И всеки ден е една борба за оцеляване,а имаш нужда от глътка въздух,да поспреш и да видиш,че си жива,че слънцето грее,и около тебе е пълно с хора,може би с твоите проблеми,може би..............
Животът изтича през пръстите ми,а не мога да го спра, искам да живея,но не би..............
Не нямам предвид физически.От полвин година живея в ад,с мъжа ми не се разбираме,не правим секс,със свекървата не си говорим,а за капак и на работа на ходя,за за да се грижа за децата.И равносметката,усещам,че съм на прага на жестока нервна криза и колкото и да се опитвам не мога да я спра............Цялата треперя от нерви и безсилие.........А бяхме щастливи..........
Вчера си легнах за кой ли път сама.....................,а сутринта не исках да се събудя.Когато все пак отворих очи се чувствах много по добре.........от съня,който сънувах........А той беше приказен ......бях в прегръдките на любим мъж и той ми казваше колко съм хубава.........не ми пукаше за мъжа ми ........Събудих се спокойна все едно наистина се е случило.
Не искам да живея в сънищата,а действителността ми е кошмарна..............