Развеждали ли сте се и защо?

На ум съм се развеждала неколкократно 

Аз пък няма да пиша в тая тема 

Миглена Ангелова, ти ли си?

Все още не съм се развеждала, но никога не е късно.
Още търся точната причина, за да формулирам желанието си.

Ужасен сииииииии 

Това ми хареса много

НЕ.
И ще кажа защо - първо, не виждам никаква причина да го правя пак щастлив. Второ, нямам енергия да се занимавам с глупости.
Вече се омъжих.
Аре няма нужда и да се развеждам. Достатъчно сеири.

НА този етап така стоят нещата.
Потом увидим.

И аз тъй. Минавали са ми такива мисли. За мен понятието "развод" не е толкова тежко и стресиращо. В крайна сметка, това си е една раздяла, кой не се е разделял...Срещаш някого, след това разбираш, че като си блял в началото си пропуснал някои знаци за евентуални бъдещи проблеми и така...Природата така ни е създала, че да оглупяваме в началото на една връзка. Иначе кой ще се подлъже да се обвързва, че и деца да създава, ако е с акъла си...Естествено, това не важи за браковете на съфорумците - те по презумпция са идеални. Така, хипотетично си разсъждавам 

Хм, развеждам се поне веднъж месечно. После ми минава и така до другия път. Обещали сме си е, че след 40 и няколко години ще се освободим официално един от друг /та да се налудуваме/ и също така ми е обещал, че ако много ми се прииска да се видя традиционна булка в бяло ще се явим пред съдията да ни разведе и след това хайде пак в гражданското. До сега винаги е изпълнявал обещанията си. 

Най-често хората се развеждат, защото могат да си го позволят.

(Ако е изчезнала причината да се оженят)

Не съм се развеждала. За сега , да чукна на дърво и не искам,но съм се замисляла... Някой каза,че двама души трябвало да поживеят без деца известно време и тогаз да се решават на сериозната стъпка. Ами ние си живяхме женени и без деца 2 години и половина,с нормални съпружески права и задължения. Мисля,че най-трудният момент настъпва точно при появата на децата. Капризите на родата в най-напрегнатите моменти и невъзможността на съпрузите да отреагират адекватно в създалата се ситуация могат също да направят чудеса за предизвикване на желание за развод...

Тати, Татенце.... Шефче... всичко разбрах само това с млякото и лигавника не можах да разбера. Това че ще ми спреш млякото като заплаха ли да го разбирам или как? Само дето проблемът е че аз не пия мляко така че и да ми го спреш и да не ми го спреш аз проблем нямам.
Виж ако заплашиш някоя майка от Кърмаческия форум че ще й спреш млякото тогава по-може да я стреснеш. Защото на кърмачка да й спреш млякото не е шега работа. Ти дали можеш да спреш на някоя кърмачка млякото всъщност  След като имаш абсолютната власт във всички форуми може и това да можеш знам ли?
Не знам защо като ме видиш и се сещаш за мляко. Може би се сещаш за майчиното си мляко знам ли? 
Ако ли пък с цялата тази тирада дето си я изнесъл по-горе и с това мляко (защо път точно мляко) си искал да ме заплашиш че ще ме баннеш чуй един съвет от мен - не го прави. За толкова време не разбра ли че като баннеш някой  вместо да му извадиш очи, му изписваш вежди. Да ги изреждам ли всички тези баннати от теб, за които после се носят легенди сред скъпите ни форумки и стават герои. Ти искаш ли такова нищожество като мен да го издигнеш до висотата на легенди като Мамма Кенга, Жоро01, Сопранов и т.н. С един бан само ще направиш така че за мен да говорят всички. Не си заслужава. Остави ме, простак като мен сам ще се банне. Другите като ме видят що за простак съм ще спрат да ми обръщат внимание и просто ще ме игнорират. И аз ще си залезя и отида забравен от всички. Пък така като ме баннеш насила ще ме направиш герой.
Пък ако толкова ти се иска - банни ме. Нямам нищо против малко реклама и форумска слава...

Извинявам се за отклонението от темата... Но реших да ти отговоря за да няма нищо скрито покрито...

И това творение го мисли цял ден?!
Браво!
Жокер: ключ към тълкуването на горното ми предупреждение е думичката "оливаш".
Проявата на блестящото ти чувство за хумор в частта касаеща майчиното ми мляко  и кърмачките, ще подмина без коментар, ясно защо.
Информираността ти за форумните легенди е завидна, но ще те разочаровам. Нито един от горепосочените "герои" не съм баннал лично.
Виждам до кои "славни" потребители искаш да се наредиш и ... сърце не ми дава да откажа.
Ползвай със здраве и рекламата и форумната слава.
Виждам, че имаш някакъв проблем със самоопределянето и конкретизирането на желанията си.
С удоволствие осигурявам време за размисъл.
Не е много, но пък е от сърце.

ПС. По-късно ще забърша отново офф-топиците.

Не съм се развеждала, но.....доста пъти ми е минавало през акъла да го направя. С мъжа ми сме много остри камъни и често си патим от това. Обаче все още го обичам много и затова не съм предприела тази стъпка. Поживяхме си без дете 5 години и въпреки това след раждането на дъщеря ни трудно свикнахме с промяната/той още свиква ако може така да се каже/. Има ли любов обаче си струва да опиташ да оправиш нещата. Две са нещата, които никога не бих простила-изневяра/ако разбера за нея разбира се/ и липса на любов. Всичко друго може да се преживее, промени и нагоди. Брака сам по себе си е компромис, но най-важното е да не е едностранен компромис. Вече 8 години сме заедно и въпреки, че в момента сме в лека криза се надявам още много по 8 да сме заедно, защото аз все още някак не си представям бъдещето без него.

 Да, развеждала съм се, но не по мое желания, а защото явно му бях омръзнала на бившия и си хвана доста по-малка селянка, която сега му е вече и жена.