Старата тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=252683.0
Не съм много наясно с пускането на нови теми, но това мисля ще свърши работа.
Не съм много наясно с пускането на нови теми, но това мисля ще свърши работа.
- Публикувана: 15 ян. 2008, 03:02 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2008, 20:46 ч.
Семейни трагикомедии и битовизми - 2
То и мойто ще е почти "запис", но да кажа все пак.
Екземпляри от всяко печатно произведение в държавата се пращат в Народната библиотека по закон, та ако наистина ще събираме историйките, трябва да се постараем с изданието. Да не ни се смеят после внуците
Че нашият труд е безвъзмезден е ясно, но трябва да се намери печатница, да се съберат пари за отпечатването, като тук може да помогне някоя мама, която се занимава с реклама. Можем да продадем втора, трета и четвърта корица на някакви прилични цени и така да финансираме поне част от отпечатването. А след това да ги дадем на mamma да ги продава чред ДАНЕТ, ако е съгласна, разбира се. И да решим за коя кауза да отидат паричките от продажбите.
Когато се поизбистри идеята и най-вече текстовете, ще помоля да ми направят оферти от печатници. Имам такава възможност.
Сега ми хрумва, че може книжката да има отделни тематично подедени глави:
Нашето пиянство
Сблъсъкът със свекървата
Готварски подвизи
И т.н. това са само бързи примери
Екземпляри от всяко печатно произведение в държавата се пращат в Народната библиотека по закон, та ако наистина ще събираме историйките, трябва да се постараем с изданието. Да не ни се смеят после внуците
Че нашият труд е безвъзмезден е ясно, но трябва да се намери печатница, да се съберат пари за отпечатването, като тук може да помогне някоя мама, която се занимава с реклама. Можем да продадем втора, трета и четвърта корица на някакви прилични цени и така да финансираме поне част от отпечатването. А след това да ги дадем на mamma да ги продава чред ДАНЕТ, ако е съгласна, разбира се. И да решим за коя кауза да отидат паричките от продажбите.
Когато се поизбистри идеята и най-вече текстовете, ще помоля да ми направят оферти от печатници. Имам такава възможност.
Сега ми хрумва, че може книжката да има отделни тематично подедени глави:
Нашето пиянство
Сблъсъкът със свекървата
Готварски подвизи
И т.н. това са само бързи примери
Във форума има различни теми, примерно изброявам:
- Смешно ли е раждането?
- Мила мамо, за мен си зло голямо,
- Сватбени гафове
- Може в готварския да има тема за изцепки
- Може и в разкрасителния форум да има подобна тема.
Моята идея е следната - не може ли модераторите да потърсят подобни теми, да направят отделен подфорум за смешни гафове и изцепки и оттам да си спретнем форумска книжка. Може за Първи април да направим нещо.
- Смешно ли е раждането?
- Мила мамо, за мен си зло голямо,
- Сватбени гафове
- Може в готварския да има тема за изцепки
- Може и в разкрасителния форум да има подобна тема.
Моята идея е следната - не може ли модераторите да потърсят подобни теми, да направят отделен подфорум за смешни гафове и изцепки и оттам да си спретнем форумска книжка. Може за Първи април да направим нещо.
Във форума има различни теми, примерно изброявам:
- Смешно ли е раждането?
- Мила мамо, за мен си зло голямо,
- Сватбени гафове
- Може в готварския да има тема за изцепки
- Може и в разкрасителния форум да има подобна тема.
Моята идея е следната - не може ли модераторите да потърсят подобни теми, да направят отделен подфорум за смешни гафове и изцепки и оттам да си спретнем форумска книжка. Може за Първи април да направим нещо.
- Смешно ли е раждането?
- Мила мамо, за мен си зло голямо,
- Сватбени гафове
- Може в готварския да има тема за изцепки
- Може и в разкрасителния форум да има подобна тема.
Моята идея е следната - не може ли модераторите да потърсят подобни теми, да направят отделен подфорум за смешни гафове и изцепки и оттам да си спретнем форумска книжка. Може за Първи април да направим нещо.
Може, но ще стане дебела като библията.
По-скоро си представям поредица от малки, евтини книжки...
Имаме и муньовците, муните и какво ли не още...
Скоро правих книга и цената за 272 страници мисля излизаше около 4 лв. за бройка в печатницата. Имам приятел с издателска къща, мога да го разпитам кое как става с чисто техническата част на изданието.
Права e Divana, ще стане много дебела книжката, а от тук вече става много скъпо самото отпечатване и лепене на книгата.
Права e Divana, ще стане много дебела книжката, а от тук вече става много скъпо самото отпечатване и лепене на книгата.
Айде ако може да си отворите друга тема за идеите и да не спамите тука
молим
молим
Ами напиши някоя трагикомедия или битовизъм, вместо да размахваш пръчка.
Според мен трябва да се пише в онази тема, не беше време за нова, много теми са навъртели по 60 страници и никой не ги заключва.
Току що съм се научила да карам ски, ама пуста смелост летя с всичка сила по пистата.В долния и край е влекът,за да стигнеш до него трябва да завиеш на дясно.Предполага се, че като по-начинаеща скиорка трябва да направя по-голям завой, за да убия скоростта и да спра благополучно и на точното място, обаче аз-не, вижте как се научих да карам, прая завой в последния момент, не успявам да спра, минавам през задната част на ските на спрялото пред мен момче(на всичкото отгоре беше чужденец 
) , падам, подкосявам му краката и той пада върху мен За капак на всичко той говореше по мобилния телефон в момента, в който го повалих , телефонът изхвърча настрани в снега, след като се изправихме и след хиляди извинения от моя страна, той го вдига и на развален български казва"Ало, ало чуваш мене?"
) , падам, подкосявам му краката и той пада върху мен За капак на всичко той говореше по мобилния телефон в момента, в който го повалих , телефонът изхвърча настрани в снега, след като се изправихме и след хиляди извинения от моя страна, той го вдига и на развален български казва"Ало, ало чуваш мене?"
Аз да разкажа за моето семейство вместо запис.
Пословична е майка ми с нейните история, къде не разбрала, къде на аванта все някакви неща и се случват.
Забравила си е сестра ми на село препарата за третиране на венци - шуърчойс май беше. Та влиза майка да се къпе след това и си вика - сега ще намажа - някоя от щерките си забравила шампоанчето. Сипва тя тоз шампоан не се пени, сипва още 2-3 пъти това продължава да не се пени, най-сетне се светнала да прочете какво пише на шишето - "препарат за третиране на венци". татко ни забрани да си оставяме нещата в банята защото после 3 часа майка му воняла на зъболекар
)
Вари майка шкембе, ама голямо количество, че държим селската кръчма и тя продава щкембе /няма по хубаво от нейното/. Вдига една туба - 5 литра и сипва доволно, мислейки че е вода. Нейния нос явно не долавя мирисът на ракия. А тя ракията домашна бяла. Излиза си на двора и си копае градинката. Баща ми минал 2-3 пъти през кухнята мирише му на спирт и то на греяна ракия, пита майка ми - дали случайно не е разливал ракия - тя не та не. След 4 часа шкембето сварено вече. Майка го сваля от котлона и много подозрително и мирише на спирт, почва разследване защо така и баща ми най-сетне установява липсата на ракията. Какъв скандал последва не е истина. Майка искаше да хвърля шкембето, баща ми не даде. С масло стана страхотно хем ядеш, хем се напиваш. След това всички туби с ракия се надписват с червен маркер.
На село водата е варовита и винаги като отиваме носим минерална вода. Един ден сме наля ли и в малки шишета от 2 литра от кола и тоник. Аз понеже пия само водка с тоник има 2 шишета чист тоник. Гътваме една свиня и след това следва порядъчен запой. Кой как се е качил да спи не е ясно. Масата съответно неоправена и майка става сутринта, чисти милата женица и ще слага от прясното месо да се задушава. Взима бутилка от тоник мислейки си че е вода и я люсва цялата на месото. Доволна, че си е свършила работа се качва при внучката да я буди и т.н. Слизам аз час по късно, гледам нещо се вари ама и се пени по малко. Майка моли да опитам месцето дали е готово. Рязвам аз малко, почти готово, обаче странен вкус има, съвсем леко нагарча. Мисля си майка нещо нова рецепта опитва. Месцето си се приготвя след това, сметанка, гъбки, ала бала. Вкуснотия голяма, омитаме всичко и доволни хвалим мама за новата рецепта. Идва време да подновяваме купона търся аз тоник , знам цяла бутилка трябва да има, тук тоник, там тоник - няма тоник
( Почва да ми намирисва на мен на атентат срещу мен, нали друго не пия. Питам аз с мазен глас майка, какво съм съгрешила та така ме спира да не пия, къде ми е тоника, тя гордо ми подава бутилка с вода. А не майче отговарям аз, вода не пия, дай си ми сега тоника, че другите се напиха аз докато си търся вълшебната смес. Баща ми подочува разговора и веднага се светна, беше разобличена за 100-ен път майка и след това и вода не носим в малки бутилки само в туби -не надписани.
Сега малко и за брат ми. Живеем заедно с брат ми и сестра ми. Той все още ученик някъде 11 клас. Майка ни го е поверила, тя си е на село вече. та брат ми е към 190 см., тежи 70 кила с мокри дрехи, но яде като бебе на всеки 3 часа и то по много. В момента в който се прибере от у-ще с пълно гърло се заявява "КАКИ ДАЙТЕ МИ ДА ЯМ, ЧЕ УМРЯХ ОТ ГЛАД". Прибира се нашичкия един ден, ама на, ни една кака няма в къщи, гледа готвено няма. Решава, ще си прави филии с нещо си. Отваря хладилника и вътре на вратата кутия голяма, с големи букви пише "COCO BUTER" . Маже си нашия гладник една филия, ама обилно един пръст масло отгоре. На аванта е, каките са се погрижили да опита той таз неземна сладост кокосово масло. Яде, струва му се нещо нагарча ма си казал, че това чуждоземна работа сигурно си е такава. 2филии изял. Прибира се систер и го пита ще толкова доволен, да не би нещо да е ял вече, той доволно обяснява какъв деликатес ял и чак благодари, затова че сме му купили нещо дето не е ял досега. Систера почва да се хили истерично в този момент и аз се прибирам. Систер вика я отвори и виж кво пише на кутията. Отварям аз хладилника намирам кутията чета "COCO BUTER". Гребвам с едно пръстче да не се мина, да опитам и аз таз иноземна храна и почвам да плюя, ма то като сапун има вкус, горчи не се трае. На капака на кутията с най-дребен шрифт обаче пише "for body". Много се хилихме и брат ми чете оттогава етикетите на храните от хладилника, много внимателно.
Стана много дълго друг път ще разправям за това как брато яде кола маска и манджата на кучето.
Пословична е майка ми с нейните история, къде не разбрала, къде на аванта все някакви неща и се случват.
Забравила си е сестра ми на село препарата за третиране на венци - шуърчойс май беше. Та влиза майка да се къпе след това и си вика - сега ще намажа - някоя от щерките си забравила шампоанчето. Сипва тя тоз шампоан не се пени, сипва още 2-3 пъти това продължава да не се пени, най-сетне се светнала да прочете какво пише на шишето - "препарат за третиране на венци". татко ни забрани да си оставяме нещата в банята защото после 3 часа майка му воняла на зъболекар
)Вари майка шкембе, ама голямо количество, че държим селската кръчма и тя продава щкембе /няма по хубаво от нейното/. Вдига една туба - 5 литра и сипва доволно, мислейки че е вода. Нейния нос явно не долавя мирисът на ракия. А тя ракията домашна бяла. Излиза си на двора и си копае градинката. Баща ми минал 2-3 пъти през кухнята мирише му на спирт и то на греяна ракия, пита майка ми - дали случайно не е разливал ракия - тя не та не. След 4 часа шкембето сварено вече. Майка го сваля от котлона и много подозрително и мирише на спирт, почва разследване защо така и баща ми най-сетне установява липсата на ракията. Какъв скандал последва не е истина. Майка искаше да хвърля шкембето, баща ми не даде. С масло стана страхотно хем ядеш, хем се напиваш. След това всички туби с ракия се надписват с червен маркер.
На село водата е варовита и винаги като отиваме носим минерална вода. Един ден сме наля ли и в малки шишета от 2 литра от кола и тоник. Аз понеже пия само водка с тоник има 2 шишета чист тоник. Гътваме една свиня и след това следва порядъчен запой. Кой как се е качил да спи не е ясно. Масата съответно неоправена и майка става сутринта, чисти милата женица и ще слага от прясното месо да се задушава. Взима бутилка от тоник мислейки си че е вода и я люсва цялата на месото. Доволна, че си е свършила работа се качва при внучката да я буди и т.н. Слизам аз час по късно, гледам нещо се вари ама и се пени по малко. Майка моли да опитам месцето дали е готово. Рязвам аз малко, почти готово, обаче странен вкус има, съвсем леко нагарча. Мисля си майка нещо нова рецепта опитва. Месцето си се приготвя след това, сметанка, гъбки, ала бала. Вкуснотия голяма, омитаме всичко и доволни хвалим мама за новата рецепта. Идва време да подновяваме купона търся аз тоник , знам цяла бутилка трябва да има, тук тоник, там тоник - няма тоник
( Почва да ми намирисва на мен на атентат срещу мен, нали друго не пия. Питам аз с мазен глас майка, какво съм съгрешила та така ме спира да не пия, къде ми е тоника, тя гордо ми подава бутилка с вода. А не майче отговарям аз, вода не пия, дай си ми сега тоника, че другите се напиха аз докато си търся вълшебната смес. Баща ми подочува разговора и веднага се светна, беше разобличена за 100-ен път майка и след това и вода не носим в малки бутилки само в туби -не надписани.Сега малко и за брат ми. Живеем заедно с брат ми и сестра ми. Той все още ученик някъде 11 клас. Майка ни го е поверила, тя си е на село вече. та брат ми е към 190 см., тежи 70 кила с мокри дрехи, но яде като бебе на всеки 3 часа и то по много. В момента в който се прибере от у-ще с пълно гърло се заявява "КАКИ ДАЙТЕ МИ ДА ЯМ, ЧЕ УМРЯХ ОТ ГЛАД". Прибира се нашичкия един ден, ама на, ни една кака няма в къщи, гледа готвено няма. Решава, ще си прави филии с нещо си. Отваря хладилника и вътре на вратата кутия голяма, с големи букви пише "COCO BUTER" . Маже си нашия гладник една филия, ама обилно един пръст масло отгоре. На аванта е, каките са се погрижили да опита той таз неземна сладост кокосово масло. Яде, струва му се нещо нагарча ма си казал, че това чуждоземна работа сигурно си е такава. 2филии изял. Прибира се систер и го пита ще толкова доволен, да не би нещо да е ял вече, той доволно обяснява какъв деликатес ял и чак благодари, затова че сме му купили нещо дето не е ял досега. Систера почва да се хили истерично в този момент и аз се прибирам. Систер вика я отвори и виж кво пише на кутията. Отварям аз хладилника намирам кутията чета "COCO BUTER". Гребвам с едно пръстче да не се мина, да опитам и аз таз иноземна храна и почвам да плюя, ма то като сапун има вкус, горчи не се трае. На капака на кутията с най-дребен шрифт обаче пише "for body". Много се хилихме и брат ми чете оттогава етикетите на храните от хладилника, много внимателно.
Стана много дълго друг път ще разправям за това как брато яде кола маска и манджата на кучето.
Вместо запис, си копирам едно писание от друга тема (УФСЪ ме подсети 
):
Зимата на 90г. като студентка, ще пътувам към къщи преди сесията, съквартирантката ми е заминала вече, всички шкафове са опразнени, останал един краешник започнал да мухлясва хляб и набор подправки - от тях държахме почти промишлени запаси. Имам още 4 часа до влака, купила съм си билет и нямам вече никакви пари. Гладна съм, но се успокоявам, че все ще устискам, а в Пловдив ще ме нагостят.
За да убия времето, решавам, за първи път в живота си, да се опитам да правя кола маска (от онази със захар, вода и лимонтузу). Уж направих сместа, отделих половината и захванах да пробвам, но нали само съм слушала как става, нищо не направих.
Остават 3 часа до влака, на мен вече ми стърже, разкрасителната процедура не е довела до залъгващо сетивата удовлетворение, а имам в перспектива и два часа и половина път. Нарязах краешника на 4 прозирни филийки, махнах мухлясалото, намазах ги с втората половина от сместа за колата и ги запекох на грилчето. Станаха ужасни на вкус
, така че ги поръсих с малко чубрица. Не че им се подобри вкуса, но преглътнах двете.
Другите две се засилих да хвърлям (кофата беше на балкона) и изведнъж съзирам в кутията, която ползвахме за хладилник, едно малко пакетче с амбалажна хартия - парченце САЗДЪРМА!!!
Излишно е да казвам, че амнистирах двете филии и ги ометох с това божествено мезе!
): Зимата на 90г. като студентка, ще пътувам към къщи преди сесията, съквартирантката ми е заминала вече, всички шкафове са опразнени, останал един краешник започнал да мухлясва хляб и набор подправки - от тях държахме почти промишлени запаси. Имам още 4 часа до влака, купила съм си билет и нямам вече никакви пари. Гладна съм, но се успокоявам, че все ще устискам, а в Пловдив ще ме нагостят.
За да убия времето, решавам, за първи път в живота си, да се опитам да правя кола маска (от онази със захар, вода и лимонтузу). Уж направих сместа, отделих половината и захванах да пробвам, но нали само съм слушала как става, нищо не направих.
Остават 3 часа до влака, на мен вече ми стърже, разкрасителната процедура не е довела до залъгващо сетивата удовлетворение, а имам в перспектива и два часа и половина път. Нарязах краешника на 4 прозирни филийки, махнах мухлясалото, намазах ги с втората половина от сместа за колата и ги запекох на грилчето. Станаха ужасни на вкус
, така че ги поръсих с малко чубрица. Не че им се подобри вкуса, но преглътнах двете.Другите две се засилих да хвърлям (кофата беше на балкона) и изведнъж съзирам в кутията, която ползвахме за хладилник, едно малко пакетче с амбалажна хартия - парченце САЗДЪРМА!!!
Излишно е да казвам, че амнистирах двете филии и ги ометох с това божествено мезе!
Излизаме с мойте приятелки от вкъщи и слизайки по стълбите на първия етаж пред асансьора виждаме един комшия да го чака. Комшията готин мъж отдавна го заглеждаме и минавайки покрай него той казва на едната приятелка минала първа покрай него "как си" , но тя тъй като е много голяма шматка го чула "такси" и си помислила, че ни предлага такси и така го изгледа страшно с поглед казващ му ти добре ли си, че човека направо почервеня. Така се смяхме после доста дълго време.
Добре, хайде в старата тема да обсъждаме книгата. Мир да е 
.
Веднъж ни идват на гости приятелско семейство от провинцията. Зората на демокрацията. Мъжът върл седесар с брадата му, косата му, всичките му демократически салтанати. През нощта се будим от съмнителни изплющявания откъм стаята на гостите. Престрашаваме се да отворим, да спасяваме булята, ако е сгафила нещо по политическа линия. И заварваме героична гледка. Чичо Кирчо, като един миниатюрен Херкулес, се изпъчил с всичките си 150 сантиметра ръст-единият му крак на таблата на леглото, другият на- масата, по слипове, брадясал, космясал, трепе комари. Джейн ги активира с подскоци от тавана, а Тарзан ги посреща с един юнашки потник. Борбата е изключително жестока и несправедлива-на един загинал комар, десет нахлуват на помощ през отворения прозорец, но борецът за правда и демокрация не се отказва. Избягахме бързо в другата стая да се нахилим на воля, а на сутринта гостите омаломощяли и изпонахапани, бяха по-склонни на политически отстъпки отвсякога...
. Веднъж ни идват на гости приятелско семейство от провинцията. Зората на демокрацията. Мъжът върл седесар с брадата му, косата му, всичките му демократически салтанати. През нощта се будим от съмнителни изплющявания откъм стаята на гостите. Престрашаваме се да отворим, да спасяваме булята, ако е сгафила нещо по политическа линия. И заварваме героична гледка. Чичо Кирчо, като един миниатюрен Херкулес, се изпъчил с всичките си 150 сантиметра ръст-единият му крак на таблата на леглото, другият на- масата, по слипове, брадясал, космясал, трепе комари. Джейн ги активира с подскоци от тавана, а Тарзан ги посреща с един юнашки потник. Борбата е изключително жестока и несправедлива-на един загинал комар, десет нахлуват на помощ през отворения прозорец, но борецът за правда и демокрация не се отказва. Избягахме бързо в другата стая да се нахилим на воля, а на сутринта гостите омаломощяли и изпонахапани, бяха по-склонни на политически отстъпки отвсякога...