kartinka ,Милен@ благодаря за хубавите пожелания 
И аз и пожелавам да е жива и здрава 
И аз и пожелавам да е жива и здрава - Публикувана: 30 юли 2008, 16:41 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2008, 12:31 ч.
Холандска тема - 26
Да си кажа мнението за училищата и разликата, която аз виждам.
Близо до нас има основно училище и всяка сутрин виждам децата с каква бодра крачка ходят / или с колелото ходят. В някои дни по цели групички ходят на плуване. Много често ентусиазирано участват в различни проекти ( например събиране на пари от километри пробягане разстояние, събиране на хартия и т.н.)
Тази година на няколко пъти надниквах в българските теми за училищата и бях изумена, че на 16 септември децата вече имаха домашни; след това родителите бяха обхванати от стрес, че трябвало да купуват нови бележници, защото имената на учителите не били написани в правилният ред; купуване на сборници по математика за първи клас и т.н.
Честно казано, аз бих искала детето ми да бъде по-дълго време дете, да развива различни умения в себе си, да има личен и близък контакт с учителката си, а ако по знания изостава, то в къщи да наваксва. За съжаление, в България не е така. Децата са много натоварени там.
Има и един друг момент: поне при нас основните училища са средни до малки; персонал има поглед върху децата, тоалетните са чисти. В България има деца, които не смеят да отидат до тоалетната, защото от наше време не са мръднали; по-големите тероризират по-малките, взимат им парите и т.н.
Близо до нас има основно училище и всяка сутрин виждам децата с каква бодра крачка ходят / или с колелото ходят. В някои дни по цели групички ходят на плуване. Много често ентусиазирано участват в различни проекти ( например събиране на пари от километри пробягане разстояние, събиране на хартия и т.н.)
Тази година на няколко пъти надниквах в българските теми за училищата и бях изумена, че на 16 септември децата вече имаха домашни; след това родителите бяха обхванати от стрес, че трябвало да купуват нови бележници, защото имената на учителите не били написани в правилният ред; купуване на сборници по математика за първи клас и т.н.
Честно казано, аз бих искала детето ми да бъде по-дълго време дете, да развива различни умения в себе си, да има личен и близък контакт с учителката си, а ако по знания изостава, то в къщи да наваксва. За съжаление, в България не е така. Децата са много натоварени там.
Има и един друг момент: поне при нас основните училища са средни до малки; персонал има поглед върху децата, тоалетните са чисти. В България има деца, които не смеят да отидат до тоалетната, защото от наше време не са мръднали; по-големите тероризират по-малките, взимат им парите и т.н.
ЧРД на рожденичката! Много здраве, радост и щастливо детство! 
Ех, какво хубаво есенно време тези дни. По цял ден сме навън и съседските деца само мачкат двете порастнали госпожици. Голямо забавление пада
Аз не казвам, че не са хубави тукашните училища
Единствено ще ми е по-драго ако дечицата ми учат в училище "Аз съм българче" и "Родна реч", например... Освен това тук ще си останат винаги чужденци или алохтон или каквото там ви дойде наум 
Неприятен е стесът покрай бележниците и домашните, но е неприятен и стресът, когато започнат да ти намекват, че детето ти изостава с езика или има проблеми (а това доста често се случва). Още в родилното отделение една от акушерките вече ме питаше дали съм щяла да говоря на децата холандски вкъщи. Но не искам да отварям ненужни дискусии. И друг път съм изказвала мнения и е ясно, че не всичко в Холандия ми харесва. А и просто при нас ситуацията е малко по-различна, защото и двамата сме чужденци. Мисля, че пред мамите със смесен брак този проблем стои много по-малко.
Ех, какво хубаво есенно време тези дни. По цял ден сме навън и съседските деца само мачкат двете порастнали госпожици. Голямо забавление пада
Аз не казвам, че не са хубави тукашните училища
Единствено ще ми е по-драго ако дечицата ми учат в училище "Аз съм българче" и "Родна реч", например... Освен това тук ще си останат винаги чужденци или алохтон или каквото там ви дойде наум Неприятен е стесът покрай бележниците и домашните, но е неприятен и стресът, когато започнат да ти намекват, че детето ти изостава с езика или има проблеми (а това доста често се случва). Още в родилното отделение една от акушерките вече ме питаше дали съм щяла да говоря на децата холандски вкъщи. Но не искам да отварям ненужни дискусии. И друг път съм изказвала мнения и е ясно, че не всичко в Холандия ми харесва. А и просто при нас ситуацията е малко по-различна, защото и двамата сме чужденци. Мисля, че пред мамите със смесен брак този проблем стои много по-малко. 
Момичета, благодаря на всички за пожеланията 
Алекс днес замина за Евтелинг-организирано от училище и малко ми е притеснено
Някой от вашите дечица дали са ходили на такава организирана екскурзия?Впечетления?
Дано да не вали и да се забавляват
Да кажа и аз за учлилището тук-доволна съм много от факта, че на децата и родителите се обръща персонално внимание и ако евентуално има проблем се взимат мерки навреме
Не сам забелязала различно отношение към Алекс, въпреки, че се води алохтон, а аз съм много мнителна в това отношение-има го разбира се, но като цяло хората тук са доста толерантни
Абе, да са здрави децата независимо каде са
Алекс днес замина за Евтелинг-организирано от училище и малко ми е притеснено
Някой от вашите дечица дали са ходили на такава организирана екскурзия?Впечетления?
Дано да не вали и да се забавляват
Да кажа и аз за учлилището тук-доволна съм много от факта, че на децата и родителите се обръща персонално внимание и ако евентуално има проблем се взимат мерки навреме
Не сам забелязала различно отношение към Алекс, въпреки, че се води алохтон, а аз съм много мнителна в това отношение-има го разбира се, но като цяло хората тук са доста толерантни
Абе, да са здрави децата независимо каде са
Фата, това с отношението се наблюдава в пъти по-често в провинцията или на места, където чужденците като цяло са малко/ рядкост. Нарича се ограниченост и задръстенящина, за съжаление. Колкото повече, толкова по-бързо влизат в час (като с расизма в родината... 
) В Амстердам например такова явление се наблюдава сравнително рядко, на мнителност без да са отчетени реалните факти как се развива детето. Ние не сме имали такъв проблем. Не че ви агитирам, но за мен истината е тук. А в Б-я картинката явно сте я забравили някои и съвсем носталгично разсъждавате, но според мен нищо не е същото.... там само семейството може да е спасителното ядро, според мен. Но колко е трудно да си различен в родината, нали? То не че някъде е лесно, най-лесно е в стадото. 
А за това, че децата ми ще си останат чужденци - може и да е така, но със сигурност по-малко от самите нас. Аз предпочитам да разсъждавам така: че моите деца ще имат нещо повече и от обикновените холандчета, и от българчетата в Б-я Тук знам за доста деца- смески, които говорят само един език и от другата/другите култури в семейството си познават частично само храната
Цитат:
Честно казано, аз бих искала детето ми да бъде по-дълго време дете, да развива различни умения в себе си, да има личен и близък контакт с учителката си, а ако по знания изостава, то в къщи да наваксва. За съжаление, в България не е така. Децата са много натоварени там.
Калинка, напълно съм съгласна, дори залитам в още по-голяма крайност (а тя всъщност никак не е такава, само на фона на съвремието) - децата там са тотално лишени от детство от тази крехка възраст. Тук също го има този елемент, но по друг начин - карат едно дете от съвсем малко да е много отговорно и т.н., което е много хубаво за родителя, но има съмнителна стойност за детето... от прекалено ранна възраст децата се отделят от т.нар. митична фаза, в която активно фантазират и си имат собствен свят (което всъщност е ултимативната креативност при тях и деца, които рано са били принудени да излязат от тази фаза, са буквално ограбени, много усилия изисква в зряла възраст да си възвърнеш творческите способности...) та и тук се внедряват неособено добри идеи, като напр. още на 4г. в училище едва ли не задължават децата да гледат разни образователни детски предавания по тв и после в клас ги 'обсъждат', подготвят ги за живота като възрастни... да не говорим колко ощетяват съвременно преработените приказки с неизменния хепиенд излислят се разни тъпи скалъпени реалистични историйки (холандците са царе на това, а като влезеш в книжарницата, не можеш да намериш старите златни книжки в орогинална версия, но това е пазарното общество, от друга страна е добре за новите автори
)... децата и хората се отдалечават от корените си, отчуждаваме се от най-базисното в душевността си. Поне не мисля, че приказки като оригиналната Малката русалка травмират. Например. Но новата версия каква поука всъщност съдържа? Ти можеш всичко, роден си за вечни успехи, нищо лошо не може да ти се случи. И затова сме все по-непригодни да се справяме със ситуациите, в които претърпяваме неуспех или ни сполетява голямо страдание. Но тези неща са част от живота. И такава, която трябва да се уважава, а не потиска, омаловажава или подиграва.
Яяяя честито на рожденичката с пожелание за здраве и безгрижие 
) В Амстердам например такова явление се наблюдава сравнително рядко, на мнителност без да са отчетени реалните факти как се развива детето. Ние не сме имали такъв проблем. Не че ви агитирам, но за мен истината е тук. А в Б-я картинката явно сте я забравили някои и съвсем носталгично разсъждавате, но според мен нищо не е същото.... там само семейството може да е спасителното ядро, според мен. Но колко е трудно да си различен в родината, нали? То не че някъде е лесно, най-лесно е в стадото. А за това, че децата ми ще си останат чужденци - може и да е така, но със сигурност по-малко от самите нас. Аз предпочитам да разсъждавам така: че моите деца ще имат нещо повече и от обикновените холандчета, и от българчетата в Б-я
Тук знам за доста деца- смески, които говорят само един език и от другата/другите култури в семейството си познават частично само храната Цитат:
Честно казано, аз бих искала детето ми да бъде по-дълго време дете, да развива различни умения в себе си, да има личен и близък контакт с учителката си, а ако по знания изостава, то в къщи да наваксва. За съжаление, в България не е така. Децата са много натоварени там.
Калинка, напълно съм съгласна, дори залитам в още по-голяма крайност (а тя всъщност никак не е такава, само на фона на съвремието) - децата там са тотално лишени от детство от тази крехка възраст. Тук също го има този елемент, но по друг начин - карат едно дете от съвсем малко да е много отговорно и т.н., което е много хубаво за родителя, но има съмнителна стойност за детето... от прекалено ранна възраст децата се отделят от т.нар. митична фаза, в която активно фантазират и си имат собствен свят (което всъщност е ултимативната креативност при тях и деца, които рано са били принудени да излязат от тази фаза, са буквално ограбени, много усилия изисква в зряла възраст да си възвърнеш творческите способности...) та и тук се внедряват неособено добри идеи, като напр. още на 4г. в училище едва ли не задължават децата да гледат разни образователни детски предавания по тв и после в клас ги 'обсъждат', подготвят ги за живота като възрастни... да не говорим колко ощетяват съвременно преработените приказки с неизменния хепиенд излислят се разни тъпи скалъпени реалистични историйки (холандците са царе на това, а като влезеш в книжарницата, не можеш да намериш старите златни книжки в орогинална версия, но това е пазарното общество, от друга страна е добре за новите автори
)... децата и хората се отдалечават от корените си, отчуждаваме се от най-базисното в душевността си. Поне не мисля, че приказки като оригиналната Малката русалка травмират. Например. Но новата версия каква поука всъщност съдържа? Ти можеш всичко, роден си за вечни успехи, нищо лошо не може да ти се случи. И затова сме все по-непригодни да се справяме със ситуациите, в които претърпяваме неуспех или ни сполетява голямо страдание. Но тези неща са част от живота. И такава, която трябва да се уважава, а не потиска, омаловажава или подиграва.Яяяя честито на рожденичката
с пожелание за здраве и безгрижие
puh golqm, според мен къде и как се отнасят с чужденци не е въпрос на местоживеене, а е сбор от токова много други фактори. Аз живея на село (с 18-19 000 души) и тук се отнасят с мен много по- добре, отколкото в Амстердам. В продължение на 5 години всеки ден пътувах до Амстердам, първо заради езиковия ми курс и след това 4 години следване в университет. В Амстердам съм една от многото чужденки, тук на село съм личност. Навсякъде ме познават и ме поздравяват, знаят името на синът ми и където и да отида проявяват интерес към него и мен. За мен това е най- голямото предимство да живееше на село- личното отношение към всеки клиент в магазин, фризьорски салон, пощата и т.н.
Фата, за мен без съмнение образованието в БГ е по- добро. Вече споменах, че тук съм завършила и второ висше образование и имах възможност да направя съпоставка какво сме учили ние в основното училище и с каква подготовка се почва тук следването в университет. Едно е сигурно, Алекс ще го занимавам в къщи допълнително с математика
НО, предпочитам той да ходи тук на училище по ред причини- другите момичета вече са ги изредили.
Колкото до това дали се отнасят с децата ни по- различно, само защото са алохтонен...както казва една моя приятелка, всичко това е само в моите мисли. Не виждам да има разлика в отношението към него.
Колкото до езикът- преди да почне училище се притеснявах за езиковото му развитие. Вярвай ми, излишно е. Деца възприемат толкова бързо. Сега по скоро се притеснявам за българският му.
A.A.M.Belev, синът ми ходи на училищна екскурзия миналата седмица. Ходиха до Хофддорп, където има нещо като Балорих. Аз отидох като придружаваща майка. Добре изкараха, забавляваха се децата. И твоята дъщеря ще се върне доволна За тях си е приключение- автобус, игра и почерпка. Само за мен си беше притеснение, да дърва под око поверената ми групичка деца. Другите майки си стояха сладко на приказки, а аз търчах след всички Но, наистина се престарах. По- скоро за мен беше някаква отговорност да се грижа за чужди деца. Всичко мина добре.
Фата, за мен без съмнение образованието в БГ е по- добро. Вече споменах, че тук съм завършила и второ висше образование и имах възможност да направя съпоставка какво сме учили ние в основното училище и с каква подготовка се почва тук следването в университет. Едно е сигурно, Алекс ще го занимавам в къщи допълнително с математика
НО, предпочитам той да ходи тук на училище по ред причини- другите момичета вече са ги изредили.
Колкото до това дали се отнасят с децата ни по- различно, само защото са алохтонен...както казва една моя приятелка, всичко това е само в моите мисли. Не виждам да има разлика в отношението към него.
Колкото до езикът- преди да почне училище се притеснявах за езиковото му развитие. Вярвай ми, излишно е. Деца възприемат толкова бързо. Сега по скоро се притеснявам за българският му.
A.A.M.Belev, синът ми ходи на училищна екскурзия миналата седмица. Ходиха до Хофддорп, където има нещо като Балорих. Аз отидох като придружаваща майка. Добре изкараха, забавляваха се децата. И твоята дъщеря ще се върне доволна
За тях си е приключение- автобус, игра и почерпка. Само за мен си беше притеснение, да дърва под око поверената ми групичка деца. Другите майки си стояха сладко на приказки, а аз търчах след всички Но, наистина се престарах. По- скоро за мен беше някаква отговорност да се грижа за чужди деца. Всичко мина добре.
fata morgana,напълносъм съгласна с теб,че когато и двамата родители са чужденци е по-различно.Но не е фатално-децата учат много бързо,възрастта им предполага много повече контакти,приятелства и общуване с местните,което при родителите липсва.
Моят мъж е холандец, но по цял ден е на работа, а и по принцип не е кой знае колко приказлив.На мен ми беше трудно да го накарам да говорим на холандски у дома,за да го науча по-лесно.Който учи или работи в холандска среда лека-полека проговаря.По библиотеките често има часове, в които се чете на глас за децата-използвайте ги.Нищо,че са приказки, в тях също има интересни думи и идиоми,които сам с учебник няма как да срещнеш.
И мен ме питат дали говоря на сина ми холандски ( той говори доста по-добре от мен вече).Всички съседки се чудят,когато го срещнат и той почне да ги поздравява или да приказва на кучетата им ( всички имат).Аз не съм го учила по обясними причини,но той разглежда много книжки,гледа филмчета,ходи на гимнастика и музика.Последните две доста помогнаха ( на мен също)Там в началото не разбираше много-много за какво става дума, нолека-полека се ориентира.Гледа какво правят другите деца,имитира ги,опитва се да приказва с тях.Както Милена каза,аз също си мисля,че по-скоро българския му ще е пасивен език.Но ако има желание и него може да научи.
Децата имат свой път, различен от нашия.Растат в друго време,в случая в друга страна,с различни порядки, но и различни възможности.Ние можем само да ги стимулираме да се възползват от личните си качества,за да постигнат мечтите си.Но поне аз не искам да слагам на детето си бремето,че е чужденец.Защото чужденец си там,където не се чувстваш у дома, а на гости.
Моята кума е холандка, която е дошла от Брабант.Каза ми,че са и трябвали около осем години да си създаде познанства и да намери приятели.Сега, кгато има и детенце (утре става на 4 години и тръгва на училище) познава всички майки от махалата и у тях всеки ден играят съседските деца заедно с нейното.
А и в холандския има много думи за чужденец,които обаче се използват в различни случаи-buitenlander,anderstalige,alochton.Последното се отнася предимно за нелегални имигранти и чужденци,които по никакъв начин не проявяват интерес да се адаптират и интегрират в Холандия,бежанци и такива, които пристигат от много бедни страни.
Аз,като дете от смесен брак,израсло в България и имащо приятели предимно деца от смесени бракове,чужденци в Бг или българи в чужбина ,изобщо не смятам,че зад един паспорт стои определена националност.Животът е шарен,света е пъстър и точно това е най-голямото богатство-да си видял повече,да си усетил повече,да си опитал нещо различно.Така разбираш колко интересен човек си всъщност,колко много неща са ти близки,колко още можеш да научиш и винаги да се гордееш със себе си.Без значение къде се намираш,винаги си уникален.
А простаци има по цял свят,с хора,които страдат от предразсъдъци и не познават добрата си половина изобщо не си заслужава да си губи човек времето.
Моят мъж е холандец, но по цял ден е на работа, а и по принцип не е кой знае колко приказлив.На мен ми беше трудно да го накарам да говорим на холандски у дома,за да го науча по-лесно.Който учи или работи в холандска среда лека-полека проговаря.По библиотеките често има часове, в които се чете на глас за децата-използвайте ги.Нищо,че са приказки, в тях също има интересни думи и идиоми,които сам с учебник няма как да срещнеш.
И мен ме питат дали говоря на сина ми холандски ( той говори доста по-добре от мен вече).Всички съседки се чудят,когато го срещнат и той почне да ги поздравява или да приказва на кучетата им ( всички имат).Аз не съм го учила по обясними причини,но той разглежда много книжки,гледа филмчета,ходи на гимнастика и музика.Последните две доста помогнаха ( на мен също)Там в началото не разбираше много-много за какво става дума, нолека-полека се ориентира.Гледа какво правят другите деца,имитира ги,опитва се да приказва с тях.Както Милена каза,аз също си мисля,че по-скоро българския му ще е пасивен език.Но ако има желание и него може да научи.
Децата имат свой път, различен от нашия.Растат в друго време,в случая в друга страна,с различни порядки, но и различни възможности.Ние можем само да ги стимулираме да се възползват от личните си качества,за да постигнат мечтите си.Но поне аз не искам да слагам на детето си бремето,че е чужденец.Защото чужденец си там,където не се чувстваш у дома, а на гости.
Моята кума е холандка, която е дошла от Брабант.Каза ми,че са и трябвали около осем години да си създаде познанства и да намери приятели.Сега, кгато има и детенце (утре става на 4 години и тръгва на училище) познава всички майки от махалата и у тях всеки ден играят съседските деца заедно с нейното.
А и в холандския има много думи за чужденец,които обаче се използват в различни случаи-buitenlander,anderstalige,alochton.Последното се отнася предимно за нелегални имигранти и чужденци,които по никакъв начин не проявяват интерес да се адаптират и интегрират в Холандия,бежанци и такива, които пристигат от много бедни страни.
Аз,като дете от смесен брак,израсло в България и имащо приятели предимно деца от смесени бракове,чужденци в Бг или българи в чужбина ,изобщо не смятам,че зад един паспорт стои определена националност.Животът е шарен,света е пъстър и точно това е най-голямото богатство-да си видял повече,да си усетил повече,да си опитал нещо различно.Така разбираш колко интересен човек си всъщност,колко много неща са ти близки,колко още можеш да научиш и винаги да се гордееш със себе си.Без значение къде се намираш,винаги си уникален.
А простаци има по цял свят,с хора,които страдат от предразсъдъци и не познават добрата си половина изобщо не си заслужава да си губи човек времето.
Напълно съм съгласна, че нашата нагласа е много важна в случая, когато едно дете тръгне на училище. На самите деца това не им прави впечатление. По времето, когато бях на стаж в едно начално училище, дойде едно детенце, което не знаеше грам холандски (родителите също). Децата веднага го приеха да си играе с тях, въпреки че тя нищо не разбираше и само имитираше. След месец си тръгнах, а детето говореше вече доста добре. От голямо значение е и дали родителите, които не са холандци, взимат активно участие в училището или пасивно.
Понякога и аз казвам:"Ето, вечно ще съм чужденка. Тия холандци......"и след това се сещам как в родата ни има украинка, която цял живот в България са я наричали рускинята; в едно селце познавах холандци, които така и си останаха "холандците"; има "англичаните, французите и т.н". Явно този вид обръщение е присъщо за всички нации.
По отношение на качеството на образование е твърде спорно. Имам братовчедка, която е в 10 клас в техникум за мода, а все още не се е докосвала до ножица и плат. Все още се учат 1001 неща от учебници, а практиката е сведена до минимум (във всички нива на образованието). Безспорно на холандското образование му липсва даване на обща култура, но се убедих, че една от основните причини е в колегите и прекалената административна допълнителна работа, която цари в училищата.
Понякога и аз казвам:"Ето, вечно ще съм чужденка. Тия холандци......"и след това се сещам как в родата ни има украинка, която цял живот в България са я наричали рускинята; в едно селце познавах холандци, които така и си останаха "холандците"; има "англичаните, французите и т.н". Явно този вид обръщение е присъщо за всички нации.
По отношение на качеството на образование е твърде спорно. Имам братовчедка, която е в 10 клас в техникум за мода, а все още не се е докосвала до ножица и плат. Все още се учат 1001 неща от учебници, а практиката е сведена до минимум (във всички нива на образованието). Безспорно на холандското образование му липсва даване на обща култура, но се убедих, че една от основните причини е в колегите и прекалената административна допълнителна работа, която цари в училищата.
Интерен диалог сте подхванали.
На този етап не ми се връща в България, особено за образованието на малкия. На мен тук ми харесва, че децата (поне малките) ходят с голямо удоволствие.
А в нашия град такова нещо, като voorschool няма. Явно за това отпуснаха 2.5часа седмично (безплатно) в peuterspeelzaal-а. Уж за по-езиковоопознавателни занимания. Ходят ВСИЧКИ деца, чиито родители искат. Самата зала работи с няколкото училища наоколо.
Вие записали ли сте си децата на някакви допълнителни занимания?
На този етап не ми се връща в България, особено за образованието на малкия. На мен тук ми харесва, че децата (поне малките) ходят с голямо удоволствие.
А в нашия град такова нещо, като voorschool няма. Явно за това отпуснаха 2.5часа седмично (безплатно) в peuterspeelzaal-а. Уж за по-езиковоопознавателни занимания. Ходят ВСИЧКИ деца, чиито родители искат. Самата зала работи с няколкото училища наоколо.
Вие записали ли сте си децата на някакви допълнителни занимания?
Вие записали ли сте си децата на някакви допълнителни занимания?
Мойто дете ходи на гимнастика (веднъж седмично) и на музика ( пак веднъж седмично).Много добре му се отразява,интересно му е,а и доста думички понаучи там.В началото изобщо не искаше да играе с другите деца и все бягаше в обратната посока.
Като стане на три години искам да го запиша на плуване ( и да спра с гимнастиката), а ако прояви желание по-късно ще го запиша да учи някакъв музикален инструмент,може би при същата учителка,която сега води музикалните уроци.Тя преподава цигулка и китара.
Като си говоря с някои от майките,които имат по-големи деца,оказва се,че тук е много популярно децата да ходят на танци,джудо или плуване.Ама на мен май ще ми дойде малко нанагорно да обикалям всеки ден на някакви уроци.Според мен един спорт и едно изкуство са достатъчни за тази възраст.Някои комбинират времето с по-голямото и по-малкото дете-докато едното плува,другото е на танци,но поне едното занимание трябва да е самостоятелно за детето,което значи да е по-голямо.
kartinka, плуването с теб ли?
Тук има една майка, тя всякакви ги измисля за малкия. Вчера мъжа ми говори с нея, записала дребосъка си в някаква тетрално-музикална група ... или нещо такова. Малкото е на 3 год. Направо се чудя как се сеща...
...аз все си мисля, че моя е още малък и никъде не съм го водила.
Тук има една майка, тя всякакви ги измисля за малкия. Вчера мъжа ми говори с нея, записала дребосъка си в някаква тетрално-музикална група ... или нещо такова. Малкото е на 3 год. Направо се чудя как се сеща...
...аз все си мисля, че моя е още малък и никъде не съм го водила.