Образователните системи по света

при нас всяко у4илище си има психолог-при който всяко дете може да отиде по всяко време за консултация
отделно у4илища има само за деца с физи4ески проблеми-слепи,глухи или глухонеми или такива със синдрома на Даун,останалите се интегрират в общите класове
в у4илищшата за особенно надарени деца се приема след 9 клас-със оценките от матурата от 9 клас+ допълнителен изпит
ами или моте са кротки или т8ук не ги наказват много-но последното наказание за ненаписана домашна на дете 6ти клас беше да я напише ,като използва 4 цвята и всяка буква да е в разли4ен цвят

Милена по -горе е обяснила как е в Холандия след началното училище ( опитах се да направя тест преди години и  ). За съжаление, много често се допускат грешки с определянето на нивото, тъй като родителите натискат за по-високо и децата не могат да се справят или мудно или въобще ( поради липса на свободни места) колегите отказват да преместят някое дете от по-ниско на по-високо ниво. Имам няколко ученички, които определено могат да се справят на по-високо ниво, а сега са принудени да оцеляват сред проблемни, невъзпитани и не интересуващи се за бъдещето си и образование съученици. Една от тях има дислексия и това е основната причина да не може да се премести. Много лесно могат да променят начина на изпитване и учене при нея, но : няма възможност, защото класовете са големи, а всички са претрупани от работа ( в голям % не от даване на знания, а административни и заседаващи неща .  )

+ на тукашната система: децата са социално интегрирани и това им помага в живота; учат се от малки да дават "feedback", който винаги ме удивлява колко е конструктивен и реален; в началното училище не се набляга само и единствено на ученето, а и на приятни, обединяващи децата неща; развива се използването на въображението и ръчните умения; близък контакт учител-ученик ( отрасла при нашата система, това ми отне голяма част от енергията да го постигна в часовете си. Днес ми беше един много хубав ден. защото имах прекрасни разговори с децата, които в България нямах с моите учители); в средното училище мнпого се набляга на ориентирването за бъдещето и по-нататъшно образование, работа и т.н.; безброй възможности за разни курсове ( как да се настройваш позитивно преди изпит, да планираш, учиш и т.н.); системата на оценяване: тестове и бележки от 1 до 10

- са: малка обща култура ( това си остава голям проблем за мен, тъй като за мен е много важно); големи класове; липса на време и възможност за по- голяма помощ за тези, които имат много проблеми с ученето; дисциплината ( в момента е поколението израсло в свободия и е малък ужас с някои деца); много голяма част от децата са в ниските нива ( резултат често от не добро начално образование); не възможност колегите д асе справят да ги научат да пишат правилно на холандски ( на 15 години ми зададоха въпроса какво е гласна и съгласна  ); дългите учебни дни ( от 8.15 до 15.00 - 16.00 с почивка 2 пъти по 25 минути).

Сигурно има и други неща, но ще допълвам. Преди няколко месеца сериозно се бях замислила дали да остана в тази професия. Напоследък ме е обзел голям идеализъм и хъс ( благодарение на хората, които се заеха да ме ръководят през тази година и да ме научат на занаят, като ми отворят сърцето и душата за децата : това с ръководството е типично, когато следваш нещо)

Психолози има в хубавите детски градини и 4астните у4илища.
Тук в нашата област трудните у4еници се наказват с изклю4ване за 1 седмица.При всяка проява извън правилника се изклю4ват и така до безкрайност.
Подкрепям Биз за това,4е 4есто у4ителите грешат и слагат нето4ни определения за "трудни" и "проблемни" деца.Дори и да не е такова детето,то ще стане един ден,щом го третират като такова.

Доста се мислих дали да пиша или не, но все пак учител да не вземе отношение по въпроси за образованието е нетипично.
Мери е писала в общи линии за образованието в Англия, а аз ще го "разнищя" вече като български учител с много опит и отскоро като учител в английско училище. Говоря само за началното държавно училище, там ми е опита. Няма да сравнявам двете образователни системи, пропаст непреодолима.
Започвам с неписаните цели на английското образование, да научат децата, че те са част от едно стадо и всичко трябва да се прави по дадените инструкции, знанията са на втора линия. Денят започва със събиране на цялото училище в асемли залата и там 20-30 мин. се "чете морал". В началото това ми напомняше за някаква секта, учениците седнали на земята и слушат проповедта на гурото.
Ако детето му се учи да учи, ако не ОК, ще го избутаме до края. Мери е споменала за спираловидния принцип, но го има само на книга, превърнал се е в един огромен омагьосан кръг.Още в ресепшън клас (задължителния) се започва с азбуката, пак се учи в 1 и 2 година(клас), като междувременно се дават да се четат книжки и след това се проверяват как четат, без да им е обяснен и показан дори начина на четене. Важно е да е прочел книжката, да е отбелязано в рекорд бука и рекорда на учителя, че е well done, great или excellent. Най-слабата оценка е опитай отново. Учениците нямат оценки, нямат и амбиции за повече знания. И за най-малкото направено нещо се похвалва. Изискванията на учителите така са занижени, че учениците са със самочувствието на многознаещи и недостижимо велики.
И още с влизането ми в училище бях шокирана, учениците седяха на килима с кръстосани крака и учителят седнал им обяснява. Разбира се имат маси и столчета, но там се сяда само когато се пише или рисува. часовете са по  50-55 минути, но дефакто по-малко от половината време се оползотворява за нещо полезно. А следобедите са чиста загуба на време. Всъщност началното училище донякъде се е превърнало в една голяма забавачка. Децата започват училище на 5 години, много често дори и ненавършили, и прекарват от 9 сутринта до 3.30 следобед. Следобед направо спят.То и затова няма домашни, ама няма и учебници. Всичко е на листове залепени в тетрадки, но те стоят само в училище. И тук пишат с моливи, самия ужас, пишат, търкат, пишат търкат и накрая не можеш да разбереш какво е написал.
Пишат се рекорди, това е всъщност инфото за родителя. И разбира се всичко, което правят по арт и дизайн се носи в къщи, често направено с дейното участие на учител, помощник учител, студенти и доброволци.
Но за мен изненада беше отношенията учител-ученик, огромна дистанция, студенина, наистина много неприятно чувство.
Естествено има и хубави неща. Най-вече материалната база, всевъзможни помощни материали за учителя, лаптоп за всеки учител, смарт борд и компютър във всяка класна стая, компютърен кабинет и много компютъни програми за обучение.
Мога още много да пиша.Разбира се това е мое лично мнение, все пак съм била действащо лице в повече от една образователни системи. Имам и приятели българи също учители тук и те могат да се подпишат под това което съм написала. Може би някои от думите ми ще прозвучат за някои доста пресилени, но това е истината.
И съм в дълбок размисъл да продължа ли този театър или на стари години да си сменям професията. А толкова много обичам работата си с децата...

Дорет, много добре си го описала за Key Stage 1, за пояснение на останалите това е подготвителен, първи и втори клас тук. Те са си направо детска градина, но без възможност за следобеден сън. Много игра и малко учене. Синът ми и до ден днешен споменава с добро първите 3 години в училището тук 
В Key Stage 2 програмата става по-натоварена. Случвало ми се е сутрин да закъснеем 15 мин и заради това синът ми да остане с непроверено домашно  А заради следобедни часове по доктори е пропускал часове по математика, английски и природознание, въпреки че следобед обикновено оставят по-леките занимания, като физическо, рисуване, компютри, музика. Затова, ако имам да го водя някъде, гледам да е следобед.
А при нас няма рекорд бук  Имаше преди време един, в който само се записваха прочетените книги. Иначе това е добър начин да се държат родителите в течение на материала, който се изучава, а не да разчитам на информация от детето и да вися сутрин пред класната стая, за да преглеждам тетрадки или разпитвам учителите 

О, как, намесват се и още как! Аз затова ще сменям училището, защото даскалицата и си позволи да ми препоръчва медикаменти, щото иначе не можела да се трае в училище. Дъщеря ми е с тази диагноза от 4 годишна, но досега успявам да се преборя срещу лекарствата. Колкото е кльощава и се движи непрекъснато, съвсем да окльощавее заради тях. Диагнозата и не е поставена прибързано, били сме в специализирана клиника под наблюдение и оттам ни дават съвети как да се държим с нея, за да протича деня и по-безпроблемно.
А колко родители се поддават на леснотата да натикаш хапчето в устата на детето и да ти е мирна главата, щото не им се занимава с него...
В първи клас имаха момче с подобна на нейната диагноза. То повтаряше класа. Учителката направи всичко възможно децата да го намразят и да му издейства преместване в интеграционно училище. Родителите му не показваха никаква заинтересованост, поне според нейни думи. Беше го превърнала в плашилището на класа - който не слуша в час, го мести до него. Децата бяха побъркани от стрес и дисциплинирани като Хитлерюгенд

О, Мери, не си мисли , че в рекорд бука се пише нещо повече от няколко думи.Пълна заблуда на родителите, все похвали. А 10 минути разговор на терм  с учителя са нищо, родителите нямат, а и не получават реална информация за детето си.
Key Stage 1 е лесно, но пък се изпуска основата за по-нататъшното обучение. Какво ще градиш понататък като я няма основата.

Съжалявам за лошия опит..., явно не е по-различно от САЩ. Аз имам една позната спешъл ед учител, трябва да я попитам, какво мисли по въпроса. Дано детето ти да се справя добре.

Значи пак се подчертава заинтересоваността и влиянието на родителя в такива ситуации. Аз често си мисля, че ако ни се случи на нас, дали няма да трябва да напусна работа, за да се занимавам само с детето. Защото един родител на работа, не може да бъде толкова ангажиран, колкото е един, който не е

Това, което Doret описва важи тук само за Kindergarten - първата година в училище (в частност и за pre-Kindergarten, но такива класове няма във всяко училище). От 1ви клас вече всяко дете си има чин. Вярно е, че много време губят в тестване. Но явно много държат на отчетността. Асемблито при нас може да се избегне - в смисъл не е задължително поне това преди началото на училише.

Ето една статия от американски сайт, в която сравняват учениците като постижения в някои страни. Статията ми напомни и за нещо друго, което не харесвам тук  - отчетността на учениците по раси 

Дорет,
преди няколко дни си мислех за теб и ми беше интересно мнението ти. Чувствата, които си описала ме терзаеха и мен. Такава разлика в моите идеи как трябва да бъде и какво е. И терзанието....Все още ме гони идеализъм. Не знам.....
Може би, при теб е по-тежко, защото в началното училище свободата е по-малка по отношение на как да е урока, доколкото при мен има повече свобода ( но терзанието си остава )

При нас родителите могат винаги да имат контакт с нас, ако поискат. Има 10-минутка 3 пъти през годината, но никога не идват родителите на проблемните деца, а само на тези, които нямат проблеми. 

Родителите могат да имат и голямо влияние в някои отношения. Имах ученик, който е настанен във временна къща, за да не е при родителите си, тъй като са имали проблеми. Именно тези родители ни въртят на пръста си и става, както те искат. 

Калинка, наистина на теб ти е по-лесно, нямаш го българския опит. Първите не дни, а седмици излизах от училище и плачех, така исках да съм си с моите ученици.Но тези с които бяхме приятели и си обсъждахме какво ли не. А през ноември когато си бях в България тези деца дойдоха в къщи да ме видят и ме разплакаха с "Госпожо, още ни липсвате".И това 5 години след като ги оставих. Тук съм сигурна, че такова нещо няма да се случи, абсурд е. Просто отношенията са други, всичко е по писани правила, но без капка чувство или емоция. За мен е непонятно как може да се накаже едно 4-годишно дете с отстраняване от училище и то за седмица. И това два месеца откак е постъпило в това училище като ученик. Наистина има трудни деца, но къде е учителката му и как така нищо не направи това дете да престане с недотам добрите прояви. Тук не се прави нищо за да се предотвратят такива прояви, чака се само да се случи нещо и хоп, наказание.
Парадокс е, че родителите са в пълна заблуда и неинформираност за децата си и тези 10 минутки 3 пъти в годината са нищо.
Но и да не продължа като учител все пак имам представа за началното училище тук и ще знам какво да правя с дъщеря ми, нали вече сме ученици
 

Doret, много добър постинг 

Докато го четях имах чувството, че пишеш за САЩ. Е, в нашето училище не ги събират за сутрешни пледоарии, но затова пък домашните й например, миналият месец, свързани с президента/парламента на САЩ буквално ме съсипаха. /за 6 годишни първолачета/ Някой може и да не повярва, но за да и напишем домашните, трябваше да се допитам до гугъл, за да спазя идейността.

При нас също няма чинове, имат кръгли маси /идея за равнопоставеност/ и постоянно ги разместват. Това, за мене е о.к., както и времето на килима. Там между другото е любимото място за децата /circle time/.

Това, обаче което споменаваш за четенето е точно така. Нито как да чете, нито как да пише някой учи дъщеря ми през годината. И при нас имаме reading log и наградата, ако се чете всеки ден беше безплатна пица Хът  . Аз се занимавам много с нея и това не ми направи впечатление до момента, до който тя не започна системно да изпреварва съучениците си по английски. Те имат 2 нива нови думи за седмица: лесни и chalenging. Във втората група са винаги само няколко деца. Тя започна да е постоянно там /при условие, че е двуезична и у нас аз не уча с нея английски, а учим българската азбука/. Отделно ми каза, че не всички деца даже връщат рийдинг лог-а попълнен за целия месец.

Не го написах, за да се хваля, в друг смисъл. Мислех си, че системата е такава, че ако родителят иска детето му да научи достатъчно добре фундаменталните дисциплини, няма да мине без неговото дейно участие.
Иначе наистина се стига само до заслепеното самочувствие, граничещо с апатия.

Миналата година за 2 семестъра преподавах Calculus в един местен университет. Може би и затова те разбирам толкова добре за какво говориш 

Иначе системата е толкова добра в много други неща, не разбирам защо се занемарява обучението по толкова важни предмети.

Бтв: отношенията пък са за отделна тема, но щеше да стане много дълъг постинга.

Distant, това е преимущество на двуезичните деца. Моята дъщеря като почна училище не познаваше буквите (нарочно направих така) и се научи да чете първа в класа. Дори участва в състезания по изразително четене.
Първата в класа е, която прочете цялата "Пипи" и "Питър Пан". Другите деца четат още малки кратки книжлета с бих казала вече безинтересни за нея историйки.
Не се притеснявай да си хвалиш детето!
Дорет, много добре разбирам раздразнението ти заради стадния принцип. А тук в Германия карат децата още от първи клас на състезателен принцип да се борят за по-високо мнение на учителката за тях, да са по-добри, да пишат и да смятат по-добре от останалите. Борба за оцеляване на безумно елементарно ниво, уж да се подготвели за по-късно, когато ще се наложи да кандидатстват в гимназии. Отврат!

При нас пък няма големи наказания в началното училище, дори понякога свободата е доста голяма, което довежда до проблеми по-късно. Няма и състезателен принцип. Бях шокирана, когато една учителка започна да хвали една рисунка, която беше цялата в черно и едно малко жълто петно ( темата беше нещо със слънце). Тук са на принцип: всеки се справя добре според възможностите си.

Не, емоцоналната страна я няма. И благодарност няма. При моите си мисля, че е проблем на поколението ( задоволени от всякакво естество от най-ранна възраст), а не само национална черта. Мисля си, обаче, че в това отношение има промяна и в България.

Не знам как е в Англия, но тук трябва сам да проявиш интерес, да питаш, разпитваш и т.н. На този принцип е и с родителите. Тези на проблемните деца получават писма или им се обаждат по телефона. Ако не ги търсиш, много малко проявяват интерес какво и защо става с детето.

Пишете и за взаимоотншенията учител- ученик в различните страни. Много ми е интересно. 

Аз от страната на родил да кажа, да, за 10 мин не можеш нищо да разбереш. Родители, които не ги интересува, какво и как прави детето им в училище и 10 часа да им говориш, пак няма да са по-наясно. Тези, които ги интересува, могат да минат и без тези 10 минутки. Но тези 10 минутки са предостатъчни учителят да алармира родителя, потънал в ежедневните си проблеми, че има проблем. Каква ще е отсрещната реакция вече, за съжаление, не зависи от преподавателя или от системата на преподаване 

Отново нещата опират до нас родителите и домашното възпитание. Аз лично не разчитам изцяло на училището да налее знанията в главата на моите деца, нито да ги възпита. С училището взаимно се допълваме. Когато аз не съм доволна от учителите, отивам и говоря със съответния човек. Досега 2 пъти съм изразила официално недоволство и двата пъти забележките ми бяха взети в предвид. Като единия път промениха правилата за игра по време на голямото междучасие за целия Key stage 2, заради мое оплакване и забележка. Не съм се карала с никого, не съм подавала писмено оплакване, само поговорих на 4 очи с учителя на сина (или на 6, защото и синът присъстваше), изтъкнах моите притеснения и помолих за помощ На следващата седмица, по време на едно от "безполезните" събирания в асемблито, същият проблем е бил обсъден с децата и няколко дни по-късно излязоха новите правила 
Ако в училището са недоволни от детето ми, те също се свързват с мен и молят за помощ. Ако аз не проявя интерес, пропусна уговорени срещи, не взема мерки или отрека проблема с лека ръка, нормално те да прибегнат до действието спиране от училище за 1 седмица. Това е по-скоро наказание за родителите, за тяхното бездействие, а не само за децата 
В  класа на моя  има дете с много сериозни проблеми в поведението си, на границата беше да бъде спряно, но майка му започна да работи съвместно с учителите, да посещава специални родителски класове, а детето специални занятия за самоконтрол, организирани в училището. Според синът ми, разликата вече се забелязвала 

В клас на една обща маса седят и до ден днешен, 6ти клас, 11 години. Масите са 4, децата се делят на групи. Много често упражненията са групови, наградите също. Целта била децата да се научат да работят в колектив. В гимназията вече има отделни чинове. Не знам тази система до колко е добра, не съм педагог, а просто бивш ученик и настоящ родител. Идеята, така както е представена пред мен, ми се струва добра