Деца с увреден слух

  • 63 693
  • 896
  •   1
Отговори
# 90
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Сирта, на Яни му стърчеше леко, но вече не стърчи  Wink А вие сте с девойка и с коса, така чесъвсем няма да имате проблеми   Hug

# 91
  • София
  • Мнения: 215
Благодаря на bubica и Петя за успокоителните думи. Определено на фона на всичко останало това ни е най-малкия проблем, но защото на баткато му стърчат ушите така и се радвахме че нейните не стърчат, а то явно така е трябвало. Wink

# 92
  • Мнения: 2 543
Здравейте, всички!
Няма ме, защото Йоан пак е болен.  ooooh! Не е нещо страшно, ама ... аман!
Сирта, аз лично нямам такива наблюдения за стърчащо ушенце, та затова няма да съм ти от полза.
Desz, пиши как вървят нещата при вас!

# 93
  • Враца
  • Мнения: 871
Здравейте и от нас!
Йоанчо пак е болен! ooooh! Тези болести...нямат ли край!Дано скоро се оправите!
Ситра не се притеснявай,виж на Криси един месец след имплантацията какъв е ужас,но всичко се заличи и не стърчи вече!

Пете ,как е Яни?
Кати ,кога щяха да свалят конците ви!
Поздрави на всички!

# 94
  • Бургас
  • Мнения: 52
Конците вече ги свалихме миналата седмица, на 12.03. ще активират импланта. Белегът спадна почти, падна коричката и даже се изкъпахме Laughing. Малката е добре, но нещо не иска да носи едното апаратче. И аз не я насилвам, сега сме си дали няколко седмици почивка, че от другия месец се захващаме на сериозно. При нас не забелязвам някакво стърчене на ушето, както казва Сирта в сравнение и с нашия батко, на Кати ушите са супер, пък и ние сме с къдрава косичка, даже и остриганото много не си личи. Но това да ни е кахъра, както се казва. Друго интересно при нас няма, използваме хубавото време да се разхождаме!

# 95
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
               Здравейте, момичета! Колежките се занимават със змея и аз успявам да напиша два реда. Все още сме в Плевен, до неделя. Татко му е взел документите за ТЕЛК и другата седмица ще ходим да действаме. Тук Венци проходи, научи разни нови маймунджилъци
и вече спи само по веднъж на ден. Чувам го, че вече е недоволен и ще ходя при него. Много се радвам за Кати и Сирта, като се върнем, ще прочета по-подробно и ще питам някои неща. Днес от генетиката, където ходих да го представя на лекарката, ми обясниха, че след като се запознаят с документите му от изследванията, ще могат да изчислят риска от глухота при следваща бременност, малко се усъмних, но пък ако е вярно, ще ми е много по-спокойно. Засега чао на всички и хубави преживявания!

# 96
  • Враца
  • Мнения: 871
Здравейте момичета ,как са  малките калпазанчовци?
Ние сме добре ,ходим на градинка,хвалят го и там ,че е взел непрекъснато нещо да бърбори....но какво ,само той си знае!Но все още не сме завършили всички настройки.Наистина  ,сега ходим много по-рядко..през месец,но Дончев казва ,че все още не са готови.Пете,Йепе ,чета че и вие все още ходите.Само Бубица може да ми каже кога горе-долу приключват.Това е от нас засега....и искам само хубави новини!  newsm51

# 97
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Марги, ние ходим много рядко, основно да провери имплантанта и нещо да пипне по честотите. На нас ни го е засилил отдавна. Всъщност може да е още по-силно, Дончев му казваше нещо като "раздуване", тъй като Яни без проблем понася да му е много високо, но няма да го правим, защото се притесняваме пък да не му кънти, той не си показва и това пък съвсем ще му пречи на говора (без това толкова трудно излиза  Confused). Иначе Яни си чува всичко, нямаме аудиограма и настройките се правят "на магия"...  Тук по-високо, там по-ниско... Между последните две настройки, които би трябвало да са различни, Яни вече не прави разлика, звучи му по-друго, но без проблем си реагира на всички познати неща.
Но щом ви казва, че трябва да ходите - ще ходите, може би още не го е засилил до края... При нас го засили сравнително бързо, защото аз и Руми много го натискахме, че все е тихо...
А ние сега сме си вкъщи, Яни е почивка, че рехабилитаторката ни от ДГ е болна вече 2 седмици, горката... Ииии горкият Яни, щото аз у дома много го натискам да работим  Mr. Green

# 98
  • Мнения: 2 543
Марги, ти пък намери какво да питаш! Настройки - любимата ми тема! Twisted Evil Не знам - това е единственият отговор на въпроса ти. Настройките, както вече съм споделяла, са една мистерия за мен. Още в началото, когато започнахме с тях, говорих с Мери от Щатите, която ми каза, че Ния има  3 /с думи - три/ (!!!!!!!!!!!!!!! Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked!!!!!!!!!!!!!!!) настройки от активирането си до ден днешен!!!! Как ви звучи това? А Ния говори и чете на английски, и разбира доста добре български. Т.е. с 3 (повтарям - 3) настройки в Щатите децата започват да говорят чудесно. Ние сме били на поне 33 настройки и за мен все още е мистерия кой и как преценява как чува Йоан. Ние вече с почти 100% сигурност ще ходим май месец до Австрия, така че може би ще имаме яснота поне за част от тези въпроси тогава. Но това, което мога от опит да кажа е, че тази тема тук упорито отказват да я коментират, задавала съм въпрос и във форума на "Сентилион" (представителите на МедЕл) - никакъв отговор не получих. Надявам се emoGG да се включи и да сподели техния опит.

# 99
  • Мнения: 2 543
Отговарям тук на въпроса, който Desz  е задала в другата тема.
Моля ви да споделите на каква възраст на детето започнахте заниманията с рехабилитаторите и с каква честота(седмично? часово?) и на какво заплащане. Кога горе-долу след слагането на слуховите апарати  установихте, че детето реагира на някакъв звук? На какви звуци първо реагираше? Ние също подадохме документи за ТЕЛК и сега чакаме писмо. Това за сега.
Късмет на всички и много щастие.

Desz, ние открихме глухотата на Йоан, когато беше на 2 години и започнахме работата с рехабилитатор незабавно и ежендевно. Заниманията ни с индивидуален терапевт (нтогава не заплащахме за тях) бяха по 1/2 час най-много, но отделно имаше занимания и в яслата. Трудно е, когато дечицата са мънички, но рехабилитация се прави дори и на бебета. Тя е по-различна, разбира се, но също е задължителна. Вече не си спомням дали ти писах за кореспондентските курсове на "Джон Трейси Клиник", но ако не съм, това е сайтът им: www.jtc.org, там можеш да прочетеш. Те са особено полезни за родителите на малки дечица, защото предлагат идеи за това как да да се учат бебетата да слушат и говорят. Освен уроците, които пращат, пращат и видеокасети с нагледни примери.
Първите звуци, които Йоан започна да чува, бяха от барабана (може би около месец и нещо, след слагането на апаратите), но съвсем скоро, след като се научи да се заслушва, започна да чува абсолютно всякакви неща.  Simple Smile Спокойно, и вашата сладурана ще се научи! Само търпение ще ви е необходимо! Hug

# 100
Здравейте!Преди малко ги броих-за първите 2 години  са общо 7 настройки.
След това почнахме да ходим само за контролни аудиограми и профилактика на процесора,а и стана нещо като насищане(въпреки новата настройка си прави близка на старата аудиограма). 
                                                                                                                 

# 101
  • Мнения: 2 543
emoGG, кога е имплантирано твоето момченце? и кой му прави настройките?

# 102
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Като брой настройки имам спомен, че го засили до края за 6мес., всеки месец ходихме, тоест 6 настройки, след това да сме правили максимум 3... Дончев казва, щом му е добре няма смисъл, а доколко му е добре и аз не знам, още не говори  Sad Но пък доста неща разбира, но не всичко, знам ли и аз...
Йепе, добро решение, ние тази година просто нямаме възможност, но ако и другата няма особен напредък и ние ще го направим...

# 103
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Desz, открихме глухотата на година и месец, веднага поръчахме слуховите апарати и започнахме рехабилитация. Беше ужасно трудно да се работи с толкова малко дете, а тогава и нямаха опит с такова. Но се получи... Повечето време работехме вкъщи, от Джон Трейси клиник ни бяха изпратили материали за работата с бебета (те са си бебета на тази възраст) и ние копирахме... Когато направи година и три месеца, Яни вече разбираше какво се иска от него, преди това си беше някаква мъка. Най-трудното е да се научи да се концентрира, много са мънички и вниманието им лесно се губи. Затова трябва да се измислят много и разнообразни игри, с които да се впечатлят. Едно и също нещо го правихме по безброй различни начини, за да не му омръзне.
Сравнително бързо след слагането на слуховите апарати започна да реагира на звуци, около месец се мъчи да ги носи  Crazy, но след като свикна... Реагираше на чукане, на кухненският робот-любимо му беше, още на барабан, свирка, дрънкалка... За два-три месеца максимум беше се научил да се заслушв аи си познаваше името, когато го извикаме.
На рехабилитация ходихме за по един час веднъж седмично в яслата и всеки ден за по половин час при рехабилитаторката на Исул, целият напредък, които постигна тогава беше благодорение на нея   bouquet У дома също работехме и така...

# 104
Още преди операцията (тогава докато се намерят пари минаваше  доста време) и лекарите и Руми и родители на вече имплантирани деца ни казваха,че колкото повече са настройките е по-добре.След операцията като хукнахме-всеки месец в ИСУЛ.И си ни правеха настройки...Тогавашният клиничен инженер след третата настройка ни се учуди на ума ,дето правим толкова често настройки и ни каза ,че не е необходимо.Взехме да увеличаваме времето между две настройки-по интуиция и  отвреме-навреме се допитвахме до него.
Мислех си ,че докторите ще се понаучат повече и ще вземат да дават някакви смислени отговори.Но от родители на сравнително скоро имплантирани деца разбирам ,че няма промяна към добро.Даже по едно време си мислех ,че майките са прекалено предирчиви.Уви!Преди поне на настройка идваха инженера и Руми ( мисля,че е от голяма полза).Сега Руми(или рехабилитатор изобщо) да дойде на настройка е мираж-тя горката трябва да се клонира.
Не мисля,че скоро ще се промени нещо към подобряване на процеса на работа.Мисля,че няма желание за това.   

Общи условия

Активация на акаунт