След твърде дълго отлагане на момента за забременяване и един аборт на младини, се оказа, че желанието ми за дете е напразно. Тоест - имам пред себе си варианти като ин-витро, но след дълги размисли реших, че мога да си съхраня психиката и да дам любовта си на детенце, което не съм родила, но бих обичала повече от свое.
Нямам сили за повече ходене по лекари и повече разочарования.
Изчетох всички нормативни документи и не мога да разбера как може държавата да отказва по такъв брутално бюрократичен начин желанието на хора като мен. Осъзнах, че пътят, който съм избрала е също толкова труден.
Но тъй като съм твърдо решила, не искам да губя нито миг в напразни самосъжаления, затова - кажете ми откъде да почна?
Заради каузата с мъжа ми ще сключим брак, макар че сме от 10 години заедно и се чувстваме прекрасно така...
От това, което прочетох, разбрах, че първо се подава молба и чак след това ти изискват евентуално всичките тези идиотски документи.
Мога ли да я подам преди да се оженим, докато чакам тромавата бюрократична машина да се задвижи?
И какво друго ме съветвате да направя оттук насетне?
Благодаря ви много! Бъдете благословени.