Как да се подготвим да раждаме независимо от специалистите и апаратурата

Мая, Meg, Ludmil, firebird, fata morgana, благодаря за темата и за отговорите!   
Може би ще върви по-лесно, ако се обръща внимание само на мнения по темата.
А може ли да ви върна във времето преди зачеването? Да започнем разказа за подготовката още от тогава?

Vessela

Хубаво напомняш, че в идеалния случай, подготовката започва значително преди зачеването. Нали душата трябва да се почувства поканена 
Само дето нямам ресурси за споделяне 
Мога обаче да споделя личен опит. Моята подготовка включваше редовен спорт (обичам да тичам ), прочистване на организма (няколко курса гладолечение) и промяна на диетата (натуротерапия), и психотерапия (имах си разни наеща за чистене и се заех да "разчистя", за да й е удобно и уютно на душата).
За спорта е ясно, че е добре да се практикува преди бременността, за да има здрава костно-мускулна структура, която да улесни износването и раждането.
За храната - потресена съм как изобщо не се обръща внимание на този толкова важен елемент в ЖК!!! Трябваше да поръчвам допълнително книги и да се самообразовам. Прочистването на тялото от токсини и невнасянето на вредни вещества чрез внимателно подбиране на менюто е едната страна; другата е храната да съдържа нужните за новия организъм минерали и витамини без да затлачва организма на майката. Прясното мляко е отличен пример за храна с малка стойност (някакъв калций все пак) и много затлачваща (лактоза, мазнини и пр.) Същевременно, трябва да се следи за баланса на протеините. Има разни формули - пр. по грам и нещо на килограм тегло - за моите 59 кг. трябваше да поемам по 69 гр. протеини на ден. Но май не е нужно да е толкова сложно  Пълнозърнести храни, никаква бяла захар и кофеин, минимум сол, повече сурови ядки, кълнове, много плодове и зеленчуци; много вода - не да се наливаш насила, но винаги да имаш под ръка шишенце. Водата помага да се отделят токсините. Последните месеци изпивах спокойно по 2 и повече литра, но тя и жегата навън си взимаше своето...
За психотерапията - това вече е въпрос на личен избор и убеждение. Аз съм изкушена от възможностите на психологията като цяло и исках да видя докъде мога да стигна в задълбаването в себе си. Но определено ми беше полезно, тъй като излязоха "подводни камъни", за които не си давах сметка, а именно те можеха да "преобърнат каруцата" в най-неподходящия момент.
Бременността и раждането са физически, емоционални и духовни преживявания. В този смисъл би трябвало подготовката преди и по време на да обхване и трите нива. Така би била най-цялостна. 

 Темата е страхотна,много благодаря на включилите се   

Meg,   
А таткото беше ли включен в "програмата"?
При "разчистването" използва ли някакви по-специални техники за изкарване на "подводните камъни"?

да попитам колко жени са родили вкъщи без лекарска помощ?

По принцип избягвам да се изказвам крайно тук във форума, но този път не мога да се въздържа. Темата проповядва безумни и опасни неща и наистина повечето ви постове звучат фанатично. Моля се само да не започнем скоро да четем за масови домашни трагедии случващи се с вас или ваши последователи!

Уф, дали има смисъл за н-ти път да се казва, че темата НЕ Е за домашно или неасистирано раждане!!!
Темата Е за подготовеността.

viva nova, ако питаш за планираните неасистирани раждания в БГ през последните 4 години, на мен са ми известни 6 (включая моето), а майките са 5 (1 майка роди и двете си деца така). Със сигурност има обаче много непланирани случаи, при които линейката/докторът пристига след като се е родило вече детето). Сега се сещам и за няколко случая, в които жените не са искали децата и са ги родили неасистирано, за да се отърват от тах, но не мисля, че за тези случаи точно питаш... А и за циганки са ми казвали, че често предпочитат да родят сами вкъщи заради опасенията, че ще се отнасят лошо с тях в болницата... Труден въпрос, наистина; май не се води статистика.... Иначе, ако някой се хване да снеме информмацията от всички съобщения за раждане, там е описано къде е станало раждането и дали е присъствал медицински специалист. Ама това са по около 70 хил. съобщения годишно; не ми се вярва скоро някой да се хване да прави такава статистика...
Ама НЕ за това е тази тема....

vessela, за разчистването работих с психотерапевт, защото прецених, че някои неща са малко извън силите ми. т.е. техниките ги използва той, и да, мога да кажа, че бяха специфични (тя и терапията си беше специфична) но, не знам точно как се казват. Иначе се пробвах в психодрама и семейни констелации за проверка доколко съм се "изчистила". Беше много интересно и се потвърди усещането ми, че съм си свършила работата.
А таткото беше включен в цялата подготовка за раждането, но не и в подготовката за бременността. Като цяло с мъжете е по-лесно - ако не се напиват често  и са здрави, особено пък ако имат чисто и светло желание да създадат нов живот, пречистване не им трябва. Бащата дава заряда, майката превръща тази енергия в материя. Затова е много по-важно майката да си изчисти организма, а бащата съзнанието  Ама да не задълбаваме в духовната част... Не че не е е важна, но за нея си има теми и форуми. Тук само ми се струва удачно да я маркираме като важен момент от подготовката.

Сега обаче се сещам, че ако таткото бъде включен в подготовката за раждането и осъзнае какво предствавлява този момент за него и за партньорката му, майката би се чувствала много по-добре (по-сигурна, по-спокойно) по време на раждането, а това ще се отрази и на самия процес. Т.е. бащата определено има своето място в подготовката и по време на самото раждане. Но пък всичко много зависи от отношенията между партньорите и от разбиранията им за живота, вселенета и всичко останало...

Преди да се изкажеш крайно прочети отново заглавието на темата.

ТИ лично как си се подготвяла да родиш съдействайки на лекаря, апаратурата и акушерката?! Мже би този въпрос зададен от друг ъгъл няма да ти вкарва асоциации за домашно раждане, защото темата не е за оплюване на медицинския екип, или за ненужността
 му. А доколко ти практически си се подготвяла за процеса на раждане?! Всеки може да чете книжки и да се рови в интернет, но това си е просто теория, когато детето реши да излиза то никак не се интересува майка му колко е теоретически подготвена, а дали тя ще му съдейства активно, за да може то да излезе с възможно най-малко психически травми и стрес от какво ли не. Знаем, че над 80 % от среса, кйто човек носи със себе си почти през целия си живот е от родови травми?!

Какво правим по въпроса, за да намалим до минимум този стрес, когато новия човек реши да дойде?!
Така го разбирам въпроса!

И наистина болшинството от жените са пасивни, оставят се изцяло в ръцете на лекарите и апаратурата и чакат да ги изродят. Инжекции, упойки и какво ли още не, като в основата на всичко това стои първопричината, а тя е страха.

Мони, какво правиш, за да си психически спокойна, когато се срещнеш с болката по време на раждане?! Бориш ли се с нея или я използваш за свой съюзник, т.е. използваш силата й, за да помогнеш активно на детето в себе си да излезе спокойно от теб?!

 Чудесна тема   
 При мен подготовката включва главно практикуване на йога.Адаптираните упражнения за бременни,дихателните техники и техниките за релаксация ти помагат да се чувстваш по-добре по време на бременността и те подготвят за самото раждане.А йога по принцип ти помага да познаваш и да се вслушваш в тялото си и те прави по-спокоен,които са важни неща по време на бременността.
 Ще следя темата   

Два пъти съм раждала в болнична обстановка и съм си раждала сама, т.е. акушерката и лекарката стоят отстрани и наблюдават, ама не се напъват вместо мен. Ако родилката не е в час какво става, най-често я навикват, с което не допринасят за улесняване на раждането.
Нормалното раждане зависи от майката и от адекватното й поведение.
Лекарското участие и в двата случая се състоеше в това - след раждането да види има ли някакви поражения и да сложи конци.

Shivani,
Благоря, че повдигна темата за болката и отражението на раждането върху раждащая се 
По втората тема се изкушавам да дам този линк: http://natalyoga.net/birth_trauma.html
За болката имам много ресурси, но никой от тях не е електронен  Има малко инфо на сайта, който е дал Людмил и на сайта, който аз дадох по-рано. Ако мога да синтезирам с две думи - силната болка е признак, че нещо не е наред и най-често това е положението на тялото, някоя стара травма, или блокажи в тялото. Иначе основните причини за силната болка са страха и медикаментите (визирам окситоцина и подобните му). Стряхът се "лекува" с информация А медикаментите - с отказ от информирано съгласие Свободното движение по време на първа и втора фаза, релаксацията (практикуването на адаптирана йога за бременни е отлично средство) и добрата физическа форма променят значително усещането за болка.
Лично аз не мога да седна на зъболекарски стол без упойка - може и чувствителни нерви да са, не знам. Но при раждането болка усещах само докато не си оправих блокажа в таза в подготвителния етап. Оттам нататък си беше сериозна работа, но не и болка.

firebird,
Май много бъдещи и настоящи мами ще ти завидят. В коя болница се случи това малко чудо - ненамеса, когато няма проблем; намеса само, за да оправят проблем?

Чувала съм за следния тест за издръжливост на болка - бучка лед (стандарна форма) се стика в ръката докато се разтопи. Ако издържите на това, значи и на болката при раждане ще издържите. Друг е въпросът, че МОЖЕ да се направи така, че болка да няма и НЕ, не става дума за епидуриал. Болката е до голяма степен в съзнанието ни, затова е важно да работим именно на това ниво. За тези, които четат на английски бих препоръчала Painless Childbirth, Tornetta, G., която може да се поръча от Амазон.

В Майчин дом - София.
При първото раждане имаше в началото неприятни моменти - прегледи по време на контракция (доста е болезнено), система с окситоцин плюс някакво уж обезболяващо, от което пак си ме болеше, но ми се губеха моментите на почивка.
Но това е в първата фаза, в която така или иначе маточната мускулатура работи сама.
Като почнаха напъните, за щастие се смени персонала и млада лекарка ме посъветва да се напъвам клекнала или права.
Много съжалявам, че не й разбрах името, но там болницата е огромна, а и аз как да я опиша - млада лекарка със зелени дрехи...
За второто раждане си ангажирах лекарка, с която имахме сравнително еднакви възгледи по въпроса, дойдохме пеша до болницата в кажи-речи в последния момент. "Измама" установих само на магарето - там е крайно неудобно - слагат едни стойки с едни каиши, за които се държах при първото раждане, а втория път ги нямаше. И като трябваше да се напъна, не можах и ги поисках, те се засуетиха "Хм, то никой не ги ползва", обаче ги донесоха бързо.

Исках да кажа, че по време на изгонването майката е активното действащо лице, а персоналът стои и ако напъните са ефективни, е доволен, ако не са ефективни, вика, кара се и лесно посяга към ножицата или форцепса.  Понеже първото раждане се точи доста време, все пак бях свидетел и на други раждания, така, че чух да викат по други жени да напъват и да им се карат, че не знаят какво правят, че една родилка пощуря и искаше да си ходи, та на бърза ръка я вързаха и роди с форцепс и мисля пълна упойка- тогава епидуралните не бяха навлезли, а и тя внезапно млъкна.
Нормалното раждане си е един естествен процес и тръгне ли, със и без специалисти ще си стигне до края, въпросът е жената да е информирана какво става, да се държи адекватно, и да изисква от специалистите реална помощ - примерно - масаж на перинеума - това би избягнало доста епизиотомии.

Понеже и аз съм раждала в МД, мога да споделя същото като firebird
Първото ми раждане беше там, без да съм се вдълбочавала какво искам и без никакви идеи (освен че исках нормално раждане). Приеха ме с 6 см, качиха ме горе. Направиха ми клизма и оттам нататък нещата си течаха както си е редно - чудеха ми се малко, че бях единствената, която седеше по турски вместо да лежи, но не са ми се карали (само питаха дали ми е спукан мехура). Мехура ми спукаха чак при пълно разкритие, защото не се пукаше сам. Системи не са ми слагали - бяха ми сложили абокат за всеки случай, но така и не включиха нищо в него. Единствено ми направиха един бусколизин в дупето малко преди края, попитаха ме искам ли нещо и понеже не знаех докъде съм, се съгласих - ясно ви е колко действа, особено пък на този етап от раждането Предполагам обаче, че е оказал някакво влияние - защото контракциите ми вместо да зачестят, взеха да се отдалечават, а тоновете нещо не им харесаха и набързо ме прехвърлиха в родилна зала - имах си пълно разкритие, просто контракции нямах по 10-12 минути при пълно разкритие, нямах и напъни. Там ме понатиснаха, защото не напъвах както трябва, направиха ми ЕПЗ и бебето излезе - това са всичките намеси.
Втория път родих и без тези екстри, защото стигнах вече с напъни и нямаше време за нищо. При мен явно лекарствата за потискане дейността на матката действат много лесно и бързо, защото и с второто ми дете стопираха преждевременно раждане в началото на 9.месец само с няколко инжекции (истинско раждане си беше - приеха ме с 1см, 3ч по-късно бях вече с 3 см, но заради ниско тегло на бебето ми нахакаха инжекциите и успяха да задържат, независимо че и тапа вече беше паднала, и всичко). Тази чувствителност очевидно си е индивидуална и се чудя при колко ли жени е така и раждането им завършва секцио именно заради подобна уж обезболяваща и недействаща на работеща при раждане матка намеса.

"Майчин дом" е от типа teaching hospital, т.е. болница, където се обучават лекари и пр. медицински персонал. От една страна това може да означава повече присъстващи без необходимост, повече интервенции, повече проблеми. От друга страна обаче, както е видно от предните 2 поста, някои млади лекари са доста напредничави, четат повечко и нямат закостенелите разбирания на професионалсти с дълъг стаж, а това може много да помогне на майките и бебчета да улеснят раждането и да избегнат накои "задължителни" пороцедури.
Като стана дума за ЕПЗ, много често съм чувала че се прави рутинно почти при 100% от първите раждания у нас. Вероятно процентът е по-малък и вероятно има лекари, които не действат на този принцип. И докато за избягване на разкъсвания има много техники, то за избягване на ЕПЗ има само един начин - да се намери лекар/акушерка, който не практикува ЕПЗ рутинно.
Не мога да цитирам всички изследвания за ползите и вредите от ЕПЗ, които съм чела. Мога да цитирам само изводите на Henci Goer (доста известен изследовател на медицинските интервенции при бременност и раждане) от книгата й The Thinking's Woman Guide to a Better Birth: ЕПЗ няма никакви предимства пред спонтанно разкъсване, противно на убежденията на много лекари; напротив, ЕПЗ може да прерасне в много по-серизно разкъсване; не спомага за избягване на пролапс на органите в тазовото дъно, тъй като се прави в момент кагато така и така тазовото дъно е разтегнато на мах.; използването на форцепс и вакум не налагат ЕПЗ - въпрос на умения на лекаря е; по статистика само при около 5% от ражданията се налага ЕПЗ за по-бързо излизане на бебето.
Как да се търси обаче лекар/акушерка, които не правят ЕПЗ рутинно?! Интервюират се с въпроса "Колко често Ви се налага да правите ЕПЗ", от отговора нещата се изясняват. Ама, пусто, може ли да интервюира човек половин болница лекари и акушерки, че да намери такива, които не правят рутинно ЕПЗ за първо раждане?!

Hedra,
В друга тема беше писала, че при второто ти раждане акушерката е правила масаж на перинеума, но не ти е било приятно. Може ли да споделиш какво представлява този масаж на перинеума при раждане.
Ние правихме такъв за подготовка, но по време на втората фаза изобщо не можех да търпя някой да ме докосва. Планът беше мъжът ми да поддържа топлите компреси за отпускане на перинеума, но в крайна сметка аз го направих, защото наистина не можех да си представя някой друг да ме докосва, пък бил той и най-близкият ми човек