Аз бих препоръчала Никой не си тръгва от Индия завинаги на Румяна Николова и Николай Генов.
Едва ли са много хората, които са изминали 120 000 км по пътищата на Индия. Авторите, които три години са живели там, са кръстосвали страната надлъж и нашир. Пътували са с коли, автобуси, претъпкани влакове и несигурни, малки като играчка самолети, с корабчета и лодки, с каруци, камили и пеша. Присъствали са на религиозни ритуали в храмове и по бреговете на свещени реки. Хранили са се по индийски и са се обличали като местните. Били са на празника Маха Кумбх Мела, където са си пробивали път сред 30-милионна тълпа, а в храма "Карни Мата" - сред свещените плъхове. Изкачили са планините храмове на джайнистите, ходили са до изворите на Ганг в Хималаите, в рисуваните градове на Шекхавати, в пустинята Тар и къде ли не...
От себе си ще добавя само, че книгата се чете много леко, авторите са успели да представят огромна информация за историята, културата, религиите на Индия по един учудващо достъпен и необременителен начин. Без да има сюжет или интрига, разказът е много увлекателен и няма и следа от нравоучетелност или чувство за превъзходство - както по отношение на местните нрави, така и по отношение на читателя, който е нямал привилегията да посети всичките тези вълшебни места. За мен тази книга беше преживяване. Още не съм била в Индия, но вече не мога да си тръгна оттам...
Едва ли са много хората, които са изминали 120 000 км по пътищата на Индия. Авторите, които три години са живели там, са кръстосвали страната надлъж и нашир. Пътували са с коли, автобуси, претъпкани влакове и несигурни, малки като играчка самолети, с корабчета и лодки, с каруци, камили и пеша. Присъствали са на религиозни ритуали в храмове и по бреговете на свещени реки. Хранили са се по индийски и са се обличали като местните. Били са на празника Маха Кумбх Мела, където са си пробивали път сред 30-милионна тълпа, а в храма "Карни Мата" - сред свещените плъхове. Изкачили са планините храмове на джайнистите, ходили са до изворите на Ганг в Хималаите, в рисуваните градове на Шекхавати, в пустинята Тар и къде ли не...
От себе си ще добавя само, че книгата се чете много леко, авторите са успели да представят огромна информация за историята, културата, религиите на Индия по един учудващо достъпен и необременителен начин. Без да има сюжет или интрига, разказът е много увлекателен и няма и следа от нравоучетелност или чувство за превъзходство - както по отношение на местните нрави, така и по отношение на читателя, който е нямал привилегията да посети всичките тези вълшебни места. За мен тази книга беше преживяване. Още не съм била в Индия, но вече не мога да си тръгна оттам...
(Много харесвам филмът й "Богиня: как я полюбила"). 
Освен комерсиалния Шифър на Дан Браун, както и "Шестото клеймо" и "Цифрова крепост". Вярно е, много са увлекателни, четат се на един дъх 
, но са далеч от стила, който предпочитам.
).
. Забавна, без да казва нищо ново. За любителите на лекото словослагане. 
).
) - с претенции за продължение на "Шоколад" - различно място, същите (уж) герои, същият колоритен език, но всъщност съвсем различна книга. Силно застъпен магьоснически елемент, вече на професионално ниво, много добре представени характери, силна и мотивирана интрига и накрая такъв изнасилен холивудски хепи енд, че чак ми загорча. Не че щеше да ми е хубаво, ако свършеше лошо, но някак по-логично би стояло. 
хм, не като продължение на "Шоколад" (както я рекламират). 
Моля за отзиви от прочелите ги. Да знам какво да очаквам...Че малко на посоки ги поръчах, раздразнена, че тези, които исках, ги нямаше. 