Консултация с психолог - тема 2

Capa, Вероника вече го е дала

Бих искала да се консултирам и аз за сина ми който е на 1 година и 8 месеца почти.Проблема при нас е,че от 2 месеца стана невъзможен,тръшка се за всичко,отстоява си всичко до дупка и ако му откажеш нещо или се направиш,че не го разбираш,почва да плаче и не спира,просто до посиняване,много крещи и се тръшка дори и при най малкия неуспех,от съвсем малко бебе е така(пример не е могъл да сглоби нещо и го блъсва в земята и почва да реве,или ти го бута  в ръцете до безкрайност да го правиш ти и той да го разваля,ако му откажеш вече на 5 път,изпада в истерия и не може да го залъжеш с нищо друго),много е деспотичен и страшен инат отсега,не се води от думи,колкото и да обясняваш.Трябва все да го пляснем по-дупето и тогава си прави каквото си знае ,дори почва още повече напук.Всеки път му казвам и обяснявам как е опасен контакта,тока може да го опари и да има "ух",но тои ме издебва да се разсеям и пак отива там и ми се смее,все играе само на опасни за живота му места,другите неща не са му интересни.На улицата отскоро не иска да ме държи изобщо за ръка и нарочно се стрелка на пътя при колите,ако го хвана почва да се огъва назад и  да ляга по-земята и да вика и рита.Не разбира от думи и обяснения,каквото си науми това прави и нищо не е в сила да го накара да направи обратното.Все още не говори,казва само мама,бау и ня-не,иначе разбира всичко,защото отговаря с жестове или дава да се разбере ,че е разбрал като изпълни това което съм казала,разбира се ако му харесва,иначе върти главата отрицателно.Хубавото е,че не е агресивен поне или много рядко,обича да се гушка и да се целува и той да гушка децата.
Толкова съм се изнервила,че все напук прави,че не иска да говори,тоест да казва някакви думички,(говори на неразбираем език понякога,нещо от рода,тата,ляля.няня.папа.пам)има толкова много енергия,постоянно е в движение,заглежда се в книжки,но не повече от 15 мин.Имам чувството,че това е някакъв ужасен бебешки пубертет и се чувствам много изморена от него и на моменти му крещя и после съжалявам.Мислите ли,че е нормално в тази възраст да се държат така вироглаво и да казва само толкова думички или имаме проблем при нас Знам,че е много объркано,но се надявам да е станало ясно за какво иде рече...   

анаморф -здравейте,докато четях сякаш се потопих в атмосферата на бурята у дома.По отношение на развитието на речта-опитайте да му покажете на картинка в детска книжка-някакво познато животно-куче,дете -дали може да ги покаже.Успява ли да произнесе изречение от две думи.
Доклокото разбирам при неуспех детето реагира бурно,не се води от думи и обяснения.Това се случва често във възрастта на третата година.Има и нещо друго-децата безпогрешно улавят нашите тревоги,страхове,нашата изнервеност и реагират по -бурно,попивайки от нашта тревожност.Да се заглежда в книжка за цели 15 минути е постижение за дете на тази възраст.Няма родител,който да не е крещял на детето си,да не е бил изнервен някога-проблемът идва,когато се появи чувството за вина -това е като че ли е най-често срещания проблем на съвременната жена.
Намирайки своето спокойствие като жена,съпруга-намесвайки законът и правилата у дома-в лицето на бащата или друг мъж в семейството ще премините по-леко заедно през трудностите на всяко детство.Винаги можете да потърсите колега за консултация,съвет,подкрепа.

Вероника,благодаря Ви за бързия отговор първо.За животинчета и деца и още доста други предмети ги показва,тоест знае много думи,но не иска да ги произнася,за изречения изобщо не може да говорим,далече е от тях доста още...Иначе мога да кажа,че е доста умен,вече сам сяда на стола на масата и се опитва да яде културно с вилица от чинията,но назад сме с речта и това ужасно ъъъъъъ-кане и ааа-кане като звуци(сочи с пръст и  ги произнася като иска нещо,думичката не я казва,макар,че го учим постоянно) и тази свръх енергия,това ме притеснява наистина много...

Весел празник ,пей ,радвай се и се смей! 


Извинявам се ,че тук чиститя ,но кутията ти за ЛС е пълна!

И аз имам същите проблеми като анаморф с 1г 9 мес ми син и пак от около 3 месеца е невъзможен. Винаги е бил нервен, но сега положението е извън контрол. Адски истеричен, сприхав, от нищо изпада в неописуеми истерии. Свикнала съм от големият ми син, който беше също много активен и нервен. Но това сега с Теодор е чудо невиждано. Като най голям проблем обаче се очертава невъзможността ми да го сложа да спи. На баща си не си позволява да истерясва.  Но винаги, когато аз го слагам да спи, без значение на обяд или вечер просто не се получава, защото иска да го държа и приспивам на ръце или поне да го галя по главичката. Проблемът е, че това отнема адски много време и после като се опитам да го сложа в леглото моментално се буди. Положението е такова, че или трябва да го държа докато се наспи или да го оставя да се нареве и да заспи съсипан от рев. Понеже ми е невъзможно да практикувам първото и не мисля, че е полезно за който и да било прилагам втория метод. Ами вече 3 месеца това дете реве около 1 час преди всяко заспиване. Ходя по 10 пъти да го успокоявам, но не и не истерясва си и това е. Пищи, дере се, подскача в леглото и мести леглото из цялата стая.  Знае каква е процедурата и че няма да го дундуркам, но как в еъзможно вече толкова време да не се отказва от тия ревове. Понеже спи със сестра си и нея я изнервя и тя не може да спи и двамата пищят и е зверилник. Преди като си го сложех в леглото си заспиваше, но от 3 месеца не знам какво му е станало. Освен това като заспи и се буди на всеки час понякога по 2 и 3 пъти за 1 час с истерични ревове. И не иска да седи при никой, само мен иска. Преди го оставях при познати и нямаше чак такива проблеми. А сега иска само мен и при никой не иска да седи. При баща си само не реве. Но сестра ми, която го е гледала много пъти и не е ревал при нея сега и нея не я иска вече и истерясва.
И понеже не винаги е възможно баща му да го слага да спи, всъщност само вечер може, но през деня съм сама с децата и бих искала съвет как да постъпя с това спане. Както вече казах по принцип нямам против да го приспивам. Но той спи толкова леко, че дори в леглото да съм го приспала с галене по главичката той усеща като спра да го галя и веднага се буди. Или пък като тръгна да излизам паркетът пукне и веднага е скочил и зинал. Не знам колко е здравословно да го оставям да реве с часове и спазвам насоките от бебешките книги да го оставям да реве и да влизам през 5 мин при него да го успокоявам. При големия ми син това действаше и той се научи за няколко дни, че трябва да спи. Но при Теди стана обратното - спеше си и нещо му стана. Все пак 3 месеца едночасов рев преди всяко следобедно заспиване не ми изглежда нормално. Как би трябвало да постъпя в този случай.

NikiFin здравейте-проблемът при вас само прилича на този при анаморф.Първо-вие имате едно по-голямо дете,което има братче и сестриче близнаци-в началото четейки ви реших,че става дума за проблем в поведението при него,което би било разбираемо-при такава голяма детронация.Какви са отношенията между двете момчета в семейството?Но става дума за малкото дете,което много се страхува от раздяла с мама-заспиването е раздяла и детето ви иска да я отложи-усещайки вероятно някакви ваши преживявания свързани с вина/майките сме пълни с всякакви дълбоки тревожности/-такова е моето усещане,четейки.Тръгнете от това,което вие преживявате-с три малки деца напрежението сигурно е голямо и рядко ви остава време за вас самата.Децата безпогрешно улавят нашите преживявания.Ако е възможно /предполагам,че е трудно/-всяко дете да има собствено простанство  и собствено легло.Една такава ситуация винаги се отразява на всички членове на семейството и не можем да я разглеждаме отделно.
Една консултация с колега ще ви даде по-конкретна информация,виждайки цялата динамика на отношенията в семейството и с малкия ви син.Успех!

Мерси Вероника. Близнаците спят в една стая, но в отделни легла. Преди спяха в съседни стаи, но се оказа, че много обичат да са заедно в една стая и ги събрах. Всъщност няма значение дори ако са в различни стаи, защото шумоизолацията е никаква и пак се чуват едно друго като реват. Така че реших по добре заедно. И сега си държат да си заспиват заедно, мисля, че им харесва. Голямото и малкото момче са в приятелски отношения. Има разбира се ревност между трите, но иначе си играят заедно, не е да се мразят. Подозирам че аз съм виновна за това, което се случва с Теди, защото една седмица липсвах, през което време сестра ми ги ги гледа. Не е имала по големи проблем от мен, всичко е било нормално. Но като че ли след като се върнах децата ми се сърдеха и от тогава лека полека започна да става невъзможно да сложа Теди да спи. Наистина мисля, че го е страх от раздяла с мен. Иска ме до него нон стоп. От 2 седмици на ясла ходят и той много реве като го оставям. Все още за по 2 часа ги оставям, но ще трябва лека полека по цял ден да стоят защото налим това е смисъла на яслата. Ева няма никакъв проблем, харесва и там. Но Теди не ме пуска и реве много като го оставя. Много е страхлив и чувствителен, сприхав, буди се от най малкия шум и е невероятно труден за гледане. Аз го разбирам, но не знам как да му помогна. Мисля, че това дете има нужда от една майка само за себе си. Но аз не мога да му задоволя тези нужди предвид, че имам и др деца и съм в шах. Обмислям посещение при психолог. Но все не намирам време, по ми е лесно тук да се консултирам, защото знам какъв е проблемът, просто не знам как да подходя така че да е най добре за всички.

NikiFin -при консултацията тук мога да ви дам само хипотези,някакви насоки,защото не зная какъв е проблема.За да подходите така,че да е най-добре за всички-първо трябва да изясните как е най-добре за вас самата.Останах с впечатление,че децата спят в едно легло,но явно съм сгрешила.Страхът от раздяла се поражда нормално в детското развитие,но той много зависи от страховете на майката-за това при консултация с колега ще се видят тези неща.Пожелава м успех и дано скоро се решите на такава среща.Иначе няма как да има еднозначен отговор-направете това или онова.Успех!

Има молба към психолозите - можете ли да ми препоръчате"популярна" литература, относно кризите в детската възраст. Искам нещо на достъпен и за неспециалист език. Конкретно ме провокира вчерашната случка в къщи. Дребния след неудовлетворяване на желание( игра на компютъра) стигнали до такъв конфликт с татко си, че като се прибрах детето беше в сълзи - изнервено и неспособно да комуникира, а таткото - още по-вече изнервен. Аз му казах, това което съм научила тук от майките и от вас - специалистите - когато ситуацията не на път да излезе от контрол, е по- добре детето да се прелъскае, за да се успокои, а не да му се обяснява каквото и да било с логика, защото в този момент, ако може така да се каже детето" ни-приема, ни-предава". Такива ситуации имам предвид - когато трябва да действаме по най -  добрия за всички начин, така че да няма изпокъсени нерви и сълзи. Ако четивото е качено и на интернет страница - още по-добре.

Мама Марияна,има много хубави книги на достъпен език.Владимир Леви-"Нестандартното дете"
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=26740&cat=115
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25264&cat=115
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=23752&cat=115

Без да те разочаровам-книгите не помагат особено,но поне дават информация.Иначе и в интернет можеш да прочетеш за детските кризи.Рецепти обаче няма,защото всичко е строго индивидуално и различно за всяко дете.

Благодаря Вероника  за бързия отговор - ще чета още тази вечер.
Иначе в книгата "детето от 1 до 3 години" на Ан....( издателсто Слънце) намерих някои неща, но ми се ще още да почета. Верно е че всяко дете е различно и всяка ситуация също,но...нали има все пак, някакво поведение което възрастните трябва да предприемат....

Здравейте, адмирации че сте тук и помагате!
Бих искала да разбера, кога най-рано, т.е на каква възраст може да се постави с положителност диагноза, свързана с -ако мога да обобщя така- психическо разстройство /простете ако обобщението е неправлино/, например аутизъм, хиперактивност? Благодаря Ви! 

Аутистични тенеденции има още след раждането на бебето.При малкот дете и бебето нарушенията са в областта на храненето,на съня,респираторни разстройства,както и такива свързани с привързаността.
Хиперкинетичното разстройство обикновенно се отчита в училищна възраст.
Нещо много важно-в детската психология и психиатрия всичко е много смесено,напластено,няма чисти или сигурни диагнози.

Здравейте! Племенникът на мъжа ми е на 5 години и му е поставена диагноза детски аутизъм. Аз съм чела, че аутистите не могат да обшуват нормално, да показват емоции, да гледат в очите, живеят в свой свят. А това дете общува, търси контакт, гушка се играе...Но не говори още добре, казва само някои думи и трудно му се разбира,а до колкото знам и не играе с други деца. Чудя се дали не е друг проблема, дали не е сложена погрешна диагноза, или аутизмът има различни форми на проявление? Знам, че написаното от мен е твърде оскъдно, но все пак ще се радвам да получа отговор