Със сила и смелост надарени, ний сме майките на породени! - 14

Furia, Bisssy благодаря Ви.

fujitsu, от физическа гледна точка най-добре АГ ще те посъветва. А за морална подкрепа тук всички сме насреща. Моите са точно с 1г. и 3м. разлика, но раждах нормално и двата пъти. И на мен ми дойде като гръм от ясно небе, много трудно приех новината, но за аборт не съм мислила почти. Просто като вариант, но никога като решение. Трудно е в началото, но се свиква с времето. Кофти е, че сте сами. Ние имаме подкрепата на родителите и е по-лесно, но дори и сами да бяхме пак нямаше да абортирам. Винаги съм искала повече от едно дете, просто не исках породени. Но такава ми била съдбата. За нищо не съжалявам. Господ ме дари с две прекрасни, здрави деца. Това е най-важното. Наистина решението е ваше. Обмислете нещата добре, но съм сигурна, че няма да съжалявате, ако го оставите.

fujitsu, наистина решението си е ваше. Аз, ако бях, щях да го родя, защото това наистина си е дар Божи. Ще ви е трудно в началото, но като му дойде времето, ти сама ще видиш как ставаш по-организирана и няма нещо, с което да не можеш да се справиш. А и след първата година, вече става забавно    . Мойте са с разлика 1г 9м и сега се забавляваме искрено.
Galya S, горе главата. Всичко ще се подреди. За жалост и времето е много скапано. На мене за първи път през живота ми, ми се отрази смяната на времето и пролетната умора. Но с няколко витаминчета се оправих  .

fujitsu - аз съм секцио и с 2те. разликата е малко по-малко от година и 6 месеца. опитвахме се да я направим година и 3, но не успяхме с първите 2 опита 
относно износването - всичко зависи какво е направил лекарят, който те е шил първия път. той знае най-добре как си е свършил работата.
за самата бременност - зависи как ти потръгне. аз в началото бяха много зле - с кървене, на инжекции 3 пъти дневно за задържане /идваше сестра/, искаха в болница да влизам, но аз не се съгласявах, защото живеем сами и нямаше на кого да оставим петра. оправихме се - просто пренесохме живота на пода, за да не се налага да я вдигам - петра спеше на пода /купихме дюшек/, играеше на пода, хранех я на пода, правихме всичко на пода. избутахме някак първите 3- проблемни месеца. помощ никаква нямахме до към 6-я-7-я месец - след това капитулирах и наехме гледачка за петра, че вече изнемогвах с голям корем, бебе и работа. бях в 9я месец, когато я пуснах на ясла /тя беше на година и 5 месеца/.
относно после, когато сте вече с 2 бебета - чети тук темата и или ще се хванеш за главата и е се отчаеш тотално, или ще се нахъсаш колко е готино. за мен се оказа второто. няма какво да се лъжем - много е трудно в началото, особено ако и работиш /аз похванах поръчките 30 дни след раждането на камен/, и особено, ако голямото е кекаво и непрекъснато е болно /петрабеше с пневмония, ангина и бронхиолит в първите 3 месца от живота на камен  /. сега е лесно и чудесно! като изключим недоспиването, но аз вече свикнах с 5-6 часа сън, прекъсван по 5-6 пъти  зверилник от класа, но е супер свежо. щом искам вече трето, занчи не е чак толкоз трудно, нали 


галя - кураж и настроение желая.

при нас всичко е бомба тия дни /тоя месец/. децата са здрави, филков направипясъчник в градината и ся копаме всекид ен като луди, готвим спетранка в кухнята всеки ден имазваме всичко сбрашно, кайма или каквото ам, амам тя пък е супер щастлива; получихме 2 пързалки за рд на камен /и 3 градински люлки, 2 гумени коня и т.н.  / и ся го учим да се качва и пързаля. много е загубен, милият, и хич не вдява. инак моят син е станал супе рлигльо - абе мамино синче от класа. майак ми казва, че няма да се ожени, щото все за полата ми стои прилепен  понякога много му се дразня, защото не признава никой, ако аз съм наоколо - ни баща си, ни баба си /сега са ни на гости/, ни гледачкаката, когато е тук. абе като репей е. или конска муха -  не знам кое е по-прилепчиво 
друго кво - водихме петра на цирк. много се кефи. говори за тигЪРите не прекъснато. всъщност, говори за каквото и да е непрекъснато. напараво ен й спира устата. да чуди човек с какъв акъл се тюхках, че не говори  . 
друго, друго - все така не спят добре нощем и трамбовам до другата стя х 4-5 пъти, но това не е болка за умиране - кактописах - свикнахме 
аре, а зотивам да друсам репея, че се е залепил към мен и мрънка от 10 минути 

majce, може скоро да направим едно градинско парти у вас  . Иначе и моя син е като лепка за мен, незнам изобща как ще го пусна на ясла  .
fujitsu, има и друг вариант за второто. Може да е супер кротко и да си спинка и да си седи в легълцето. При мен беше точно така, даже сега му е лееееко сплескана главата отзад от лежане.

майче, със закъснение , честит първи рожден ден на Камен!

fujitsu, адашка си на лаптопа ми
Разликата при моите деца е 1,8г.Аз много се шашнах като разбрах, защото бяхме планували второто детенце по-късно.
Тук момичетата знаят как им досаждах до края със страховете си Иначе имам 2 баби на разположение, но не ги ползвам
Първите седмици мъжът ми си беше в нас и много ми помогна да свикна да се справям с двете деца.
Ако не беше той със сигурност щях да се чувствам много зле, да ме лепне депресия и какви ли не черни мисли.Това трябва да му го призная, до сега не намерих време
Ние след 2 дена пак заминаваме в Еленския балкан, сега гледах прогнозата...дъжд, дъжд и само дъжд
Трябва да понеса 500 ката дрехи за преобличане на Пресил.

Здравейте и от мен.

Най-накрая успях да открия няколко минути да  ви пиша, че от тази работа време не ми остава.

Двете зверчета са у дома, и, или правят бели заедно /майчице, бели на квадрат /, или се бият и карат, при което вдигат невъобразим шум.
Тапите за уши не ми помагат въобще, ако ги разделя ми се сърдят дружно, надпреварват се коя ще реве най-театрално и по-демонстративно.
 Признавам, че Ели е по-добрата засега, но тя се упражнява редовно: "Мамо, аз ще отида в другата и ще плача силно.  Ще видиш ли дали имам сълзичка на бузата". Голям талант е, даже и сълзичките ги докарва на вид.
И двете говорят безспир, добре че Андрея е по-тихичка, защото Ели непрекъснато говори все едно крещи /това е наследство от свекърва ми  /

Андрея  си боледува тихо и кротко, нито се влошава, нито се оправя. Вече включих и антибиотик /бих го определила като безбожно скъп, но както и да е/

Споменах ли, че любимото им занимание е да се катерят върху мен едновременно, Андрея е 15кг, а Ели е 25кг. Доооста ми натежават.

Обаче имат и добра страна. Ако в някой магазин не остана доволна от обслужването, следващият път отивам с двете деца и ги пускам да щъкат вътре. "Отмъщението на майката" в действие 

Сега за празниците ги изпратих с баща им на село, друг да им бъде звероукротител. 

Голям кеф беше  да се събудя сутринта, без децата да ми скачат по главата и да ми крещят на ухото.

Здравейте!
Благодаря на всички за пожеланията за моя рожден ден.
Жалко,че нямахме нет за да пусна и някоя почерпка.

При нас всичко е нормално за сега. Баткото се тръшка,бебето реве. 

Galya S, искам да ти кажа, че аз също не съм от щастливите в момента! Опитвам се да не мисля за живота си и за себе си, мисля за децата, те да са добре. Не съм виждала баща си вече 2 години и си мисля, че това и всичко, което преживях и преживявам, е едно изпитание за мен. Днес се чухме по телефона и се надявам утре като идват нашите на гости, което се случва изключително рядко, той също да дойде. Загубих връзка с всички роднини, близки и приятели, махнах се от родния си град и попаднах на ужасни свекъри, които се показаха какви са, чак когато се роди първото ми момиченце! Изживях кошмарни месеци, сега не са толкова черни. Радвам се, че се появи Яна, за да има Мими другарче до себе си! Аз мислено съм си я пожелала. Не се справям добре с отглеждането им, постоянно съм изнервена, викам и даже шамаросвам Мими. Не мисля и не се оправдавам, че съм добра майка. Но стискам зъби и продължавам напред. Ето утре може слънцето да огрее и моите черни дни - поне за малко... А децата - дано да са здравички и Господ да бди над тях!

venividivince, кураж и на теб, мила  ! Пожелавам да изгрее слънце в твоя живот и никога да не залязва  .

Извинявайте, че се получи този пост. Исках да редактирам нещо, а то какво стана и сега не мога да го изтрия    .

venividivince от все сърце ти желая много светлина и усмивки с дечицата и дано скоро се срещнете с баща ти.
Знам, че не съм само аз изнервена и уморена ...а така ми се иска, всички да сме много по-спокойни. Дано скоро се похвалим с по-добро състояние на духа!!!

majceto голяма веселба е било на празника на малкия!!! Да ти е жив и здрав!!

adrianska така като гледам, от написаното от теб, сме съседки и аз съм в кв.Гоце Делчев

Айде бе  ! И как така не се познаваме. Ти в коя част си, аз съм зад 73-то у-ще и по цял ден киснеме на едно кафе "Amazing". Мини, ако искаш някой ден да се запознаеме. Храна взимаш ли? Аз взимам, ако ме познаеш по децата, обади ми се  .

Хахахахаха и храна взимам и аз живея зад 73-то ....егати .... а кафенето е това зад училището, нали? Веднага щом те разпозная на кухнята, ще се легитимирам