Момичета гледам оферите на Алфатур за Нова Година в Египет, ама то много хотели много нещо. Моля за съдействие и съвет... Ели казва, че Хургада е по-доброто място от Шарма, но и на двете места има над 20 хотелски оферти 
- Публикувана: 9 окт. 2008, 11:55 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2008, 21:22 ч.
По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна
Благодаря за вкусната закуска и за интересните истории. Наде, не ни карай да чакаме дълго за продължението!
Честито на щастливата майка, да е живо и здраво синчето и!
Ще продължа с езиците, аз съм лингвист и по природа и по образование.
Ще ви разкажа за произхода на езика Урду, съвсем кратичко без да ви затормозвам. Урду значи армия или военен лагер. Оттам идва думата орди, която е придобила негативно значение на български. Мюсюлманската армия завладяла Индия в средновековието се е състояла предимно от перси, тюрки и араби и за да се разбират помежду си е възникнал един нов език с лексика от езиците на горепосочените три народности.
Урду е почти идентичен с Хинди. Граматиката им е еднаква, различават се по лексика, като в Хинди има повече думи от санскрит, а в Урду повече персийски, арабски и тюркски думи.
Разбира се, различават се и по азбука. В Урду се използва модифицирана арабска (персийска) азбука, но има повече букви (37) и звукове, които не съществуват в арабския, също и букви които са същите по форма, но се произнасят по-различно.
За мен е много трудно да чета Урду, пишат с много характерен шрифт, буквите сякаш са накачорени една върху друга и аз не мога да ги разграничавам, докато с арабския нямам проблеми.
Честито на щастливата майка, да е живо и здраво синчето и!
Ще продължа с езиците, аз съм лингвист и по природа и по образование.
Ще ви разкажа за произхода на езика Урду, съвсем кратичко без да ви затормозвам. Урду значи армия или военен лагер. Оттам идва думата орди, която е придобила негативно значение на български. Мюсюлманската армия завладяла Индия в средновековието се е състояла предимно от перси, тюрки и араби и за да се разбират помежду си е възникнал един нов език с лексика от езиците на горепосочените три народности.
Урду е почти идентичен с Хинди. Граматиката им е еднаква, различават се по лексика, като в Хинди има повече думи от санскрит, а в Урду повече персийски, арабски и тюркски думи.
Разбира се, различават се и по азбука. В Урду се използва модифицирана арабска (персийска) азбука, но има повече букви (37) и звукове, които не съществуват в арабския, също и букви които са същите по форма, но се произнасят по-различно.
За мен е много трудно да чета Урду, пишат с много характерен шрифт, буквите сякаш са накачорени една върху друга и аз не мога да ги разграничавам, докато с арабския нямам проблеми.
Наде,пиши ми на лични,ако искаш, да те посъветвам за хотелите. Никак не съм съгласна,че Хургада е по-добрият курорт обаче.Едно от предимствата е,че е добра изходна база за ходене до Луксор,но и от Шарм може да се ходи на доста интересни екскурзии.Наистина ли искаш да си там по Нова Година?Доста голяма лудница е,а е и доста хладничко... 
тъй като Снежа излезе,аз и се обадих по телефона-за Яшби става въпрос
ей надминах Поаро и Холмс взети заедно
ей надминах Поаро и Холмс взети заедно
Браво! Тъкмо щях да те питам на лични след като марси ми съобщи радостната новина и понеже в магребската никой не е писал ме ориентира към тази тема.
Мила Ал-Яшби,
Мабрук! Искам да ти честитя новороденото бебенце. Нека първородният ти син е здрав, силен, умен и милосърден и ти носи много радост и щастие!
Някой знае ли подробности за Яшби? Кога я изписват? Ако сте в контакт с нея, моля да и предадете личните ми поздрави и да и пожелаете бързо възстановяване (от Невена от магребската)
Ехааа бебее!!! Яшби да ти е жив и здрав малкияя!!!!!!
Дина,приятелката ми е бахрейни!
дори иншаАллах си мисля ако ще отскачам до Кувейт,с една колаа и айде за няколко часа до Бахрейн!
Наде,добре мина,хем времето хубавоо... още нищо покрай Ал Кувейт само ,че на доста хора им са блокирани мсн.месенджерите.... не се знае защоо
а училищетоо всеки ден по и по трудноо.. .днес се оточних с майка ми ,ако всичко е окей... на 25 или 26 окомври ще минем в Русе на разходкаа
Учат ли принцеситее?? Чакам продължението на твоята история...
Шехи ,ще пускаш ли някоя историйка?
Дина,приятелката ми е бахрейни!
дори иншаАллах си мисля ако ще отскачам до Кувейт,с една колаа и айде за няколко часа до Бахрейн!Наде,добре мина,хем времето хубавоо... още нищо покрай Ал Кувейт само ,че на доста хора им са блокирани мсн.месенджерите.... не се знае защоо
а училищетоо всеки ден по и по трудноо.. .днес се оточних с майка ми ,ако всичко е окей... на 25 или 26 окомври ще минем в Русе на разходкаа
Учат ли принцеситее?? Чакам продължението на твоята история...
Шехи ,ще пускаш ли някоя историйка?
Нели, ще се радвам да се видим. Имате ли къде да отседнете?
Момичета стискайте палци за нашите момчета, а за тези от вас, които не гледат футбол е 2-та серия от моята арабска приказка
Начало http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.60
Сигурно разбирате в каква паника съм изпаднала, че не мога да прочета скъпоценното писъмце и
единственото, което можех да направя е да целувам снимката му На другия ден тръгнах да търся и
чак вечерта намерих една жена, която е била медицинска сестра в Либия и имаше някакви познания
по английски. Както и да е в дните след това си купих разговорник и от изреченията дадени там
скалъпих някакво писмо. След това се записах на кореспондентски курс по английски към някаква софийска фирма мисля, че беше "Комунални услуги" и така се започна една луда кореспонденция. Получавах страхотни картички, снимки (и то цветни, във време когато тук имаше все още само черно-бели) и дребни сувенирчета. През ноември получих и първото писмо от сестрите му и така паралелно си кореспондирах и с тях. Всяко едно писмо пътуваше в едната посока за около месец време, въпреки че тогава имахме много директни полети до арабските страни, не както сега. Това му беше хубавото на Тодор Живков, че имаше страхотни връзки с всички арабски страни.
Моята идилия с хабибито продължи до есента на 1980, когато майка реши, че е време да се изместя да живея в Русе. Тогава се разкри и моята история, тъй като само тя имаше ключ за пощенската кутия. Няма да влизам в подробности за тогавашните ни конфликти, защото и тогава както сега думата арабин беше синоним на турчин, тъй като изповядват една и съща религия. Припомняше ми се за хилядите насила потурчени българки, клането в Батак и разни други истории. В края на 1980 писмата изведнъж секнаха... Вардех пощальонката, чаках всеки ден... но нищо...
В началото на 1981 ситуацията беше непоносима в къщи и доведе до бързия ми и необмислен брак с
мой колега. Казвам бърз тъй като ние бяхме заедно на 31.12 на 15.01 му пристанах и на 1.02 ни беше
сватбата тъй като баща ми заминаваше в Либия на работа. Толкова бях бясна на света около себе си,
че в гнева си стигнах дотам да изпратя снимка на хабибито си, като плесница затова, че ме заряза по
този начин.
Всичко ми беше криво и безразлично. Мъжът ми ме обичаше, но за мене този брак беше спасение от
трудната ситуация в къщи. Както и да е опитвах се да не мисля за Кувейт въпреки, че всяка
политическа новина идваща от там попивах сякаш е касаеща лично мен...
През октомври се роди първата ми дъщеря, а следващата година и втората. Малко преди нейното
раждане решихме да направим малък ремонт в кухнята и при вдигането на балатума за до го сменим
цъфнаха един куп писма с кувейтска марка. Разтреперах се цялата, премалях. Отварях ги и треперех.
Тогава и мъжа ми разбра всичко... Майка ми в желанието си да ме предпази беше стигнала дотам да
намира начин да прибира писмата и да ги крие. Когато започна конфликта я попитах защо поне не
ги е изхвърлила за да няма опасност да ги намеря? Там имаше и едно последно писмо от него, в
което той казваше че е получил снимката от сватбата ми, че не е очаквал такъв удар и че ми желае
всичко най-добро. Никога не съм се чувствала толкова зле, но постепенно се опитвах да подреждам
живота си наново и да се примиря със съдбата си...
Сега момичета всичко е много по-лесно, Интернет, телефони, работа много, можеш да изтеглиш заем и да отидеш където си искаш, но тогава системата беше друга и с тия пощенски писма...
Вие сега сте щастливки в това отношение и нека всяка се бори за любовта си, да пътува за където сърцето и копнее било то Египет, Тунис, Мароко, Йордания, Сирия.... Понякога имаме един шанс и една любов...
Това е за тази вечер. Продължението следва...
Момичета стискайте палци за нашите момчета, а за тези от вас, които не гледат футбол е 2-та серия от моята арабска приказка
Начало http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.60
Сигурно разбирате в каква паника съм изпаднала, че не мога да прочета скъпоценното писъмце и
единственото, което можех да направя е да целувам снимката му
На другия ден тръгнах да търся и чак вечерта намерих една жена, която е била медицинска сестра в Либия и имаше някакви познания
по английски. Както и да е в дните след това си купих разговорник и от изреченията дадени там
скалъпих някакво писмо. След това се записах на кореспондентски курс по английски към някаква софийска фирма мисля, че беше "Комунални услуги" и така се започна една луда кореспонденция. Получавах страхотни картички, снимки (и то цветни, във време когато тук имаше все още само черно-бели) и дребни сувенирчета. През ноември получих и първото писмо от сестрите му и така паралелно си кореспондирах и с тях. Всяко едно писмо пътуваше в едната посока за около месец време, въпреки че тогава имахме много директни полети до арабските страни, не както сега. Това му беше хубавото на Тодор Живков, че имаше страхотни връзки с всички арабски страни.
Моята идилия с хабибито продължи до есента на 1980, когато майка реши, че е време да се изместя да живея в Русе. Тогава се разкри и моята история, тъй като само тя имаше ключ за пощенската кутия. Няма да влизам в подробности за тогавашните ни конфликти, защото и тогава както сега думата арабин беше синоним на турчин, тъй като изповядват една и съща религия. Припомняше ми се за хилядите насила потурчени българки, клането в Батак и разни други истории. В края на 1980 писмата изведнъж секнаха... Вардех пощальонката, чаках всеки ден... но нищо...
В началото на 1981 ситуацията беше непоносима в къщи и доведе до бързия ми и необмислен брак с
мой колега. Казвам бърз тъй като ние бяхме заедно на 31.12 на 15.01 му пристанах и на 1.02 ни беше
сватбата тъй като баща ми заминаваше в Либия на работа. Толкова бях бясна на света около себе си,
че в гнева си стигнах дотам да изпратя снимка на хабибито си, като плесница затова, че ме заряза по
този начин.
Всичко ми беше криво и безразлично. Мъжът ми ме обичаше, но за мене този брак беше спасение от
трудната ситуация в къщи. Както и да е опитвах се да не мисля за Кувейт въпреки, че всяка
политическа новина идваща от там попивах сякаш е касаеща лично мен...
През октомври се роди първата ми дъщеря, а следващата година и втората. Малко преди нейното
раждане решихме да направим малък ремонт в кухнята и при вдигането на балатума за до го сменим
цъфнаха един куп писма с кувейтска марка. Разтреперах се цялата, премалях. Отварях ги и треперех.
Тогава и мъжа ми разбра всичко... Майка ми в желанието си да ме предпази беше стигнала дотам да
намира начин да прибира писмата и да ги крие. Когато започна конфликта я попитах защо поне не
ги е изхвърлила за да няма опасност да ги намеря? Там имаше и едно последно писмо от него, в
което той казваше че е получил снимката от сватбата ми, че не е очаквал такъв удар и че ми желае
всичко най-добро. Никога не съм се чувствала толкова зле, но постепенно се опитвах да подреждам
живота си наново и да се примиря със съдбата си...
Сега момичета всичко е много по-лесно, Интернет, телефони, работа много, можеш да изтеглиш заем и да отидеш където си искаш, но тогава системата беше друга и с тия пощенски писма...
Вие сега сте щастливки в това отношение и нека всяка се бори за любовта си, да пътува за където сърцето и копнее било то Египет, Тунис, Мароко, Йордания, Сирия.... Понякога имаме един шанс и една любов...
Това е за тази вечер. Продължението следва...
Невена а ти защо не се вклю4иш при нас ,ще дадеш едно рамо по заралийски
,ще дадеш едно рамо по заралийски Защо не се включа? Ами, де да знам, в Зарата не съм била от 20 години, по вашите географски ширини също, ама щом ме каниш
. Да се представя - казвам се Невена, домакиня съм с две деца - син на почти 7 и дъщеря на почти 5 години. Живея в Париж със съпруга си, който е от Гваделупа - красив карибски френски остров и децата ни. Учила съм икономика в Лондон, но голямата ми любов са антична история на Средиземноморието, парфюмерия, лингвистика ( афро-азиатски и латински езици), готварство итн. В момента нищо не ме свързва с източния арабски свят, освен мулухията , която много обичам но, за съжаление все прецаквам и не мога да докарам като тая от Кайро. Арабски език така и не научих, нещо пипето не ми сече май 
, но не съм и кой знае колко пробвала а и не съм живяла продължително в страна с изключително ползуване на арабски. Обичам старите арабски певици - Ум Колтум, Файруз Рахмания итн. Обожавам отвара от каркаде и всички близкоизточни вкусотии. Не зная какво още да ви пиша. Виждам, че искате обстойно представяне на семейството и се чудя дали да си постна родословното дърво . Ето албума ни за тези, които не са го видяли в магребската. четох, че парола се изпраща на дтти и се пише в 5 теми или подобно, което не разбирам, но....... За нашия албум засега не трябва паролаhttp://www.inona.snimka.bg/album.php?album_id=288033
Ако имате въпроси, питайте и ще ви се отговори!
Добър вечер, влюбени арабелки!!!!
Честита рожба на скъпата ни арабелка от Дубай!!!! Да й е жива , здрава, много благословена и да я радва винаги!!!
Момичета чета със затаен дъх вашите истории.Всичките са уникални и доказващи , че любовта винаги си прокарва пътечка дори и пътя да изглежда непроходим.
Наде, твоята история ме остави без думи.Знам от опит какво е да направиш нещо толкова важно в живота, прибързано просто от яд на хората около теб.Благодарна съм на Бог, че успях и да изляза от кашата,която забърках.Много мъдри и изстрани са думите, с които описваш живота си.
Бог да е винаги с вас, момичета!!!
Хубава вечер
Честита рожба на скъпата ни арабелка от Дубай!!!! Да й е жива , здрава, много благословена и да я радва винаги!!!
Момичета чета със затаен дъх вашите истории.Всичките са уникални и доказващи , че любовта винаги си прокарва пътечка дори и пътя да изглежда непроходим.
Наде, твоята история ме остави без думи.Знам от опит какво е да направиш нещо толкова важно в живота, прибързано просто от яд на хората около теб.Благодарна съм на Бог, че успях и да изляза от кашата,която забърках.Много мъдри и изстрани са думите, с които описваш живота си.
Бог да е винаги с вас, момичета!!!
Хубава вечер