Колко време чакахте?

Това не може да стане законно.

Нещо съсвсем друго имах предвид. ЧЕРВЕНА РОЗА - 5 писах на лични.

Определено не съм на ТИ с тези проблеми. Всяка жена заслужава да изпита щастието да има дете. Още по-вече когато детето е силно желано и дълго е чакано.

Естествено, но не е необходимо да го купи.
Процедурата по осиновяване в България далеч не е толкова тромава и мудна, колкото се говори. Няма нищо лошо да осиновиш по законния път.
Всичко останало са градски легенди.

Истинската майка не дава детето си на никого.

ЧЕСТИТ  8  МАРТ, МИЛИ МАЙЧИЦИ !!!

 

Ганке,

 .

Доживяхме някой директно да го каже.

На всички честит празник !

именно тези връзки за незаконни. подобни действия са криминално престъпление. всеки, който убеждава някого да даде детето си за осиновяване, подлежи на санкции. всеки, който посредничи при подобни осиновявания, също.
замислете се за това.

едно дете не може законно да бъде пълно осиновено след раждането си от дадено семейство. децата, подлежащи на пълно осиновяване се вписват в регистъра.
всяко подобно пълно осиновяване е рисковано и неприемливо. може да дойде денят, в който някой да оспори осиновяването и шансовете му да спечели не са малки.


пък това с истинската майка, няма да го коментирам. няма истинска или неистинска майка. има жена, която ражда дете и майка, коато го гледа. защото една нераждала жена, която е изгледала 2 деца е много по-истинска майка, от такава, която е родила 5 и ги е оставила.
знам, че е грешка на езика, но ако човек се замисли, няма да я прави.
майката не дава никому децата си, родилата ги дава понякога.

всякакви схеми за припознаване и следващо пълно осиновяване могат да бъдат оспорвани. затова, недейте да се занимавате с подобни неща.

и още една малка подробност. ако вземете детето веднага след раждането у дома и го гледате, защото така или иначе се налага, родилата го жена може в продължение на почти месец да дойде и просто да си вземе детето. и вероятността е много, много голяма...........
не подлагайте себе си и вашите близки на подобни изпитания.
процедурата по осиновяване в българия е много лека за осиновителите. обикновено за 9 месеца повечето хора, подали документи, стават родители.
естествено, ако нямат претенции за етнос, възраст и пол.
не мога да разбера хора на 45, които искат да осиновят бебе. защо трябва да е бебе. аз исках детенце над 3 годинки, е, осинових бебе, ама това е друга история.
сега пак се замислям за още деца и лятото май ще подам документи, и последното, което искам е, да осиновя бебе.

оставете на съдбата да реши някои неща за вас. по здравословно е. за душата.
грозно е да избираме децата си, според нашите желания и представи. да ходим да ги оглеждаме като тикви на пазара и после да казваме искаме или не искаме.

в испания например осиновяването е доста сложен процес. децата, подлежащи на осиновяване се водят принципно с увреждания. подаваш ли документи, знаеш, че вероятноста да осиновиш специално дете е много голяма и тръгваш да осиновяваш с тази мисъл. просто каквото ти се падне. естествено, можеш да откажеш дадено дете, но след това пак се нареждаш на опашката на чакащите най-отзад. и чакаш пак години.

Не ми е ясно каква помощ се очаква от хората, минали по законовата нормална процедура за осиновяване?! Освен това смятам, че освен желанието да има семейството дете, трябва да се помисли как това дете ще се гледа и изхранва. Аз имам желание за още две (винаги съм мечтала за 3), със  светла завист гледам прекрасните снимки на Дива, Мама Галя, Фоксче, Дар, Ганката, да не изброявам... Но като сам родител не мога да си го позволя сега още деца. Как хора без работа или доходи тръгват на такава крачка? Червена роза, май ти пишеше в "приемни родители на трудов договор", предложи този вариант на приятелката си.. Ще е по-честно. Извинявам се ако съм рязка, но това е въпрос на отговорност към детето. А за "истинската майка" просто не ми се коментира, лековато и повърхностно ми се вижда всичко...

За чакането...
Аз чаках детето си година и половина, но то бе, защото хванах времето на преработване на закона и осиновяванията бяха преустановени, след това повторно оформяне на документи и т.н.

От момента на излизане на доклада и разпространението му не съм чакала повече от 2-3 месеца. За сведение: един родител съм, нямах никакви претенции за пол и етнос, пожелателно детето да е до 3 г. и единствено твърдо условие бе да няма здравословен проблем, с който да не мога да се справя като самотен родител.

Преди да взема Андрей, изживях най-мъчителната част - имах четири(!) предложения наведнъж от различни дирекции в страната. 3 деца видях, четвъртото от Враца помолих без да го видя да откажа, защото щях да полудея... Още помня очите и миризмата на двете дечица, които видях и отказах, защото не можех да взема 3 наведнъж, нямаше да се справя и не е отговорно..! Минаха 5 години и не мога да ги забравя - бяха прекрасни деца, както е прекрасен и синът ми. Три от децата бяха с ромски произход, момиченцето от Враца, което не видях, бе от турски.

Не знам как е сега, наистина това бе преди 5 години, то все ми се иска да кажа - не слагайте ограничения пред децата и пред вас

 

Извинявам се, но мисля че не сте ме разбрали съвсем правилно. Семейството на моята приятелка, не е без необходимите доходи, но проблемът е че не са на постоянни договори и двамата.  А това става след 6 месеца от започването на новата работа. Не са оставали без работа и без доходи. Определено не желаят да са приемни родители, а да си гледет тяхно дете, което ще носи и тяхната фамилия. Условия имат, финанси и желание също.

Не съм чела цялата дискусия, само това ме озадачи.
Не са на постоянни договори, ще рече, че не са на трудови договори ли?

Свободна професия ли упражняват или работят на граждански договори като физически лица?

И в двата случая могат да си докажат доходите за 6 месеца назад.

Виж, ако доходите им не се декларират по никакъв начин, тогава... нямам идея.

Здравейте, имам един въпрос. Една жена от Атланта, САЩ иска да осинови дете от България. Знае, че документите и са постъпили в министерството на правосъдието през юли, 2008. Би трябвало номера и да се появи на сайта на министерството, но досега не се е появил. Това я кара да смята че девет месеца случаят и не е бил разгледан. Тя се опитва да направи каквото може чрез посредника от американска страна. Аз обаче се чудя дали няма тук някой с повече достъп или информация за това как може да се разбере какво става и евентуално да се подбутнат нещата. Ако имате конкретна информация или съвет, моля да ми пишете на ЛС.

Благодаря.

Това е най-малкия проблем. Ние и двамата с мъжа ми нямахме постоянни договори и току що бяхме започнали работа, когато започна проучването. Поради простата причина, че току що се бяхме върнали от чужбина. Правихме основен ремонт на жилището и всичко беше покрито с найлони, когати ни посещаваше социалната работничка. Дори и жилището все още не е изцяло моя собственост.
Така че не това са най-важните неща при проучването.

Ето ни и нас отново !но все още няма с какво да се похвалим-едно и също-чакане чакане и това е , и до сега вече 3 години нямаме нито едно предложение.......и така вече тотално сме отчаяли............

  3-години??? чудо на чудесата. Ужас. Онзи ден ни дадоха входящ номер  и къде,къде ще се развиват тепърва при нас нещата. Какъв произход сте посочили?  Само чета,чета и не смея да пиша, сякаш няма какво да споделя на всеослушание. А и моето сърце се къса още от сега. Даже мечтая за две дечица да осиновя а то..............