DiyanaChar Честито бебе (да разбирам момиченце, не си сменила линийката си). Да ти е жива и здрава и много да те радва. 
- Публикувана: 15 ноем. 2006, 13:34 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2008, 14:58 ч.
Болница ТОКУДА
DiyanaChar ЧЕСТИТО БЕБЧЕ! Да ти е живо и здраво и много да те радва! 
Пожелавам ти бързо възстановяване и само положителни емоции!
Като имаш малко време пиши как мина операцията, кога те раздвижиха, кога ти донесоха бебчо за кърмене и всичко, което мислиш че ще ни е полезно (че мен нещо взеха да ме тряскат нервите
). Имаше ли предварителна уговорка с д-р Диков и д-р Илиев?
Пожелавам ти бързо възстановяване и само положителни емоции! Като имаш малко време пиши как мина операцията, кога те раздвижиха, кога ти донесоха бебчо за кърмене и всичко, което мислиш че ще ни е полезно (че мен нещо взеха да ме тряскат нервите
). Имаше ли предварителна уговорка с д-р Диков и д-р Илиев? 
DiyanaChar, честито бебче, Бояна е прекрасно име 
чакаме подробности
момичета, днес бях на преглед, взех си вече болничния, картата за хоспитализация...
казаха ми, че други документи освен тази карта и личната карта не са необходими, правилно ли съм разбрала?
освен това ме интересува, когато раждането започне, къде точно се отива в болницата, за да ме приемат? примерно, през нощта, има ли друг вход, освен главния?
между другото, попитах дали със сигурност ще има легло за мен (ще раждам нормално живот и здраве) и дофторицата ме изгледа с видимо учудване и го отдаде на предродилни притеснения
чакаме подробности момичета, днес бях на преглед, взех си вече болничния, картата за хоспитализация...
казаха ми, че други документи освен тази карта и личната карта не са необходими, правилно ли съм разбрала?
освен това ме интересува, когато раждането започне, къде точно се отива в болницата, за да ме приемат? примерно, през нощта, има ли друг вход, освен главния?
между другото, попитах дали със сигурност ще има легло за мен (ще раждам нормално живот и здраве) и дофторицата ме изгледа с видимо учудване и го отдаде на предродилни притеснения
освен това ме интересува, когато раждането започне, къде точно се отива в болницата, за да ме приемат? примерно, през нощта, има ли друг вход, освен главния?
Да, спешното звено, входа е отстрани вдясно. Ако централния вход не работи отиваш там.
DiyanaChar, честито бебче, Бояна е прекрасно име чакаме подробности
казаха ми, че други документи освен тази карта и личната карта не са необходими, правилно ли съм разбрала?
чакаме подробности казаха ми, че други документи освен тази карта и личната карта не са необходими, правилно ли съм разбрала?
Мисля, че ще ти е необходимо и изследването за кръвната група или поне на мен ми го поискаха, но аз нямах даже и карта за хоспитализация. Успех и леко раждане
Благодаря ви за топлите думи. Няма дума, с която да назова усещането на такова неземно щастлие.
amarinova, не се тревожи за нищо и просто се остави в ръцете им. Ако те е страх от нещо кажи им, ако не знаеш нещо питай ги. Раздвижиха ни на следващия ден. И за това ще съм благодарна на една от .. а сега де - сестра ли... Тя ми помогна, защото не успях да стана с другите момичета сутринта и се бях разстроила, че няма да успея. Беше много спокойна и само от гласа й се успокоих и сграбчила ръката й, започнах бавно да ставам от леглото. А беше дошла за съвсем друго нещо в стаята. Д-р Диков като мина на визитация и видя, че се притеснявам, че не успявам да стана, се наведе над леглото, хвана ръката ми и тихо ми заговори, че и той колко пъти е опериан и ако не успея сега малко по-късно ще стана, че знае, че е тежко...
Просто всеки един от тях е прекрасен.
Детенцето ти го носят веднага, щом стъпиш на крака. Само от теб зависи. Първият ден наистина си мислех, че няма да преодолея тази болка, но на втория вече само охкаш много, но се движиш, прегръщаш си детето и се радваш на всяка крачка, на всяко помрънкване на детенцето, на всяка прозявка, на допира на бузката му... Само за това си мисли и всичко бързо минава. Сутринта се бях отчаяла, че не мога да стана, а на обяд вече бях първата пред аквариума и гледах спящото си детенце. Д-р Диков мина и каза "Видя ли, до къде чак си стигнала". Казах му, че няма по-голям стимул, от това и посочих детенцето си зад стъклото.
amarinova, не се тревожи за нищо и просто се остави в ръцете им. Ако те е страх от нещо кажи им, ако не знаеш нещо питай ги. Раздвижиха ни на следващия ден. И за това ще съм благодарна на една от .. а сега де - сестра ли... Тя ми помогна, защото не успях да стана с другите момичета сутринта и се бях разстроила, че няма да успея. Беше много спокойна и само от гласа й се успокоих и сграбчила ръката й, започнах бавно да ставам от леглото. А беше дошла за съвсем друго нещо в стаята. Д-р Диков като мина на визитация и видя, че се притеснявам, че не успявам да стана, се наведе над леглото, хвана ръката ми и тихо ми заговори, че и той колко пъти е опериан и ако не успея сега малко по-късно ще стана, че знае, че е тежко...
Просто всеки един от тях е прекрасен.
Детенцето ти го носят веднага, щом стъпиш на крака. Само от теб зависи. Първият ден наистина си мислех, че няма да преодолея тази болка, но на втория вече само охкаш много, но се движиш, прегръщаш си детето и се радваш на всяка крачка, на всяко помрънкване на детенцето, на всяка прозявка, на допира на бузката му... Само за това си мисли и всичко бързо минава. Сутринта се бях отчаяла, че не мога да стана, а на обяд вече бях първата пред аквариума и гледах спящото си детенце. Д-р Диков мина и каза "Видя ли, до къде чак си стигнала". Казах му, че няма по-голям стимул, от това и посочих детенцето си зад стъклото.
Здравейте и от мен!
Вече и аз мога да споделя опита си!
Родих вечерта на 22 май - спешно секцио. Сутринта си тръгна нормално, но нещата не се получиха!
Много съм благодарна за грижите на д-р Герганова и на акушерките, които бяха тогава на смяна. Много се измъчих и те през цялото време бяха до мен. Когато ми пуснаха системата вече ми беше ужасно зле и помолих да пуснат мъжът ми. Той стоя при мен до момента в който ме вкараха в операционната. А после буквално минути след като съм родила са го пуснали при бебо да го види!
Донесоха ми го още рано сутринта, но се пробвах да го кърмя чак наобед, заащото тогава ме раздвижиха. Вечерта много ме болеше всичко и едната от сестрите ми предложи да ми бие обезболяващо, като вида как се мъча.
Много съм доволна от всички грижи които полижаха и за мен, и за малкия! Показаха ми как да го кърмя и да го къпя. Отговаряха на всичките ми въпроси! И като цяло отношението беше страхотно!!!
Не съжалявам за избора си! И съм страшно благодарна на д-р Герганова и екипа, който се погрижи за нас (за жалост не ги знам по имена)!
Вече и аз мога да споделя опита си!
Родих вечерта на 22 май - спешно секцио. Сутринта си тръгна нормално, но нещата не се получиха!
Много съм благодарна за грижите на д-р Герганова и на акушерките, които бяха тогава на смяна. Много се измъчих и те през цялото време бяха до мен. Когато ми пуснаха системата вече ми беше ужасно зле и помолих да пуснат мъжът ми. Той стоя при мен до момента в който ме вкараха в операционната. А после буквално минути след като съм родила са го пуснали при бебо да го види!
Донесоха ми го още рано сутринта, но се пробвах да го кърмя чак наобед, заащото тогава ме раздвижиха. Вечерта много ме болеше всичко и едната от сестрите ми предложи да ми бие обезболяващо, като вида как се мъча.
Много съм доволна от всички грижи които полижаха и за мен, и за малкия! Показаха ми как да го кърмя и да го къпя. Отговаряха на всичките ми въпроси! И като цяло отношението беше страхотно!!!
Не съжалявам за избора си! И съм страшно благодарна на д-р Герганова и екипа, който се погрижи за нас (за жалост не ги знам по имена)
!