Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

"Мракът в нощните клубове е най-добрият фон дьо тен. Заедно с алкохолното затъмнение, в което и най-незабележителните типове изгряват в очите ни като слънце. С всяка следваща чаша дрегерът за грешки отчита все по-високи резултати. А на следващия ден вместо принца виждаме само поредната целуната жаба...Грешка като секс с 'екс'. И добър урок.
Когато сеем лекомислие в събота вечер, в неделя налитаме на лоша реколта"

"Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е божието послание към теб"
Чарлз Дайър


***
Азбука

Помниш ли тъпата задача за двата влака,
тръгнали едновременно от точки 'А' и 'Б';
единият стигнал на време и вече чакал,
пък другият още кретал като бабе?

Колко условия, Господи, какви уловки:
престои,
скорости,
закъснения...
И досега
даскалиците биха ми писали двойки,
ако искаха да повтарям века!

Днес са истински
разстоянията и времето.
Влаковете се движат
на собствен ход.
Но дали задачата е решена?
Тук двойки ни пише самият Живот.

А сме големи-помним от къде тръгваме,
закъде пътуваме
и защо отиваме там.
Всеки знае какво е да си излъган,
да чакаш на гара,
да слезеш сам.

Казват-никое решение не било вярно,
всяка победа свършвала с крах,
никога нищо не се повтаряло...
Но аз скачам в движение
от този страх!

И ако спипам
калпавия учебник,
насред града ти ще го подпаля с бяс,
Защото трябва да стигна до тебе.
Дори
да съм паднал от Марс

***

 Бавно умира...

Бавно умира този,
който става роб на навика,
който върви всеки ден по един и същи маршрут,
който не променя посоката,
който не смее да смени цвета на дрехите си,
който не разговаря с непознати.

Бавно умира този,
който избягва страстта,
който предпочита “черно на бяло”
и всички точки върху “i”
вместо да бъде едно с емоциите,
които карат очите да блестят
и заменят прозявката с усмивка,
разтуптяват сърцето
и от грешка и от чувства.
Бавно умира този, който не събаря масата
когато е нещастен в работата си,
който не рискува сигурността
заради несигурността в преследването на мечтата си,
който не си позволява поне един път в живота
да избяга от съветите на разума.
Бавно умира този,
който не чете, не пътешества, не слуша музика,
който не може да намери хармония в себе си.
Бавно умира този,
който унищожава любовта си,
който никога не помага
и прекарва дните си
в постоянни оплаквания от липсата на късмет
или от непрестанния дъжд.
Бавно умира този,
който изоставя плановете си
преди да е започнал да ги осъществява,
който не задава въпроси
за неща, които не знае
и който не отговаря когато го питат
за това, което знае.
Да се постараем да избегнем
смъртта на малки дози
и да помним винаги,
че за да сме живи е необходимо
дълго усилие, по-голямо от това
да дишаме.
Само неугасимото търпение
ще ни доведе до сияйното щастие.

Пабло Неруда



Нещо, което ми дава винаги свеж въздух в мигове на задух...

Реминисценции
На Аристей и небето

Небето - безутешно и дълбоко.
Примамва ме с червена необятност.
И само ако можех, щях да го мечтая
и любовта си неразумно да забравя.

Аристей отваря порти да ме призове.
Преструвам се, че ги прекрачвам.
Там, при теб, ще бъде много по-добре.
Макар че пак високото ще е отгоре.

Да плача е свръхбезутешно.
Защото всеки си кове съдбата.
Невеста на небето няма как да бъда,
защото ми тежи греха на моята невинност.

Да вляза с черно було в тъмна стая
и да очаквам разтварящата се врата,
която ще ми подари на синьото безкрая
и Аристей, и пухената тишина.

Един дъждовен влак очаква да се кача.
Един дъждовен влак върху ръждиви релси.
Там спътници са черните принцеси,
нетърпеливи да мечтаят своя гост.

Персиана Пастухова - 14 год.
Национална Априловска гимназия

***
И пак съм тъжна и сама,
душата ми объркана вибрира.
И като птица с отрязани крила
танцуващ залез тихичко умира.

Каква студена тъмна нощ!
Беззвездна е небесната морава.
И само бледата луна
като изстинала жарава,

протяга уморените си длани
и с плахи пръсти къса здрача.
Луна, на твоите рамене
аз тихичко ще си поплача.

Очите ми пулсират във очакване
зениците да се разлистят
и някъде в средата на нощта
се ражда в тях Апокалипсис.

Катерина Ангушева - 16 год.
ПМГ "Акад. Иван Гюзелев" - Габрово

***

Aко някой срещне някой
в цъфналата ръж...   
  Робърт Бърнс

Сълзите ми отново бягат,
изплашени от пролетния дъжд.
Изгубила надежда да се върнат,
ще ги потърся в цъфналата ръж.

Ала ръжта е окосена
и сухи, сламките мълчат.
Останали без своята премяна,
те чакат да ги изгорят.

Така за кой ли път
ръжта е безответна към сълзите.
Огньовете полетата владеят,
но безутешно спят очите.

А аз като посредник съм жесток
и воля пак на чувствата не давам.
Че моите сълзи не са поток,
а сламките - пожар за потушаване.

Персиана Пастухова - 14 год.
Национална Априловска гимназия

***

"Няма я от девет сутрини.
Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от камион с боклук в осем и петнайсет?
Измъквам се от леглото, премествам се в дневната и се тръшвам на дивана. Хладната кожена тапицерия не помага да се унеса отново, а камионът е все по-близо. Изправям се, поотмествам една от щорите и ярък лъч парва лицето ми. Събирам енергия и опитвам да повредя зеленото, ревящо чудовище с поглед. От усилията обаче успявам само да се разсъня съвсем.
Гледам фрезиите във вазата на стъклената масичка. Мъртви фрезии в мътна вода, останали след нея...."

".... Вземам такси и се прибирам у дома. Тихо и сумрачно. Поливам цветята в градината - те за нищо не са виновни. Котарака на съседите се появява на вратата - дискретен и оранжев. Иска да си играе с някого. И аз искам да си играя с някого, ама няма с кого. Питам го "Липсва ли ти Стела?" Той измяуква, което значи, че му липсва. Стела му купуваше консервирани храни. Твърдеше, че любимата му е от океанска бяла риба....."

"....Приготвям се за лягане. Измивам старателно зъбите и лицето си и изгасям навсякъде. Лягам в дясната половина на леглото. Нейната, лявата, усещам като рана.
Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е като животно..."

"18 % сиво Захари Карабашлиев"

Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят - купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа - този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят - какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! - то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена вселена.

Фернанду Песоа


Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова заслепен от самия себе си, че веджъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли Нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те - В края на краищата ние всички тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите. - Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне отговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.

Из "Алхимикът" на Паулу Коелю 

"Като рекли всички: «Кремъл, та Кремъл!». От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или махмурлия, съм минавал през Москва от север към юг, от запад към изток, от единия й край до другия, напреко и както ми падне — и нито веднъж не съм виждал Кремъл.

На, и вчера пак не го видях, хем цялата вечер се въртях около тия места и не бях кой знае колко пиян: щом слязох на Савьоловската гара, ударих за начало една водна чаша зубровка, защото от опит знам, че по-добър сутрешен лек още не е измислен.

Тъй. Една водна чаша зубровка. А после — на улица «Каляевская» — още една водна чаша, но тоя път вече не зубровка, а кориандрова. Един мой познат разправяше, че кориандровата действувала на човека антихуманно, тоест давала сили на всичките крайници, а скапвала душата. С мен, не знам защо, стана наопаки, тоест душата ми невероятно заякна, а крайниците ми се скапаха, но съм съгласен, че и това е антихуманно. Затуй още там, на «Каляевская», добавих още две халби жигульовска бира и направо от шишето бяло десертно.

Вие естествено ще попитате: а по-нататък, Веничка, а по-нататък — какво си пил? И аз не съм съвсем наясно какво съм пил. Помня — това добре го помня, — на улица «Чехов» изпих две водни чаши ловджийска. Но има ли начин да прекося «Садовое кольцо», без да съм изпил нищо? Няма начин. Значи, още нещо съм пил."
...

..."Много ми пречи моята деликатност, тя ми съсипа младините. Детството и юношеството ми. . . По-скоро иначе: по-скоро това не е деликатност, а просто аз безгранично съм разширил сферата на интимното, колко пъти ме е погубвало това. . .

Ерофеевр Москва-Петушки


buttinsky , страхотни са!

„Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Само преходът е неприятен.“ - Айзък Азимов
„Има мъртъвци, в които има повече живот, отколкото в живите. А има и живи, които са по-мъртви от всеки мъртвец.“ — Ромен Ролан

Винаги, когато го чета се натъжавам и едновременно с това ме изпълва спокойствие...

Кристин която маха от влака.

"....Дойде ми на ум, че според някои само едно махване на пеперудата с крила може да промени света.
Тя се обърна и ми заяви, че не е пеперуда.... още по-малко пък станиолена. Понякога наистина имаше изумителни способности. Надвеси се пак навън замаха енергично с ръка на някаккъв възрастен селянин и средноевропеец едновременно. Човекът я забеляза поколеба се за миг, стори ми се, че дори се огледа свенливо наоколо, и отвърна на поздрава.
- Е - обърна се пак Кристин, - мисля, че здравата го зарадвах.
- Здравата се натресе в живота му - отвърнах.
- Представи си сега как този мъж се прибира вкъщи при застаряващата си и доволно отегчила го жена, хвърля сено на магарето, дава каша на прасето, прибира овцете и сяда на изкорубената седалка от камион пред дома си. И през цялото време, представи си, ти не му излизаш от главата. На всичкото отгоре адски му напомняш някаква жена, която е забутал толкова дълбоко в паметта си, че не си е позволявал да мисли за нея вече 38 години. И колкото повече мисли и отпива от мастиката, защото той междувременно си е взел шишето, толкова по-ясно му става как всичко е минало покрай него като ей този влак. Просто влаковете не спират тука, в скапания му, малък, мръсножълт като препикана стена на гаров клозет животец. И точно сега на прага излиза жена му в поизбелял халат на розови цветчета и му вика да престане да се налива и да се прибира за вечеря, а той не я поглежда и му е толкова криво, че дори не му се иска да запрати бутилката по нея. И сега сякаш същият онзи влак отпреди 38 години се връща и много бавно минава отгоре му. Ужасяващо бавно....."

Георги Господинов - от "И други истории"

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска - прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза отронил, е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Познато ми е отнякъде.Освен това е жестоко На кой беше?

buttinsky , ако се сещах щях да напиша  . Прогресивна амнезия ....
Да живее Гугъл - К. Кондова

и аз почнах да се ровя. Явно ще да е тази Кондова, иначе все го намирам без автор. Браво на Кондова

Празно е не когато няма нищо, а когато вече няма. 
Бинка Пеева

НВ, страхотно е!

Ако не чувахме това,
което искаме,
във думите на другия...
Ако не виждахме това,
което искаме,
в постъпките на другия...
Ако не дебнехме това,
което искаме
във мислите на другия...
Какви ли истини,
съвсем неискани,
открили бихме ние...

*********
Ей така се обърка животът ми - възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки - от бързане,
преполовено - кълбото, а плетката - нищо и никаква,
стройно да нижа годините - тъй не можах да привикна.
Два реда прави да има - десет след тях са наопаки.
Двайсет и осем пъти съм си сменила посоките.
Двайсет и осем пъти съм почвала все отначало,
а не изкаран до никъде е на животът ми шала.
За утешение мисля, че още далече е зимата,
че и дори да пристигне - дрехи назаем ще взимам,
все са останали някъде няколко верни приятели
да ни загърнат със сигурност - мен и душата ми.
Чакат иглите в ръцете ми,Божичко, чакат напразно,
спъват се в грешки и стихове, в думи неказани.
Тъй се обърка животът ми - плетен - недоплетен.
Нишката как да изрежа - пристъпва по нея детето ми.

*************
Из 'Мечът на истината' - Тери Гудкайнд
Първото правило на магьoсника: "Хората са глупави. Могат да бъдат накарани да повярват на всяка лъжа или защото го искат или защото се страхуват, че то може да бъде истина.."

**********
Имам по-малко отколкото се надявах, но може би се надявах повече от колкото трябваше
Сенека

**********
Усещаш ли нещо от самото начало, не се опитвай да си докажеш коко грешиш, защото ще сгрешиш.

**********
Въпрос на време е да започнеш да обичаш докато използваш
*

Dixie, страхотни са  , много ми харесаха Благодаря, че сподели!