изневярата

Я, дай, ако искаш да споделиш, малко повече яснота.

Защо не седниш с него да си поговорите по този въпрос и да се разберете какво куца във вашата връзка и да се опитате да оправите нещата.Разбирасе ако прецениш,че си заслужава.

Не е зле и той да си отговори на някои въпроси.

+ Как върви сексуалния ви живот? Имал ли е той претенции към теб или ти към него в областта?
Как се е държал досега? Дали ще се повтори според теб?

Всъшност - всяка реакция е лична. Това че някой е реагирал по някакъв начин, не значи че този начин еправилния за теб. Хора всякакви - характери разни.

к'ви теми днес това все едно че свекърва ми го е пуснала - пуска ти мухата и после гледа сеир.

Не знам, а и не ме интересува особено. Ако ми е изневерявал го е направил, така че да не разбера.

Да, нещо няма развитие по въпроса

аз си мисля , че не е , но знае ли човек- а ти защо питаш , не е от статистика сигурно или в този случай дано да е

Нали знаеш, че половинката научава последна или не научава за изневерите.....а на въпроса ти немога да отговоря-само той си знае.....а и не вярвам някой да се похвали на жена си как е бил с др. жена.......

Много отдавна се каня да споделя моят...хм.. така да се каже опит, по този въпрос.
Трудно ми е както да го формулирам, така и да се впусна отново в спомена за това, което преживяхме,
но ще го направя, защото смятам, че може да е полезно за някой.
Бързо конспектиране:
- връзка от почти 12 години вече, 4 - брак, детенце - на три и половина е сега  ;
- и двамата много емоционални, огромна разлика обаче в израза на емоциите.
Аз - каквото ми е на душата, това и на устата, често пъти с думи, от които въобще няма нужда.
Той - поглъщащ и складиращ всяка емоция. Външен израз - трудно.
Носи допълнително тежестта на на невесело детство, с баща - тиранизиращ него и майка му, дни, изпълнени с крясъци и тормоз, и свиване в ъгъла от негова страна.
И така - почти в момента, в който той се измъква изпод бащиното крилце, ние се срещаме.
Той на 21, аз на 18.
През всичките години, борба от моя страна, да го НАУЧА как трябва да ме обича 
Упреци, упреци, упреци.
Неумели опити за защита от негова страна.
Разбира се, имали сме и много щастливи моменти, иначе трябва и двамата да сме големи галфони,
за да издържим толкова време заедно 
Допусках една основна грешка - стремях се да получа нещо чрез насилие. Насилието, от което той е искал да избяга - това вечно напрежение, че ще бъдеш обвинен в нещо.
Неговата грешка - не се опита да разбере причината за моето държание. Никак не можеше да проумее, че крясъците ми всъщност са молба за обич... То не е и лесно да се разбере, де 
Често пъти сме говорили едно, а всеки е разбирал нещо съвсем различно.
Правили сме някакви неумели опити за раздяла, не се получиха.

След като се оженихме и се роди детето, ме споходи стандартната депресия, допълнена от няколко гадни събития в живота ни - почина татко, година след това - кума ни, който беше много близък и на двама ни.
Повече от две години живеех в нещо като апатия, прекъсвана само от моментите на скандали - рядко е имало случай, в който да не намеря причина за какво да го вдигна. Лошото е, че детето също беше свидетел на тях,
което за мъжът ми беше по-страшно от всичко друго.
Освен това, също важен момент - почти пълна липса на желание за секс от моя страна. Не само с него - въобще.

Седем години работехме заедно. Малко след като се роди детето, печатницата се премести на друго място, а аз продължих да работя от вкъщи. В един момент очаквах, че ще ми каже - хайде, връщай се на работа, нооооо....
луд ли е? Та той само там е могъл да си почине от мен  Както се разбра по-късно АКТИВНО да се почине 
В края на миналата година започнах работа и на друго място, успявах да съчетая и двете.
Горе-долу по това време започнах да усещам промяна в отношението му - странна, неясна, и до ден днешен като се ровя в спомените си, няма да намеря и един повод за съмнение за това, което всъщност се е случвало по това време... Просто лека студенина. Дистанциранност. Понякога раздразнение. Закъснения - не много по-различни от стандартните. Абсолютно съм запозната с естеството на работата, и затова закъсненията никога не са били повод за съмнения за мене. Желание за секс - непроменено. В този период, като с магическа пръчка - се възвърна и моето.
Но скандалите продължаваха, аз вече се чувствах като притисната в някакъв ъгъл, и се опитвах да се защитавам както винаги с нападение. Е, точно в тоя момент никак не беше подходящо.
Мислех си - трябва да има някаква кулминация на ситуацията, този кошмар не може да продължава вечно...
Да, и точно тогава започнах НАИСТИНА да се усещам, че всъщност аз съм един много активен участник в кошмара.
Това, което ме спаси, е че успях сякаш да се измъкна от кожата си и да се погледна отстрани.
Казах си - "Деси! Постъпва ли някой така с тебе, както ти си позволяваш? Посреща ли те всеки ден една намръщена физиономия на прага на дома ти - там, където уж трябва да се прибираш с кеф?
Държи ли някой сметка за всяка твоя стъпка едва ли не?
Защото истината е, че той никога не ме е спирал да отида където пожелая, а не е получавал същото в отговор.
Всичко това беше плод на моята несигурност в отношенията ни, но всъщност с поведението си задълбавах още повече в калта. По това време прочетох "Мъжете са от Марс, жените - от Венера", и за мое голямо учудване установих, че си струва 
Изведнъж си спомних много неща, които ясно говореха, че той ме е обичал.
Дааааа, обаче в същия момент усещах, как си тръгва от мене...
Хора, вярвайте ми - сега споменът за тези моменти ми носи много по-силна болка, отколкото споменът за изневярата му...
Минавах по места, на които сме ходили заедно и плачех, опитвах се да си спомня живота си преди него - не можех...
Успях да се променя. Но наистина. Осъзнах моите грешки. Оставих за момента неговите настрани.
Започнах да му давам това, от което го бях лишавала - усмивката, доверието, домашния уют, ако щете.
Самата аз сякаш се родих отново - успях да си върна радостта от живота.
След около месец, една вечер когато се прибра от работа, усетих нещо много странно в държанието му.
Просто лицето му беше като от камък...
Е...
Дойде момента на развръзката - призна ми, че в рамките на осем месеца ми е изневерявал.
Реално, физически - с две жени.
Но тъй като знаел, че за мен дори и по-задълбочен разговор с жена е изневяра - можело да се каже, че са пет. 
Ей, хора, щях да пукна!
Цялото ми тяло се стегна и исках да избягам, да избягам, да избягам....
Принуди ме със сила да остана цяла нощ в прегръдките му.
Плачеше и ме помоли за прошка...
Каза ми, че за него това е бил начина за бягство от кошмара.
Че е търсил обич и разбиране в нечии очи.
Е, в моите не го е намирал. Гневът ми винаги успешно е успявал да прикрие всичко. Истински скорпионски гняв, така да се каже 
Каза ми, че никога не се е чувствал добре и спокоен, правейки тези неща. Пустата гузна съвест не му е позволила и на секса да се наслади както трябва 
Когато е видял, че мога да бъда това, от което винаги е имал нужда, е поискал да се върне.
И е сметнал, че трябва да е честен с мен. Понякога ме е яд, че ми каза, но всъщност - мисля, че е по-добре.
Всъщност, истината е, че от април месец ние започнахме живота си заедно наново.
Нашата кулминация беше кошмарна, но ни позволи да оценим това, което бихме могли да загубим,
ако продължаваме по стария начин. Реално, той изживя нещо, което по една или друга причинала не е изживял, когато му е било времето. Може би е трябвало... А аз разбрах, че нищо не е константа, че не е важно, че намеренията и целите ми са добри, важен е и начина, по който се боря да ги постигна.
Спасихме връзката си, защото се обичаме.
Сега се изясняваме в диалог, а не в скандал.
Казах му само "Яворе, помисли добре, дали отново можеш да вземеш сърцето ми, което в момента е стъпкано на земята от тебе. Не съм жена, която може да живее по този начин, така че, прецени дали можеш да поемеш отговорността да ми бъдеш верен. Ако не можеш, въпреки болката, ТРЯБВА да се разделим."
Той каза, че изневярата като усещане го е отвратила.

Има и един положителен момент от чисто физическо естество за мене - за 2 месеца свалих 17 кг, та сега съм си почти същото миньонче като на младини  Стресът се оказа най-добрата диета за мене 

Аз може би имам някакъв вид самозащита в мозъка - в момента живота ми въобще не се е превърнал в кошмар от непрекъснати съмнения. Разбира се, ако случайно ми се отдаде шанс за проверка - хвърлям по едно очо  , но отдавна не ми е цел.

А, да не пропусна - сродните самотни души е намерил по ICQ 

Лелееееее, колко съм написала!
Сигурно няма да имате нерви да го изчетете 

Ох, защо не си живеете живота бе хора, ами се тормозите с излишни емоции....

E, че от камък ли сме, бе човече?

Не