Да! 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Поне си напишете, че "муня" не е случка или ситуация, в която си попаднал. "Муня" е човека от женски пол, който е попаднал в подобна ситуация, е свършил нещо неадекватно - произлиза от "муньо" в женски род.
http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%8C%D0%BE
Така е нали?!
http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%8C%D0%BE
Така е нали?!
Поне си напишете, че "муня" не е случка или ситуация, в която си попаднал. "Муня" е човека от женски пол, който е попаднал в подобна ситуация, е свършил нещо неадекватно - произлиза от "муньо" в женски род.
http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%8C%D0%BE
Така е нали?!
http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%8C%D0%BE
Така е нали?!
Съгласно приложения линк и тълкуванията на думата в него излиза, че:
муня е - нелепа смотана чилячка; лоша шофьорка
Въй....много грозно звучи, муня е много по- нежно за нашите героини, така им отива
Цитат
Съгласно приложения линк и тълкуванията на думата в него излиза, че:
муня е - нелепа смотана чилячка; лоша шофьорка Mr. Green
муня е - нелепа смотана чилячка; лоша шофьорка Mr. Green
Лоша шофьорка съм си, ако изобщо мога да се нарека шофьорка.Той "Имаш книжка от 8 г. време ти е да се опиташ да караш".
Аз "Добре"
Карам
бръм, бръм.Той: "Наближаваме центъра и тук е вече натоварено движението, ако искаш да се сменим. сега ще ти кажа, къде да отбиеш."
Аз "Мхмм" виждам пресечка на ум си мисля "Ще ми казваш ти на мене къде да отбивам. Аз не виждам ли тази хууубава пресечка.", мигач, давай в дясно към пресечката на 3-та. Бум, тряс, прас на бордюра. Уаааа
аз изяснявах смислово, иначе като шофьорска квалификация е: "Овцоооооо!", с ударение на първото О 
Ох, отдавна ви следя, обаче ще започна да се включвам и аз.
Поела съм ангажимент да запиша майка при един лекар за второ мнение. Дават ми час и звъня на родителското тяло:
-Ало, майко. Записах те на прегред ти при доцент Хикс на еди коя си дата от пет часа.
Майка :
-Ама следобед ли?
Казах ѝ да отиде сутринта и да почака докато я извикат
Поела съм ангажимент да запиша майка при един лекар за второ мнение. Дават ми час и звъня на родителското тяло:
-Ало, майко. Записах те на прегред ти при доцент Хикс на еди коя си дата от пет часа.
Майка :
-Ама следобед ли?
Казах ѝ да отиде сутринта и да почака докато я извикат
Кошмари в кухнята 3:
„Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – да, да!
Утре милото е именяк, та реших да правя торта. „Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – оо, да! Това е моята рецепта! Лесна – супер, с ябълки и тиква - сууупер, без печене – идЯлно!
Отърчавам в магазина със списък с покупките : Тиква, ябълки, пакет бисквити – я да взема два джъст ин кейс, орехи, джинджифил – сичкошес! Е нямаше Филаделфия Лайт, но реших, че простото крема сирене ще свърши чудна работа.
Прибирам се и запретвам ръкави. „Рендосвате тиквата с ябълките” – Done! „Слагате ги в тенджера с маслото, половин чаша кафява захар и чашка вода, и варите, докато водата напълно изчезне.” Викам си супер, докато изпуша една цигара, то това ще е готово. Да, бе, да! Четиресет и пет минути по-късно това чудо на кулинарният технологичен прогрес все още се вареше в собствен сос и нямаше никакви изгледи да поизсъхне и да се сгъсти. Дреме ми – колкото повече – толко по-добре. Най-накрая стана, де. Продължавам по рецептата: Смесвате заквасената сметана с Филаделфията, ванилията и 2 с.л. пудра захар. Вадя със замах обикновеното крема сирене Бор Чвор и докато вървя към купата се зачитам в съдържанието, където с червен мигащ надпис пише сол! СОЛ? В торта? Стига бе!
Here’s the deal: Едната купа е пълна с наполовина приготвен крем. Другата купа е пълна с онова с тиквата, дето вече не е компот, а е като мармалад. Бисквитките срамежливо седят в очакване да поплуват в млякото. А аз имам крема сирене със СОЛ. Шах и мат! Не мога да продължа, викам си. Ако метна тая сол в тортето, ще стане нещо страшно. Ще търча до магазина за Филаделфия Лайт – в нея сигурно няма сол, нали е за торта, баси!
Зарязвам всичко, както си е, обувам едни ботуши върху домашните дрехи /разбирай анцунг и суичер/, взимам ДАМСКАТА си чанта /щото, нали, тя е най-подходяща за тоя аутфит/ и изхвърчам през вратата пред недоумяващия поглед на дъщеря ми.
Връхлитам в магазина право на щанда за Филаделфия Лайт. Ма няма. Има обикновена и такава със зелени подправки! Е това, викам си, вече ще дойде прекалено – Лесна торта с ябълки и тиква, без печене и с Филаделфия със зелени подправки! Шепочина!
Зачетох се в останалите крема сирена – ми всичките бяха със сол, някоЙ даже и с шунка .. Взех обикновената Филаделфия /и една бира, за кураж/ и се завтекох обратно към къщи. Как се тушира сол във Филаделфия? С пудра захар! 5 лъжици пудра захар и битката сол-захар завършва 0:2. Ха!
Следва нов шок: В рецептата пише „Това количество е за ринг 20 см.”. Супер. Моят е 26! Добре, че взех два пакета бисквити! „Ред окъпани бисквити, ред тиква със неща, ред крем със сол и захар, глътка бира и така до изчерпване на продуктите, като завършвате с крем.” Готова съм. Тортето е в хладилника. Бира има още. Изморих се! Утре ще покажа резултата, че и аз, и лесната торта , имаме нужда от почивка.
„Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – да, да!
Утре милото е именяк, та реших да правя торта. „Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – оо, да! Това е моята рецепта! Лесна – супер, с ябълки и тиква - сууупер, без печене – идЯлно!
Отърчавам в магазина със списък с покупките : Тиква, ябълки, пакет бисквити – я да взема два джъст ин кейс, орехи, джинджифил – сичкошес! Е нямаше Филаделфия Лайт, но реших, че простото крема сирене ще свърши чудна работа.
Прибирам се и запретвам ръкави. „Рендосвате тиквата с ябълките” – Done! „Слагате ги в тенджера с маслото, половин чаша кафява захар и чашка вода, и варите, докато водата напълно изчезне.” Викам си супер, докато изпуша една цигара, то това ще е готово. Да, бе, да! Четиресет и пет минути по-късно това чудо на кулинарният технологичен прогрес все още се вареше в собствен сос и нямаше никакви изгледи да поизсъхне и да се сгъсти. Дреме ми – колкото повече – толко по-добре. Най-накрая стана, де. Продължавам по рецептата: Смесвате заквасената сметана с Филаделфията, ванилията и 2 с.л. пудра захар. Вадя със замах обикновеното крема сирене Бор Чвор и докато вървя към купата се зачитам в съдържанието, където с червен мигащ надпис пише сол! СОЛ? В торта? Стига бе!
Here’s the deal: Едната купа е пълна с наполовина приготвен крем. Другата купа е пълна с онова с тиквата, дето вече не е компот, а е като мармалад. Бисквитките срамежливо седят в очакване да поплуват в млякото. А аз имам крема сирене със СОЛ. Шах и мат! Не мога да продължа, викам си. Ако метна тая сол в тортето, ще стане нещо страшно. Ще търча до магазина за Филаделфия Лайт – в нея сигурно няма сол, нали е за торта, баси!
Зарязвам всичко, както си е, обувам едни ботуши върху домашните дрехи /разбирай анцунг и суичер/, взимам ДАМСКАТА си чанта /щото, нали, тя е най-подходяща за тоя аутфит/ и изхвърчам през вратата пред недоумяващия поглед на дъщеря ми.
Връхлитам в магазина право на щанда за Филаделфия Лайт. Ма няма. Има обикновена и такава със зелени подправки! Е това, викам си, вече ще дойде прекалено – Лесна торта с ябълки и тиква, без печене и с Филаделфия със зелени подправки! Шепочина!
Зачетох се в останалите крема сирена – ми всичките бяха със сол, някоЙ даже и с шунка .. Взех обикновената Филаделфия /и една бира, за кураж/ и се завтекох обратно към къщи. Как се тушира сол във Филаделфия? С пудра захар! 5 лъжици пудра захар и битката сол-захар завършва 0:2. Ха!
Следва нов шок: В рецептата пише „Това количество е за ринг 20 см.”. Супер. Моят е 26! Добре, че взех два пакета бисквити! „Ред окъпани бисквити, ред тиква със неща, ред крем със сол и захар, глътка бира и така до изчерпване на продуктите, като завършвате с крем.” Готова съм. Тортето е в хладилника. Бира има още. Изморих се! Утре ще покажа резултата, че и аз, и лесната торта , имаме нужда от почивка.
Кошмари в кухнята 3:
„Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – да, да!
Утре милото е именяк, та реших да правя торта. „Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – оо, да! Това е моята рецепта! Лесна – супер, с ябълки и тиква - сууупер, без печене – идЯлно!
Отърчавам в магазина със списък с покупките : Тиква, ябълки, пакет бисквити – я да взема два джъст ин кейс, орехи, джинджифил – сичкошес! Е нямаше Филаделфия Лайт, но реших, че простото крема сирене ще свърши чудна работа.
Прибирам се и запретвам ръкави. „Рендосвате тиквата с ябълките” – Done! „Слагате ги в тенджера с маслото, половин чаша кафява захар и чашка вода, и варите, докато водата напълно изчезне.” Викам си супер, докато изпуша една цигара, то това ще е готово. Да, бе, да! Четиресет и пет минути по-късно това чудо на кулинарният технологичен прогрес все още се вареше в собствен сос и нямаше никакви изгледи да поизсъхне и да се сгъсти. Дреме ми – колкото повече – толко по-добре. Най-накрая стана, де. Продължавам по рецептата: Смесвате заквасената сметана с Филаделфията, ванилията и 2 с.л. пудра захар. Вадя със замах обикновеното крема сирене Бор Чвор и докато вървя към купата се зачитам в съдържанието, където с червен мигащ надпис пише сол! СОЛ? В торта? Стига бе!
Here’s the deal: Едната купа е пълна с наполовина приготвен крем. Другата купа е пълна с онова с тиквата, дето вече не е компот, а е като мармалад. Бисквитките срамежливо седят в очакване да поплуват в млякото. А аз имам крема сирене със СОЛ. Шах и мат! Не мога да продължа, викам си. Ако метна тая сол в тортето, ще стане нещо страшно. Ще търча до магазина за Филаделфия Лайт – в нея сигурно няма сол, нали е за торта, баси!
Зарязвам всичко, както си е, обувам едни ботуши върху домашните дрехи /разбирай анцунг и суичер/, взимам ДАМСКАТА си чанта /щото, нали, тя е най-подходяща за тоя аутфит/ и изхвърчам през вратата пред недоумяващия поглед на дъщеря ми.
Връхлитам в магазина право на щанда за Филаделфия Лайт. Ма няма. Има обикновена и такава със зелени подправки! Е това, викам си, вече ще дойде прекалено – Лесна торта с ябълки и тиква, без печене и с Филаделфия със зелени подправки! Шепочина!
Зачетох се в останалите крема сирена – ми всичките бяха със сол, някоЙ даже и с шунка .. Взех обикновената Филаделфия /и една бира, за кураж/ и се завтекох обратно към къщи. Как се тушира сол във Филаделфия? С пудра захар! 5 лъжици пудра захар и битката сол-захар завършва 0:2. Ха!
Следва нов шок: В рецептата пише „Това количество е за ринг 20 см.”. Супер. Моят е 26! Добре, че взех два пакета бисквити! „Ред окъпани бисквити, ред тиква със неща, ред крем със сол и захар, глътка бира и така до изчерпване на продуктите, като завършвате с крем.” Готова съм. Тортето е в хладилника. Бира има още. Изморих се! Утре ще покажа резултата, че и аз, и лесната торта , имаме нужда от почивка.
„Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – да, да!
Утре милото е именяк, та реших да правя торта. „Лесна торта с ябълки и тиква без печене” – оо, да! Това е моята рецепта! Лесна – супер, с ябълки и тиква - сууупер, без печене – идЯлно!
Отърчавам в магазина със списък с покупките : Тиква, ябълки, пакет бисквити – я да взема два джъст ин кейс, орехи, джинджифил – сичкошес! Е нямаше Филаделфия Лайт, но реших, че простото крема сирене ще свърши чудна работа.
Прибирам се и запретвам ръкави. „Рендосвате тиквата с ябълките” – Done! „Слагате ги в тенджера с маслото, половин чаша кафява захар и чашка вода, и варите, докато водата напълно изчезне.” Викам си супер, докато изпуша една цигара, то това ще е готово. Да, бе, да! Четиресет и пет минути по-късно това чудо на кулинарният технологичен прогрес все още се вареше в собствен сос и нямаше никакви изгледи да поизсъхне и да се сгъсти. Дреме ми – колкото повече – толко по-добре. Най-накрая стана, де. Продължавам по рецептата: Смесвате заквасената сметана с Филаделфията, ванилията и 2 с.л. пудра захар. Вадя със замах обикновеното крема сирене Бор Чвор и докато вървя към купата се зачитам в съдържанието, където с червен мигащ надпис пише сол! СОЛ? В торта? Стига бе!
Here’s the deal: Едната купа е пълна с наполовина приготвен крем. Другата купа е пълна с онова с тиквата, дето вече не е компот, а е като мармалад. Бисквитките срамежливо седят в очакване да поплуват в млякото. А аз имам крема сирене със СОЛ. Шах и мат! Не мога да продължа, викам си. Ако метна тая сол в тортето, ще стане нещо страшно. Ще търча до магазина за Филаделфия Лайт – в нея сигурно няма сол, нали е за торта, баси!
Зарязвам всичко, както си е, обувам едни ботуши върху домашните дрехи /разбирай анцунг и суичер/, взимам ДАМСКАТА си чанта /щото, нали, тя е най-подходяща за тоя аутфит/ и изхвърчам през вратата пред недоумяващия поглед на дъщеря ми.
Връхлитам в магазина право на щанда за Филаделфия Лайт. Ма няма. Има обикновена и такава със зелени подправки! Е това, викам си, вече ще дойде прекалено – Лесна торта с ябълки и тиква, без печене и с Филаделфия със зелени подправки! Шепочина!
Зачетох се в останалите крема сирена – ми всичките бяха със сол, някоЙ даже и с шунка .. Взех обикновената Филаделфия /и една бира, за кураж/ и се завтекох обратно към къщи. Как се тушира сол във Филаделфия? С пудра захар! 5 лъжици пудра захар и битката сол-захар завършва 0:2. Ха!
Следва нов шок: В рецептата пише „Това количество е за ринг 20 см.”. Супер. Моят е 26! Добре, че взех два пакета бисквити! „Ред окъпани бисквити, ред тиква със неща, ред крем със сол и захар, глътка бира и така до изчерпване на продуктите, като завършвате с крем.” Готова съм. Тортето е в хладилника. Бира има още. Изморих се! Утре ще покажа резултата, че и аз, и лесната торта , имаме нужда от почивка.
Така съм си "подредила" нещата, че офисът ми е по средата на пътя между вкъщи и детската на малкия. Работното ми време и до 17,30 часа. Докато взема детето, намотае се в детската, понапазаруваме и се върнем в района на точка А, откъдето съм тръгнала, обикновено е минал час и половина. Та днес, да не правим изключение, минаваме покрай офиса около 19 часа. Карам си аз /по Борис/ и по едно време "един с огромен джип" ме засича. И почвам да "го храня". Не стига, че ме засича, убива ми инерцията, пък и по телефона говори и, о Ужас, дори гледа само в другата посока" и блабла, мрън...пяна ми излизаше от устата. Докато не се обърна човекът и изстинах. Баш биг-босът на фирмата. Явно тогава си тръгваше човекът. Дали ме видя, дали прочете по изражението ми как съм го очистила преди минути мислено, не знам, ама като питах малкия "леле, видя ли - това беше шефът", то милото, типично по детскоградински - "Имаш късмет, че няма как да те е чул чичкото, че иначе щеше да те изключи оше утре". 
Като карах шофьорските курсове кормувам си аз един ден и инструкторът през 10мин ми вика "дай малко газ", аз давам, но колата не се забързва особено. По едно време голям черен джип ме изрявнява, смъква си прозореца и ми казва нещо. Не го чувам, не отделям поглед от пътя. Викам виж какъв простак- първо, че съм У- кола и е нормално да не карам хубаво. Второ с какъв акъл ми отвлича вниманието да ме напсува( мисля си, че това ми е казал) да направя някоя беля. И си карам така още 1 час като не спирам да го мърморя този с джипа и на едно кръстовище един таксиметров ми виква " "Момиче, как караш бе, цялата ти гума е спихнала..." 
Хахаа, това ме подсети - преди няколко сутрини моят мъж излиза сутринта за работа и ще се качва в колата. Вижда на паркинга как някакъв дава назад, обаче зад колата му някакъв голям камък, който ще повреди колата и преценил, че шофьорът не го вижда. Почнал да му маха и да му вика да спре. И оня като излязъл наежен от колата, готов за бой Моят мъж му обяснил за какво му прави знаци и се разбрали....хахаххаха. Човекът бил много благодарен, де..... Но мисълта ми е, че толкова сме се изнервили, че веднага заставаме в бойна готовност..... 
Моят мъж му обяснил за какво му прави знаци и се разбрали....хахаххаха. Човекът бил много благодарен, де..... Но мисълта ми е, че толкова сме се изнервили, че веднага заставаме в бойна готовност.....