"Движение на българските майки"

 Luminosa , айде в София Ленд,вторник,17:30, пред сладоледения салон 
Днес правихме мартенички с две приятелки-засега са 35,но ще станат 50 поне 

Да, пиле...тамън ти отговорих в другата тема!
Ще ги събера 700, пък ако ще и да се разчуе!

От мен също има доста мартенички - мисля до около 100-тина да ги докарам.
Повечето са съвсем обикновени - просто нарязано мартеничково шнурче за гривнички за ръчичики, но има и други.
Съжалявам, че не успях да дойда на срещата - до последно си мислех, че ще съм на линия, но ... уви

Веси, казвай къде и кога да се виждаме. Може направо да ми пуснеш телефона си на лични, за да се разберем по-лесно.

Иначе, за 1.03. ме бройте за ходенето. Чакам го с нетърпение

Обаждам се само за да кажа, че пътуването до Роман мина перфектно. Имам мноооооооооого да ви разказвам, но сега трябва да водя малкия на консултация, а каката на училище, че мъжо е в командировка от вчера до утре. Освен това съм гроги - най-вече емоционално и имам нужда да си посъбера чарковете, отвътре съм като смачкана, все едно танк ме е газил. Не за друго, просто много емоции вложихме, и с децата от дома там се видяхме и т.н. и т.н. Ще ви разказвам в големи подробности, имаме важна задача пред нас.
Айде преди съвсем да ви запаля любопитството, ще спра, а следобяда ще почна да обработвам снимките и ще ви напиша подробен отчет.
Целувам ви всички.

Yvette ,айде-чакаме да разказваш  

Аз нал напраих няколко мартенички... седят си в чекмеджето. Весе дай адрес ти ги пратя по ТипТоп

Ето ме и мен. Та да ви разкажа за Роман.
Бяхме аз, Митко, Драго и Генчо - още едно момче, което е от СУПЗ-то в Хаджи Димитър (още не е завършил). Пътуването дотам и на връщане беше супер, момчетата са страхотни и големи кавалери. Веселбата винаги е налице. На връщане пък си говорихме на разни сериозни теми, като гаджета и подобни, и какви са възгледите им и очакванията им, и въобще какво търсят в една сериозна връзка. Също така обсъдихме и преживяванията и наблюденията ни от Роман.
В Роман ни посрещнаха супер. Първо ходихме до семейството на бебе Цвети. Тя е добре, развива се чудесно, грижат се за нея супер. На снимките можете да видите почти цялото семейство. Много благодарят за всичко, с което им помогнахме. Семейството е страхотно. Значи Люси е младата майка, с бебе Цвети. На снимките ще видите мъжа й, майка й и баща й, Петя - сестра й, Гошо - брат й. Голямо семейство . Няма да се притесняваме за тях, ако нещо имат нужда, ще ни кажат. Аз им помагам и с много съвети на имейла на Петя (тя може да ползва интернет от работното си място). Занесохме им количка - триколка TCM (благодаря сърдечно на Iza за която !!!), дрехи, козметика,коритце, кенгуру, играчки.
След това отидохме при другото бебе - Кирил. Майката се казва Мария, която е съученичка на Митко от дома в Роман, мъжът й също се казва Митко. Той има някакво увреждане на краката, поради което получава инвалидна пенсия от ТЕЛК.
Сега идва тъжния момент, така че да сте подготвени. Бебчо също има увреждане на крачетата - долу стъпалата са му изкривени. В момента има гипс от колената надолу. Утре ще му сменят гипса. След като постои отново с него, ще видят дали има ефект и ако няма, ще го пратят за операция в София. Предполага се, че увреждането е генетично от бащата.
НО с това лошите новини не свършват. Преди няколко седмици, известно време преди да роди, някакви хлапаци нападнали Мария и единият я бил и дори я ритнал в корема. Тя получила силни болки, мъжът й извикал полиция, линейка, откарали я в Мездра. Възстановила се бързо и я изписали. Заведена е жалба в Районното в Роман, НО я заплашвал бащата на момчето, че няма да може да направи нищо на сина му, защото имал връзки. Искали да я подкупят като й дадат дрешки за бебето, така че нищо да не се направи по въпроса. Мария и Митко обаче твърдо са решили да го съдят. Ние обещахме да помогнем. Поисках да ми пратят по пощата копия от всички епикризи, номер на жалба,данните на Мария и т.н., така че да можем да видим какво ще направим. В провинцията сираците ги имат за измет - отношението навсякъде е такова, все едно са трета класа хора. А те са абсолютно самички, няма кой да се грижи за тях. Сърцето ми беше на топка. Бебенцето им е страхотно, много красиво, но гипсът на крачетата направо ми свиваше сърцето.
Поисках Мария да пита личната докторка във вторник дали това увреждане е генетично или може да е в следствие на ударите от побоя. Също така поисках да ми пратят и копие на епикризата на бащата Митко, за да знаем дали се предава генетично болестта му. Така ще може да разберем къде е първопричината. Оф, момичета, много ми стана мъчно, много.
Говорих с мъжа ми, който е адвокат, щом получим документите, веднага ще се заемем с разследване и ще задвижим случая. Приемам ИДЕИ ВСЯКАКВИ - готова съм да се обърнем към пресата, към медиите, каквото кажете - искам да вдигнем шум, искам да започнат да се страхуват хората, да знаят че не може безнаказано да нараняваш сираците по този начин. Те са толкова уязвими, а за нищо ги нямат. Крещи ми се!!!!!! 
Ще ви държа в течение. Задавайте ми въпроси, давайте съвети, гаранция в момента не ви разказвам всичко, което сме говорили, защото не се сещам. Подробности много, а акъла и сърцето ми  - едно.
Занесохме им памперси, дрешки, козметика, играчки. За тях също има количка, но нямаше как да я занесем при това ходене, че сме с една кола. Тук благодаря на Bj, която дарява нейната количка Mag England и в най-скоро време ще я занесем до Роман.
Те са много бедни милите. Митко е на инвалидна пенсия, Мария ще започне да получава майчинство скоро. Ако искате, можем да им помогнем с някаква храна, перилни препарати. Памперси винаги ще имат нужда.
И двете бебета са на кърма. И двете са много красиви. Страхотни бебчовци!

След като посетихме двете семейства, отидохме до дома в Роман. Видяхме се и с дечицата там. Стояхме малко, че времето напредваше, но отново достатъчно, за да ми се свие сърцето, там има и деца с увреждания и с умствено изоставане. Аз съм ходила там вече доста пъти и познавам доста от децата. Има снимки, може да ги видите.

Ако имате въпроси, питайте. Все още съм изморена и объркана, и със сигурност съм пропуснала нещо важно.
Отивам да обработя снимките и да ги кача. След малко ще ви пусна линк.

Благодаря от сърце на всички, които участваха в акцията за тези две бебета! Момичета, помощта ви означава страшно много!!!!!!!!!!
        

Момичета, качих снимките тук:

http://www.bgphoto.net/dbm/

Това е общата страница. Албумът от Роман е този:

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=14892&AlbumId=42290

Съжалявам за лошото качество, вадени са от видео камера. 

Забравих да ви кажа, че двете семейства живеят в съседни входове и майката на Люси, Катя, ходи да помага с каквото може на Мария.

Потресена съм!

Не трябва да се мълчи Съд за подобни гадове
И много, много шум из медиите...

Могат да се намесят и международни организации.

Но в никакъв случай не трябва да се оставят нещата така!

... Решили, моля ти се, с дрешки да я подкупват... 

Роси, успя ли да се свържеш с онази мама - "Таралеж", дето си бях записала грешен телефона й? Аз не съм й срещала ника
За първи март нали знаеш - ще ми се да отида в софийския дом при бебоците

Веси, кога искаш да се видим. Няма да те карам да идваш до нас, кажи къде ще ти е удобно, че имам мартенички

Дуци кат се разберете мини преди това през нас, да ти дам около 20тина мартенички.

Веси и аз имам около 100 мартенички  кажи кога и къде да ти ги дам.

не,не съм я и търсила

не съм те забравила,но още нямам инфо за 1 март за там.Ще ти кажа, а и Бинито май ще дойде Но се подгответе с мартеници

Пуснах ви на всички по една лична бележка, но все пак да кажа...утре-вторник, Сладоледения салон в София Ленд, от 17.30 часа! Ако има мераклии да стават рано, можете да заповядате и в 9.00 на Орлов мост!

Момичета, вчера се видяхме с момчетата, за да поговорим за пътуването, че на всички много ни тежи от това, което видяхме. Решихме да помогнем на Мария и семейството й и по друг начин. Условията, при които живеят, са доста мизернички. Те нямат средства да си помогнат, мъжът й е инвалид, и определено няма на кого да разчитат. Вчера разбрах, че една тяхна учителка е споделила с нашия Митко, че Мария била много разстроена как ще се справят, та била много радостна и впечатлена, че отиваме да й помогнем. Дори със самото ни присъствие там ще разбудим малко духовете.

Та идеята ни е да отидем и да им помогнем с ремонт. Те живеят в гарсониера. В стаята нямат тапети, банята е ужасно мизерна. Мислим да идем за един уикенд там с преспиване. Почваме да си търсим при кого можем да отседнем. Предполагам, че ще вземем и още едно момиче от СУПЗ-то с нас, за да не съм самичка.

Започваме да мислим какво ще ни е необходимо и се обръщам за помощ към вас - ако имате в повече от някое от изброените неща. Ако имате и други идеи и неща, които може да ни дадете, за да направим домът им по-добър и уютен за едно малко бебче, ще е супер.

---

1. Стая

тапети + лепило + мечета
тънки пердета /Iza/

2. Баня + Кухня + Стая

блажна боя + мечета, четки
разредител
латекс - 5л
лампа (съвсем обикновена)
батерия за чешмата (+ душ?)
казанче (обикновено, пластмасово...)
кофа + моп
шкурка
гипс - една малка торбичка за запълване на дупки
2 шпакли
мече с дълга дръжка за боядисване на тавани
легенчета за разтваряне на бои, лепило и гипс
корниз
голям бързовар, инстантен бойлер...?

3. Почистващи препарати и подобни

почистващи препарати /Iza/
прах за пране (бебешки) /Iza/
леген за пране на дрехи /Iza/
гъбички за миене + четка за тоалетна /Lavender/
сушилник за дрехи + щипки за пране /Lavender/

+ Прибори за хранене + чинии + купи пластмасови + тенджери ..... каквото и да е.... /Мерелин, Lavender/

изтривалки, килимче, покривала за легла /Мерелин, Lavender/
 ... каквото и да е.....

---

Когато идем там, ще снимаме подробно в какво състояние е бил апартамента и какво точно сме направили после. Предполагам, че и там ще се включат да ни помагат мъжа на Мария, както и мъжа на Катя.

Много съм доволна от момчетата - заели са се много сериозно и обмислят всички детайли, готови са да помагат с всичко. Техни колеги в работите им също са се ангажирали да помагат, така че ще ви държа в течение какво сме събрали. Доволна съм и ми е малко по-леко сега, че ще правим нещо. Тези дечица го заслужават. Ей, обнадеждих се малко и ми се върна усмивката.
Искам специално да благодаря на Митко и на Драго за техните ееееееей  толкова големи сърца. Какво щях да правя без вас, а?