Мислите ли за обезпечаване на детето си?

Можеш да направиш застраховка, но трябва да отидеш да провериш как точно стоят нещата. Жилището може да го завещаеш на Иринка,  но пак трябва да провериш, да не направиш, така че да сбъркаш. Незнам, ние такова нещо не сме правили, но все пак като стане на 18 години ще видим какъв човек ще е, и така или иначе всичко остава за него. Като идея не е хич за подценяване.

НЕ!!!

(спирам да спамя )

преди около година разисквахме темата тук във форума, ама не ми се рови

какво да ти кажа - това ми е болна тема, притеснявам се от роднините на мъжа ми

искам да предпазя детето от простотии, ако нещо се случи с нас

според мен на този етап застраховка Живот е един добър вариант, мъжът ми има такава, в полза на Нико

ако искате подробности за застраховките Живот - насреща съм

обмислям вариант за другото имущество - дали да е завещание или да го прехвърлим на попечител

нямам време да проучвам, така че ще е добре, ако някой юрист се включи

Четох, че в чужбина /забравих, къде точно, май някъде из "ладните" страни/ още при самото осиновяване, осиновителите декларират кой точно ще се грижи за детето, в случай, че се случи нещастие с тях. Това с цел да се избегнат милите роднински отношения на горкото осиротяло за втори път детенце.

Браво. Ами те "ландните" страни не са като нас "силно да любят и мразят", ами са практични.

Ето, това ми е доста интересно дали може да се уреди приживе и у нас по някакъв законен начин.
Имам близка приятелка, самотна майка, която още преди години ме помоли да се грижа за детето й, ако нещо й се случи. То хубаво, но закона дали се вълнува от подобни емоционални ангажименти? Съмнявам се. Същата работа и при нас с Ирина.
Няма как да не мисля. Освен, че де юре, само аз съм родител на детето ми, самата аз загубих баща си рано. Беше само на 48 и никой не си е мислел, че му е време да пише завещания...само че останахме три деца и кой както може...

Аз да си застраховам детето, пък после да живея до 100, ако ми е мерак.

Признавам - НЕ не съм мислила,дори и не съм се сещала.Може би защото,понякога забравям че децата ни са осиновени и проблеми с роднини по този въпрос нямаме.Но може би трябва да помисля 

Скоро се шегувахме с моята кума,че ако с някоя от нас нещо се случи другата трябва да поеме децата.Неписан договор между нас и съм убедена че ще е така.А за имоти нямаме и за това не сме и мислили 

Дано както каза DarZaMen в една друга тема,ги видим абитуриенти,играем на сватбите им и гушкаме внучета,другото е преходно 

абе то аз както го написах - излезе, че се притеснявам за имотите

по-скоро се притеснявам от неприятностите, които би имал, от колкото за обезпечението

съжалявам, но е така

и аз си пожелавам да сме живи и здрави да го видим порастнал

Че то и да не си осиновен, пак почти винаги си имаш неприятности с роднините за имоти.  Така, че няма сигурност.

За себе си визирам най-вече проблема, че (чукам на дърво), ако аз си ида, това дете пред закона става сирак. Опитвам се да разбера, как мога да се подсигуря от сега, че с отглеждането му ще се заеме желан от мене човек, а не да се определя по процедурен ред.

Другото е решимо. Слава Богу, не съм имотна, та никой няма да се бие за наследство 

аз нямам

това не значи, че детето ми няма да има, ако нас ни няма и няма кой да го защити, кой знае какво ще чуят ушите му

имам си лични причини да се притеснявам

 DarZaMen, така си написала заглавието - обезпечение

а иначе това, за което говориш е попечителство мисля, когато имам време ще питам юристи

 ДарЗаМен посъветвай се с адвокат по този въпрос. Мисля, че има такъв закон, който да ти позволява приживе да посочиш, след евентуално твое отиване на онзи свят (недай си боже),на кого да бъдат дадени правата да се грижат за твоето дете, и въобще за всичко свързано с това.

Да, защото имах предвид различните ни ситуации и всички нюанси на грижата за бъдещето на децата ни.
Споменах, че се колебая за заглавието, защото тук има доста разнообразни семейни ситуации.
А и едното не изключва другото. Защото за отглеждането на едно дете си трябва и материална база...

Иначе, с адвокат ще се съветваме, то ясно, рекох да видя дали някой не е свършил вече тази работа.
Аз четох закони и наредби, но нещо не ми се нрави ситуацията.

Пак аз съм гадната и се изказвам ....


Повечето тук сте с пълно осиновяване, така че всички норми за наследяване (както на вас, така и на вашите възходящи - вашите родители, т.е. баби и дядовци, ако недай Боже останат след вас), представителство, документи за чужбина и   и пр. са си 100 % като при биологичните родители.


При непълното осиновяване е друго - децата ви не биха наследили родителите ви, но говорим само за директно наследяване, т.е. ако вас ви няма (Не дай Боже), а вас си ви наследяват на общо основание.


Застраховките - вие сте родителите по смисъла на закона и това важи за всички, само е въпрос на доверие и възможности и почтеност на застрахователя.

Застраховки Живот в полза на деца - добре, а обратното за деца до 12 г. не може, но това и никой не го иска. Има история като виц как в Люлин една застрахователна агентка щели да я бият мамите, че в двора на училището рекламирала застраховка Живот на дете, каквато по мое мнение за дете до 12 г. няма.

 Отношенията с роднините са си сложни.

Те не могат да попречат на осиновено дете да наследи родителя си, НО

могат да се погрижат до родителя да не стигнат имотите, че така да не преминат и у детето.

Юридически форми - бол.




Ама това да ти ви е последна грижа, здраве и разбирателство да имате.



А за теб специално като така викаш, че нямаш имоти и веднага ми хрумна сцената от "Дунав мост" -един характерен комик - акт)ор (забравих му името)

излиза от един кокошарник и вижда,че синовете му идват, понеже бил болен и коментира с тежест и авторитет в гласа нещо от сорта:

"Ааааа, дойдохте за наследството на Гулденбургови"


На фона на кокошарника много ми хареса и такъв добър и човечен хумор - много се кефя и като чуя за наследство за този акт(ор си мисля.




Относно това дали можеш отнапред да определиш кой да се грижи за детето ти - може да го напишеш и е морален дълг за човека, но не правнорелевантно по нашето право.

Назначават настойник или попечител на определени лица (по приини възраст, болест, слабоумие ) и една морална повеля може нби би била указателна, но не е задължителна.


За брачния партн)ор или приятеля :

Съпругът може да осинови дете на съпругата си докато тя е жова и има и улеснения за разликата в годините (ако за единия е наред - няма значение за другия дали е наред), но при смърт - няма изрична норма, следва да се борят в съда.

За приятеля - едно лице може да бъде осиновено едновременно от две лица само ако са съпрузи, независимо от противното становище и глупостите по въпроса в един друг форум, където агитираха приятели да осиновят без да сп;о,менават брака.

Това са ви го казали при осиновяването и сте наясно за нужадат от брак за да сте едновременно официални родители.

Ама като ви гледам сте си родители и отгоре и без брак  , аз съм много консервативна децата да не са без родители и  и след като ви го казвам , вервайте ми, както вика царо..., наистина сте си страхотни и много 

Забравих да кажа - Ирина няма да наследи приятеля ти, кактои той - нея, не дай Боже.

Пиша, защото питате, а не защото съм ... (заклинанията и обидите от някои мами).


Ако имате непълно осиновяване също можете да използвате цялата палитра от възможности (юридически) за да премине имот от вашите родители към детето, ако се страхувате за себе си (не дай Боже).


Следва да си дадете сметка за всеки отделен случай какво би било ако наследяването по закон произведе ефект и  ако това не е удовлетворително за вас, какви са възможностите да коригирате нещата със сделка, завещание (само по филмите са много ефектни и ефективни) и пр.


Всеки родител има право да си "изяде и изпие" имотите и не е задължен да ги пази за никого.  Това го казвам на всички родители - ако животът е тежък могат да си продадат нещо и да живеят сносно, децата следва да имат обич и закрила, нямате задължения да им давате имоти или да имат сигурно наследство.


При всяко прехвърляне от възрастен на млад задължително си запазвайте безвъзмездно правото  на безвъзмездно ползване докато сте живи на имота , който прехвърляте, ако сте 2-ма родители (ползване заедно и поотделно) .
Ако утре това не ви трябва и ще го продавате - 3 лева е декларацията за отказ.

 
За всеки случай се консултирайте с компетентен адвокат, който е коректен и достатъчно внимателен за вашия случай. Това са общи идеи и насоки и както в медицината, лекуването по интернет не е достатъчно.


Влизам ви в положението, искате да защитите децата си и да не останат втори път сами, НО МОЛЯ,

Не забравяйте, че и да ви сполети болест и нещастие, това няма да е защото не сте обичали детето си,  децата винаги ще знаят, че не вие сте ги изоставили, а е била болеста, злополуката и пр. Тъпо ви звуча, но е различно.  Това не е изоставяне. Децата винаги ще са вашите деца и няма да са напуснати от вас.


Не упреквам хората, които "разсиновяват " деца.  Не ги коментирам, тежко им е, случаите зачестиха, но те са смели и уважавам порядъчността им да кажат, че повече не могат.


Последно : айде стига мрачни мисли. Само аз съм тука "злобната", "небалансираната" и пр., та моля не ми отнемайте демоничния имидж...

Много целувки 

Извинете, ако темата ми ви разстрои или наведе на мрачни мисли.

Мираетта, май сега усещам какво значи да си останеш неразбран. Нейсе. Те мотивите ми не са толкова важни.
По-важно е да реша нещата свевеременно.

аз много се зарадвах на темата, мислех, че наистина ще си дадем практични съвети, ще си поговорим без напрежение

защо така става - една се чувства засегната, че е била наречена "гадна" , друга - неразбрана

и в друга тема го писах - много ми е болно, че в нашия форум е така изнервено

ако въобще става въпрос за емоции и чувства в едно общуване в интернет форум

жалко

Април, няма проблем. Никой, добре де, аз поне не правя драми. Просто отговорих на Мираетта.
На мен ми дотежава да се обяснявам във всеки пост, затова предпочетох за себе си да приключа темата. Ако свърши работа на някой, чудесно. Както ме посъветваха, по-добре да ида при адвокат.

Понеже не виждам нищо необичайно в събитие като смъртта (тежко, болно - да, но не и необичайно), се замислих къде ли отива детето ми и какво става с него, ако аз не съм се погрижила преди това. Не исках да ви навеждам на тъжни мисли.

Желая ви много хубав празник!

Мариета, извинявай, не обясних добре, сорри за спама в темата ви, но беше повдигнат такъв казус. Когато прехвърляш имот на малолетен с твое право на ползване това вече е тежест!!! Иначе за момента имота няма такива.

Дар, разбирам какво питаш, ама ме с трах да го опиша точно.


Ако почине само единият осиновител - детето си остава при другия и си има мама или тати. Има право на пенсия или други видове соц. подпомагане докато навършиопределена възраст или малко по-дълго - ако учи.


Ако друг осиновител няма, а само приятеля на мама /тата и този приятел е семейството на детето и то междувременно не е навършило пълнолетие - социалните разглеждат случая
и смятам, че трябва лицето да се бори да се установи, че осигурява на детето дом и закрила, грижи и т.н. и да бъде оставено при него да живее.

Ако детето е под 18 г. може да опита да го осинови, но няма отделна норма за предимство на кандидат-осиновителя в тези случаи.

Ако имаш жив родител, то бабата/дядото могат да осиновят детето. За тях има норма. Но тук се намесват евентуални интереси на братя и сестри на покойния (да не дава Господ) осиновител.

 Ако имате имот в съсобственост с приятеля/ката - детето ще наследи твоя дял и ще стане съсобственик на приятеля ти, т.е. и двамата ще са спокойни и ще има къде да имат дом, хралупка, тяхно си място и детето няма да е на улицата.



По закона за закрила на детето ако то е над 10 г. може да бъде разпитвано в присъствието на психолог и т.н. ик да се чуе и то как възприема нещата.

Остава и вариантът за назначаване на нстойник/попечител, който си епо закона и намирам, че морално едно волеизявление писмено на майката/башата би имало стойност при избора му, въпреки , че не е задължително.


Не знам дали съм ясна. Исках да ти помогна. Сори ако не съм разбрала точно.


Като ходите при адвокат - обяснете какъв ефект искате да постигнете в цялост, а не само да ви претупа и да говорите за една определена сделка.

Моля ти се, чети по-внимателно чл. 73 , ал. 2 СК.

Мираетта, спокойно. От какво те е страх!

Ще питам обстоятелствено, ясно.
Никак не съм в час с прочита на разни нормативни документи, объркват ме...затова рекох, да питам дали някой не знае да ми обясни по човешки.
Дала си ми добри насоки. Сега остава да разбера, дали мога приживе да посоча кой искам да се грижи за детето ми при моя евентуална кончина и дали това ще има тежест пред закона.

 Е нали ти казах, че можеш да посочиш и би имало морална тежест, не е правнозадължително да се изпълни.

Има правни системи, в които си има такъв институт (уредба на това) да можеш да определиш в случай на нещо (не дай Боже) кой да се погрижи за детето ти. У нас точно такова, което да се спази задължително от държавата  няма.


За пред социалните, както и аз избор нанастойник/попечител и пр. считам, че би следвало да се изтъква като показателно за това, каква е била  твоята воля.

Има много текстове, текстът от Конституцията е : "Деца, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото".

Тя (Конституцията) има непосредствено действие и  е резонно  да се твърди, че приятелят ти е в кръга на близките и детето не е останало без грижата му и статуквото следва да се запази.


Пак повтарям, дете с двама осиновители си остава при преживелия такъв и си има мама или тати.

А! Мерси!
офф: да ти отговоря на ЛС, ама много ти пишат, пълна ти е пощата...

Ееее, нали стана ясно колко ме бива в техниката, аз не съм си изчистила кутията. Свиркай на заплесчето, казвай навреме.

Е това от мен ако не са практични съвети ....... к#во са ?????

Абсурдно е да има чак такава огромна дупка в закона. Нелогично и гадно ми се вижда при евентуална кончина на  единствения осиновител детето да бъде върнато обратно в институция.
Останала съм с впечатлението, че Мерипопинз е юрист - може би ако тя прочете тези неща ще ни бъде от полза със съвет. Останалото са си наши напълно лаишки разсъждения, които мисля че по-скоро биха ни изнервили, напрегнали и притеснили, отколкото да ни донесат полза. В крайна сметка нашите деца са със статут изоставени до момента в който станат наши деца - след това би трябвало всички закони за децата на самотни родители да са в сила и за самотни родители-осиновители. Не съм чула до сега за настанено в институция дете на самотна майка след смъртта й. Но и не съм се интересувала за това кой се грижи за детето след това.

Всички се четем през ред и после се чудим защо се караме и спорим ожесточено. Ами вживявам се аз сега в ролята на адвокат на DarZaMen , благодаря за юридическото разяснение и се опитвам още по-простичко да задам въпроса - не делете наследството, а помогнете ако можете с отговор - кой поема грижата за детето при положение че е осиновено от самотна майка, има ли право самотната майка осиновителка да посочи настойник на детето си ако тя почине а то е непълнолетно и каква е законовата практика в тези случаи.  Не говорим за наследяване, а за грижа за детето!
DarZaMen , извинявай че ти адвокатствам без да съм питала, но аз кипнах от идеята че детето би трябвало да се върне в дом при такова положение.

аз вече отговорих по темата -  вярвам в застраховките Живот и може би ще направим още една

интересува ме някой друг какво конкретно е направил по въпроса за обезпечението

Дар, аз също разбрах за какво говориш, за това призовах юристи да се изкажат по темата

Мира, права си според мен за това, че е добре консултацията с адвокат за конкретния случай

не ме е страх да го напиша - живеем в динамично време. ако утре ни се случи злополука и на двамата, кой ще се грижи за детето - ето това искам да уредя, не само като устна договорка с приятели, а юридически

със здраве и от мен

мамче Галя, написала си го по-добре от мен, докато и аз пишех, благодаря

А, няма проблем! Напротив, виж как добре си го обяснила, докато аз се оплитам в собствените си дилеми(май, май ПМС, напоследък забравям да следя календарчето...)

С една дума, има някакво предимство при разглеждане на подобна ситуация, но най-обще казано, предсмъртното ми желание влиза само в категория - морални предимства, а не законови...Държавата се грижела...сакън! Остава ми да се гледкам по-добре, та да не разчитам на държавата!

 Мамо Гали, доколкото съм запозната, както казаха и други преди мен, без значение дали е осиновено или не детето, процедурата си е една.
Мариета е права - майката може да посочва когото си иска, но това няма законова сила.

Ако детето е навършило 14г., следва това:

НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Условия за учредяване

Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойничество се учредява над малолетни (деца, ненавършили четиринадесет години), чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.
Орган по настойничество и по попечителство
Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Настойнически съвет
Чл. 111. (1) Органът по настойничество и по попечителство по местожителството на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет.
(2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.
Назначаване на попечител
Чл. 112. Органът по настойничество и по попечителство назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси.

Запитах се ако няма навършили 14 години какво се случва и намерих ето това:
Основания за настаняване извън семейството
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени
..........................................

Настаняване извън семейството
Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

...А, докато се ровех, тя DarZaMen вече сама е стигнала до този извод...

Чакайте бре какви са тези черни мисли?

Забравихте ли, че едно от основните предназначения на осиновените деца е да се грижат за нас? (майтап за неразбралите).

Имайки пълните права на биологични деца всяко нещо, което може да се случи на вас или на тях е абсолютно аналогично за всички деца.

Т.е. на въпроса на живеещите близо до аерогарата (като мен понякога)  - какво ще стане ако някой самолет вземе да обърка нашия блок с пистата точно когато за пръв път любимия се е прибрал за да вземем малкия разбойник заедно от детската градина, отговора е хабер си нямам и не искам да имам. Ако поради някаква причина Съдбата, Силата, Бог или както го наричате е решила с един замах да ни затрие без да изчака да сме наясно със себе и обезпечаването на разбойника явно е трябвало така да стане.

Иначе наследяването по права линия е същото както при всички родители - при смърт на родител половината от нещото се унаследява от дръгия родител а останалата част (пак половина) се дели между другите живи наследници - деца и родител. (Дано не бъркам). Т.е. Ако имате 2 деца живия родител ще получи 1/2 плюс 1/3 от 1/2 т.е. 4/6 или 2/3. Всяко от децата получава по 1/3 от 1/2 т.е. 1/6. ( Да видим дали помните уроците с парчета торта). Всичко това важи разбира се ако няма други писменни уговорки(за предпочитане заверени пред нотариус).

Дали ще върнат детето в дом? Възможно е. Аз помня много добре обаче, че една от причините да се осиновяват деца най рано на 6-7 месечна възраст е ,че през цялото това време соц. работници се опитват да накарат родителите или РОДНИНИТЕ да задържат детето за гледане. Да си призная не знам дали е облечено с нормативен акт, но определено е доста разумно.

Разбира се ако уговорката да вземете детето заедно с любимия не е била само с любимия, а и с всички важни роднини и сте се събрали точно във вас за да се похвалите с новата си холна гарнитура вероятността детето да попадне отново в дом е много по - голяма.

Но е абсолютно същата с тази това да се случи на всяко дете.

Така, че сядайте да боядисвате яйцата и недейте много да му мислите... Че като се замисля какво им е на всички овчици, които ще си загубят децата следващите дни...

Много добре си го казала ДарЗаМен - ако сами не се погрижим за себе си, чакй ти подкрепа от държавата. От умрял писмо, дето му викат.
А иначе - желая ти дълголетие с умствено и физическо здраве. Да дочакаш внуци, че и повече от Иринка.
Утре, като ходя на църква ще запаля по една свещ за здравето на всички ви, за вашите деца и семейства. 
Надявам се в навечерието но този светъл празник, поне, да не ви минават черни мисли през главата!!! (Извинявам се, че спамнах темата)

ами злополуки се случват всеки ден на хора като нас - не съм черногледа, аз просто съм реалист, здраво стъпило на земята Теле априлско

Маг от Оз, аз не мога като теб спокойно да приема факта, че има дори и минимална вероятност да върнат Нико в институция

разбира си, че моите РОДНИНИ ще го гледат(те това и правят сега) докато могат, ти к`во си помисли?

и мое рожденно дете да беше, пак щях да се притеснявам

Пиратка, благодаря 

Няма автоматично връщане в дом и подобни простотии, бе хора.

Детето е в положнеие, в което са всички деца, загубили родител (да не дава Господ).


Никой не идва да го вземе и пр., а ако е в риск, без грижа и подкрепа, социалните следва да се намесят.



Но вие повечето не сте сами - имате си родители, други близки.

Все има баба, леля  и пр.

А за катастрофа, в която всички умират - брррр, и никой не е жив и детето е малко и остава сам само..., нека ги оставим тези казуси.

 
Това, че говорим за несигурност, не засяга тези въпроси.

Детето ще си остане дете на семейството ви, все някой ще остане жив.



А пак повтарям - така да остане само е толова различно от онова оставане сам, че не си и струва да се сравнява.


Е тука съм оптимистична - онзи ужас да се чувства то виновно, че изхвърлено няма да се повтори.


Опитах да съм коректна и подробна професионално, ама май трябва само да кажа това - детето ще има статута на ваше дете и не се връща автоматично в дома и не се възстановяват автоматично старите му неволи.

А и времето върви само в едната посока и децата растат.


А застрахователя чака детето е разперени обятия и застрахователната премия само в американските комедии, у нас има процедури, съображения, време и пр.

 Айде, че отивам на среща по работа, а като си поревавам в клуба, все ми е размазан грима и май съм като страшната Баба Марта на едно от дечицата тука. 

Добре де, ако напиша, че искам еди кой си, да се грижи за моето дете, ще бъде възможно това да стане, или ще си го направят както му е реда? Това и мен ме интересува.

Ако са активни помагачите и детето има риск да бъде откъснато от смейството , с твоето писание ще твърдят, че е индикация за волята ти и като майка най-добре си змнаела кое е добро за детето ти.

Няма задължение държавата и посоченото от теб лице да изпълни волята ти.


законите се променят често

децата растат

имате роднини, споко.

Благодаря на Мираетта и Пиратка за инфото. Тези членове и алинеи, и параграфи ми се размазват пред очите, докато ги смеля...

Април, аз съм много далече от земните зодии, но опита ме е направил по-рационална и от теле в някои случаи!


И ако няма роднини? Аз, например имам вече само майка-пенсионерка, дето себе си едвам гледа.
Искам за детето ми да се грижи мъжът, с който живея от години, но видите ли, нямам брак - демек, не ми е роднина! И ще чакам някой държавен чиновник да прецени дали това е в интерес на детето...абе, чук, чук...да не дава Онзи!

Това се случва в момент, в който включително у нас се чудят дали да не признаят двойките, живеещи на семейни начала с равни права като семейните...

ДарЗаМен,

не искам да се бъркам в личния ти живот, но вместо да чакаш нещо да направи държавата за теб защо не вземеш нещата в твои ръце?

Простичко ОМЪЖИ СЕ!!!

Не се сърди, ДарЗаМен, ти винаги си много строга,  и след сериозния въпрос, който разискваме, може ли да се повеселим, прав е магьосника от Оз, а и от кога не съм ходила на сватба. Не се сърди моля те и не се връзвай на нашите смешки. 

Браво!
Всъщност не искам. И не чакам нищо на държавата, но за жалост живея в свят, в който всичко се диктува от законите - и слава Богу, но се оказва, че често законите работят повече срещу обикновения човек и по-рядко срещу тези, които ги престъпват.

И да ти кажа честно, Магьоснико...съвета ти го намирам...доста неочакван.
Ако бях чакала на държавата, Ирина щеше да си седи още някъде...малко знаем един за друг, нека се да ограничим в отговори - знам, не знам и подобни.

Ба, корнишонко, строга съм била? Може. Нямам време за комплименти. Особено след последната ви шега. Е, поне не се сърдя. 

застраховката си живот промених една седмица след осиновяването, облагодетелствана е дъщеря ми. като сама осиновителка, тя е мой пръв и пряк наследник. до нейното пълнолетие никой няма право да разполага нито с парите, нито с имотите, които и оставям. отделно съм направила завещание с условие, при което придобива още имоти, при условие че мъжът до мен и родителите ми се грижат за нея, ако с мен се случи нещо. тъй като нещата минават през съд, а съдът е длъжен да се грижи преди всичко за доброто на детето, условието би трябвало да бъде изпълнено, иначе завещанието става невалидно. подкрепено с доказателства, че горепосочените се грижат добре за детето. мисля че съм направила най-доброто за да подсигуря Алекс. не преставам естествено да мисля как бих могла да направя нещата още по-сигурни, имам някои идеи, но трябва време. за мен най важното е кой ще е най-добрият родител за детето ми ако мен ме няма и след като законите са в това отношение половинчати и недомислени се налага да им помогна по-лесно да вземат решение.
няма значение дали оставяш половин апартамент на детето си или 5, ако е условие в завещание, съдът отсъжда в полза на общото положение, демек комбинацията между добри грижи и материална сигурност.
за мен е напълно нормално да помисля веднага какво ще стане с детето ми ако ме няма, това мисля минава през главата на всяка майка. нагледала съм се на отлагани мерки и на трагедии, защото е било късно. така че едно от първите неща, които направих беше да изясня доколкото мога чрез адвокат и нотариус съдбата на детето си след моята смърт. смятам внучета да дундуркам, обаче съм практичен човек, така спя по-спокойно. мисля че ще доживея до 90, в моята фамилия всички жени живеят дълго - от проклетия е

Извинявам се, че изравям пак тази тема, но поради стеклите се напоследък обстоятелства около мен все по-често се замислям за това.
Мой много близък човек е много тежко и неизлечимо болен и се запитах какво ще се случи с моето дете, ако след като си дойде в къщи това се случи с мен или с мъжа ми?! Нали знаете, никой не е застрахован!  Какво ли би преживяло горкото при поредната загуба.. А не е за пренебрегване и чисто финансовата страна. Засега мъжът ми (да чукам на дърво, да ми е жив и здрав) е нашата опора в живота. Сигурна съм, че ако и каквото и да се случи с мен той ще се се справи милия. Но не съм убедена, че аз ще се справя нито емоционално, нито финансово. Тъй като в момента работя във неговата фирма и напълно съм изгубила контакти за работа. Изобщо едни такива работи ми се въртят из главата, че ме страх докъде може да ме доведе въображението. Мисля си апартамента, който строим в момента да го пишем на името на детето, та поне ако (не дай си Боже) нещо се случи с нас, поне покрив над главата да си има горкото (тъй като съпруга ми има и други деца от първия си брак, които е обезпечил като им е приписал къщата, в която живеят с майка си). Т.е да не вземат да водят разправии след кончината ни за това на кой-колко. Че съм виждала доста грозни сцени по съдилищата.
Та в този ред на мисли - страхувам се какво би станало с горкото ни дете при една такава ситуация.
П.П. Извинявам се, че стана малко объркано, но и в глават ми е хаос (предвид обстоятелствата) !!!

Милата, разбирам те напълно!
Същите притеснения ме тресяха и мен. Откъм покрив вече помислих за детето. Скромен, ама какъвто - такъв, все нещо.
Направих някои застраховки и посочих бенефициент Ирина, та да се надявам и финансите да са уредени.
За другото...гледам напоследък повече да се грижа (уж) за здравето си.
И не дай Боже, ако се наложи, надявам се малкото ми останали близки да не я оставят, въпреки, че тя баща си има, ако че не го пишело в акта за раждане.

Такива ми ти работи.
И мен смъртта на предпоследния възрастен от фамилията ме наведе на тези притеснения. Разбирам те.

И все пак.
Двамата с партньора ми, решихме да напишем завещанията си (то едни имотиии, мани, ама все някаква сигурност).

Съжалявам за близкия ти.

Абе, то и нашите не са кой знае какви, ама все пак е по-добре от нищо. Пък и колкото и малко да е - негово да си е.
А това за застраховката- мисля и аз да си направя в полза на детенце. Ако можеш пусни ми някакви подробности.

И благодаря за разбирането!! Май наистина имам нужда от това, ама досега нямах време да го осъзная. 

Мили майчета, въпросът много ме интересуваше и изчетох внимателно всичко. Получих отговори на въпросите си, благодаря!
Искам само да добавя още нещо, малко встрани, но все пак по конкретната тема.
Не знам дали мина през вас книжката "Мащеха е моята звезда" от уж осиновената от Блага Димитрова виетнамка.
Историята - за по-младите и не в течение - е: поетесата Блага Димитрова, която няма собствени деца, по време на виетнамската война довежда в България едно 5-6 годишно момиченце и го отглежда тук. Не го осиновява, защото детето си има майка и баща във Виетнам, но всъщност детето е отгледано като дъщеря на Блага Димитрова и се чувства като такава. А след смъртта й се оказва на улицата в буквалния смисъл - защото юридически не е наследник на нищо, а Блага нищичко  не й е прехвърлила и си има собствени наследници, които не ги вълнува моралната страна на нещата.
Мисълта ми е: Дар За Мен, абсолютно си права да се притесняваш, всички сме смъртни и само Бог знае кога ще е последният ни час. Каквото можем, трябва да го направим сега за децата си, защото после може и да няма.

Мина, мина тази книжка през ръцете ми. Ей я на, седи си на библиотеката. Изчетох я на един дъх, не защото е уникална художествена творба, даже напротив, доста наивен език и объркана схема на събитията, но най-важното, което ме увлече в четенето е, че е истинска. Това виетнамско момиче, израсло основно в България, говори за години, в които съм расла и аз и ми звучи толкова близко.
Бях я отбелязала в една друга тема, преди време.

Освен една застраховка,която сключихме заедно със супруга ми когато взехме цецко,друго не сме правили.
Интересното е,че преди 10-тина години много се дърпах като родителите ми искаха да наследя апартамента и то чрез покупко -продажба,но сега когато разбрах,че и аз съм осиновена разбирам напълно доводите им-Да не би някои наследник, техен роднина да се лакоми за имота им и да ми навреди.Цял жовот градиха този дом за мен,сега продължават и за моя син.Аз съм с голям късмет,че съм пратена при тях и пак си мисля,хубаво е че са ме дали в дома,хубаво е че са ме осиновили,хубаво е че сега от две години ме обичат и още толкова хора(билогичните роднини).Аз наистинасе чусватвам специална,днес бях се едната кака,в четвъртък ще бъда с  другата и все едно те са били винаги с мен.Даже съм за завиждане с тези две роди.
Което както трябва ще се нареди,но това не пречи да правим постъпки и да мислим за бъдещето.
Бъдете здрави.