневери, обяснения за "ама тя е само една там позната" и подобни.
Миличка, предприеми нещо (виж, не мога да ти кажа точно какво) преди да е прекалено късно. Аз такъв като твоя (и моя бившия) не бих седнала да гледам втори път. Честно.
Каквото и да решиш, успех...


БРАВОС Каси... Много добре написано!!!

едно нещо знам от собствения си семеен живот-слава богу,че нямам мъж ленивец, защото това е ад
най-добре е сама да си решиш, с него или без-живота си върви, но не си заслужава да се пропилява

Аз не мисля, че това да си отпушваш сама тоалетната чиния и да си чистиш сама вътрешностите на шарана е маловажно.  То само по себе си не е нещо особено, но според мен това е отношение към теб самата. Също не ми се вижда редно той да си гледа филми по цяла нощ и да спи до обед, а ти да блъскаш по цял ден и да си гледаш детето.  И това че лъже...
Първо бих заявила еднозначно на този човек, че такова положение не ме удовлетворява и изисквам промяна в отношението му към мен. Ако това се окаже невъзможно /нещата отново не потръгнат/ - ами сбогом. Знам че не е лесно, но самата ти казваш, че се чустваш по-добре, когато го няма.
Искам да ти кажа, че мъжете по природа са търтеи. Трябва много ръчкане и упоритост, за да можеш да превъзмогнеш мързела и лентяйството им. Ако имаш нерви да се бориш - опитай, ако ли не - багажчето и бебето в ръка и се изнасяй.
Желая ти успех и дано намериш истинско щастие в живота.

прочетох историята ти
както много пъти съм казвала решението за развод си е лично преживяване и лично решение....

 

И аз прочетох историята. Видях себе си в доста голяма част от написаното Един шаран наистина не е повод за развод, но ми е просияйно ясно защо си го написала. Изобщо цялата картинка ми връща едни такива "мили" "семейни" спомени.
Както и да е. Предполагам си наясно, че решение вместо теб няма как да вземем. Мога само да ти споделя, че аз в крайна сметка си събрах партакешките и си тръгнах. Не беше лесон, не ми остави голям избор (всъщност никакъв), но се справих. В моменат съм хиляди пъти по- щастлива. Всъщност сравнителната степен "по-" е неуместна, защото тогава изобщо не бях щастлива. Някак си нещата при мен се развиха благоприятно.
Не знам друго какво да ти кажа.

ОТГОВОР: Този въпрос съдържа отговора в себе си.
Това е решение за цял живот, а сега ще тегне и върху детето ти.
При мен, когато дойде жена с подобен проблем, първо я изслушвам после и разказвам надълго и нашироко последиците, не законовите.
Те са ясни, важни са житейските...
Имах една преподавателка по Семейно право, тя казваше так:"... Има жена, която всяка вечер я бият и насиняват, тя търпи и не се развежда, а има жена след един шамар идва и се развежда..."
Важен е прагът на търпимост. Сега може и да ти е олекнало от това, че ни се оплака тук, но това няма да ти помогне съществени. Важна си ти самата и трябва да се чувстваш добре, ако това се случи и той и детето ще са добре.
СЪВЕТ: Опитай да се промениш ти самата, така може да промениш и него. Поговори му и му дай да се разбере и ако не се вземе в ръце, тогава приеми драстични мерки, а дотогава ние ще ти помагаме и подкрепяме.

Какво да ти кажа аз това поведение го търпя вече цели 8 години. Някой ще си каже " за какво" ами все си мисля че заради детето. Но според мен колкото по - рано се сложи край на такова нещо толкова по - добре.  Седиш и търпиш но докога и за какво, има ли смисъл, ще се променят ли нещата??? Аз все чаках да се променят... но нали знаеш надеждата умира последна..  Желая ти успех............А аз още си чакам.....

Про4етох и аЗ.
За6о не седнете ама наистина веднъж zа винаги сериоЗно да си поговорите и да се раЗберете дали 6е става на брак или не.Длъжни сте да опитате,zаради детенцето ви.Желая ви успех и стискам палци да се оправят не6тата.

Прочетоя цялата, но и по-дълга да беше пак щях да я прочета. ма не знам какво да те съветвам. Дано след толкова много отговори да ти е поолекнало, за да си събереш мислите в главата. А какво е отношението към дъщеричката ви?

Щом усещаш, че не го обичаш вече, май отивате натам - към развод. Защото и аз усищам същото и още се колебая, но клоня натам. И моя - еех, какъв беше! Ама, съдейки по думите ти, май доста основания имаш за раздяла.
Много е трудно, наистина, да се вземе такова решение. Много ми е трудно и на мене. Твоята история ми напомня някакси на моята, не със събитията, които са ти се случили, а някакси с отношението на мъжа ти. Аз дълго се съобразявах с насадения манталитет за примирението на жената, че ако напусне мъжа, е незнам си каква...Ама мина това време. Сега съм вирнала глава и искам да живея спокойно. Ти всъщност защо се колебаеш? Защо искаш съвет? Кое точно те спира да направиш решаващата крачка?