Юлски бебчета`2008 - тема 86

ЧЕДТИТО БЕБЧЕ НА КАЛИ!!! 

ЧЕСТИТ РОДЖДЕН ДЕН СЕЕВГИ!!!

за пъпчето-още не съм решила къде ще го хвърля.На Калоян една приятелка го хвърли под Триумфалната арка в Париж.Сигурно пак на нея ще го дам.

Пъп4ето е с много дебела пъпна връв и трудно ще падне,и сега от памперса и той като рита си бута непрекъснато щипката и 4ак кръв4ица пуска.Докато го оправяме със спирта и топоцина настава такъв рев......
А за нощното хранене и педито ми каза да го пробвам само с вода да видим какво ще стане.

Привет!
И аз не съм родила още  Днес ми е термина и бях на консултация. Тоновете са мн. добри и нямам още силни болки. /За разкритие слава богу не ме бърка днес доки/ Сега - следим тоновете всеки ден и чакамееееееееееее  Дадоха ми срок за раждане до понеделник, ако не- да се явя в МД "с бохчата"
Коя ли ще е последна наистина 

Казват, че който си пази пъпа, не го хващат магии
Аз пазя и двата.

Виж ти.Това не го знаех,а аз пазя и на каките още/едната е на 10г.,другата-на8 и пол./
Честито синче на Кали!Живо,здраво и много послушно да е!Мама бързо да се възстановява,че много се измъчи милата!
П.П.Върнах се от консултация много хепи-на 19 дена тежим 3700.Родихме се 3200,изписаха ни 2950 и се оказа,че сме наддали 750гр.

Честит Рожден Ден, Сеевги  ! Пожелавам ти щастие, здраве, любов и много усмивки с бебка и баткото!

Кали, честит ти син Александър  ! Да ти е жив и здрав, а на теб бързо възстановяване!

За пъпчето не го знаех това за магиите, но и аз пазя и на двамата. Все не намирам достатъчно достойно място, където да ги хвърля .

И двете пъпчета още се пазят.

Честито на Сеевги и на Кали!!!

От два дни тук е голяма ега и Елена спи голичка по памперс у нас. Всеки път като ходя да я наглеждам дали се е събудила и как е, ми идва да я смачкам, вирнала е ръцете нагоре, едната ръчичка и е не по-голма от главата. Много смешно несиметрични са им телата все още.

Просто ми взе буквално думите от устата и аз така казвам за пъпчето, че не съм намерила достатъчно достойно място, където да го хвърля и сега пазя и двата. Мъжът ми ме бъзика, че така децата ще станат домошарки, като още си ги държим пъпчетата вкъщи  

това за магиите  не го знаех,аз пазя и падналите зъбчета на каката тези щипки наистина много гадни и ние бяхме с раничка.

Относно разраняването на пъпчето от щипката, нашата лекарка ни каза да слагаме памперса, като го огънем така, че да се пада под пъпчето/щипката. Даже сега като ни падна щипката ни каза пак така да го държим памперса докато мине напълно - аз обаче все забравам да го правя, а и пъпчето си изглежда напълно сухо и заздравяло.

Ами намирет се още мами 2в1.Аз съм една от тях.Термина ми беше на 27.07 а сега е 30 и даже нямам признаци за раждане.В понеделник постъпвам в болница ако не родя до тогава де,и ще предизвикват раждане

Ужасно дълъг разказ за моето раждане, за който му се чете:

Още на 16ти (предния ден), знаех, че на 17ти ще раждам. Моето водно раждане беше малко индуцирано  Та на 16ти бях на преглед при моята докторка от 1АГ – д-р Григорова и след болезнен вагинален преглед тя ми се усмихна, убеди ме, че вс е наред и ми каза да я чакам отвън в коридора, за да ми каже как действаме оттук нататък. След малко дойде и ме попита: „Искаш ли да ускорим малко нещата?” Аз клепах на парцали и не знаех какво да й кажа, ама смотолевих, че й се доверявам...демек, да, давай да ускоряваме! Тя ми даде четвърт хапче, увити в една салфетка и каза утре заран, по тъмна доба, в 04.30 да съм пред приемния кабинет за раждащи, да ме приемат и да сложа хпчето под езика. Тя щяла да дойде в 05ч да прави секции и щяла да намине да ме види как върви разкритието и ще почва ли раждането. В момента бях с разкритие 3 см, но без абсолютно никакви други признаци за скорощно раждане. Развълнувах се, че денят ще е утре. Имах уговорка за вечерта с приятелка, но с лаконичен SMS я отмених и реших, че ще си прекарам вечерта само с приятеля ми. Обадих му се да го известя каква е работата и се разбрахме да държим настрана родителите, докато не се роди бебето. Тогава вече, при свършена работа, щяхме да им съобщим радостната вест. По пътя от болницата към вкъщи взех да се питам защо все пак предизвикваме раждането, не е ли по-добре Нико сам да си тръгне, а и не се ли „бият” понятията предизвикано и водно раждане..? Както и да е, жребият вече беше хвърлен, реших да се доверя на д-р Григорова, за която всички ме уверяваха, че съм си избрала най-добрата лекарка. Реших да мисля само за хубави неща и да се настройвам позитивно. Купих тиквички за вечеря и ги изпържих, поне добре похапнахме. Дадох последни инструкции на мъжа за поливането на цветята и поддържането на къщата, досъбрах си багажа и си легнахме сравнително рано. И двамата спахме добре. На сутринта (посред нощ, по-точно, в 3 и половина) станахме, аз реших да пия кафе, приятелят ми закуси и на мен ми хрумна блестящата идея да се закарам сама до болницата (смешката тук е, че нямам книжка, късали са ме 5 пъти на кормуване, но съм много курназ!). Мъжът уж се съгласи, но накрая ме изпързаля и не ми даде! Малко закъсняхме, стигнахме в болницата в 4.40, наложи се да звъним 4-5 пъти, докато събудим портиера, но в крайна сметка се добрахме до приемния кабинет за раждащи. Чудех се какво правя там, ни най-малко не се чувствах раждаща. Час по час поглеждах в портмонето си дали си нося четвъртинката хапче, което трябваше да си сложа под езика, щом ме приемат. Е, д-р Григорова беше предупредила за мен и направо си ме извикаха по име, след което мерене на тонове, попълване на документи, клизми, мерене ширина на таза и такива стандартни неща. Вкараха ме в родилната зала с ваната, като преди това казах на бъдещия татко да се разхожда, ако иска, да си отиде да си доспи, защото щели да минат поне 3-4 часа, преди да стане време да го викаме в родилната зала (бяхме платили за пакетна услуга, която включваше присъствие на таткото на раждането).
И така, ето ме в родилна зала. Казаха ми: „Това е твоята стая”. Не се почувствах особено уютно, при все това. Една акушерка дойде при мен, върза ме към апарата за мерене на тонове и ми сложи абокат в ръката. Сложих си и хапчето под езика, с идеята за по-бързо разкритие. Не след дълго пристигна д-р Григорова, пусна 2-3 шеги и ми каза, че апаратът показвал, че имам контракции. Нищо не усещах и си казах: „Божее, ако това са родилните мъки, аз с тях лягам и с тях ставам, ще плашат куче с кокал!” Тоновете ми бяха добре и ме пуснаха да се разхождам. Гадното беше само вагиналният преглед, направен ми от д-р Григорова. Все казваше, че шийката ми била сакрализирана и трябвало с ръка да я обърне в правилната посока. Иначе главата на бебето била ниско и с още малко разкритие, влизам във ваната. Дойде друга акушерка и д-р Григорова я инструктира да ме сложи пак на апарата за тонове, да ми влее нещо във вената и да не ме оставя сама. След което отиде да прави друго секцио. През това време си пишехме есемеси с таткото, а от влятото във вената ми нещо почна да ме боли повече и вече усещах контракциите. След около 30 мин д-р Григорова пак дойде и ми спука мехура. Не боля. Даде инструкции да пълнят ваната и да ме вкарват в нея. Беше около 9.30 вече. Междувременно майка ми 2 пъти ми звъня, но и двата пъти не й вдигнах, тя се досетила какво става, обадила се на приятеля ми, той й казал каква е работата и двамата с баща ми се изстреляли към болницата. Към 10 влязох във ваната и помолих да доведат приятеля ми. Акушерката отиде за него и след малко го вкараха в родилна зала, целият омотан в болничните дрехи. Само по очилата и усмихнатите очи зад тях го разпознах. Преди това, още на кушетката, вързана за апарата за тонове, помолих да ме пуснат да се разхождам, но отказаха, не можело...А така, в легнало положение, контракциите ги усещах доста болезнено.
Както и да е, аз съм вече във ваната, а приятелят ми е седнал на едно столче зад мен и ми масажира врата и главата. Дойде една друга акушерка, с тежък грим и миришеща на цигари. Сложи си една дъъълга найлонова ръкавица и ми направи вагинален преглед, както бях във ваната. Заболя ме, а тя ми каза, че не съм искала да съдействам. Д-р Григорова също дойде, осведоми се как вървят нещата, казаха й, че чакаме да почнат напъните и тя излезе. Двете акушерки седнаха в другия край на залата на раздумка, мен си ме болеше все повече (бяха ми вляли пак нещо във вената, май окситоцин) и малко шумно пъшках. Мъжът ми зад мен продължаваше да ми дава кураж и да ме докосва. Онези двете акушерки сякаш не ме забелязваха и аз, възмутена от това, започнах нарочно да викам по-силно, но без търсения върху тях двете ефект  Контракциите вече ставаха като една дъъълга и голяма контракция, като лавина ме заливаха, нямаше спасение. Започнах да усещам и напъни едновременно с контракциите. Д-р Григорова пак дойде, заедно с един лекар – д-р Белкин, и заедно с двете акушерки почнаха да ме бърникат и да ме мъчат. Малко преди това бях помолила да ми пуснат студена вода във ваната, защото ми беше адски горещо, а не ми даваха да пия нищо. Ваната ми беше много неудобна, в момента, в който трябва да напъваш или да се отпуснеш за болката от контракцията, не можеш никъде да си подпреш краката. Ваната ми идваше дълга, а съм висока 175 см, незнам на една по-нисичка жена как ще й е...Не можех никъде да си застопоря краката. По едно време се опитах да се изправя до клекнало положение, но акушерките ми се скараха, че така не можело да се седи.
И така, скупчиха се 4 човека около мен, мъжът ми зад мен и почнаха да ме бърникат и да ме карат да напъвам. Аз никак ефективно не можех да напъвам и след около 15-минутна неравна борба между мен и тях, ме изкараха на магарето. Д-р Григорова вече беше успяла да се изнерви и едва се въздържаше да не сипе проклятия по мой адрес. Като се качих на магарето, докторката измери тоновете на бебето и ме попари, че са ниски и лоши. Продължихме да напъваме, дойдоха още хора, продължиха да ме бърникат, аз все повече се стягах и д-р Григорова каза: „Тази жена страда от тежък вагинизъм, не е за раждане във вана!”. Аз вече виках като на умряло, струваше ми се, че никога няма да се роди това бебе. Докторката по едно време ме попита: „Умряло бебе ли искаш?” и „Ще те накарам да подпишеш декларация, че ме освобождаваш от отговорност за живота на детето!”. Тук вече и приятелят ми, който досега се опитваше да ми помага и ме окуражаваше, се стресна и попита докторката кайво може да се направи. Тя му каза, че вариантите са форцепс, вакуум и накрая – спешно секцио. За част от секундата се помолих мислено да ме вкарат за секцио, не издържах повече. И все пак някак се мобилизирах, макар че вече бях много изтощена. Докторката каза на мъжа ми какви инструкции да ми дава и му каза да ми говори и в един момент чувах само неговия глас. Скупчваха се още хора във и пред родилната зала, всички гледаха ужасено, аз къде напъвам, къде крещя на умряло и д-р Григорова каза: „Какъв зверилник!”. И все пак в някакъв момент явно съм започнала да напъвам по-ефективно, една друга акушерка ми натискаше корема, мъжът ми ми повдигаше главата и ми говореше окуражителни думи, а лекарите някак притихнаха и се концентрираха. Няма да забравя очите на д-р Белкин, който ме гледаше много жаловито и съчувствено  Усетих епизиотомията, но наистина изобщо не боли, толкова бях претръпнала вече. И след малко видях едни сладки крачета и петички да се изсулват от мен. Някой беше застанал така, че ми пречеше да видя главата и телцето на бебето. Видях и една пъпна връв по бедрото си. Някой бързичко я преряза и грабнаха Нико. Чух го да изплаква, след като го бяха изнесли навън в коридора. Д-р Григорова каза на анестезиолога, който също асистираше на раждането, макар че нищо не ми вливаше: „Приспи я, не заради нея, заради мен!” Аз попитах колко време ще съм заспала и те игнорираха въпроса ми. Приспали са ме, за да ме шият и като се събудих, в стаята беше само мъжът ми. Каза, че са изродили плацентата, зашили са ме и всичко е приключило. Вече почнаха да се обаждат по телефона майка ми, неговата майка и баща му. Успях да говоря с всички тях, макар че едва що ме беше пуснала упойката. Мъжът ми каза, че са му показали бебето и било „грозничко”, хахаха  Никола се роди точно в 12 на обяд, значи силните ми болки бяха 2 часа. Тогава ми се струваше кошмарно, но сега вече избледняват лошите спомени и остава само прекрасният резултат  Много се радвам, че не се наложи форцепс, както и трижди повече се радвам, че не родих секцио. Още в 14ч бях пушка и си ходех, обслужвах и всичко. В 13.30 някъде ме качиха в стаята ми, мъжът ми беше с мен. За съжаление, ми дадоха да видя детето едва около 18ч, а ми го донесоха за постоянно при мен едва на следващия ден сутринта.

Честито бебче на Кали   
Честит рожден ден на дъщеричката на Майра   
Честит рожден ден на Сеевги!   

Не го знаех и аз това за пъпа,но при нас явно това суеверие не важи,защото баткото непрекъснато "хващаше о4и",баели са му сто пъти.Водила съм го и на бая4ка за страх.То вярно 4е не са то4но магий,но пак има нещо,а пъп4ато му го хвърлихме едва миналата година(ще го правим банкер )

Хайде и Кали успя най-накрая Да ти е честито бебчето!

Честит рожден ден на Seevgi!  


Аз съм добре и ще живея   Доки каза, че матката ми е чиста, подутината шяла да спадне, била подкожна от шева, получавали се временно такива. За болките - упражнения за разтягане трябва да правя.

Маймунка и моят шев е такъв какъвто го описваш, ама те май вече такива ги правят? Те още след операцията казаха, че няма да имам чувствителност известно време върху него, но това не е проблем, после се оправяла работата.

jollity, ти беше писала, че като е само пишкана я бършеш с кърпички? Аз бих те посъветвала да сведеш употребата на мокрите кърпички до минимум (само за навън ако я сменяш) и да й вземеш sensitive, може и марката да не е нейната. А и може да не й понася и марката памперси. Като мажеш с кремчето против подсичане - обилно намазвай, да е бяло дупето, то се слага така, за да е като филм върху кожата - да няма досег акото с нея и да я дразни (така ми показаха в болницата). Също с по-обилно намазаното кремче акото не засъхва върху дупето както казваш, че ви се случва и се отмива лесно, само с водичка. И да, малко повече без памперс да стои да диша кожата. Изобщо ти предписах цяла "пълна промяна"