Деца с увреден слух

здравейте е вече не съм нова има и по нови включили се привет и на тях.Как се случват нещата при новата майка за две години има ли нормален говор поне горе-долу какво да очакваме останалите макар че навярно при всяко дете е различно.Ние още здраво се лутаме.Имате ли наблюдения как рехабилитаторите ~поставят ~ буквите. Не мога да разбера как да и ги набия в главата тези букви .По отделно или в срички или направо в думи .Абе въобще не мога да разбера кое как чува и по кой начин да го разбера.Много сериозно съм се оплела и аз и оплитам Иви явно.До скоро ХАОС!

Аз пък имам въпрос. Зад ухото пробитата кост възстановява ли се? При мен в момента се усеща като череп на новородено, мекичко и като пипна, усещам промяна на налягането в ухото...

        Здравейте всички! Като дойде петък, И-нета изчезва и се появява в понеделник следобед, явно почива и той .
        То всъщност това,  което мога да споделя, е, че днес бяхме на последните настройки при Д-р Дончев , накрая ги снимах, но все още не знам как да сложа снимка тук . Венци реагира на пляскане с ръце, на свирката, на "Не!" и от днес, на "Ало!", но все още не е системно, а само когато си иска. Иначе, като стане от следобедния си сън, ходи из къщи с количка на ухото, върти очи, явно води много сериозни разговори !
         Имам въпрос към майките, чиито дечица са оперирани поне миналата година: като свършиха заниманията в яслата, по време на лятната ваканция водихте ли ги някъде на  рехабилитации? Защото, ако прекъснем, за тия два месеца всичко ще забравим! Ако някой може, да помогне със съвет, ако трябва,  дори и на "ЛС". Благодаря на всички предварително!
         

       

Добре дошла, Румяна! То се знае, че всички искаме да те питаме за всичко, така че - разказвай!

Яна, ти пък намери какво да питаш - идея си нямам лично аз!

pozor, ние ходехме на рехабилитация, освен в яслата, в ИСУЛ. Вие не ходители във Военна болница, те няма ли да имат лятото рехабилитация?

livel, не знам какво да ти кажа... Моето момченце също е оперирано преди почти 2 години, но спокойно мога да кажа, че с импланта чува отпреди година и 3-4 месеца. Аз лично нямам наблюдения как поставят думите, защото детето ми е в специална детска градина, където не мога да присъствам на рехабилитацията. Преди това доста време съм присъствала на индивидуалните му занимания, но пък тогава предимно се работеше върхи слуха, не толкова върху говора. Но честно казано, не зная дали е възможно да му се "набият" тези неща на детето. Мисля си, че е нужно време и натрупване на слухов опит, за да се развива речта на нашите деца. В крайна сметка, те чуват, това е основната разлика между тях и децата с дълбока глухота, но без имплант, които биват обучавани да говорят. При тях звуците се поставят по изкуствен начин, защото те не ги чуват. Това са си мои размисли на глас, де, не твърдя, че непременно е така. Би било добре лого5ка или Анитка да споделят своя опит.

Ох, тръгнах да го свалям това и ми заби компютъра  , друг път ще е, нямам нерви сега...

Яна, за костта ми бяха казали, че на Яни ще се възстанови, без да питам, някой ми обясняваше, не помня и кой даже, но дали е само при децата, нямам понятие. Дано съм разбрала правилно...

Добре дошла, Руми. Няма какво да питаме, направо разказвай 

livel , за буквите... Не ги поставят при всяко имплантирано дете, има дечица, които си проговарят на слух, работи се по думите, по теми направо, но те си "изкарват" сами звуците. При сина ми не стана така и от началото на годината рехабилитаторката от ДГ започна буква по буква. Първо само буквата, докато изчисти звука, после се навързва на срички, докато се изчистят и накрая думички с тази буква, първоначално някакви кратки думички. След последната ни настройка, Яни дръпна доста добре и започнахме да му даваме повече думички и теми... При вас какъв е проблемът, не изговаря добре някой звук или не ги чува добре и ги бърка?

Позор, може да ходите лятото във ВМА. Лично аз на Илиян лятото му давам почивка, правим си упражнения вкъщи, но поне месец-два не го занимавам с нищо. Това лято вече е по-голям и може да посъкратя почивката, но Венци е мъничък и мисля, че си му трябва почивка на детето...

Здравейте и благодаря за топлото посрещане!
Влади е от първите деца оперирани във ВМА, какво да ви кажа - с настройките нещата не са добре, първата година направо я пропиляхме. От около 6 месеца нещата са малко по-добре, вече говори, но не всички звуци, още нямаме "к" и "г", "х". Според мен той само повтаря, като папагал, без да разбира значението на думите, няма изградено асоциативно мислене, сега се боря за това. Тъкмо се бях зарадвала, че нещата потръгнаха и днес Светла Радоева ме разби, като ми каза, че на това ниво е трябвало да бъде още преди година/ тя днес беше при нас, ние сме от Плевен/.  Реших, че само вие ще разберете, как се чувствам и ще ми дадете кураж. Влади много закъсня с говорене и чуване, защото 2 години чакахме за операция, а той не чуваше със слуховите апарати, ама нищо! И така е при нас, но аз не се отчайвам за дълго. Имам и дъщеря в 5 кл. - там пък ни почва пуберитета...много здрави нерви ми пожелайте!

Здравей и на PetiaK, твоят сладур си го спомням. Срещали сме се при г-жа Радоева, Влади тъкмо беше включен и бяхме на рехабилитация, а вие бяхте дошли в яслата .

Благодаря на всички за изказаните мнения .Но там е работата че не мога да разбера какво и как чува Ако кажа (б) тя реагира но не го повтаря ако кажа (ба) тя повтаря (а).Изговаря и разпознава само гласните като И-то и е трудно М също а от днес учим ТА ТО ТУ ТЕ ТИ АБЕ ПЪЛНА КАША и с мен и с Ива.Не знам бързам ли много но пък и нямаме време .Вече като ме види че вадя тетрадките и буквите изпада в нервна криза по час само се молим и наказваме.
Приятна вечер на всички.     

Упражненията трябва да са сведени до съответната възраст. Игри за подражание и имитация са добри в ранна възраст. Как прави влака Ту-ту-ту, кокошката: ко-ко-ко; пилето:пи-пи-пи; кравата: му-му-му; агнето: бе- бе- бе;...... Буква/звук е добре, но все пак детето трябва да е поотраснало и готово за това. Все пак нали децата с импланти са чуващи. Значи речта би трябвало да се развива както при чуващите деца - Лепет-> дума->изречение. От психо-социална гледна точка съм изкушена да мисля, че до към 3-4 водещо в рехабилитацията би трябвало да е развиване на умения за вербална комуникация и позитивно отношение към говоренето, а не на всяка дума мама да те коригира. Т.е. - нека рехабилитаторите да си работят върху произношението, а вкъщи да са игрите, с които да затвърждавате, но като се внимава да не се развие негативизъм в децата.
Аз за жалост нямам опит със слухово-речева рехабилитация при КИ. Но все си мисля, че децата трябва да правят всичко като на игра, особено когато се занимават от мама. Наказания, тетрадки, ревове и ограничения само биха задържали резултатите. Нека водещо да е играта (структурирана и водена от вас, но все пак интересна), приемане, гушкане, насърчаване.

livel, ние правехме същата грешка - викове, наказания, рев - и той, и аз. Така си изкарахме повече от година от живота ни. Ми, какво да ти кажа - никакъв резултат нямаше, той намрази рехабилитацията, аз - 100 пъти повече и от него. Давам си сметка, че за това са ме насърчили и терапевтите, които само те психират, че едва ли не, ако не говориш като малоумен без почивка, детето ти няма да научи нищо. В един момент просто реших, че е крайно време с това да се приключи. Рзмислих, че детето ми е само на 3 годинки, а от него се изискват неща, които биха затруднили всеки негов връстник. Изискванията към нашите деца са твърде големи и ако поне у дома нямат сигурността и любовта, от които толкова много се нуждае всяко дете, все някога ще избие нанякъде. При нас това доведе до абсолютен негативизъм към всякакви занимания, включително и под формата на игра. Ами, писна ми, честно! И спрях да го тормозя с каквото и да било у дома. И тогава Йоан започна да научава много нови неща. Ей така, просто по най-естествения начин. Не е най-добрия пример за развитие на дете с КИ, но е много по-добре, отколкото беше преди. Аз стоя твърдо зад мнението, че родителите са родители и ако се опитват да са рехабилитатори от тях се получава нещо средно между лош родител и лош рехабилитатор. Давам си сметка колко са ни изкривили в това отношение  нашите специалисти, които вменяват на родителите и своята отговорност, но уверявам ви, вие най-добре знаете кое е нормално и кое е изкривено. На всички препоръчвам повече игри и спокойствие у дома, и се доверявайте на преценката си.

Напълно съм съгласна с другите майки, и ние минахме през същия кошмар, но аз реших, че трябва да го заведа на психолог. Когато попитах рехабилитаторката към кого да се обърна, тя започна да ме разпитва как протичат заниманията в къщи. Щеше да получи удар, като и разказах какво правим, накара ме няколко дена да не работим нищо, после започнахме с 5-минутни занимания и така постепенно увеличавахме времето на заниманията. Изцяло смених материалите, с които работим. Заковах на стената лист цветен картон, изрязвахме картинки/ много добра работа вършат учебниците по английски за по-малките класове/ и той ги лепеше върху картона. Имаше доста добър ефект при нас. 

Хей майчета, забравих да кажа, че проблема се оказа в настройката!!!
Мислехме, че Влади се инати, защото не можеше да каже думи, които преди това възпроизвеждаше без проблем.
След това се чувствах много гадно, тормозила съм дететенцето си без то да е било виновно.
livel, не повтаряй моята грешка!
Има и още нещо при нас, Влади 5 пъти започва да не може да пази равновесие, повръщаше и лежеше, без да може да стане. Това също се оказа от настройките. Ако на някой му се случи, да не се паникьосва, защото докато разберем какъв е проблема щях да полудея, мислеха, че е някаква форма на епилепсия?!

   Здравей, Руми! Аз също съм от Плевен, през юли може би ще си дойдем за по-дълго. Много ми се иска да се видим, чувах много добри отзиви за плевенската група. Госпожата май беше Радева?