Цитат на: Асса в вт, 23 май 2006, 13:26
днес за трети път пиша, все нещо се случва...

Съжалявам много, че ти се случва това.
Съжалявам много, че не мога да ти предложа успокояващо мнение. Просто моето не е такова.
Казваш, че имате връзка от 8 години. Ти си била на 15, а той на 18. Е, това е съвсем друга възраст спрямо сегашната. С други очаквания от живота, с други представи за семейство. Не са много връзките, устояли на предизвикателството на съзрявянето. Онзи много деликатен преход към съзнателния живот на възрастен човек, способен да поема отговорност. Нещо повече, в такива случаи се получава едно разочарование, че нещо от живота е пропуснато. Изпуснати са моментите на волното препускане по заведения нощем. Изпуснати са моментите на неангажиращите задявки с момичета - когато вече е разрешено и достъпно. И много такива неща. И идва един момент, в който се получава разочарованието за пропуск. Мисля, че жените са по - малко склонни на такова нещо. А мъжете повече. И си представям нещата така - излязъл е с приятели някоя вечер (най-вероятно още неженени), погледнал е млади свободни момичета, може някой от компанията за нещо да го е подкачил и се е загнездил един пагубен за семейството ви копнеж за нещо различно. При тази хипотеза, не мисля, че има начин всичко да се нареди, както желаеш.
Още веднъж много съжалявам, че не произнасям нищо успокоително.
Все пак се надявам, че някак нещата се наредят.
Но на твое място бих се замислила, какво да правя от тук нататък по своя самостоятелен път. Колкото и да е тежко.
Абсолютно съм съгласна с това мнение,мъжа ти явно е решил,че точно когато му е било времето да ходи по момичета,купони с приятели,задявки не го  е направил.Най-вероятно е решил да наваксва.