Добре сме Катина, ходим на градина, но нали в нашата държава все нещо трябва да има да не е наред, сега в градината доста от учителките са кой отпуска кой напуска, че ниски заплатите и работата с психолога и логопеда е намаляла защото са били в група. Това не е честно не стига че часовете които се занимават са малко но сега и това - да ги няма изобщо. Искам им домашни и каквото мога го правя и сама в къщи, но не същото. Целувки на малкия Мишо, доста чета че напредва, радвам се за вас, все така да продължавате.
- Публикувана: 20 септ. 2007, 20:51 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2008, 15:13 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3
МАМЧЕТА, запалете СВЕЩ на иконата на Св. Димитър. Сънувах го тази нощ и че е помогнато на деца, не за първи път го сънувам свързано с деца, така че си мисля, че закриля и децата. Направете го, за добро е!
А Гери от известно време я наблюдавам с голямо желание отива сутрин на градина, като слезем от колата тича към входа с усмивка, г-жите ми казват, че е весела, по-спокойна, че има променя в нея.
А Гери от известно време я наблюдавам с голямо желание отива сутрин на градина, като слезем от колата тича към входа с усмивка, г-жите ми казват, че е весела, по-спокойна, че има променя в нея.
Rossoneri,ще запаля свещ ...нямам икона на Св.Димитър,но ще си мисля за него! 
Браво за успехите на малките ни приятелчета...радват ме много такива постове!
Въпросната книга може ли да се поръча от чужбина,знае ли някой?
Нашият Давид вече яде всичко в стола ... първия ден го е наблюдавал/ скрит/ психолога на училището...успял да опита ориз /за първи път/...както ви бях писала...Сега,след десетина дена вече яде всичко...месо всякакво,риба,салати....Интересно защо у дома продължава само на соевото си мляко ,хляб и картофи
Няма да спра да се чудя защо навън е съвсем друго дете...И като играе при съседчетата е тихичък,добричък,послушен....а у дома 
беснее и вика...Започна да разказва какво правели в училище...знае на почти всички имената...а те са 24 деца...Още му е трудно да рисува,но учителката ми показа едно кръгче...рисувал автопортрет...а това е голям напредък...
Всички учители и лекари отказват да приемат,че Давид има проблем...а у дома аз виждам,че нещо не е наред... Миналата седмица ходихме в Центъра за аутисти в Аликанте...директора беше много мил и говорихме около час с него...Да,каза....някои симптоми са от аут.спектър,но някои го изключват напълно...Например -храненето...Оказа се,че центъра е за юноши аутисти,навършили 16 години...около три години им коствало да ги научат да ядат всичко....малко по малко...стъпка по стъпка...Препоръча ни да сложим часовник на ръката на Давид и един голям в стаята...и да го наблюдаваме....Знаете ли какъв беше резултата...Тази сутрин без да поглежда към часовника ми каза:"Мамо,8 и 25 е... хайде на училищния автобус !"
Обичам ви!
Браво за успехите на малките ни приятелчета...радват ме много такива постове!
Въпросната книга може ли да се поръча от чужбина,знае ли някой?
Нашият Давид вече яде всичко в стола ... първия ден го е наблюдавал/ скрит/ психолога на училището...успял да опита ориз /за първи път/...както ви бях писала...Сега,след десетина дена вече яде всичко...месо всякакво,риба,салати....Интересно защо у дома продължава само на соевото си мляко ,хляб и картофи
Няма да спра да се чудя защо навън е съвсем друго дете...И като играе при съседчетата е тихичък,добричък,послушен....а у дома беснее и вика...Започна да разказва какво правели в училище...знае на почти всички имената...а те са 24 деца...Още му е трудно да рисува,но учителката ми показа едно кръгче...рисувал автопортрет...а това е голям напредък...Всички учители и лекари отказват да приемат,че Давид има проблем...а у дома аз виждам,че нещо не е наред... Миналата седмица ходихме в Центъра за аутисти в Аликанте...директора беше много мил и говорихме около час с него...Да,каза....някои симптоми са от аут.спектър,но някои го изключват напълно...Например -храненето...Оказа се,че центъра е за юноши аутисти,навършили 16 години...около три години им коствало да ги научат да ядат всичко....малко по малко...стъпка по стъпка...Препоръча ни да сложим часовник на ръката на Давид и един голям в стаята...и да го наблюдаваме....Знаете ли какъв беше резултата...Тази сутрин без да поглежда към часовника ми каза:"Мамо,8 и 25 е... хайде на училищния автобус !"
Обичам ви!
Габи, съмнявам се това, че едно дете яде всичко да изключва аутизъм. Ами то има дори деца, които хапват всичко, точно защото са с ниска сетивност и хапват и неща като пясък например.
А тези дето могат да стоят по цял ден гладни и да си чакат соевото мляко и месото вечерта в къщи като моето тогава трябва да им слагат категорична диагноза
Аз немога да разбера нещо обаче от това което пишеш - "всички казват, че Давид няма проблем", или че "не е аутист"? По това което ни споделяш детето си има някакви проблеми - проблеми с които трябва да се работи, а не са се игнорират....Независимо дали са или не са свързани с аутизма или спектъра.
В края на краищата неща като липса на говор/недоразвит речник/, избирателност в храненето, протести срещу променяне на режима, гневните изблици, проблема със социализацията, повтарянето на еднотипните движения /отварянето и затварянето на вратата на колата по 200 пъти преди да тръгнете - още ли го прави?/ и т.н. и т.н. въобще не са неща които бих означила като "няма проблем". Но и разбира се въобще не определят някого като аутист.
Моя синковец примерно навсякъде го пишат като "developmental delay" въпреки, че водеща диагноза ни е SID - по скоро му описват състоянието, а не какво точно му има. Гледах, че в градината на досието му преди отпреде пишеше developmental delay & learning disabilities, сега пише само developmental delay. А СИД го пише само в официалната "диагноза". Дори в репортите които ни дават от терапевтите на определено време навсякъде пише само че детето е с еди какви си затруднения, забавяне в развититето и т.н. Никой от тях не пише абсолютно никакви диагнози. Най много да напишат че детето има еди какви си сензорни, тактилни, вестибуларни и т.н. проблеми... и накрая да заключат,че има overall delay.
Между другото, повечето деца които ходят при нашите терапевти са без диагнози. Имат конкретни проблеми, които решават и толкова. Но и поне при нас всички казват, че не е важно как ще се формулира проблема на детето и дали ще отговори на някой синдром/състояние и т.н. или не, важно е да се работи с детето и проблемите му да се преодоляват.
---
Исках да споделя, и че в последната ни оценка пише, че малкия батко е "гладно за знания дете, което учи с голям ентусиазъм." Е направо с мед ме намазаха
А тези дето могат да стоят по цял ден гладни и да си чакат соевото мляко и месото вечерта в къщи като моето тогава трябва да им слагат категорична диагноза
Аз немога да разбера нещо обаче от това което пишеш - "всички казват, че Давид няма проблем", или че "не е аутист"? По това което ни споделяш детето си има някакви проблеми - проблеми с които трябва да се работи, а не са се игнорират....Независимо дали са или не са свързани с аутизма или спектъра.
В края на краищата неща като липса на говор/недоразвит речник/, избирателност в храненето, протести срещу променяне на режима, гневните изблици, проблема със социализацията, повтарянето на еднотипните движения /отварянето и затварянето на вратата на колата по 200 пъти преди да тръгнете - още ли го прави?/ и т.н. и т.н. въобще не са неща които бих означила като "няма проблем". Но и разбира се въобще не определят някого като аутист.
Моя синковец примерно навсякъде го пишат като "developmental delay" въпреки, че водеща диагноза ни е SID - по скоро му описват състоянието, а не какво точно му има. Гледах, че в градината на досието му преди отпреде пишеше developmental delay & learning disabilities, сега пише само developmental delay. А СИД го пише само в официалната "диагноза". Дори в репортите които ни дават от терапевтите на определено време навсякъде пише само че детето е с еди какви си затруднения, забавяне в развититето и т.н. Никой от тях не пише абсолютно никакви диагнози. Най много да напишат че детето има еди какви си сензорни, тактилни, вестибуларни и т.н. проблеми... и накрая да заключат,че има overall delay.
Между другото, повечето деца които ходят при нашите терапевти са без диагнози. Имат конкретни проблеми, които решават и толкова. Но и поне при нас всички казват, че не е важно как ще се формулира проблема на детето и дали ще отговори на някой синдром/състояние и т.н. или не, важно е да се работи с детето и проблемите му да се преодоляват.
---
Исках да споделя, и че в последната ни оценка пише, че малкия батко е "гладно за знания дете, което учи с голям ентусиазъм." Е направо с мед ме намазаха
Деси,ах,Деси...не знам и аз какво да мисля,не знам какво да правя...още нямаме диагноза...Нормално ли е.При петима доктори да отидем,петимата ще кажат различни неща...притеснява ме друго,но явно не съм обяснила добре.Давид се държи коренно различно у дома и навън...Майка ми например казва,че не го гледаме добре,не го храним както трябва....С учителката говорихме за агресивното му поведение у дома...а-а-а ,не може да бъде,вика тя....А старото училище учителката ми каза...не се притеснявай...ти нали имаш и две "нормални" деца....и с това ще се справиш.... Не знам.......Дано тук имаме повече късмет ....
Не знам.......Дано тук имаме повече късмет ....
И аз имам 2 различни деца у дома и навън. А за това, че е кротък в градината - ами то и моето е такова - най-тихото, най-кроткото, никога никакви проблеми не създава.... а у дома хапе и рита...
Това, че нямате диагноза въобще не трябва да те тревожи. По скоро вземи и си напиши конкретните проблеми на детето - примерно еднообразно хранене, лошо говорене и т.н. и т.н. И търси отговора на всеки конкретен проблем. А не на цялостното състояние на детето.
Там няма ли Окюпейшънал терапевти? Те могат да тестват детето и да ти дадът макар и без диагноза цялостна представа за състоянието на детето - от това как възприема света до това доколко физическото му развитие съответста на това за възрастта. Всичко подробно описано.
С една такава оценка вече ще погледнеш по различно на нещата. Общо взето това ще ти даде отговор на въпроса има ли или няма проблем, и ако има къде да го търсиш.
Това, че нямате диагноза въобще не трябва да те тревожи. По скоро вземи и си напиши конкретните проблеми на детето - примерно еднообразно хранене, лошо говорене и т.н. и т.н. И търси отговора на всеки конкретен проблем. А не на цялостното състояние на детето.
Там няма ли Окюпейшънал терапевти? Те могат да тестват детето и да ти дадът макар и без диагноза цялостна представа за състоянието на детето - от това как възприема света до това доколко физическото му развитие съответста на това за възрастта. Всичко подробно описано.
С една такава оценка вече ще погледнеш по различно на нещата. Общо взето това ще ти даде отговор на въпроса има ли или няма проблем, и ако има къде да го търсиш.
Там няма ли Окюпейшънал терапевти?
...не съм чувала ,но ще се интересувам...Благодаря ти,Деси!
www.apeto.com
аз немога и едно изречение да прочета на тази страница
Предполагам някъде там трябва да има координати на специалисти по градове които да може да посетите.
аз немога и едно изречение да прочета на тази страница
Предполагам някъде там трябва да има координати на специалисти по градове които да може да посетите.
Томатис обогати живота на стотици хиляди хора.
Д-р Томатис постави основите за нова мулти-дисциплинарна наука, наречена Аудио-Психо-Фонология. Тя обяснява защо начина, по който чуваме има силно влияние върху почти всеки аспект от живота ни. В началото на 50-те години д-р Томатис също открива, че проблемите в слушането са в основата на много проблеми в обучението.
Д-р Томатис не само разкрива основната причина за проблемите в обучението, но също развива и високоефективна техника за коригирането им. Чрез революционните си открития той обогатява живота на стотици хиляди деца и възрастни.
Д-р Алфред А. Томатис е роден на 1 януари 1920 година в Ница, Франция и почива на Коледа 2001 година. Единадесетгодишен се премества в Париж и става специалист уши-нос-гърло. След Втората Световна война той започва да изучава влиянието на шума от дейностите. Това, което открива е направо революционно. Някои хора смятат, че е трябвало да получи Нобелова награда. За своите открития той е обявен за Рицар на Публичното здраве на Франция през 1951 година. По-късно получава златен медал за научни изследвания (Брюксел, 1958).
Томатис е писал много. Има написани 14 книги и множество статии. За нещастие, само 3 от неговите книги са преведени на английски.
През годините Томатис е лекувал много известни хора. Много от тях са пожелали да останат анонимни, но някои са говорили за това публично. Сред тях са Мария Калас, Роми Шнайдер и Жерар Депардийо. Томатис също създава Центрове Томатис в много страни по света. Има само 8 центъра в Сащ.
Трите закона на Томатис
Докато изучава хора, изложени на постоянен шум, той открива, че когато нашите уши не могат да чуят определени честоти, нашият глас също не ги изговаря. Ще наречем това първи закон на Томатис. Последиците от този съвсем прост закон са многообхватни, както ще видим след малко.
Томатис обичал да експериментира. Веднъж запушил ушите на известен певец, пропускайки само определени честоти. Почти незабавно гласът на певецът се влошил - „блокираните“ честоти изчезнали от гласа му. Въз основа на това наблюдение, Томатис формулирал втория си закон – ако променим чуването, гласът се променя незабавно.
Друго интересно наблюдение, което направил, било, че някои оперни певци развиват професионална глухота и като резултат губят гласа си. Те повреждат ушите си, защото пеят твърде силно. По-точно, те развиват „глухота“ за честотите в певческия си обхват, около 2000 херца. Както предсказва първия закон на Томатис, в гласовете им липсват честотите около 2000 херца.
Бащата на Томатис, който бил известен оперен певец поръчва на сина си да намери начин да помогне на приятелите му. Томатис младши размишлява дълго и упорито защо тези оперни певци развиват професионална глухота. Стига до извода, че постоянното излагане на силни шумове кара мускулите в средното ухо да станат „отпуснати“, затова силния звук не може да влезе във вътрешното ухо. Какъв прекрасен защитен механизъм! Ако това е проблемът, някой може да възстанови слуха (а също и гласа си) като тренира тези мускули (трети закон на Томатис). Всички знаем как да заздравим мускулите – като ги тренираме. Но как да се тренират двата най-малки мускули в тялото?
След много експерименти Томатис открива, че тези два мускула могат да бъдат заздравени като караме човека да слуша „музика“, която се пуска и спира непрекъснато. Мускулите трябва да реагират като се опъват и отпускат и така стават по-силни. За първи прототип използва стара шевна машина, която да пуска и спира звуците. По-късно открива, че човек напредва по-бързо не когато музиката се пуска и спира, а когато се превключва между два канала – един, в който са усилени ниските честоти, и друг, в който са усилени високите. Това нарича gating (пропускане през порта). Това е една от функциите на машината, която създава и нарича Електронно Ухо.
Слушане и учене
Връзката с ученете идва, когато разбира, че всеки език използва най-често определен комплект честоти. Например френският е на честоти между 1000 и 2000 херца. Затова френските уши са свикнали с тези честоти. Англичаните са свикнали да слушат честоти между 2000 и 12000 херца, затова те са „глухи“ за френските звуци и обратното. Ето защо е толкова трудно да се учи чужд език. Томатис открива, че можете да тренирате ухото си да свикне с чуждите честоти и така да учите по-лесно чуждите езици. Или по-общо казано – за да учите, трябва да умеете да слушате.
Откритието, че слушането е ключа към ученето разкрива цяла нова област за изследвания. Един от първите въпроси, които Томатис си задава е – има ли разлика с кое ухо слушате? Повечето хора мислят, че двете ни уши са идентични и служат за едно и също. Това съвсем не е вярно. Томатис открива, че хората, чието дясно ухо доминира учат много по-лесно. Тъй като Томатис има стабилно образование в неврологията, той бързо разбира защо. Дясното ухо е свързано с лявата част на мозъка, мястото, където се обработва езика. Това е бърза и точна връзка. Лявото ухо обаче, е свързано с дясната част на мозъка, където не може да се обработва езика. Затова информацията трябва да се пренесе през корпус калосум към лявата част на мозъка. Това не само, че е по-бавна връзка, но също е и по-несигурна връзка. При прехвърлянето част от високите честоти се губят, а те са нужни за разбирането на езика. Например „б“ и „п“ се различават само във високите хармонии и някой с доминиращо ляво ухо трябва да познае от контекста какво всъщност е казано. Това води до грешки и бавене. Затова Томатис модифицира Електронното Ухо, така че да тренира хората да слушат предимно с дясното ухо и така да учат по-добре.
Ако слушането е в основата на ученето, доброто възприемане на всички честоти от слуховия спектър е също толкова важно. В резултат на хиляди тестове Томатис стига но заключението, че хората с „идеална крива на слушането“ учат по-лесно от тези с неправилна крива. За да подобри кривата на слушане Томатис твърди, че трябва да се използва „пропусната музика, която е филтрирана“. Като пропускаме само определени честоти ние можем селективно да тренираме само тези части от кривата на слушане, които имат нужда да бъдат подобрени. Затова той отново изменя Електронното Ухо и му поставя 8 висококачествени филтъра. С това ново устройство кривите на слушане на клиентите му се подобрява, както и техните способности за учене.
Томатис забелязва и нещо изумително. Хората не само, че учат по-добре, но имат и повече енергия! Каква може да е причината? Той разбира, че това се дължи на по-доброто възприемане на високите честоти. В ушите има много повече рецептори за високи тонове, отколкото за ниски. Затова високите честоти пренасят повече слухова информация на мозъка и така го стимулират повече. Затова, когато по-добре чуваме високи звуци, мозъкът се стимулира повече и имаме повече енергия. Наричаме това Ухо-Енергия. Томатис го казва по следния начин – ушите са като динамо.
Друг учудващ страничен ефект е, че моторните умения се подобряват. За Томатис това не е изненада, тъй като пропуснатата музика също стимулира тази част от ухото, което регулира всички наши движения (вестибуларния апарат) и когато ухото е приведено в норма, хората подобряват моторните си умения (могат да хванат топка, да карат колело, да стоят прави и т.н.)
Д-р Томатис постави основите за нова мулти-дисциплинарна наука, наречена Аудио-Психо-Фонология. Тя обяснява защо начина, по който чуваме има силно влияние върху почти всеки аспект от живота ни. В началото на 50-те години д-р Томатис също открива, че проблемите в слушането са в основата на много проблеми в обучението.
Д-р Томатис не само разкрива основната причина за проблемите в обучението, но също развива и високоефективна техника за коригирането им. Чрез революционните си открития той обогатява живота на стотици хиляди деца и възрастни.
Д-р Алфред А. Томатис е роден на 1 януари 1920 година в Ница, Франция и почива на Коледа 2001 година. Единадесетгодишен се премества в Париж и става специалист уши-нос-гърло. След Втората Световна война той започва да изучава влиянието на шума от дейностите. Това, което открива е направо революционно. Някои хора смятат, че е трябвало да получи Нобелова награда. За своите открития той е обявен за Рицар на Публичното здраве на Франция през 1951 година. По-късно получава златен медал за научни изследвания (Брюксел, 1958).
Томатис е писал много. Има написани 14 книги и множество статии. За нещастие, само 3 от неговите книги са преведени на английски.
През годините Томатис е лекувал много известни хора. Много от тях са пожелали да останат анонимни, но някои са говорили за това публично. Сред тях са Мария Калас, Роми Шнайдер и Жерар Депардийо. Томатис също създава Центрове Томатис в много страни по света. Има само 8 центъра в Сащ.
Трите закона на Томатис
Докато изучава хора, изложени на постоянен шум, той открива, че когато нашите уши не могат да чуят определени честоти, нашият глас също не ги изговаря. Ще наречем това първи закон на Томатис. Последиците от този съвсем прост закон са многообхватни, както ще видим след малко.
Томатис обичал да експериментира. Веднъж запушил ушите на известен певец, пропускайки само определени честоти. Почти незабавно гласът на певецът се влошил - „блокираните“ честоти изчезнали от гласа му. Въз основа на това наблюдение, Томатис формулирал втория си закон – ако променим чуването, гласът се променя незабавно.
Друго интересно наблюдение, което направил, било, че някои оперни певци развиват професионална глухота и като резултат губят гласа си. Те повреждат ушите си, защото пеят твърде силно. По-точно, те развиват „глухота“ за честотите в певческия си обхват, около 2000 херца. Както предсказва първия закон на Томатис, в гласовете им липсват честотите около 2000 херца.
Бащата на Томатис, който бил известен оперен певец поръчва на сина си да намери начин да помогне на приятелите му. Томатис младши размишлява дълго и упорито защо тези оперни певци развиват професионална глухота. Стига до извода, че постоянното излагане на силни шумове кара мускулите в средното ухо да станат „отпуснати“, затова силния звук не може да влезе във вътрешното ухо. Какъв прекрасен защитен механизъм! Ако това е проблемът, някой може да възстанови слуха (а също и гласа си) като тренира тези мускули (трети закон на Томатис). Всички знаем как да заздравим мускулите – като ги тренираме. Но как да се тренират двата най-малки мускули в тялото?
След много експерименти Томатис открива, че тези два мускула могат да бъдат заздравени като караме човека да слуша „музика“, която се пуска и спира непрекъснато. Мускулите трябва да реагират като се опъват и отпускат и така стават по-силни. За първи прототип използва стара шевна машина, която да пуска и спира звуците. По-късно открива, че човек напредва по-бързо не когато музиката се пуска и спира, а когато се превключва между два канала – един, в който са усилени ниските честоти, и друг, в който са усилени високите. Това нарича gating (пропускане през порта). Това е една от функциите на машината, която създава и нарича Електронно Ухо.
Слушане и учене
Връзката с ученете идва, когато разбира, че всеки език използва най-често определен комплект честоти. Например френският е на честоти между 1000 и 2000 херца. Затова френските уши са свикнали с тези честоти. Англичаните са свикнали да слушат честоти между 2000 и 12000 херца, затова те са „глухи“ за френските звуци и обратното. Ето защо е толкова трудно да се учи чужд език. Томатис открива, че можете да тренирате ухото си да свикне с чуждите честоти и така да учите по-лесно чуждите езици. Или по-общо казано – за да учите, трябва да умеете да слушате.
Откритието, че слушането е ключа към ученето разкрива цяла нова област за изследвания. Един от първите въпроси, които Томатис си задава е – има ли разлика с кое ухо слушате? Повечето хора мислят, че двете ни уши са идентични и служат за едно и също. Това съвсем не е вярно. Томатис открива, че хората, чието дясно ухо доминира учат много по-лесно. Тъй като Томатис има стабилно образование в неврологията, той бързо разбира защо. Дясното ухо е свързано с лявата част на мозъка, мястото, където се обработва езика. Това е бърза и точна връзка. Лявото ухо обаче, е свързано с дясната част на мозъка, където не може да се обработва езика. Затова информацията трябва да се пренесе през корпус калосум към лявата част на мозъка. Това не само, че е по-бавна връзка, но също е и по-несигурна връзка. При прехвърлянето част от високите честоти се губят, а те са нужни за разбирането на езика. Например „б“ и „п“ се различават само във високите хармонии и някой с доминиращо ляво ухо трябва да познае от контекста какво всъщност е казано. Това води до грешки и бавене. Затова Томатис модифицира Електронното Ухо, така че да тренира хората да слушат предимно с дясното ухо и така да учат по-добре.
Ако слушането е в основата на ученето, доброто възприемане на всички честоти от слуховия спектър е също толкова важно. В резултат на хиляди тестове Томатис стига но заключението, че хората с „идеална крива на слушането“ учат по-лесно от тези с неправилна крива. За да подобри кривата на слушане Томатис твърди, че трябва да се използва „пропусната музика, която е филтрирана“. Като пропускаме само определени честоти ние можем селективно да тренираме само тези части от кривата на слушане, които имат нужда да бъдат подобрени. Затова той отново изменя Електронното Ухо и му поставя 8 висококачествени филтъра. С това ново устройство кривите на слушане на клиентите му се подобрява, както и техните способности за учене.
Томатис забелязва и нещо изумително. Хората не само, че учат по-добре, но имат и повече енергия! Каква може да е причината? Той разбира, че това се дължи на по-доброто възприемане на високите честоти. В ушите има много повече рецептори за високи тонове, отколкото за ниски. Затова високите честоти пренасят повече слухова информация на мозъка и така го стимулират повече. Затова, когато по-добре чуваме високи звуци, мозъкът се стимулира повече и имаме повече енергия. Наричаме това Ухо-Енергия. Томатис го казва по следния начин – ушите са като динамо.
Друг учудващ страничен ефект е, че моторните умения се подобряват. За Томатис това не е изненада, тъй като пропуснатата музика също стимулира тази част от ухото, което регулира всички наши движения (вестибуларния апарат) и когато ухото е приведено в норма, хората подобряват моторните си умения (могат да хванат топка, да карат колело, да стоят прави и т.н.)
Слушане с тялото
Като УНГ специалист Томатис знае, че слушаме не само с ушите си, но също и с телата си. Нашите кости са особени добри проводници на звук. Може да пробвате като почукате по черепа си. Можете да чуете звука, сякаш е преминал през ушите ви. Ако доброто чуване е необходимо условие за доброто учене, то „най-добре да изследваме и двата начина на чуване – през ушите и през костите“. Това го довежда до създаването на революционна нова теори, която обяснява как звуците стигат до вътрешното ухо:
- Звуците, които стигат ухото се модулират в средното ухо. Някои звуци се усилвата, докато други са заглушени като фон. Ухото действа като „пазач“. Това ни позволява да се съсредоточим върху важното.
- Звуците, които се предават през костите отиват директно във вътрешното ухо, без да преминават през средното ухо – пазачът. Затова фоновият шум и гласът на учителя са еднакво силни, като пречат на съсредоточаването.
За да учим добре, трябва да можем да се съсредоточим. Това не е възможно, ако слушаме главно чрез костите си. За да възстановим способностите си да се съсредоточаваме (и да учим), заключава той, трябва да намалим тази костна връзка. Може ли това да стане чрез прилагане на пропусната музика директно към костите? Той добавя към Електронното ухо вибратор, който се поставя отгоре на черепа и пробва ефекта му върху начина, по който хората слушат. Открива, че това намалява костната проводимост и кара хората да слушат главно с ушите си. Техните поведенчески проблеми намаляват и представянето им в училище се подобрява.
Какви проблеми третира Томатис?
Терапията на слушането на Томатис е помагала на деца и възрастни с проблеми в обработването на звуци, дислексия, проблеми в обучението, дефицит на внимание, аутизъм, както и тези със сензорно-интегративна дисфункция и трудности в моториката. Помагала е и на възрастни с депресия, за по-бързо учене на чужди езици, за развиване на по-добри комуникационни умения и подобряване на креативността и работоспособността. Много музиканти, певци и актьори я намират полезна за фината настройка на техните артистични умения.
Работата на Томатис революционизира начина, който разбираме ролята на ушите в ежедневието ни. Благодарение на него, стотици хиляди души живеят по-пълен и богат живот.
Като УНГ специалист Томатис знае, че слушаме не само с ушите си, но също и с телата си. Нашите кости са особени добри проводници на звук. Може да пробвате като почукате по черепа си. Можете да чуете звука, сякаш е преминал през ушите ви. Ако доброто чуване е необходимо условие за доброто учене, то „най-добре да изследваме и двата начина на чуване – през ушите и през костите“. Това го довежда до създаването на революционна нова теори, която обяснява как звуците стигат до вътрешното ухо:
- Звуците, които стигат ухото се модулират в средното ухо. Някои звуци се усилвата, докато други са заглушени като фон. Ухото действа като „пазач“. Това ни позволява да се съсредоточим върху важното.
- Звуците, които се предават през костите отиват директно във вътрешното ухо, без да преминават през средното ухо – пазачът. Затова фоновият шум и гласът на учителя са еднакво силни, като пречат на съсредоточаването.
За да учим добре, трябва да можем да се съсредоточим. Това не е възможно, ако слушаме главно чрез костите си. За да възстановим способностите си да се съсредоточаваме (и да учим), заключава той, трябва да намалим тази костна връзка. Може ли това да стане чрез прилагане на пропусната музика директно към костите? Той добавя към Електронното ухо вибратор, който се поставя отгоре на черепа и пробва ефекта му върху начина, по който хората слушат. Открива, че това намалява костната проводимост и кара хората да слушат главно с ушите си. Техните поведенчески проблеми намаляват и представянето им в училище се подобрява.
Какви проблеми третира Томатис?
Терапията на слушането на Томатис е помагала на деца и възрастни с проблеми в обработването на звуци, дислексия, проблеми в обучението, дефицит на внимание, аутизъм, както и тези със сензорно-интегративна дисфункция и трудности в моториката. Помагала е и на възрастни с депресия, за по-бързо учене на чужди езици, за развиване на по-добри комуникационни умения и подобряване на креативността и работоспособността. Много музиканти, певци и актьори я намират полезна за фината настройка на техните артистични умения.
Работата на Томатис революционизира начина, който разбираме ролята на ушите в ежедневието ни. Благодарение на него, стотици хиляди души живеят по-пълен и богат живот.
Не,че се оплаквам,но четейки тази информация се чувствам толкова безнадежно,колкото когато гледах един документален филм за човек с протеза който води пълноценен живот-лови риба,тича и т.н. и когато нещо я повреди ходи при човека който му я е конструирал и той му я поправя.Или всички приспособления на инвалидната количка на актьора изиграл "Супермен".За мен е в сферата на фантастиката ,що се отнася до достъпноста му от нас като средностатистически граждани на нашата мила родина.А това електронно ухо е конструирано 50-те години.
Днес четох едни последни любопитни факти!
http://www.medportal.ru/mednovosti/news/2008/01/31/autism/?/health/5
http://www.medportal.ru/mednovosti/news/2008/01/31/autism/?/health/5