Чай с нане, шиша, сладки - на мохабет при мамите "арабки" - 75

Eli щом ставаш толкова рано утре ти ще си дежурна за кафето. Аз го пия от джезве, с много шекер и чисто.... никакви млека, сметанки и други такива.... Може да замеся мекици за закуската    

Да подсилим ефекта на разказа , не че има нужда ама ...

http://www.vbox7.com/play:4ef0207a

Поредното загубване ми се случи в хотела - от ресторанта до стаята ми ме заведоха,а аз като се опитах да се самозаведа обратно - стигнах .... в пералнята...
Горещината започваше да ме мори,но не се давах.Запознах се с колежката ми - оказа се зло немско девойче, скоето трябваше да деля един апартамент,но поне си имах собствена спалня.Както може да се очаква впоследствие станахме първи приятелки,но това не и попречи да си остане все такава проклетия.Аз обаче съм добро същество и отдавна съм и простила.
Още първата вечер в нашата обител бе организиран купон в моя чест - тия мити германки като надонесоха една кафява захар,едни напитки,лимети...забъркаха едни коктейли и айде пак се подкарахме...Поне стопихме леда.Те си заразказваха за египетските либета,страсти и прочие - а аз основно слушах и мигах на парцали.В края на вечерта разбрах,че всяко момиче там е грабнало по едно местно момче,но това не им носи само приятни моменти - има и ревност,и скандали и сълзи...абе звучеше доста интригуващо  

Шехерезада, а ти какво си работила там, каткута? Може и да си писала, ама моя персонален компютър има малко хистори  и току забравям нещо

Започнах като аниматор и стигнах до зам. мениджър на департамент (там), а впоследствие и фронт офис мениджър (тук).
Ра,надявам се наистина да съм добра майка и също така се надявам да нетрябва да чакам още дълго преди да стана майка.
Манел, мерси за озвучаването!
Субтитрите от мен...

гостенка кажи къде си,ако има някой там ще се свържем с теб
хаяти и кате то само с 4етене не става,я се от4етете
ние днес имахме неканени гости от 19 до 23.30-добре 4е продават пе4ени пилета наблизо 
Old Sport следя с нетърпение 
4естито на вси4ки именници      
тони и аз ще се излегна малко,4е нощта е още в на4алото

Деска, черен облак съм, не ми се пише 

такива ми ти работи....

В началото ми беше странно (после свикнах),че целият персонал е от мъжки пол - няма камериерки,няма готвачки.Впоследствие нещата започнаха леко да се променят,мнооого рядко можеше да се види младо момиче тук-там.Имах шанса да опозная няколко,много си ги обичам до днес.Макр,че нямам представа къде са.Надявам се,че са добре,гледани и обичани,защото го заслужаваха.
Първият ми сблъсък с живота в курорта беше на следващата вечер.Там всичко интересно се случва нощем.Денем животът върви бавно,поспира по обед и чаак към 5-6 вечерта лениво се размърдва.(Знам,че тези неща ги знаете,но все пак си разказвам).Хотелът, в който работех и живеех беше в центъра.Заведоха ме в близкото интернет кафе, да осъществя връзка с цивилизацията,която бях оставила зад гърба си.Все пак се налагше отвреме-навреме да си спомням,че има и друг свят-забързан,нервен,недоволен...Съдържателят на интернет кафето ни посрещна радушно.Германките бяха тук по-отдавна и хората ги знаеха.Има си едно общество,различно от туристическото - на тези,които са там и работят,а не са на почивка.Познават се хората и отношенията са съвсем различни,много по-искрени.Не се налага да се правят на клоуни,за да изкарат бакшиш,могат да бъдат себе си и да се забавляват.Съдържателят на интернет кафето и той гледаше да се забавлява.На мушката му попаднах аз,естествено.Беше весел мустакат чичко (Рали,ти тук може да се отегчиш малко...)Интересът му към мен обаче не даде желаните от него резултати.А аз се сдобих по неволя със златно и сребърно колие.Моля ви,да не ме упреквате в меркантилност.Изобщо не разбрах как стана.Те са много умели в баламосването,а и аз бях зелена-зелена.Но даден подарък при тях не се връща,така че и до днес си ги имам бижутата.Впоследствие този чичко (който разбира се беше женен и имаше момченце) беше се залюбил с някаква леля швейцарка,затворил кафето и забегнал с нея...Стават и такива неща,особено в курортите.
Покрай чичкото обаче се запознаех с един йордански интериорен дизайнер,който работеше за фирмата,правила Бурж ала араб (така ли се пишеше  ) - небезизвестния хотел в Дубай.Той приличаше на тези шейхове,които ги размятахте снощи - строен, достолепен,със светла кожа и тъмни очи.само един сокол му липсваше на рамото.Не говоря тук за романтично запознанство (макар,че той нямаше да има нищо против).Просто човекът беше самотен,а беше твърде интелигентен да се занимава с шафрантии (които в курортите са в изобилие).И станахме добри приятели,разказваше ми за проектите си,виждала съм снимки от процеса на довършване на някои много интересни и свръхлуксозни хотели в арабския свят...Там много обичат да те водят по обяди и вечери (ако могат да си го позволят,де)Така имах удоволствието да вечерям в Риц, в Ливанския ресторант и да плакна очи с една кръшна танцьорка (най-добрата,която съм виждала по отношение на танца с бастунче - от тези,дето ги размятат със скоростта на светлината).
Лятото беше в разгара си,денем ставаше все по-горещо, нощем също...

Лека нощ мили мои!Утре ме чака голямо чистене,а после заминавам.Но няма да спра с приказките!Благодаря ви,че ми обръщате такова внимание,поласкана съм!Спокойна нощ, Бог и Аллах да бдят над вас и хората,които обичате!  

що така бе Кате мило
небето с облаци се е покрило
и вси4ко при теб се е стъмнило
 за Хасаке ти забрави  и напук се усмихни  
ето и моя нескопосан опит за стихотворение  ,дано да се поразвеселиш нещо

моми4ета вижте какво намерих

Мили Ваньо!

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

Трябва да направиш следното:
- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в кварталния магазин - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.
- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.
- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.
- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.
- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.
- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.
- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е "начин на разплащане - с карта"/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона "ОК".
- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е "системен администратор" и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.
Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

Целувам те!
Мама

Олд спорт, не се отегчавам аз лесно - и пет пъти да ми го разкажеш - от твоята уста все е интересно...
Чакам продължението с нетърпение... 

Манел, ако утре изпишете 15 страница, а мен ме няма, моля те - пусни ти новата тема.... в Плевен съм и късно ще се прибера - може и да не успея... то, може ли човек да смогва на темпото НИ... 

Лека нощ, милички! 

Деси, интересно общуване между дете и майка, но наистина натам вървят нещата... 

Деска, мерси, не се развеселх, но поне се усмихнах 

Не подозирах, че и за поетеса те бива

Инак, не е трудно да се сети човек, че щом съм мрачна, Хасакето е замесено. Нищо, нищо, те са моя билет за рая  . Живи и здрави да са и все в тоя дух да продължават, ще дойде време ханджията да извади хесапите   


Олдспот, тука все сме сладкодумки, ама тебе те признавам. Айде не ни храни на час по лъжичка, ами ни завърти със все сила във вихрушката 


Олдспот, този шейх дето го разметах вчера, реших да го пратя на снаха ми по скайпа, да му се любуваме  на красотата. Обаче не тя, а брат ми бил на линията, та не остана никак доволен. Нахока ме едно хубаво и каза да престана с тия глупости /как да престана като не съм започвала/.

utre 6te razkazvam 

Добро утро на всички , които са спали.

Аз не бях от тях.

Имах един постинг в 1.37 и още един в 4.47 . И познайте какво правих през това време. Далеч не        

Седя си аз и ви пиша, момчето се къпеше в банята. 1.37 е било, на вратата се показа  огромен 2метров мъж , аз не мога да проумея кой е и какво иска, ставам и тръгвам към него. Той крещи, Ахмед се подава чисто гол от банята. Пита субекта какво иска, той се заяжда, ние го молим да напусне. Той ме ударя през лицето и избяга. Момчето грабна гащи да се облича. Аз тичам да търся портиера.  Крещя на пожар и тръгвам след онзи, като мисля, че охраната ще ме последва. Чувам как Ахмед тича след мен, и окрилена че не съм сама, тичам да догоня онзи. Настигам го, той с юмрук ме удря многократно в главата, поваля ме с ритник на земята и ме рита. Идва Ахмед, напада го. Аз ставам и почвам да крещя ПОЛИЦИЯ, ПОМОЩ.   Хора излезнаха по терасите и гледат сеир.

Ахмед и оня са на земята и се бият. Оня бие жестоко, 2 пъти колкото ахмед е. Крещя като луда и с ехвърлям между тях.  Изкопчвам се и тръгвам да търсия помощ. Виждам че около нас има 5-6 човека, момчета и момиче-две. Казвам звънете на полиция, моля, убиват го, помогнете. Те гледат  и викат какъв ти е проблема.  Проумявам, че те са от компанията.  Ахмед взе надмощие над този и почна да го налага, тогава другарчетата му се притекоха напомощ и издърпаха ахмед /а като ониз го биеше гледаха безучастни/ Когато го издърпаха, онзи се обърна и изрита ахмед в бъбреците, той падна. Аз с телефон в ръка, опитвайки се да набера някаккъв номер се спускам към този, той ме тира в главата, падам на земята, телефона се разби на парчета, почна да ме рита в стомаха, чехлите ми изхвръкнаха.   Ахмед се съвел вече, става и почва наново. Приятелите му хванаха ахмед, и отпратиха оня да бяга.
Хванаха ахмед да не мърда и викат какъв ти е проблема.  Аз се усещам че онзи вече бяга нанякъде.  тръгвам да го гоня. Далече беше. Тичам боса  по умрели гълъби, счупени бутилки и боклуци от контейнери. Крещя.   
Сещам се че близо до нас работи в едни дюнери наш приятел, Тичам даго викам за помощ, затворено беше. В тои момент идва полицията с колата, видяли ме че тичам и тръгнали след мен.   
От злосторника няма и следа. Имам идея по кои улици е минал. Хванахме го.
почна да крещи срещу ахмед "мръсен турчин" , не те познавам, оставете ме.
Отведоха го в РПУ.А и преди да го откарат в РПУ, той крещеше, че ще ни се случи случка, не знаеме с кого се захващаме. Дойдоха приятелите му да се пазарят с полицията да го пуснат. Полицията ми иска лична карта, казвам не я нося, той дойде вътре в стаята ни и ни нападна. Върнахме се взех картата.  Полицията отбеляза колко съм нервна, и че съм искала да се саморазправям със задържания. 

След 3 часа разпити ни пуснаха, Той остана в ареста. Веднага дойде майка му , важна клечка и ни гледаше надменно.


Мисля да заведем дело, но ахмед не иска... ще видим

Веднага в нас се събра кюрдско-турско-арабската общност. Псуват българите, че са педали, а аз  за първи път не намирам думи да ги защитя    Без да ми казват, ми е ясно, че в Сирия това не може да се случи, 100 човека да гледат как пияница пребива момиче и момче и да седят безучастно .

ЗА 3 часа в районното, доведоха пияно момче, нападнато и ограбено в дискотека, цялото в кръв.  Доведоха и 19годишна , приотежаваща спринцовки и наркотици, съпо от дискотека задържана.

ЛИнейката дойде да ни прегледа след 3 часа.  Устата ми е подута, синя /като ме удари усетих нешо топло и влажно по лицето, мислех че е кръв, плювах, но после нямах кръв по лицето. Челюстта ме боли, не мога да говоря, има  охлузвания. Ахмед и той така, охлузвания, ритници по глава, бъбреци, стомах .

И за да се приберем  таксито отказа да ни вземе на кратко разстояние, едва като ахмед му каза, че ще му даде колкото иска, се съгласи .

Какво трябваше да направим? След като дойде в стаята ни и ме удари. Да заключим вратата и да си кютиме. Тръгнахме да го гоним. Ядохме бой, и той също яде. Може би като ахмед излезна от банята, аз трябваше да се прибера.

Може би като всяка п*ка трябваше да седя вътре и да не си показвам носа. Ама аз съм опака и бойна. Не ми пукаше че ме ударя, не ми пукаше че е едър и силен, просто не исках да се крия. Може би и ахмед трябваше да преглътне, че непознат нахлува и раздава юмруци, а не да тръгне да отмъщава заради мен.

Кате, миличка, Кате   

Просто нямам думи и наистина не знам какво да кажа, само мога да си представя ужаса, който сте преживяли  . Ама откъде е знаел тоя къде живеете? Каква е тая важна клечка? Какво е това чудо? Чета и препрочитам историята и ме обзема такъв гняв. Не го знам тоя за каква клечка се пише, обаче ако бях аз, съда нямаше да му избяга. Божеееее........