Публикувана: 29 март 2005, 18:29 ч.
Последно мнение: 10 апр. 2005, 20:58 ч.

Нашето дете е избухливо!

6 811
17
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява агресията при децата?
Какви са причините за агресивното поведение при децата?
Как трябва да се справим с агресивното поведение при децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява агресията при децата?
  
  Агресията при децата се отнася до различни поведенчески прояви, които включват разрушителни действия, насочени към други (външна агресия) или към себе си (самонасочена агресия). Може да бъде предизвикана от негативни стимули, неудовлетворени нужди, вродени инстинкти или да се научи чрез социално взаимодействие.
- Какви са причините за агресивното поведение при децата?
  
  Причините за агресивното поведение при децата могат да бъдат различни, включително фрустрация, провокации, неразбиране, социално учене, инстинктивна реакция, незадоволени нужди и налагане на норми и правила. Освен това влиянието на медиите и обществото може да допринесе за такова поведение.
- Как трябва да се справим с агресивното поведение при децата?
  
  Отговорът на агресивното поведение при децата трябва да бъде последователен и да включва поставяне на граници, предупреждения, отделяне на детето от другите, обяснение за неприемливостта на поведението и укрепване на добродетелите чрез похвали. Важно е да се избягва обратното насилие и предлагането на алтернативни начини за изразяване на гнева.

29 март 2005, 18:29 ч.

Мнения: 4 244

НАШЕТО ДЕТЕ Е ИЗБУХЛИВО

Те хапят, удрят, дърпат – някои деца се развиват като истнински разбойници. Така можете да помогнете срещу агресивността на рокаджиите на пясъчника

Фабиан и Тина, и двамата на 2 годин, си играят на пясъчника. Фабиан вози багера си , Тина копае дупка. Изведнъж Тина изпищява и удря Фабиан по главата с лопатката. Фабиан се разревава и търчи при майка си. Майката на Тина и иде да потъне в земята от срам. Какво и става на Тина? Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно. Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат – къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено. Дали няма да стане лош човек или непослушко?

Гневът е съставна част от порастването
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възрст са нещо нормално. АКо нещо не се получава така както дно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най лошия случай върху децата край себе си. Как едно момче или момиче ще реагират, е по скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овалдеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи. Когато 18 месечния Филип ухапва приятеля си от яслата, то това сигруно означава – “Сега съм аз наред! Дай ми кубчетата,моля!” И ако Тина удря Фабиан с лопатката, то сигруно си има точна причина за това. Може Фабиан да се е разширил прекалено в пясъчника. Или е избутал бнагера си в дупката, която Тина дълбаеше и и е попречил на заниманието,
Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определан видима причина. Майките на Софи и Лена се срещат по време на пазар. На Софи и Лена (и двете на 2 1/2) им е скучно. И тогава стана каквото стана – Сфи блъска с всичка сила Лена, така че тя да падне. Лена заплаква. Майката на Софи е втрещена. Какво по дяволите и става на дъщеря ми че се държи така? Майката ругае Софи и се опитва да успокои Лена. Двете майки се надприказват – Как можа? Какво ти става днес? Защо блъсна Лена? Софи не показва с нищо че са я засегнали. Тя е по скоро щастлива че и се обръща внимание – някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влизат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал ,че ако блъска, хапе или удря другия, ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.

Понякога има точно определни причини
Така или иначе трябва да реагираме – се питат родителите, когато детето им се опитва да се прави на Рамбо? Най напред трябва за себс си да сте наясно дали детето ви не преживява някакъв критичен период от развитието си. Много често зад избухванията на децата се крият доста обикновени причини
-   нещо е променило нормалния дневен режим – раждането на братче (сестриче), преместване, смърт на близък човек
-   може в момента родителите да са под голямо напрежение – нова работа, предстоящо повишение. Много работа и промяна на дневния режим
-   понякога самите деца имат затруднения да свикнат с нова обстановка – било яслата или детегледачката, или детската градина. Свиват се в себе си и трябва тепърва наново да се научат да се борят за мястото си в групата. Който само преглъща, в един момент няма начин да не избухне

Избухливковците имат нужда от граници
Ако детето ви често посяга или ккрещи на други деца, трябва непременно да потърсите причината за тази избухливост. И най важното е още на момента да се реагира и да се постави малкия разбойник на мястото му и да му поставите граници. Не очаквайте че малките деца ще се усетят какво им е сами ще разрешат проблема си. Затова още не са дорасли. Едва след навършени 3 години могат без шамари по между си да общуват. Дотогава са разбрали че това не е начин за разрешаване на проблеми.
Родители, чиито деца биват често от другите нападани, трябва да избягват съвети от рода – “удряй и ти!” или “защитавай се сам!” Дете което е блъскано и удряно, не може само да се защити. Иначе щеше да го направи. Това е много жалко положение. От една страна трябва да поема ударите на други деца, от друга да преглъша мъмренията на родителите си че не са доволни от него.
Затова най висшата заповед към родители на побойници – незабавно да се реагира. Тръгнете към детето си преди да е посегнало да удари друго. Не ругайте и не заплашвайте. Просто кажете ясно и кротко – Спри! Така не може! Хванете го за ръка, отместете се настрани, гушнете го. Обяснете му че трябва да поговорите и като се уиспокои тогава може пак да иде при децата . Дори и да ви е много трудно – спопкойния и тих тон върши чудеса.

Предпазвайте се от натрупване
Ако усетите, че напрежението в въздуха между двамата строители на замъци в пясъчника се покачва, по добре се погрижете на момента, преди да е станало късно . Има ли дърпане около камиона, по добре предложете - Това е един страхотен камион. И на мен ми се приисква да съм му шофьор. Ако и двамата искате да сте му шофьори, може ли да определя аз кой кога да го кара на смени. Най напред си ти, а после ти – става ли? Малките деца често не се сещат че решението е толкова просто – да разделим или да се редуваме и че по този начин удоволствието от общата игра се увеличава

Винаги бъдете последователни
Повтарят ли се често избухванията и посягането, най добре е да отделяте веднага детето от останалите. Предупреждавайте го че при следващото избухване си тръгвате към къщи. Бъдете внимателни при предупрежденията си и ги изпълнявайте. Децата иамт нужда да усещат вашето постоянство, за да има върху тях въздействие. Това означава наистина да си тръгнете към къщи! Но не му предлагайте никаква занимавка по обратния път за отклонение на вниманието. Нека то да усети колко е скучно съвсем сам да играе. Много е важно да обясните на вашия Избухлливко че поведението му е било неприемливо – Другото дете го боли главата като го удряш по нея с лопатката си. С навършванен на години за детска градина (3-4 г – б.м.) общо взето тези прояви отминават. Вашето дете е научило че има по добри начини и пътища за постигане на желаното отколкото да удряш или хапеш. Тогава даже е способно на компромиси без чужда помощ

Наръчник за Избухливковци

Без обратно насилие
С едно шамарче по дупето няма да постигнете нищо. С това само показвате че силния печели и че може да удря по слабия. Нищо чудно че имитира възрастните

Бъдете последователни
Вашето дете трябва да запомни че с насилие няма да постигне нищо. Затова не омеквайте само и само да ви остави на мира. АКо веднъж е минал номера, ще се опитва след това непркъснато да използва насилието като средство да събуди интереса ви към него

Хвалете всяка негова добродетел и добра постъпка
Подсилвайте с хвалби развитието на детето особено в трудните моменти и му дарявайте много време и внимание. Малкото създание усеща – мама ме намира за страхотен. Така ще получи достатъчно самочувствие и няма да му се налага да крие слабостите си зад Рамбо-имиджа.

Не събуждайте у другите любопитство
Уреждайте конфликтите с детето си без нежелани свидетели (сеирджии). Така може само да предизвикате подсъзнателно реакция – Вижте ме колко съм важен! И да иска пак да повтори изпълнението си

Направете от гневните изблици ритуал
Ако детето ви е гневно, предложете му да удря една възглавница като боксьор. Или една топка пластелин да блъска по масата или да я мачка.А може да помогне като мачка вестници на топка и ги хвърля из стаята

Автор – Маргрет Нусбаум, списание “Да живееш и да възпитаваш”, преведе Дебеланата

# 1 29 март 2005, 20:10 ч.

Мнения: 7 821

Страхотна статия,
Благодаря ти за труда да я преведеш Simple Smile

# 2 29 март 2005, 20:17 ч.

Мнения: 4 244

Следващите дни ще има други

# 3 29 март 2005, 20:26 ч.

Мнения: 3 562

На мен статията ми е много полезна.
Благодаря Деби Heart Eyes

# 4 29 март 2005, 20:26 ч.

Мнения: 2 006

Много полезно 4етиво Grinning

Благодаря ти

# 5 29 март 2005, 20:27 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 696

Интересна е Grinning

Ако става дума за обичайното за деца между 1 и 3 години "тръшкане" (tantrums), то много ефективно е да се даде нещо малко за ядене. Има много голяма връзка между тръпкането и гладът - преди детето всъщност да е осъзнало, че е гладно, става раздразнително и се тръшва. Ако горе-долу знаете кога ще огладнее детето и предложите нещо малко (дори 1-2 хапки), може да се избегнат тръшканиците почти напълно. Това е, което съм чела аз, в доста съкратен вариант Simple Smile

Смея да твърдя, че работи.

# 6 29 март 2005, 20:29 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 696

Ето много интересни неща за проблемите с деца между 1-3 години. Добре ще е някой да попреведе Simple Smile

http://www.babycenter.com/toddler/toddlerbehavior/index#todbehprobsBkmk

# 7 29 март 2005, 20:30 ч.

Мнения: 2 006

Цитат на: boo

Интересна е Grinning

Смея да твърдя, че работи.

Бо -съгласна съм,4е работи,но нашата наблюдаваща твърди,4е така създавам зависимост от храната и на по-късен етап можело да възникнат проблеми Thinking

Тоест ,когато е нервна да отваря хладилника-струва ми се ,4е има логика Thinking

# 8 29 март 2005, 20:33 ч.

Мнения: 2 534

Много полезно , прочетох го с удоволствие , няма го надутия стил на много от статиите , които съм чела .
Благодаря!

# 9 29 март 2005, 20:34 ч.

Мнения: 4 244

Цитат на: boo

Ето много интересни неща за проблемите с деца между 1-3 години. Добре ще е някой да попреведе Simple Smile

http://www.babycenter.com/toddler/toddlerbehavior/index#todbehprobsBkmk

Малко ще ми е трудно ,точно тези да превеждам ,че съм извън терминологията.
Аз съм събрала достатъчно материал. Ще се постарая да попреведа всичко което имам за възпитанието особено на трудния детски пуберитет

# 10 29 март 2005, 20:58 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 696

Не знам, от това, което съм чела, зависимост от храна няма повече, от колкото при възрастните (колко от вас пушат цигарка или дъвчат нещо, когато са нервни?) - може пък точно това да е нормално... Всеки случай за проблеми със зависимост не съм чела. Става дума да уловиш мига, преди да е станало нервно детето, и да го нахраниш, а не вече раздразнено да му тикаш манджи...
Дебеланка, не е нужно всичко ти да превеждаш Simple Smile

Ако Ellypr знае английски, може да се наеме да разпредели статиите по желаещи за превод (за да няма повтаряне); ако не - някой друг може да се нагърби. Ти превеждай от немски, това стига Simple Smile

# 11 30 март 2005, 09:30 ч.

Мнения: X

Хубава статия.

# 12 9 апр. 2005, 22:54 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Намерих интересна статия за агресията при децата:

Агресията е термин, който няма еднозначно определение и е труден за дефиниране. Обяснението на агресивното поведение варира в зависимост от теоретичната парадигма, в която се разглежда, но като цяло агресията се определя като съвкупност от поведенчески модели, носещи разрушение, насочени навън от носителя на действието – към даден обект, или навътре, към самия субект (автоагресивно поведение).
Има и друга основна диференциация на агресивното поведение – според някои теоретици то се възприема като реакция на негативен дразнител (агресията винаги е предизвикана от фрустрация), като отговор на незадоволяване на дадена потребност, други считат, че тя е първична даденост, инстинкт, присъщ на всички живи организми, който спомага за оцеляването и самосъхранението на дадения вид, в случая – на homo sapiens.
Неоспорим е фактът, че агресията е деструктивен психологически феномен, отказ на вече изградена реалност. Тук не се визират подбудите за възникване на агресивното поведение, тъй като те биха могли да са от различно естество – от гняв, провокиран от личностно неразбирателство или неосъществени планове на индивида, до насилствено налагане на норми и правила в полза на широкия социум (напр. голямата гама от наказания, прилагани в случаите на престъпления срещу личността).

Спектърът на агресивни поведенчески модели е изключително широк. В различните исторически епохи феноменът „агресия” е разглеждан по коренно различни начини. Мойсеевият закон например утвърждава агресията като модел за справяне със злото. Подобно налагане на морал чрез агресивни, разрушаващи прийоми е продиктувано от конкретните нужди на обществото по това време, както и от спецификата на събитията, случващи се в този период. Принципът „око за око, зъб за зъб” битува векове наред под формата на нескрито агресивни и разрушаващи стратегии за справяне в конфликтни ситуации. Историята познава стотици хиляди случаи, в които обществото приема агресивните поведенчески модели като норма, а не като нежелано явление.
В по-ново време тези неписани стандарти на комуникация постепенно се изменят. Християнският морал отрича агресията и тълкува гнева като проява на най-низшите човешки страсти – разгневяването тласка личността към грях и падение. Под влиянието на християнската култура етичните стандарти се издигат на съвършено ново ниво. Дори вербалната агресия се сочи за враг на личността, по сила и тежест на последствията тя се изравнява с физическата.
Задаваме ли си обаче въпроса какво се случва в детския свят, в психиката на необремененото детско съзнание, дали агресията е присъща на децата от самото им раждане или те се научават да се държат агресивно? И тук има различни схващания, според някои автори и изследователи тя е вроден конструкт, част от детската индивидуалност, според други агресивният модел на поведение е продукт на социалното учене (бихейвиористичните теории) – подражание и имитация.
А какво да кажем за света на детските приказки, анимацията за деца!? Какво предлагаме на децата си? Нека си припомним зловещата картина на разпаряне на вълчия корем или момента, в който Гретел хладнокръвно набутва вещицата в нагорещената пещ и с радост възкликва: „Вещицата е вече мъртва!” От тогава до днес ситуацията е все същата. В детското съзнание властват оръжията на покемони, насилието и агресията заливат сюжетните решения на повечето истории за деца.
Нещо повече – в днешно време човечеството като че ли се връща много назад в своята ценностна система. Наблюдаваме тотален регрес по отношение на човешките взаимоотношения и в личностен, и в цялостен социо-културен план. Моделите на поведение все повече се променят в полза на насилието, целите оправдават използваните средства, цената на човешкия живот спада с такава скорост, с каквато се покачва цената на жадуваната цел.
Ние сме свидетели на вълна от насилие, което често се превръща в необходима част от битието ни – насилствено се въвеждат норми и стандарти на мислене и поведение, като започнем със задължителната военна служба и завършим с агресивното налагане на определени вкусове чрез груби и понякога безскрупулни рекламни послания. Дори в процеса на възпитание насилието масово се прилага като основен обучаващ метод и едва когато се проявят наяве последствията от имитацията на агресивните поведенчески модели, си задаваме въпроса: Защо?
Защо едно четиригодишно дете е способно „невинно” да удари с камиончето си своето братче, защо все повече тийнейджъри неочаквано се превръщат в масови убийци? Какъв е този абсурден импулс, който е в състояние внезапно да подтикне едно 13-годишно момче към зловещ разстрел на своите съученици!?

Дали детето се ражда агресивно или се научава да бъде такова, дали то реагира с агресия, когато е фрустрирано и са нарушени правата му, или просто не успява да овладее собствените си себеразрушаващи импулси?! Това все още не е изяснено, но както се случва с повечето неща около нас, истината е някъде по средата. Агресията и стремежът към разрушение дремят във всяко човешко същество, тя е в спектъра на онази неясна енергия, която винаги ни тласка в нежелана от нас посока и ни носи психичен дискомфорт, някаква симбиоза между емоция, импулс и заучена норма, наша втора природа. При възрастните агресията е облечена в прозрачните дрехи на благоприличието и повечето пъти е оправдана за самите тях, докато при децата е неподправена, по-силно изразена и по-трудно се овладява.