От няколко дена се бях шашнала, че ни ми достига кърма и направо имам желание да я кърмя поне до 1 годинка и направо не ми се вярваше, че ми се случва. От вчера май нещата започват да се оправят, но още ми е притеснено. Опитвам се да съм спокойна, ям сурови орехи, пия течности, ям по-често (колкото и да не ми се яде) майка ми и Мишо само ме контролират какво и колко съм яла и така.... Убеждавам се, че човек не трябва да си прави предварително планове за нищо. Бях сигурна, че ще раждам преди термина - не се получи, после че съм напълно запозната с кърменето и няма какво да ме изненада, а преди няколко дни си мислех какво адаптирано мляко да взимам Та такива драми около мен. Знам колко ви е далечно това, но такива са ми терзанията в момента.
Кажете нещо за вас. Пишете как сте.....
Нещо по темата Фолклор за отслабване и спорт все пак за това сме се събрали