Как бихте постъпили?

  • 1 661
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 35
Здравейте, много се чудех дали да пусна поста, но търся съвет.
С приятеля ми сме заедно по- малко от година, но последните месеци се наложи да замине за родния си град където имаше по- възрастна роднина. ( Разбира се, виждахме се, чувахме се, но не пълноценно).
Със семейството му по първа линия много не се разбираме впрочем.(имахме няколко пререкания)
Но роднината заради която се прибра - почина( сега са се събрали цялата рода ). Много тежко го преживява. Попитах дали има нужда от помощ - но ми отказа. Въпроса е не знам как да постъпя да изчакам ли той да ме потърси и да поиска помощ. Или съответно да питам направо дали да паля колата и да отида, за да го подкрепя в този момент. ( Другото също го има, че пък може изобщо да не му е до мен, знаете някой като почине има куп неща които трябва да се направят, ще има рода до 9то коляно дето да оплакват пък даже да не са се видели 5-6години)
Как бихте постъпили?

# 1
  • Мнения: X
В такъв момент сигурно няма нужда от помощ. Но от подкрепа да. Бъди до него. Просто не очаквай да е адекватен, любящ, не искай нищо от него. Не се и бутай да помагаш с организация около погребение освен ако не те помолят. Но бъди до него. Дори мълчаливо, бъди.

# 2
  • Мнения: 35
Чудех се и дали да отида, но май е по - удачно да изчакам... Може би след няколко дни - в края на седмицата. Разбира се, ще отдам подкрепа, момента е труден, но е едно някой да ти каже спокойно друго е да те прегърнат и успокоят. 

# 3
  • Мнения: 123
Хората са различни и скърбят по-различен начин, но в такив моменти подкрепата никога не е излишна.

# 4
  • Мнения: 4 515
Аз бих казала ясно, че съм насреща, ако има нужда от подкрепа или помощ. Само трябва да каже с какво мога да съм полезна. И не предприемам действия, ако не са поискани отсреща.

# 5
  • Мнения: 1 493
Точно в момента, в който организират погребение, надали му се посрещат гости. Неканена не бих отишла.

# 6
  • Мнения: X
Ами.. аз загубих баща си миналата година по това време. Не съм искала помощ за нищо, с брат ми се оправихме сами. Реално мм го помолих само да ходим да вземем баба ми с колата. Но ако той не беше до мен всеки ден, щях да полудея… не е нужно да прави нещо. Ама ако го нямаше, щях да съм много по-зле.

Е, василиса, какви гости.. тя гост ли е… на дали ще чака да я гледат и да й сервират тристепенно меню.

# 7
  • София
  • Мнения: 28 579
Аз бих казала ясно, че съм насреща, ако има нужда от подкрепа или помощ. Само трябва да каже с какво мога да съм полезна. И не предприемам действия, ако не са поискани отсреща.
Това е и моето мнение. Бих предложила помощ, вкл. и да отида, но само ако той има нужда и желание за това.

# 8
  • Мнения: 4 515
Шери, има разлика. Ти с твоя мъж си 10 години, те са заедно по-малко от година.
Аз съм много предпазлива с даването на непоискана помощ, без значение колко са близки взаимоотношенията.

# 9
  • Мнения: 1 257
Това са лични неща. Не се натрапвай, още повече явно не си особено желана и харесвана от семейството му. Присъствието ти ще внесе напрежение. Ти реално си външен човек. Ако той беше поискал да отидеш, тогава е съвсем друго. Но сега ги остави да си изживеят емоциите като семейство, от което поне към момента ти не си част.

# 10
  • Мнения: X
Шери, има разлика. Ти с твоя мъж си 10 години, те са заедно по-малко от година.
Аз съм много предпазлива с даването на непоискана помощ, без значение колко са близки взаимоотношенията.

Така е, ама ако беше преди 10 години сигурно още повече щях да имам нужда. Аз пак казвам, че според мен тя няма с какво да помогне. Не вярвам да я ангажират с организацията на погребението или нещо такова. Просто за подкрепа. Това е. Но да, не всеки би искал.

# 11
  • Мнения: 2 352
Евентуално можеш да попиташ кога е погребението и да отидеш да поднесеш цветя, ако мислиш че е удачно. Едва ли има с какво да помогнеш.
Наскоро почина много скъп за мен човек. Въпреки че съм с мъжа си много години, нямаше с какво да ми помогне. Единствено да гледа децата, докато отида на погребението и се съвзема малко. Не исках да ме прегръща, не исках да говоря, не исках да общувам. Исках да бъда оставена на мира, да си изживея мъката на спокойствие.

# 12
  • Мнения: 1 493
Ами.. аз загубих баща си миналата година по това време. Не съм искала помощ за нищо, с брат ми се оправихме сами. Реално мм го помолих само да ходим да вземем баба ми с колата. Но ако той не беше до мен всеки ден, щях да полудея… не е нужно да прави нещо. Ама ако го нямаше, щях да съм много по-зле.

Е, василиса, какви гости.. тя гост ли е… на дали ще чака да я гледат и да й сервират тристепенно меню.
Не е от това семейство. Надали останалите членове на семейството много ще се зарадват на всичките им грижи чужд човек да им се натресе у тях, уж за подкрепа. Той, ако иска тя да дойде,   би и казал все пак.

# 13
  • Мнения: 4 515
Има и друга разлика. Ти си жена, а гаджето на авторката е мъж. Според мен те повече гледат да се справят сами с болките и емоциите си.
На някои хора би им било неприятно да им се натрапва присъствие и помощ, ако не са поискани.

# 14
  • Мнения: 35
Благодаря ви! Потърсих мнение, точно защото всички скърбим по различен начин. Аз лично бих искала да има човек до мен, може да не помага, но да е там - но, проблема точно семейството в случая как ще го възприемат или по - точно една част от него... МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!

Общи условия

Активация на акаунт