Публикувана: 25 юли 2006, 10:02 ч.
Последно мнение: 28 юли 2006, 07:54 ч.

ту искам, ту не искам...и вече се обърквам

2 238
32
1

# 15 25 юли 2006, 12:49 ч.

Мнения: 2 120

Аз отчаяно исках дете години наред. Следваха - отрицателен тест, рев, затваряне в себе си и ....наново до следващото разочарование.
През всичките тези години, винаги съм се плашила дали ще се справя и мисля, че това е нормално за всяка жена - да преминава от едната крайност в другата.
Знам, че искам дете, но не знам дали няма да съм много стара за бебе/като гледам какви млади мами има/ и в същото време съм убедена, че само дете ще ми осмисли живота. С мъжа ми вече сме просто приятели, нали знаете как се променят чувствата между хората, това е хубаво, защото носи равновесие, но ни е необходим един малък човек да преоткрива света, защото ние двамата вече всичко изпитахме заедно, е , почти всичко.
Успех и не се притеснявай за мислите, които ти се въртят из главата/ако знаеш моите колко са страховити, свят ще ти се завие/, а просто правете секс.

# 16 25 юли 2006, 13:34 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: zazka в вт, 25 юли 2006, 10:35

И аз се чувствах така до скоро - да ти кажа честно.Много объркана.И аз като теб работя - наложи ми се да се върна на работа, когато малкият стана на годинка.Тежи ми най - вече, че го виждам много малко.Сутрин излизам в седем, той още спи и се прибирам към шест вечерта.Сами се справяме с отглеждането на малкия - той си ходи на ясла и така......Знаеш за какво ти говоря.Работа, домакинство.......И аз съм много уморена.Но вечер, когато видя малкият и го гушна и започне да бърбори забравям всичко.И ние решихме да си имаме още едно детенце.Не си мисли, че е лесно да вземеш такова решение. И аз не бях сигурна в началото - задавах си стотици въпроси.Но после се успокоих и реших, че това, което е най - важно за мен в този момент е желанието ми за ново дете.Грижите, работата...........те си ги има.Чувствам се наясно със себе си и дано скоро да разберем, че ще имаме нови попълнения в отбора.
Мисля си, че трябва да прецениш за себе си кое е важно в този момент.Успокой се и погледни вътре в теб.Там е отговорът на въпроса, който те измъчва.Ти трябва да прецениш какво да правиш оттук нататък.
Успех и весело и щастливо лято!

Почти няма какво да се добави Hug

толкова добре го е описала и повтаря едно към едно ситуацията от преди да се решим на второ дете Laughing

.
Сега вече е на 4 и половина Laughing

Цитат на: Дара в вт, 25 юли 2006, 12:49

Успех и не се притеснявай за мислите, които ти се въртят из главата/ако знаеш моите колко са страховити, свят ще ти се завие/, а просто правете секс.

Това е един от най-ценните съвети! А и като гледам снимката ти имаш още доста време Simple Smile

в смисъл достатъчно си млада, така че време за второ дете имаш достатъчно Heart Eyes

Стискам ти палци каквото и да решиш, но две е винаги повече от едно - както казва Мечо Пух!
А това означава и повече обич Wink

# 17 25 юли 2006, 13:34 ч.

Мнения: 719

И мен ако ме бяха питали преди една година за второ дете, щях да кажа, че е рано. Въпреки, че при мен раждането на сина ми протече като по учебник, все още си спомням безсънните нощи после, трудностите при кърменето, всички болести през които трябваше да минем и т.н. Постоянно бях изтощена и с месеци не можах да се върна в ритъма на живот. Sick

Но всичко това се забравя и ето че сега сме почти на 6 и изведнъж чувствам, че може би вече сме закъснели. Почва се с притесненията,ами ако сега не се получи?
Затова според мен е най-добре да послушаш сърцето си и ако го искаш поне малко, не го отлагайте...Защото правилно са казали, че колкото повече се отлага, толкова повече на жената не й се занимава после

# 18 25 юли 2006, 14:35 ч.

Мнения: 1 004

Аз пък работя от 40тия ден на детето. Е, вярно е че работя у дома пред компютъра, но все пак се изисква време и съсредоточаване, което в къщи е почти невъзможно и това изнервя. Гледам си го сама - вечер с мъжа ми. Обаче въпреки всичко никога не съм се отказвала от идеята за второ и то скоро след първото. Първо, защото не искам после пак да имам памперси и пюрета в главата, искам като започна да си работя без прекъсване и второ едва ли после ще се навия пак на безсънните нощи и 9те месеца бременност.
Искам второ защото си казвам - след като съм си отдала времето на 1 дете, дали ще е 1 или 2 то пак ще ми заема цялото време. Както има за 1 време и пари, така ще има и за 2...пък и те ще се занимават едно друго по-късно..
Честно казано навремето аз исках или да нямам деца или да имам 2 поне, та да знам за какво съм си загубила свободата Simple Smile

След като сега имам вече 1 за което хич не съжалявам да е живо и здраво искам да му направим 1 братче или сестриче Simple Smile

# 19 25 юли 2006, 14:42 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 354

Аз се чувствам точно като теб.
Не знам колко е голямо момченцето ти, моята е почти на 15 месеца. Много е палава, боледува често, не знам откога не съм се наспивала нормално, без да е до нас на спалнята...
Още когато родих, си казах, че догодина започваме опитите за друго бебе. Е, тази догодина дойде, а аз нещо се пищисвам на моменти. Мисля си колко голямо ще е натоварването, безсънните нощи, общите болести, притесненията... После пък си казвам, че няма по- хубаво нещо от бебешкото телце, доверчиво прилепнало към твоето. И че красивите и весели моменти трябва да са повече...
Мъжът ми е по- настоятелен от мен в желанието си за още едно дете. От месец не се пазим... И все пак- дано стане Praynig

# 20 25 юли 2006, 15:44 ч.

Мнения: 2 751

zayo: и аз така, работих вкъщи пред комп-а докато родих, после като стана на 6 месеца, тръгнах и в офис Rolling Eyes

Но и вкъщи работя. Това ме притеснява - че работата ми е такава, че няма кой да ме замества и няма начин да спра, но най-вероятно откъщи, ако шефовете ми се съгласят. И аз разсъждавам като теб: да ги избутам едно след друго, после да мисля за себе си-кариери и прочее, когато поотраснат. И аз не знам дали когато едното порасне повечко и свикна на повече спокойствие, ще ми се занимава пак с памперси Embarassed

# 21 25 юли 2006, 15:45 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Дара в вт, 25 юли 2006, 12:49

Аз отчаяно исках дете години наред. Следваха - отрицателен тест, рев, затваряне в себе си и ....наново до следващото разочарование.
...

Дара, Дара....ако знаеш колко добре те разбирам... Cry

Преживяла съм го.
Пожелават ти успех и искрено ти стискам палци! Hug

# 22 25 юли 2006, 15:47 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Димана в вт, 25 юли 2006, 14:42

Аз се чувствам точно като теб.
....
Мъжът ми е по- настоятелен от мен в желанието си за още едно дете. От месец не се пазим... И все пак- дано стане Praynig

И моят мъж така Laughing

Като му кажа съображенията си, че искам да изчакаме, ме разбира или поне се прави Laughing

Но като му подхвърля само нещо от рода на: "Ох, така ми се иска..." Веднага започва да ме убеждава Sunglasses

# 23 25 юли 2006, 16:31 ч.

Мнения: 1 753

Когато забременях втория път.... Confused

... изпаднах в депресия. Бях толкова объркана, как... толкова скоро след първото... та аз още не съм се съвзела... ходех на църква и ей така си седях вътре и нищо не правех и не мислех... просто бях в пълно отчаяние. НИКОГА обаче не съм мислила за аборт. По простата причина, че Ани я правихме много време и аборт за мен беше най-голямото престъпление, което можех да извърша.

Така, с течение на времето осмислих нещата, свикнах с мисълта, че ще имаме още едно дете. И сега не съжалявам нито за миг, нито за един-единствен миг. Толкова съм щастлива, колкото не можеш да си представиш. Разбира се, че етрудно, нямаме почивка за нито една минутка. Ставам в 7 и лягам в 11 - всеки Божи ден. Ходя на работа!!! И успяваме. Човек знае 2 и 200. Справяме се. Единственото, което искам е да бъдат здрави. А когато са здрави - гледането е много лесно! Всичко е въпрос на организация!

Знаеш ли какво си мислих веднъж докато съзерцавах Ани и си мислех колко я обичам - "Миличкото ми сладко Аненце, толкова се радвам, че вече си имаш София - тя е твоя сестричка и вече цял живот ще имаш някой до себе си, с който да си бъдете близки и с който да споделяте радостите си от живота. И един ден, когато нас ни няма - вие ще бъдете заедно. Двете сестрички!!!"

И все пак вие сте тези, които трябва да решите. Но ако сега отложиш не се знае дали няма да отложиш и след година-две... Wink

Успех, каквото и да решиш!!! Peace

# 24 26 юли 2006, 16:18 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Ал Бънди в вт, 25 юли 2006, 16:31

Знаеш ли какво си мислих веднъж докато съзерцавах Ани и си мислех колко я обичам - "Миличкото ми сладко Аненце, толкова се радвам, че вече си имаш София - тя е твоя сестричка и вече цял живот ще имаш някой до себе си, с който да си бъдете близки и с който да споделяте радостите си от живота. И един ден, когато нас ни няма - вие ще бъдете заедно. Двете сестрички!!!"

Бънди, това непременно си го запиши някъде на хартия - децата ти трябва да го видят един ден!!! Непременно! bouquet

# 25 26 юли 2006, 17:28 ч.

На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
Мнения: 434

Мисля, че проблемът идва до някаква степен от "насрочването" на бебеправенето ("след N на брой месеца започваме..."). Поне опитвайки се да анализирам себе си, стигам до този извод.
Много искаме бебе и двамата от близо година, но като решихме да се женим, аз "стигнах до извода", че ще започнем с бебеправенето "веднага след сватбата". В един момент дойде това време "веднага след сватбата" и се оказа, че едва ли не бебеправенето се явява "задължение", което сме насрочили да изпълним към този момент (само в моята психика възникна този проблем, като споделих с мъжа ми, и той - като Вашите - беше страшно разочарован, че изпитвам колебание). Но чуденката много бързо ми премина - като ми дойде цикълът, веднага се свестих и вече въобще не изпитвам и капка колебание по въпроса. Wink

# 26 26 юли 2006, 17:38 ч.

Smallville
Мнения: 994

да ги избутам едно след друго, после да мисля за себе си-кариери и прочее, когато поотраснат. И аз не знам дали когато едното порасне повечко и свикна на повече спокойствие, ще ми се занимава пак с памперси Embarassed

[/quote
Здравейте и от мен.Аз мисля,но това си е само мое мнение,че децата не бива да са с малка разлика,защото по този начин се ощетява по голямото дете,понеже се обръща внимание на бебето,то има нужда от много грижи,а каката или баткото без да искат започват да ревнуват в един момент, А по повод на това дали ще ти се занимава след време,вярвай ми,че до преди 2-3 години изобщо не ми се сещаше да премина пак през безсънните нощи,памперсите,никнещите зъби и т.н.,но сега вече когато дъщеричката ми е вече поотраснала,желанието ми за малкото същество е почти неудържимо.Дано разрешиш своята дилема и да намериш своя път.Успех

# 27 26 юли 2006, 20:16 ч.

И аз изпадам в едни такива неприятни колебания. Ту искам бебе, ту се убеждавам, че не му е време. Имаме много работа, бизнес, и всичко изисква непрекъснато да се наблюдава, защото контрола е важен.
После като изляза и минавам пред един парк, направо ми идва да крещя...навсякъде майки с деца. Щъкат насам на там, колелета, моторчета, скачат в надуваеми замъци...истинско мъчение за мен е да минавам от там, смених маршрута наскоро.
Е .... ако имаше две чертички още миналата година, нямаше да има колебания.
Хем така, хем така....големи колебания ви казвам...
От друга страна ако дойде щастието и при нас, ще му се радваме страшно много, но колко време ще сме с него? Ще трябва да се вземе жена да го гледа, а аз в почивките да се връщам у дома. Вечер късно се прибираме след 23 часа, сутрин моят любим тръгва в 6 часа. И кой ще му се радва на това детенце, че ще е и мъничко за интернет и телефони...чунким ICQ да можеше да включва...
Имам приятелка която по цял ден пере, чисти, готви, радва се на бебенцето си. Да обаче, работата й е такава, че тя си взима майчинството, после неплатен отпуск и така детето до 3г. си е с нея. А на мен кой ще ми плаща...абе...много кофти нещо значи...
Освен детето да си го взема с мен в колата, на бензиностанцията ще го преобувам...ах не зная, пак взех да се колебая. Обаче ако теста излезе положителен,..... newsm18

Два дни съм в почивка и си мечтая за бебе, stork-girl

после като ме грабнат задачите...ще мисля друго яче.
А и преди малко прочетох темата, „Как казах на мъжа си че съм бременна?” и цял порой сълзи се изсипаха. Да не са пуснали нещо във водата или въздуха, за да предизвиква жените да мислят за деца.

# 28 26 юли 2006, 23:03 ч.

Мнения: 1 753

Цитат на: Lennyh в ср, 26 юли 2006, 16:18

Цитат на: Ал Бънди в вт, 25 юли 2006, 16:31

Бънди, това непременно си го запиши някъде на хартия - децата ти трябва да го видят един ден!!! Непременно! bouquet

# 29 27 юли 2006, 10:22 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: истинска в ср, 26 юли 2006, 20:16

Два дни съм в почивка и си мечтая за бебе, stork-girl

Ще ти кажа нещо изключително банално: бизнесът и работата няма да избягат.
Но годинките си летят...
И нещо още по-банално: Няма нищо по-истинско и няма по-голямо щастие от това да чуеш как след раждането бебето ти диша във врата, цялото в слуз, 2 мин. след като е видяло белия свят...Ако ме питат: кой момент от живота си няма да забравиш? Ще кажа точно този, който ти описах. Дори съжалявам мъжете, че не могат да го почувстват това никога...

Аз те разбирам напълно в колебанията ти и те подкрепям.
Пожелавам ти скоро да се похвалиш Hug

Препоръчани теми

Пролет, птички, сбъднати мечти, греят вече две черти ! ~бебеправене 603~

842
Искам бебе

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 96

758
Искам бебе

"Бременна ли съм?" - тема за бързи въпроси и отговори 63

704
Искам бебе

Изследване на ХОРМОНИ – 27 (тема за взаимопомощ и мнения върху резултати)

129
Искам бебе

Причина:

Причина: