Публикувана: 28 май 2007, 17:14 ч.
Последно мнение: 10 юли 2007, 13:19 ч.

Имаме ли право да осиновим?

5 389
41
1

Гост

1
2
3
Всички

28 май 2007, 17:14 ч.

Здравейте,

надявам се между членовете на клуба да има хора юристи или социални работници, които могат да ми отговорят на следния въпрос:

Имаме ли право да осиновим при условие, че след 15 г. брак и лечение на стерилитет имам онкологично заболяване с отстраняване на детеродните органи?

Също така се надявам, че ще се намери някой, който да ме посъветва как да заобиколя евентуалните пречки.

Благодаря предварително!

# 1 28 май 2007, 23:40 ч.

Мнения: 2 722

Ekna , ако си онкологично оперирана а не онкологично болна /има разлика все пак/, няма пречки, стига здравословното ти състояние да ти позволява да отглеждаш дете.
Имам позната, която претърпя такава операция /много силна и разумна жена - шапка и свалям/ и продължава да си живее живота както и преди. Преди време подаде документи за осиновяване на дете, проучването мина и сега търпеливо чака.
Лично аз мисля че по отношение на осиновяването онкологичната операция на детеродните органи, ваденето на сливици и ваденето на апандисит са равностойни - не ти пречат, не ти и помагат.
Пожелавам ти успех Peace

# 2 28 май 2007, 23:42 ч.

Мнения: 690

Не съм нито юрист, нито социален работник, но като кандидат осиновител, скоро попълвал документите , помня че се подписва декларация от двамата, че през последните 5 години няма болести от рода на диабет, рак и т.н. ( такива декларации се подписват и при кандидатстване за работа в много учреждения, за да се застраховат работодателите за евентуални съдебни спорове при уволнение). Но става въпрос за последните 5 години. Майка ми преди 12 години я оперираха от рак на гърдата. Водиха я на отчет в онкологията 5 години - след това "или правиш рецидив и... или си здрав".
Ако въпросното "заболяване" е по отдавна, значи няма какво да го мислиш.
И знаеш ли какво казва моята майка - "Аз съм онкологично оперирана, а не болна".
На срещите социалната никога не ни е питала, каква е причината да не си родя второ дете (аз си имам една кака на 12 години). И в края на краищата, кой може да каже, че след като се осинови детето, здрав и прав човек, няма да му падне саксия на главата, не дай си боже.

# 3 29 май 2007, 09:53 ч.

София
Мнения: 9 517

Здравей, не съм юрост или социален работник, но наистина информацията, която предоставяш е оскъдна.
Нас декларация като Маня 66 не са ни карали да подписваме - искаха ни единствено медицинско.
Съгласно Наредба № 4, един от документите, които се прилагат към заявлението е:
2. медицинско свидетелство за физическото и психическото здраве, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота на осиновяващия, в което са посочени резултатите от проведените изследвания;
т.е. според мен ако след операцията си физически здрава и няма нещо, което да застрашава живота ти (съжалявам, че звучи грубо, но... няма друг начин), не виждам причина да не можеш да осиновиш.
За заобикалане на евентуалните пречки - аз не подкрепям такъв начин на действие, съжалявам, така че не мога да ти помогна.
Успех!

# 4 29 май 2007, 10:54 ч.

Благодаря на всички, които се отзоваха в желанието си да помогнат!

Между другото бях постнала въпроса и в други форуми и в единия получих отговор от специалист с тълкувание на семейния кодекс. Според него мога да кандидатствам за осиновяване тъй като в закона няма забраняващи норми по този въпрос. Изисква се информация /чрез мед. свидетелство/ и тази информация се вписва в регистъра, но това само по себе си не е причина за отказ. Важен е проучвателният период, в който социалния работник ще се убеди, че се чувствам добре и наистина желаем да ощастливим поне едно детенце, давайки му цялата си любов и грижи!

Фоксче, не исках да Ви отегчавам с повече информация. От опит знам, че здравите хора не обичат да слушат за болести. Но предполагам, че питаш дали съм добре? Да, оперираха ме ноември 2006 г., след това минах и 6 курса химиотерапия и благодаря на Бога сега съм добре! Още съм в болнични, защото реших, че ще ползвам всичко, което ми се даде за да имам време да организирам живота си според новите правила, които ми наложи. И тук ще кажа, че това беше може би най-доброкачественото нещо, което можеше да ми се случи, тъй като ме накара да преосмисля много неща в живота си, да науча за себе си, че съм силен човек и да се впусна в търсене на Главната си роля в този живот. newsm78

А ако питаш за другите условия: има ги. Работим и двамата със съпруга ми; имаме си малко, но уютно жилище и близки, които дават мило и драго за нас /да си ми живи и здрави, всеки ден благодаря на Бога, че ги има/ И това детенце много години го чакат всички и ще му се радват безкрайно много. baby_neutral

Биологичните ни часовници отдавна цъкат, понякога им свършват батериите, но след това започват отново с двойно по-голяма сила.

Споменах, че съм се лекувала. Понякога съм зарязвала всичко и после съм започвала отначало. Но искам да ви кажа, че една от причините да се разболея е вероятно /което значи вероятност изкуственото стимулиране на овулацията. Това не е мое заключение, а предмет на спор в медицински статии, които със статистики доказват съществуване на взаимовръзка между двете неща.

За заобикалянето на пречките-не ставаше дума за грубо нарушаване на правилата, а за съвети, които биха ми помогнали за осъществяването на тази напълно благородна цел.

Все едно...днес е прекрасен ден bouquet

и на мен ми падна камък от сърцето, защото знам, че ще стана мама някой ден.

Дано този път не ви отегчих.

Поздрави на всички и знайте, че " когато човек много силно иска нещо цялата Вселена му съдейства за да го постигне"!!! bouquet

Последна редакция: вт, 29 май 2007, 11:16 от Ekna

# 5 29 май 2007, 14:57 ч.

Мила Ekna, аз съм в абсолютюно същата ситуация като теб. В момента се възстановявам от химио и лъче терапиите. През цялото лечение мисълта, че ще можем със съпруга ми да си осиновим детенце след като всичко свърши, ми помогаше да се справям по-лесно. И наистина, ако има някакви законови пречки за това, направо не знам какво ще правим. Моля те, би ли споделила повече инфо. Все си мисля, че не би трябвало да има. В крайна сметка, никой не е застрахован. Благодаря! Simple Smile

# 6 29 май 2007, 15:25 ч.

Здравей Зераида,

ето ти сайта, в който ми отговори специалист:[url]http://osinoviavane.com/[/url. Ако желаеш изпрати ми на лично съобщение твой и-мейл адрес. Бихме могли да си контактуваме и да си помогнем взаимно, но може би е добре подробности да си пишем на лична поща. Аз съм убедена, че има много като нас /за съжаление/. Надявам се и други да се осмелят да ми пишат и току виж сме си направили движение newsm19

Нали не си паднала духом?!?! Даже бих те поканила на една срещичка, която си спретнахме в един друг форум, но хайде пиши и-майл и тогава.

Поздрави
Sunglasses

# 7 29 май 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 652

Момичета, желая ви успех! Hug

# 8 29 май 2007, 17:19 ч.

Ekna, пратих ти лс Simple Smile

Въобще не съм паднала духом! Даже напротив Grinning

Мотивирана съм повече от всякога!
Само чакам да мине малко време, да се съвзема и напред Peace

# 9 29 май 2007, 22:33 ч.

Съжалявам, мила, но ми върна мейла със съобщ-е няма такъв потребител. Нещо мейла не е както трябва.

Поздрави

# 10 30 май 2007, 09:59 ч.

Мнения: 1 843

Момичета, аз за жалост не мога да ви бъда полезна с по-подробна информация относно възможностите и законовите положения, но исках да ви кажа, че ако здравите хора не обичат да слушат за болни, тук сте между свои. Макар и не всички (да чукнем на дърво!), да са имали онкологични заболявания, повечето майки са стигнали дотук, именно поради заболявания и проблеми от различно естество. Тъй че, няма страшно, тук сте си у дома.

Поздравявам ви за куража и силата, и ви желая от сърце всичко добро по поетия път!

# 11 30 май 2007, 10:03 ч.

Ekna, сега трябва да стане Simple Smile

Благодаря DarZaMen Simple Smile

# 12 30 май 2007, 14:09 ч.

И аз благодаря на всички ви, мили момичета!

Както казва алхимикът на П. Куелю: Господ сигурно е създал пустинята за да може човек да се усмихне при вида на палмите!

Трябва да минем някои изпитания, но това е нищо в сравнение с хубавите мигове, които ни чакат 1dating

# 13 31 май 2007, 09:21 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Момичета,ужасно е това,което ви се е случило,но вие сте го преодоляли по един или друг начин bouquet

От сърце ви желая скоро във вашите домове да има детски смях и да сте много ,много щастливи

# 14 31 май 2007, 10:26 ч.

Мнения: 286

Най- напред ще кажа, че съм разбрала едно нещо в този живот: Всеки има право да бъде щастлив - и болен и здрав и беден и богат и т.н. и че всичко е в божиите ръце. Не знам дали пък да не премълчите този факт за заболяването в молбата си, защото когато се върви по каналния ред е толкова страшна борбата, че понякога ни разбива нервите, а те ще ни трябват по-натам при отглеждане на децата.
С други думи, моето мнение е, че бихте могли да не споделяте със социалния работник за заболяването, а пък с медицинското ще се справите някак.

# 15 31 май 2007, 12:22 ч.

Мислих по този въпрос, но беше за кратко. Живея в град, в който институциите имат по една дирекция, банките по един офис и т.н. Сещаш се какво имам предвид. Като започнат проучването все ще се натъкнат на нещо, което ще развенчае мита и Embarassed

ще стане по-кофти!

Благодаря ти все пак!

Аз вече все пак добих по-голяма увереност под въздействието на професионални и непрофесионални окуражителни думи от форумите. 4470

Ей, я се усмихнете! Няма нищо по-хубаво от лошото време Joy

!

Дидка, разгледах снимките. Да са ти живи и здрави сладурите!

# 16 31 май 2007, 15:31 ч.

Bonita и аз затова започвам да се замислям дали няма да е по-добре да се премълчи. newsm78

Не ме е срам да го призная Rolling Eyes

, но ако това е начина да се получи, бих го направила.
Дори и в последствие, нещо с мен да се случи, до мен имам най-прекрасния съпруг и цяла плеяда от баби, дядовци, лели и т.н., които с готовност ще отгледат детето и ще му дадат много добър шанс. В крайна сметка може пък и да оцелея и да си бъдем едно малко щастливо семейство Laughing

# 17 1 юни 2007, 09:27 ч.

Мнения: 286

Цитат на: Zeraida в чт, 31 май 2007, 15:31

Bonita и аз затова започвам да се замислям дали няма да е по-добре да се премълчи. newsm78

Не ме е срам да го призная Rolling Eyes

Според мен, ако е възможно - определено е по-добре да се премълчи.

# 18 1 юни 2007, 10:42 ч.

Мнения: 2 123

Знаете ли, понеже имам приятелка в подобна ситуация (заболяването не е онкологично, но достатъчно сериозно), затова си позволявам да пиша.
Мисля, че въобще нестава въпрос за премълчаване - давате точно толкова информация, колкото ви поискат, не повече. В медицинските, които се изискват по закон никъде няма въпрос или отметка или каквото и да е за подобни заболявания. За това като не ни питат, по добре да си мълчим - това е моето мнение.
По време на нашето проучване, изобщо не стана дума за подобни неща.

Затова мили момичета, пожелавам ви от сърце успех. Не давайте повече информация, отколкото ви искат.

Целувки от мен

# 19 1 юни 2007, 11:33 ч.

Благодаря ви момичета!!! bouquet

# 20 5 юни 2007, 15:04 ч.

Мнения: 118

Здравей Ekna, ако от проведените медицински издследвания заключението на лекарската комисия е "годен да осинови дете" отдел Закрила на детето нямат основание да ти откажат по медицински индикации. #2gunfire

Никъде в закона не фигурират определени заболявания, които да са предпоставка за отказ от осиновяване. Отказ може да се направи в случаите когато осиновяващият е с психични отклонения или увреждания, които по някакъв начин биха могли да навредят на детето.
Желая ти успех! newsm10

# 21 12 юни 2007, 18:08 ч.

Мнения: 230

Ето - и аз съм една от вас. При интервютата аз не премълчах тази "подробност" от здравословното си състояние, защото бях решила, че не е редно да премълча. Реших, че в крайна сметка затова се провеждат тези интервюта - за да се преценят реалните възможности на кандидата да бъде родител, а те включват и неговото физическо състояние.
Сега съм вписана в регистрите и чакам... вече девети месец. Да, започвам да си мисля, че няма да ми откажат (те и не могат - би било дискриминиране по смисъла на закона), но няма и да ми предоставят реална възможност.
С две думи - намирам се в безтегловното състояние между ведрия оптимизъм и пълното отчаяние... вярвам, че ме разбирате.
Ще се радвам да имам възможност да контактувам с всяка от вас. Не знам как става това с личните адреси, но ще отговоря на всяка, която се включи. Определено имам нужда да поговоря с някой със същите като моите проблеми. Rolling Eyes

И искрено желая на всички здраве и успех! Praynig

# 22 12 юни 2007, 18:29 ч.

Мнения: 3 715

Не мисля, че деветте месеца чакане се дължат на заболяването ти. Ние чакаме вече четвърти месец и не се надяваме преди края на годината да ни предложат дете, а нямаме такова заболяване.

# 23 12 юни 2007, 18:41 ч.

Мнения: 1 843

Още една, в профила ти има опция 'Лични съобщения'. Оттам можеш да изпращаш съобщения на избран от теб потребител.
Най-бързо можеш да влезеш в кутията си - на която и да е страница на форума, след като си влязла вече - горен ляв ъгъл от гледната ти точка - под 'ник-а' ти пише 'Имате ... съобщения, ... са нови'. Кликваш там и си готова!

Относно чакането ти, понеже не споменаваш подробности около доклада ти, виж дали не е свързано по-скоро с определени критерии зададени от теб: пол, възраст, произход, здравословно състояние(на детето).
Лично аз, се надявам да е по-скоро това, отколкото някакъв подбор свързан с преживяното от теб.
Странно е, защото - без да изпадам в подробности - аз самата съм претърпявала разни операции и съм субект на постоянни, превантивни медицински прегледи. Сега, не искам да дърпам дявола за опашката, но с вида проблеми, които имам опасността да го "закъсам" е доста вероятна. Никой не ми е искал епикриза, дори не задълбочиха темата...
Няма логика в подобна 'селекция', просто е безпочвена!
Желая ти скоро да те изненадат! Чакаме ентусизирано включване! Wink

# 24 12 юни 2007, 20:40 ч.

Oste_edna,

можеш спокойно да ми пишеш на лични съобщения Simple Smile

Не се притеснявай, мисля че е нормално да се чака и че 9 мес. не е чак толкова много време!
Спокойно bouquet

# 25 13 юни 2007, 00:30 ч.

Мнения: 230

Сигурно сте прави, искрено се надявам да сте прави! Наистина 9 месеца не са чак толкова много, просто понякога изпитвам съмнения, това е. Иначе аз съм оптимист и слава богу, че това е така.
Благодаря на всички за окуражителните думи. И лека нощ. Tired

# 26 13 юни 2007, 10:20 ч.

Дръж ни в течение мила! Simple Smile

Ние още не сме започнали с процедурата и споделеният опит ще ни е много полезен!

Стискам палци и вярвам, че скоро ще гушнеш детенцето си Grinning

# 27 25 юни 2007, 18:55 ч.

Мнения: 230

Ей, момичета!

Истина е - имам насрочена среща с дете след два дни! Party

Стискайте палци всички и НЕ УНИВАЙТЕ - ВЪЗМОЖНО Е, ДА!

Да ви кажа, аз някак си го усещах. Само че сега не усещам НИЩО, АМА НИЩИЧКО. Нормално е, сигурно, ох!

# 28 25 юни 2007, 19:37 ч.

Мнения: 1 843

Ей тия дни са на късмет!
Браво, браво!
Аз да си кажа - видя ли?! Grinning

Ще усетиш, сега си в шок, вярвай ми! Но ще усетиш!

Голяяяяяяяма пргръдка! И да пишеш!!!

# 29 26 юни 2007, 10:35 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Oste_edna в пн, 25 юни 2007, 18:55

Ей, момичета!

Истина е - имам насрочена среща с дете след два дни! Party

Браво, стискам палци това да е вашето детенце Hug

.
И да не забравиш фотоапарата Simple Smile

# 30 26 юни 2007, 10:41 ч.

Враца
Мнения: 5 204

Цитат на: Oste_edna в пн, 25 юни 2007, 18:55

Ей, момичета!

Истина е - имам насрочена среща с дете след два дни! Party

Късмет, дано това е твоето детенце!

# 31 26 юни 2007, 11:09 ч.

Мнения: 883

Късмет и от мен!
И непременно пиши как е минала срещата. Дано това е твоето дете, което те чака някъде там...
Hug

# 32 26 юни 2007, 11:49 ч.

Мнения: 2 722

Още една - браво! Пиши как е минало Hug

# 33 26 юни 2007, 12:34 ч.

Мнения: 921

Цитат на: Oste_edna в пн, 25 юни 2007, 18:55

Ей, момичета!

Истина е - имам насрочена среща с дете след два дни! Party

Хайде честито и стискаме палци това да е вашето дете! Приятните новини наистина се множат.

Имам чувството, че този форум взе да придобива магическа сила Thinking

. Ами кой каквото си пожелае тук - вземе, че се сбъдне!!!

Дано така да продължава и занапред!!!

# 34 28 юни 2007, 01:46 ч.

Мнения: 11 607

Успех на авторката на темата и чакам добри вести от нея! bouquet

# 35 29 юни 2007, 15:08 ч.

Здравейте момичета,

аз още съм в болнични /може би още 2 месеца ще бъда/ и за това не съм стартирала процедурата, но не минава и ден без да мисля по този въпрос. Все си повтарям, че трябва още малко търпение. Моя учител по йога казва, че търпението винаги се възнаграждава.

На Още една лично благодарих, защото ми позволява да преживея това заедно с нея и й казах, че за мен това е нещо като генерална репетиция Simple Smile

Благодаря ти, мила, още веднъж и мисля за теб, ти знаеш balloon

Разбира се, че ще пиша, когато задвижа нещата. Успокоих се, че няма да има пречки и сега само чета и се вълнувам заедно с другите бъдещи и настоящи мами.

Hug

за всички момичета, които толкова добре разбират!

# 36 9 юли 2007, 12:22 ч.

Браво oste_edna! bouquet

Мноооого се радвам, дано това е твоето детенце!!! baby_neutral

# 37 9 юли 2007, 16:14 ч.

Мнения: 230

Цитат на: Zeraida в пн, 09 юли 2007, 12:22

Браво oste_edna! bouquet

Мноооого се радвам, дано това е твоето детенце!!! baby_neutral

Няма никакво съмнение - Това е Моето Дете! Grinning

Сега е наред съдебната процедура, а както се досещате - нямам никакво търпение, не искам да губя и миг повече...
На късмет ми е този форум, момичета, наистина. Включих се на ръба на отчаянието. Сега трудно намирам хубави думи да изразя това, което се случва с мен.

Благодаря отново на всички, които ми вдъхнаха кураж, на чакащите - скорошно сбъдване.
Не губете надежда, а се гответе за хубавите дни, които са пред всички ни! Heart Eyes