Номинации за най-голяма муня

Имам една много луда приятелка. Ама изключително    Решаваме да идем двете някъде за 2- 3 дни, малко извън София, на скитня и лигня. Тя току що си е купила кола, но е много, ама много лош шофьор и поради тази причина ще карам аз. Аз пък вместо кръв във вените имам бензин, карам бързо, спортно. Та вече с подобаващо бърза и, разбира се надвишаваща разрешената, скорост напускаме пределите на столицата. И ха да ги напуснем съвсем, от едни храсти изкача един полицай и размахва палката. То е ясно за какво съм спряна. Не, че спрях де. Тоест спрях, но на достатъчно далечно разстояние, та ми се наложи да връщам, което допълнително утежни вината ми 
Дойде служителят на закона, взе ми документите и ме покани на близка среща с кочана за актове. Излизам аз от колата, ама с мен излиза и въпросната ми приятелка. Отиваме до полицейската кола и се започва една словесна канонада от нейна страна:
- Господин полицай, ние бързаме. Едвам се отървахме от мъже, деца, рода и сега сме като отвързани.
- Госпожо, млъкнете и се качете в колата
- Господин полицай, вие от жена си не сте ли искали поне за ден да се отървете? И да избягате с 200?
- Госпожо, моля качете се в колата.
- Господин полицай, вие милост нямате ли? Не ви ли е жал за нас? Не ви ли се къса сърцето?
- Госпожо, ако не се качите в колата ще се наложи да ви арестувам за неподчинение на полицейско разпореждане.
При тези думи моята невероятна и много артистична приятелка най- накрая / и слава на Бога/  се качи в колата. Но тази всеобща радост за нас с полицаите продължи твърде кратко. Само, докато разбере как се сварят прозорците. Изскочи до половината през прозореца и се развика:
- Да ви свърши химикалката, да ви свърши дано. Друга никога да не намерите. 
И така до безкрай.
 

 Тук вече и полицаите се разсмяха. Не, че това отърва акта ми 

Мисля, че си заслужих титлата "муня на м. Февруари" тази сутрин. Проклинам колите със задно предаване, ако ще златни да са.
Снощи лъснах всичките си обувки,  с такова желание и любов, каквото само друга жена би разбрала и оценила. Просто не знаех каква злощастна сутрин ме очаква. Като никога се случи така, че се приготвихме по-рано с ММ, към работа пътуваме с една кола, днес беше решил да ползваме неговата. Той винаги слиза няколко минути по-рано, за да я запали и да включи парното. Само че... На паркинга зад блока има доста автомобили, които не са местени само Господ знае от кога и вероятно там ще пребъдат. Именно поради тази причина почистваща техника не може да влезе, съответно при 20 см. снежна покривка температури около нулата се образува киша и дълбоки коловози. Та... Слизам аз, в цялата си прелест, с излъсканите си ботуши, които си купих преди месец, и що да видя - ММ отчаяно буксува, бълвайки змии и гущери. Колата спряла почти напреки и помръдва с не повече от половин метър въпреки усилията на мъж ми и един комшия, който се притекъл на помощ. Бях на косъм да си викна такси, но 1) колата беше запречила пътя; 2) никой не минаваше вече 10-та минута - реших да се включа в спасителната акция първо като шофьор, сетне като жива сила. След доста усилия излязохме, макар и закъснели. Аз - кална до коленете, запъхтяна и премръзнала. Едва успях да се стопля и вече трябваше да слизам от колата. Стъпвайки на земята усетих, че нещо не е наред. В този момент поглеждам надолу и виждам, че нямам токче на десния ботуш... Изобщо не съм усетила как се е счупил в снега в цялата тази лудница. Чорлава, кална, зачервена и с един ток изпратих мъжа си и и се натоварих с едно такси, за да се преобуя. Все пак е по-добре поне единия да отиде на работа по-навреме.

Това ме подсети за една скорошна случка.
Аз винаги си държа фаровете на колата включени. Като извадя ключа и те изгасват автоматично. Ето защо нямам навика като се кача в колата да проверявам дали са включени. Да де, но предната вечер мъжът ми излязъл за малко с моята кола и като я върнал в гаража я оставил с изключени фарове. На другия ден тръгвам нанякъде с трите деца в колата. На задната седалка е лудница. Един яде вафла и се маже щедро, втория ръфа бисквити и троши навсякъде, третия пищи защото не може да реши, кое от тия две благини са му по-на сърце за да се включи в съответната дейност..... от касетофона се носи на макс "зайченцето бяло" (дъщерята не дава да се слуша друга музика освен детски песни) за да заглуша поне малко какафонията...... И в този момент виждам как от патрулката след светофара изкача ама с такава широка усмивка един полицай. Като са ме видели така без фарове и са си казали сигурно: Ето ги нашите 20 лева идвааат 
Спирам аз, отварям прозореца, господин полицаят се навежда, на физиономията му рязко се сменят потрес, ужас, съчувствие и съжаление и само ми каза: "Моля ви, госпожо, включете си фаровете"

Ха ха ха
И аз имам подобна ситуация, но все пак различна. Тръгваме с брат ми, неговите две чавета, моето чаве и едното  на зълва ми. Ще ги водим на зоологическа градина. Всичко много хубаво, разходихме се и си тръгваме. Аз карам, брат ми до мен, а от зад подредени четири мишки. В интерес на истината бяха кротки, говориха си тихо, ние също. Спира ни полицай, не си спомням да съм направила нарушение. Спирам аз и го гледам в огледалото, че с всяка крачка става все по- бавен. Вече на нивото на задния прозорец се поспря, поогледа децата, стигна моят прозорец, наведе се, поогледа и нас и ми каза:
- Благодаря. Лек път ви желая.

Брат ми каза, че със сигурност ни е съжалил 

Повечето като видят деца и така реагират. Пищящо действа безотказно.

Като сме на тази вълна, се сетих за разказа на моя позната. Бройката на децата в колата е била скромна - само две, но и това се е оказала достатъчно, за да отърве акта. Ситуацията се е развила в София, тя кара и говори по телефона, отзад хлапетата вдигат врява - батко - към онзи момент 4-5 годишен и малката - още бебе, но надарено с глас и поддържащо завидни децибели. Та спира я полицай, естествено тя в нарушение заради залепения на ухото телефон и тъкмо човекът се навежда до прозореца, за да огледа ситуацията, баткото се разкрещява "Мамомооооо, мамооо- Ема се наака .... повръща ми се от миризмата". Пуснал ги.

Това ми напомня подобно ситуация. Малката беше бебе на 5 -6 месеца, беше зима и голям студ. Повела съм я на детска консултация с колата разбира се. И на връщане към вкъщи ме спира един полицай - рутинна проверка явно, щото не разбрах да съм направил нарушение. И свалям аз стъклото, той се доближава и се оцъкля. Направо загуби ума и дума, виждайки малката спяща на столчето и отзад. И вика: Ама какво е това малко бебе, то сигурно е новоредено. Къде сте тръгнали? И аз му обяснявам, че се прибираме вкъщи. А той продължава: "Искате ли да накарам колегите ми да ви ескортират, с такова малко бебенце си е опасно да се кара зимно време. Човек не знае всичко се случва. Само кажете и те ще ви придружат до вас."
Едва не се гътнах при тези думи и викам: "Ама моля ви се няма нужда - аз живея на две пресечки оттук. Ей го блока - той даже се вижда. ". Онзи обаче продължава да ми предлага ескорт и аз леко се изнервям вече и изведнъж казва: "Леле, колко съм глупав. Затваряйте бързо прозореца, че ще изстудим бебенцето. Хайде, приятно прибиране и бързо на топло." Та явно повечето пътни полицаи се впечатляват то малки деца.

Ааааа, не всички! Като беше малкия на 5 мес. сме тръгнали на гости в друг град. Моят мъж обаче не познава улиците и завил погрешно (знакът бил в короната на дървото и не се виждал добре, но това не означавало, че го няма - това ни обясниха, като ни спряха). Та ние с дребния отзад, той в кошчето за кола. Как само не дойде да провери колко са му стегнати коланите, огледа всичко (добре, че и аз бях сложила колана)....хич не се впечатлиха, че сме с бебе.....

Ето го разковничето. Нали има една приказка: в чуждо село и керемидите бият 

Мило ми стана 
Преди години в "бесните" ми младини, когато Свети Влас не беше толкова известен курорт. С бившия и негов другар сме на почивка, те са се качили на яхтата. Другарчето обаче не тръгва на път без да си измие зъбите и се започва едно мрънкане, че трябва да ходи да си вземе паста и четка за зъби. Компромисен вариант: аз да отида до апартамента и да му взема несесера, докато те гласят яхтата. Мятам се на колата му, както съм по бански. Първо, че тръгнах с вдигната ръчна и се усетих чак на бариерата... Второ, малко повече настъпах газта и ТАК - полицаи. Гледа ме пичът как карам по бански. Вика Дай документи. Отварям жабката, отвътре изпадат презервативи. Оцъкли се полицаят и пита къде отивам, а аз: до един апартамент...  Документите на колата на чужденец... добре че поне шофьорската ми книжка беше в мен, че май щяха от ареста да ме вадят.
Дотук добре. Взимам несесера, двамата хубавци ми звънят и аз бързам да се връщам към марината. На завоя пак ме спират - без колан бях... Написаха ми фиш, ама може ли да съм такава заспа, а? 

Аз ли съм муня или наистина изчезна опцията за старата версия? 

Явно съм муня! Мерси!

И аз съм муня, защото не ми идва на ум как се возят повече от 2 деца в колата.  Три столчета ли слагате?! Аз едно чаве имам и се притеснявам, че не го връзвам на стола /ама все пак си е на стол и карам само 800 метра от градината до у нас, селски път/.