Та явно съм се събудила и незнайно защо съм решила да му сменям памперса, (това не го правя през нощта от както стана на 6 месеца) и съм заспала по средата 
И на мен ми се е случвала почти подобна случка,но Алекс беше по-малък. 
- Публикувана: 2 юли 2007, 11:27 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2009, 13:38 ч.
Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!
И на мен ми се е случвала почти подобна случка,но Алекс беше по-малък. 
Темата е върха! Направо паднах от смях. Разбира се всеки има изцепки, но аз лично най се радвам, че установих че не съм най-лошата майка на света... явно всеки си е имал някакви кахъри.
Аз се сещам за следното: от съвсем малка искахме да каляваме нашата щерка. Тя от бебе спи изцяло на отворен прозорец (както и ние разбира се)Старият ни апартамент обаче беше южен и много топъл. Преместихме се в нов, който се оказа доста по-студен. Но ние явно не сме го съобразили това. И изведнъж зимата, малката почва всяка вечер да реве истерично - аз си мисля че е от зъбки.... Взимам я, успокоявам я, но в момента в който я сложа да спи и се почва пак същото... Обикновено към 4 часа се изнервях и я оставях да реве (все пак и аз трябва да спя, нали съм на работа) Както и да е... Въобще не ми хрумна че е от студ... съвсем случайно, след около 10 дни много паднаха температулите и аз реших за да й е по-комфортно да й сложа електрическо одеялце. От тази вечер, бебка спеше като пън! А аз разбрах, че съм ужасна майка!
За другия случай е виновен мъжа ми. Седи с нея на дивана и си говорим нещо. Те мъжете са си такива, че не могат да правят две неща едновременно. В случая той се разсея въпреки че поне 2 пъти в разговора му казах да внимава с малката да не падне от дивана. Докато си довърша изречението тя беше паднала на носа си, шурна силно кръв, аз щях да получа удар, а единствената тъпотия която мъжът ми каза е: "Спокойно, кръвта е светла, значи не е сериозно.................!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!" Идваше ми да го убия!
Направо паднах от смях. Разбира се всеки има изцепки, но аз лично най се радвам, че установих че не съм най-лошата майка на света... явно всеки си е имал някакви кахъри.Аз се сещам за следното: от съвсем малка искахме да каляваме нашата щерка. Тя от бебе спи изцяло на отворен прозорец (както и ние разбира се)Старият ни апартамент обаче беше южен и много топъл. Преместихме се в нов, който се оказа доста по-студен. Но ние явно не сме го съобразили това. И изведнъж зимата, малката почва всяка вечер да реве истерично - аз си мисля че е от зъбки.... Взимам я, успокоявам я, но в момента в който я сложа да спи и се почва пак същото... Обикновено към 4 часа се изнервях и я оставях да реве (все пак и аз трябва да спя, нали съм на работа) Както и да е... Въобще не ми хрумна че е от студ... съвсем случайно, след около 10 дни много паднаха температулите и аз реших за да й е по-комфортно да й сложа електрическо одеялце. От тази вечер, бебка спеше като пън! А аз разбрах, че съм ужасна майка!
За другия случай е виновен мъжа ми. Седи с нея на дивана и си говорим нещо. Те мъжете са си такива, че не могат да правят две неща едновременно. В случая той се разсея въпреки че поне 2 пъти в разговора му казах да внимава с малката да не падне от дивана. Докато си довърша изречението тя беше паднала на носа си, шурна силно кръв, аз щях да получа удар, а единствената тъпотия която мъжът ми каза е: "Спокойно, кръвта е светла, значи не е сериозно.................!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!" Идваше ми да го убия!
Супер тема 
Нещо от днес: На двора сме. Малката на люлката (едни червени с въжета ако се сещате). Баща и я люля силно, щото така иска госпожицата. Аз съм се разсеяла и се рея из облаците. Чувам вик и в следващата минута гледам люлката се откачила от едната страна и хлапето виси с главата на долу. Баща и умника! държи люлката детето да се спасява. Добре, че е вече голяма и трудно излиза от смотаната люлка.
Като бебе. Безсънните нощи на зъбоникнене. След няколко такива аз съм с хронично недоспиване и полусънена постоянно. Събуждам се една вечер - аз права с дете на ръцете и го кърмя! Настръхна ми врата. След този случай татето се върна в нашата спалня (спеше в другата стая преди това).
Нещо от днес: На двора сме. Малката на люлката (едни червени с въжета ако се сещате). Баща и я люля силно, щото така иска госпожицата. Аз съм се разсеяла и се рея из облаците. Чувам вик и в следващата минута гледам люлката се откачила от едната страна и хлапето виси с главата на долу. Баща и умника! държи люлката
детето да се спасява. Добре, че е вече голяма и трудно излиза от смотаната люлка. Като бебе. Безсънните нощи на зъбоникнене. След няколко такива аз съм с хронично недоспиване и полусънена постоянно. Събуждам се една вечер - аз права с дете на ръцете и го кърмя! Настръхна ми врата. След този случай татето се върна в нашата спалня (спеше в другата стая преди това).
Та явно съм се събудила и незнайно защо съм решила да му сменям памперса, (това не го правя през нощта от както стана на 6 месеца) и съм заспала по средата
Страхотна тема!Смях се до сълзи.Ето какво си спомних от моите гафове:
Дъщеря ми беше на около 1.5г.
Зима,сняг и студ.Приготвяме се за разходка.Облекли сме се подобаващо-
шал,шапка,ръкавици и дебелото яке.Излизаме от входа-бре,детето седърпа
В следващия момент ни среща една съседка и възкликва-
Къде са му ботушите на детето? Поглеждам надолу-милата,екипирана до уши,
но по чорапогащник. 
С малкия не съм имала изцепки,веднъж му дръннах главата в полилея,но,за щастие леко,
той даже не се разрева.
Дъщеря ми беше на около 1.5г.
Зима,сняг и студ.Приготвяме се за разходка.Облекли сме се подобаващо-
шал,шапка,ръкавици и дебелото яке.Излизаме от входа-бре,детето седърпа
В следващия момент ни среща една съседка и възкликва-
Къде са му ботушите на детето? Поглеждам надолу-милата,екипирана до уши,
но по чорапогащник.
С малкия не съм имала изцепки,веднъж му дръннах главата в полилея,но,за щастие леко,
той даже не се разрева.
Купих нова лятна шапка на Калина, изпрах я и онзи ден й я слагам за пръв път. Да, ама тя веднага иска да я сваля, чеше се нещо по главата, мрънка... 
Аз реших, че още не е омекнала от прането, защото е дънкова и ще свикне, пак я слагам, убеждавам я колко е красива и прекрасна и да спре да се лигави...
След третото сваляне от нейна страна, я огледах хубаво по вътрешните шевове и що да видя - останало една пластмасова игличка от етикета...
А на главичката й имаше зачервено от нея...
Аз реших, че още не е омекнала от прането, защото е дънкова и ще свикне, пак я слагам, убеждавам я колко е красива и прекрасна и да спре да се лигави... След третото сваляне от нейна страна, я огледах хубаво по вътрешните шевове и що да видя - останало една пластмасова игличка от етикета...
А на главичката й имаше зачервено от нея... Малко офче 
jane1 ,я се похвали каква е тази дънкова количка,че не съм срещала подобно чудо 
jane1 ,я се похвали каква е тази дънкова количка,че не съм срещала подобно чудо
Две истории и от мен от преди доста години. Бавачка съм на племенничките ми. Аз излегната по корем на спалнята и си играя с голямата (малко над две години), която щъка около мен и ми носи разни играчки. Малката (около година) стои изправена в леглото си, хваната за решетката и ни гледа с интерес. В един момент една муха й кацна на челото и не мърда, а мен ме мързи да стана и казвам на голямата: изгони мухата от бебето ! Голямата прие много присърце задачата и като се засили и извъртя такъв шамар на сестра си , че на мен ми стана лошо. А то горкото само се заклати, но беше толкова изненадано, че даже не заплака. Обаче мухата - тъпа и упорита, не се маха и докато аз скокна, голямата, нали не си е свършила работата, пак се засили и й извъртя още един шамар. Малката падна вече по дупе и се разрева, а аз се чудех да плача или да се смея.
Втората история е с големия ми син. Бяхме на гости у родителите ми, детето на година и половина и исках да го изкъпем. Обаче те нямат ваничка, зима е и в банята им- зверски студ. Майка ми, която работеше в Дом "Майка и дете" като мед. сестра, а те там къпеха бебетата в едни големи корита като мивки, намери решение. Лъсна с дезинфектант кухненската мивка и изкъпа детето там - на топло в кухнята. На другия ден малкия щъка напред -назад, но в един момент нещо се кротна и тръгнахме да го търсим. А той си придърпал един стол , покатерил се и ни чакаше вътре в мивката- явно беше решил , че му е време за къпане.
Втората история е с големия ми син. Бяхме на гости у родителите ми, детето на година и половина и исках да го изкъпем. Обаче те нямат ваничка, зима е и в банята им- зверски студ. Майка ми, която работеше в Дом "Майка и дете" като мед. сестра, а те там къпеха бебетата в едни големи корита като мивки, намери решение. Лъсна с дезинфектант кухненската мивка и изкъпа детето там - на топло в кухнята. На другия ден малкия щъка напред -назад, но в един момент нещо се кротна и тръгнахме да го търсим. А той си придърпал един стол , покатерил се и ни чакаше вътре в мивката- явно беше решил , че му е време за къпане.
Чак ми се насълзиха очите от смях
Ама че съм и аз 
Все колички сънувам.Иначе дънкова количка не е лошо като идея 
Все колички сънувам.Иначе дънкова количка не е лошо като идея бъгабу имат дънкови модели
това вместо запис
Много смешно, ама да не сем на мястото на децата
И аз имам, издънки, дране, изпускане от спалнята, даже веднъж и настъпих ръчичката.
Най-фрапиращото ми е, една нощ, детето мрънка, аз го взимам при мен, (държах шишето с млякото над главата ми, на една полица) и като сядам, бутам възглавницата и някак си шишето пада, върху главата на детето. А беше на 5-6 месеца. Изкарах си ъкъла и в уплахата грабнах детето, то още не събудено и явно се стресна повече от мен, от колкото от шишето, до сутринта не можахме да я успокоим, хълцаше, и правеше едни резки движения с глава, като тик. Помислих, че съм осакатила детето.
Детето беше на месец и половина два, аз след много тежко раждане и отворени шевове, едвам гледам, бориме се с кърмене и рефлукс, и с следродилна депресия. Не се отделях от детето и за секунда. Мъжа ми, един ден се ядоса и заяви, че той ще гледа детето, аз да ходя да спя в хола. Аз рев, как ще си оставя детето само, голяма драма, накрая склоних да остана в стаята, а той да става през ноща да храни малката. Събудих се от страшен рев, малката се събудила гладна, баща и я гушнал нахранил, и я метнал на рамо, че имаше рефлукс и трябваше след ядене да я държим така, ама не съобразил да и придържа главата, и тя почнала да я клати напред назад и го нацелила в брадичката. Пак беше голям зор успокояването, само че този път и мъж, и дете
И аз имам, издънки, дране, изпускане от спалнята, даже веднъж и настъпих ръчичката.
Най-фрапиращото ми е, една нощ, детето мрънка, аз го взимам при мен, (държах шишето с млякото над главата ми, на една полица) и като сядам, бутам възглавницата и някак си шишето пада, върху главата на детето. А беше на 5-6 месеца. Изкарах си ъкъла и в уплахата грабнах детето, то още не събудено и явно се стресна повече от мен, от колкото от шишето, до сутринта не можахме да я успокоим, хълцаше, и правеше едни резки движения с глава, като тик. Помислих, че съм осакатила детето.
Детето беше на месец и половина два, аз след много тежко раждане и отворени шевове, едвам гледам, бориме се с кърмене и рефлукс, и с следродилна депресия. Не се отделях от детето и за секунда. Мъжа ми, един ден се ядоса и заяви, че той ще гледа детето, аз да ходя да спя в хола. Аз рев, как ще си оставя детето само, голяма драма, накрая склоних да остана в стаята, а той да става през ноща да храни малката. Събудих се от страшен рев, малката се събудила гладна, баща и я гушнал нахранил, и я метнал на рамо, че имаше рефлукс и трябваше след ядене да я държим така, ама не съобразил да и придържа главата, и тя почнала да я клати напред назад и го нацелила в брадичката. Пак беше голям зор успокояването, само че този път и мъж, и дете
1. Отиваме на Билла да пазаруваме и аз чакам отвън с количката. Идва мъжа ми и аз започвам да му помагам да сложи ПРАВИЛНО продуктите в чантата. Като се обръщам - тя количката на 5 метра от нас
Спряла се, защото колелетата й са въртящи отпред и е завила, иначе сигурно щеше да бъде на улицата Оттогава не си пускам количката.............
количките на Била нещо са с изместен център на тежеста, май.
На моя позната детето се обърна с количката, която беше още ненатоварена, докато тя просто се пресегна да вземе нещо от някакъв рафт.
Много лошо падна- комоцио, болници, ужас.
Ей, голям смях падна отдавна не се бях смяла със сълзи Сетих се веднага първият ми гаф като прясна мама...бебето беше на около 1 месец и аз реших, че е крайно време да му купя бебешки несесер за поддържане на ноктите. Взимам нокторезачката и без изобщо да ми хрумне да я тествам, за да видя колко захваща, направо 'налягам' синето и ...още с първото щракване "Ааааааа" - невероятен писък. Потече много кръв, той се дере, блъска си ръчичката навсякъде и омазхме всичко с кръв, аз "надух свирката" и без да знам какво да правя, звъня на мъжо и през сълзи и в истерия му обяснявам какво е станало. Той обаче нищо не разбира, чува само женски и детски писъци и ужасен след 10 минути долетя. Зарязал беше и работа и всичко...а то, след като отмихме кръвта, се оказа само леко порязване, почти невидимо, а аз вече си мислех че съм му отрязала пръстчето...
отдавна не се бях смяла със сълзи Сетих се веднага първият ми гаф като прясна мама...бебето беше на около 1 месец и аз реших, че е крайно време да му купя бебешки несесер за поддържане на ноктите. Взимам нокторезачката и без изобщо да ми хрумне да я тествам, за да видя колко захваща, направо 'налягам' синето и ...още с първото щракване "Ааааааа" - невероятен писък. Потече много кръв, той се дере, блъска си ръчичката навсякъде и омазхме всичко с кръв, аз "надух свирката" и без да знам какво да правя, звъня на мъжо и през сълзи и в истерия му обяснявам какво е станало. Той обаче нищо не разбира, чува само женски и детски писъци и ужасен след 10 минути долетя. Зарязал беше и работа и всичко...а то, след като отмихме кръвта, се оказа само леко порязване, почти невидимо, а аз вече си мислех че съм му отрязала пръстчето... 
Здравейте и от мен,
Нямам много гафове,но се сещам за един.Моят мъж имаше събрание в хотела и за да не стоим сами в къщи,решихме и ние да отидем с него,но да го чакаме в колата.Алекс беше на 3 месеца.Чакахме сигурно повече от час.Детето започна да реве че му се спи.Взех го в мен на задната седалка на колата и реших малко да го подрусам,но без да се усетя го подхвърлих малко по-силно.Само видях как се удари главата му в тавана на колата.Той обаче никаква реакция,а аз си викам "Край счупих му врата".Нищо му нямаше.Заспа за 1 минута.
Нямам много гафове,но се сещам за един.Моят мъж имаше събрание в хотела и за да не стоим сами в къщи,решихме и ние да отидем с него,но да го чакаме в колата.Алекс беше на 3 месеца.Чакахме сигурно повече от час.Детето започна да реве че му се спи.Взех го в мен на задната седалка на колата и реших малко да го подрусам,но без да се усетя го подхвърлих малко по-силно.Само видях как се удари главата му в тавана на колата.Той обаче никаква реакция,а аз си викам "Край счупих му врата".
Нищо му нямаше.Заспа за 1 минута.